Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер…363……………06.11.2017 година……………..Град С.В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

С.ЯТ ОКРЪЖЕН СЪД…………Втори граждански състав

На……………шести ноември……….……………………………..Година 2017              

В закрито заседание в следния състав:                                            

                                              

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           МАРИАНА МАВРОДИЕВА   

 

                                                                             СВИЛЕН ЖЕКОВ                                                                                      

 

Секретар……………………………………………………………………………

Прокурор…………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Св. ЖЕКОВ      

въззивно гражданско дело номер 1418…по описа за……………2017 година.

 

         Производството е по реда на чл. 463, ал. 1 вр. чл. 278 ГПК.

Образувано е по жалба подадена от М.А.И. /ЕТ „А. – М.И./ - длъжник против разпределението на суми във връзка с постъпила сума от извършена публична продан на недвижим имот /стопански двор/, находящ се в землището на село М., Община С., ЕКАТТЕ ..., представляващ имот № 000195 по плана за земеразделяне, заедно с построения в този имот К., състоящ се от една сграда с площ от 199,65 кв.м. и пристройки – склад с площ от 54,45 кв.м., или общо с площ 254,10 кв.м., при граници на имота: имот № 000365-производствен терен на “П.“ ЕООД, имот № 000367 – птицеферма на “П.“ ЕООД, имот № 000402 – паркинг на Община С.и имот № 000404 – дървопроизводствени площи на Държавна агенция „Земеделие и гори“ по изп.д. № 20147650400056 по описа на ЧСИ Г. И., извършено с протокол за разпределение на суми от 22.06.2017 г., предявен на длъжника на същата дата.

Жалбоподателят твърди, че като длъжник не е доволен от извършеното разпределение, тъй като със сумата от 16 683,33 лв. е следвало да се намалят вземанията на НАП за данъчни задължения. По изложеното съображение моли съдът да отмени направеното разпределение на сумите по протокол за разпределение от 22.06.2017 г. като незаконосъобразно ведно със законните от това последици.

По подадената жалба са постъпили възражения от „Ю.“ АД – взискател, в които се сочи, че подадената жалба е неоснователна, защото посочената сума в жалбата правилно била определена от ЧСИ като подлежаща на връщане на купувача по публичната продан, вследствие на липсата на регистрация по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на жалбоподателя по делото, а неговият праводател ЕТ „А. – СГ - С.Г.  “ бил дерегистриран. Моли за оставяне на жалбата без уважение.

Постъпили са и възражения от „С.“ ЕАД – взискател, в които се поддържа, че посочената в жалбата сума не била заделяна за никого от взискателите. При извършеното разпределение била спазена нормата на чл. 136 ЗЗД. Моли за оставяне на жалбата без уважение.

Не са постъпили становища по жалбата от С. Г. С. „С.“ ООД, Р. С. Г. и Д. С. Г.– длъжници по изпълнителното дело, както и от взискателите по делото НАП и Община Стара Загора.

Съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК са приложени мотиви от ЧСИ Г. И., в което се взема становище за неоснователност на жалбата.

Приложено е фотокопие от изпълнително дело № 20147650400056 по описа на ЧСИ Г. И..

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери законосъобразността на обжалваното разпределение, намери за установено следното:

Изпълнително дело № 20147650400056 е образувано по молба с вх. № 830/13.01.2014 г. на взискателя „С.“ ЕАД срещу длъжниците С. Г.  С. /лично и като ЕТ “А.- СГ- С. Г./, „С.“ ООД, Р. С. Г. и Д. С. Г.. Към молбата са приложени заповед от 16.12.2013 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 16.12.2013 г., издадени по ч. гр. дело № 5936/2013 г. по описа на С. районен съд. По изпълнителното дело е присъединен като взискател и „Ю.“ АД на основание заповед № 744/ 03.04.2014 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 03.04.2014 г., издадени по ч. гр. дело № 1344/2014 г. по описа на С. районен съд.

Изпълнението е насочено срещу следния недвижим имот: стопански двор, находящ се в землището на село М., Община С., ЕКАТТЕ ..., представляващ имот № 000195 по плана за земеразделяне, заедно с построения в този имот К., състоящ се от една сграда с площ от 199,65 кв.м. и пристройки – склад с площ от 54,45 кв.м., или общо с площ 254,10 кв.м., при граници на имота: имот № 000365-производствен терен на “П.“ ЕООД, имот № 000367 – птицеферма на “П.“ ЕООД, имот № 000402 – паркинг на Община С.и имот № 000404 – дървопроизводствени площи на Държавна агенция „Земеделие и гори“. Собственик на имота е бил М.А.И. /ЕТ „А.-М.И.“/, като правоприемник на длъжника С. Г.  С. /ЕТ „А. – СГ - С.Г.  /, по силата на договор за прехвърляне на търговско предприятие от 09.02.2017 г. сключен след насрочване на публичната продан.

