Р Е Ш Е Н И Е

 

         392                                             27.11.2017 г.                 гр. С.

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД С.                             ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На седми ноември                                                                                  Година 2017

в публично заседание в следния състав:                             

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  МАРИАНА МАВРОДИЕВА

       НИКОЛА КЪНЧЕВ

 

При участието на секретаря СТОЙКА СТОИЛОВА като разгледа докладваното от мл. съдия КЪНЧЕВ въззивно гражданско дело № 1417 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ ГПК.

В законния срок е входирана въззивна жалба от Д.Г.Д., против Решение № 509 от 05.06.2017 г., постановено по гражданско дело № 5436 от 2015 г. по описа на Районен съд – С., с което е приключена втора фаза на делбено производство.

В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно прило-жение на закона. Изводът на съда за невъзможност или неудобство на теглене на жребий не кореспондирал с разпоредбата на закона. Според ВКС невъзможност за теглене на жребий била налице тогава, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се по площ и обем. Процесните имоти не представлявали такъв случай и не съществувала пречка да бъдат оформени в два равностойни в стойностно отношение дялове. Не било налице и голямо неудобство, тъй като такова е налице тогава, когато всеки от съделителите е направил подобрения, какъвто не е настоящият случай. Моли се да се постанови решение, с което първоинстанционното решение да бъде изцяло отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което делбата да бъде извършена по реда на чл. 352 ГПК, т.е. чрез теглене на жребий.

В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от адв. М.Г. в качеството ѝ на пълномощник на въззиваемата П.Г.Р.. В отговора се поддържа становището, че жалбата е неоснователна. Допуснатите до делба имоти били категорично различни по вид. Правилно първоинстанционният съд не бил приложил способа за ликвидиране на съсобствеността чрез теглене на жребий. Не били налице нарушения на практиката на ВКС. Моли се съдът да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди първоинстан-ционното решение. Моли се да се присъдят на въззиваемата направените по делото разноски.

След съвещание настоящият съдебен състав обсъди изложените в жалбата и отговорът становища, провери гражданско дело № 5436/2017 г. по описа на Районен съд – С. и намери за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок, от процесуално легити-мирана страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, т.е. е допус-тима, а разгледана по същество е неоснователна.

От Решение № 965 от 27.10.2016 г., постановено по гражданско дело № 5436 по описа за 2015 г. на РС – С., с което е приключила първата фаза на делбеното производство, се установява, че до делба са допуснати седем броя земеделски земи в землищата на селата Я. и С. и два броя урегулирани поземлени имоти в с. Я. при квоти – ½ за всеки от двамата съделители. Със същото решение до делба е допуснат и самосто-ятелен обект – апартамент в сграда, намиращ се в гр. С., ул. П. № ., вх. ., ет.. ап. ., при квоти 25472,30/76416,90 ид. части за П.Г.Р. и 50944,60/76416,90 ид. части за Д.Г.Д..

От заключение на съдебно-техническа експертиза, назначена по делото във втората част на делбата са установени общите стойности на дяловете на съделителите – 49078.50 лв. за П.Р. и 69578.50 лв. за Д.Д.. Изготвени са два варианта, при които имотите могат да се обособят в дялове, като тъй като не е възможно пълно равенство е необходимо допълнително уравнение в пари. Въпреки изразеното от ответника Д. становище в открито съдебно заседание, че оценката на имотите е занижена, възражение срещу експертизата не е направено и не е формулирано искане за повторна такава. По направеното такова искане във въззивната жалба, съдът вече се е произнесъл в закрито заседание.

От така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Основен принцип на делбата е разпределянето на делбените имоти в дялове на съделителите. Имотите не се изнасят на публична продан, когато има достатъчно дялове за всеки от съделителите, макар те да са неравно-стойни, като в такъв случай неравностойността се уравнява в пари. В този смисъл и Решение № 60 от 26.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 534/2009 г., I г. о., ГК. След като пред първата инстанция е изслушана назначената съдебно-техническа експертиза е установено, че съществуват два варианта, по които имотите могат да се поделят между двамата съделители. Във вариант І за Д.Г.Д. остават един от земеделските имоти и апартаментът, а за П.Г.Р. остават всички останали имоти, като за уравнение следва дял І да заплати на дял ІІ сумата от 420.50 лв. Във вариант ІІ за Д.Г.Д. остават всички имоти, освен апартаментът, който остава за П.Г.Р., като за уравнение следва дял ІІ да заплати на дял І сумата от 12421.50 лв. Настоящата инстанция счита, че вариант І е по-подходящият за разпределяне на имотите между съделителите, тъй като паричната сума, необходима за уравняването е значително по-малка.

Становището, застъпено във въззивната жалба, че не е невъзможно или много неудобно разпределянето на имотите чрез теглене на жребий, не се споделя от съда. Съгласно чл. 353 ГПК теглене на жребий не се прилага, стига поне една от двете пречки – невъзможност или прекомерно неудобство – да е налице. В трайната си съдебна практика – Решение № 397 от 24.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1499/2010 г., I г. о., Решение № 832 от 6.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 219/2010 г., I г. о., ГК, Решение № 47 от 12.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 818/2009 г., II г. о., ГК – ВКС е посочил изрично, че тегленето на жребий е прекомерно неудобно, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите са различни. По делото беше безспорно установено, че имотите се различават съществено по вид, обем и стойност. Става дума за земеделски имоти на стойност между 2500 и 10000 лева, урегулирани поземлени имоти на стойност между 3600 и 10000 лева и апартамент на стойност 70000 лева. Установи се също така, че дяловете на съделителите са различни по отношение на идеалните части от апартамента. Поради това настоящата инстанция приема, че разпределяне на имотите чрез жребий е прекомерно неудобно и въззивната жалба следва да се остави без уважение.

По отношение на разноските, пълномощникът на въззиваемата страна – адв. М.Г. моли да бъдат присъдени на доверителката ѝ. Представя списък за разноски по чл. 80 ГПК, където е посочено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева, както и договор за правна защита и съдействие, където е посочено договорено възнаграждение в размер на 2000 лева, платени в брой. Съгласно задължителната тълкувателна практика – Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК – ако плащането е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Съдът счита че разноските, направени от въззиваемата страна за доказани, реално извършени и следва да ѝ се присъдят на основание чл. 78, ал 4 ГПК.

В заключение, ОС – С. намира, че решението на първоинстанционния съд, с което е приключила втората фаза на делбата, е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Водим от всичко изложено и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Окръжен съд – С.

 

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 509 от 05.06.2017 г., постановено по гражданско дело № 5436 по описа за 2015 г. на Районен съд – С., VІІІ граждански състав.

ОСЪЖДА Д.Г.Д., ЕГН **********, адрес: *** С. ., вх. ., ет. ., ап. .да заплати на П.Г.Р., ЕГН **********, адрес: ***. Х.Д. № ., вх. ., ет. ., ап. . сумата от две хиляди лева, представляващи направените разноски в хода на въззивната инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховен касационен съд при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

         

 

          2.