За проведена поредна публична продан на имота е изготвена експертна оценка, като е определена пазарна стойност 102 800 лева без вкл. ДДС, а обявената първоначална цена, от която да започне наддаването, е 92 520 лв. с вкл. ДДС/77 100 лв. без вкл. ДДС/. Насрочена е публична продан на имота за периода 15.02.2017 г. – 15.03.2017 г. Съставен е протокол за отваряне на наддавателните предложения и за продавач е обявен надддавачът “А.“ ЕООД за сумата от 100 100 лева с ДДС. Наддавачът е внесъл цената на 22.03.2017 г. в законоустановения седмичен срок по чл. 492, ал. 3 ГПК. След внасяне на цената ЧСИ Г. И. е пристъпила към изготвяне  на постановление за възлагане, по делото е установено, че прехвърлителят на търговското предприятие, в което е включен недвижимия имот обект на публичната продан – ЕТ „А. – СГ - С.Г.  “ е дерегистриран по ЗДДС считано от 22.03.2017 г. /л. 1090 от изп. дело/, а неговият правоприемник ЕТ „А. – М.И.“ не е регистриран по ЗДДС /

С постановление за възлагане на недвижим имот, съставен от ЧСИ Г. И., на основание чл. 496, ал. 1 ГПК имотът е възложен на “А.“ ЕООД /съобщението за изготвено постановление за възлагане е 06.04.2017 г. – л. 1095 от изп. дело/.

На 22.06.2017 г. е изготвен и предявен на страните по изпълнителното дело протокол за разпределение на сумата по публичната продан на гореописания недвижим имот имота. В това разпределение на първо място е поставено вземането на държавата за ДДС върху данъчната основа в размер на 16 683,33 лева, но ЧСИ Г. И. е приела, че с оглед наличието на дерегистрация  по ЗДДС на ЕТ „А. – СГ - С.Г.  “ от дата 22.03.2017 г. и липсата на регистрация по същия закон на ЕТ „А. – М.И.“ следва начислената върху продажната цена сума от 16 683,33 лв. представляваща ДДС да бъде възстановена на обявеното за купувач лице “А.“ ЕООД. Поради това  е  извършено разпределение на сумата от 83 416,67 лв., която представлява цената на имота без ДДС /данъчната основа/.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, длъжник в изпълнителното производство, в срока по чл. 462, ал. 2 ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител и се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

По същество разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. В разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му. Съдебният изпълнител е длъжен да отчете единствено вземания, възникнали и удостоверени документално към момента на изготвяне на разпределението /така решение № 394 от 21.04.2009 г.  на ВКС по гр. д. № 110/2008 г., III г. о./. Редът за удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД, а степента на удовлетворяването им - от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземания с еднакъв ред /ал. 3 на чл. 136 ЗЗД/. От сумата, подлежаща на разпределение се отделя необходимото за пълното удовлетворяване на притезанието, което е първо по ред. Остане ли свободна сума, тя се отделя за следващото притезание и така до изчерпване на наличната сума или притезания. При недостатъчност на сумата удовлетворяват се само първите по ред притезания, а другите привилегировани и хирографарни притезания остават изобщо неудовлетворени. До частично удовлетворения на хирографарните притезания се идва, ако сумата, постъпила по изпълнението покрива напълно привилегированите притезания, като известна част остава хирографарните кредитори, както и когато се върши разпределени, между хирографарни кредитори. Те се удовлетворяват по съразмерност /чл. 133 ЗЗД/. В случаите, когато сумата е достатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, остатъкът се връща на длъжника. При всички положения обаче е необходимо да съществува яснота по какъв начин е разпределена цялата постъпила сума. Изложеното означава, че при проверка по постъпила жалба срещу разпределение съдът следва да установи дали законосъобразно е приложен чл. 136 ЗЗД по отношение на всички взискатели по делото. В жалбата не са релевирани конкретни оплаквания по против самото разпределение, а съдебната проверка в този случай се извършва само по доводите на страните. Въпреки липсата на конкретни възражения съдът намира, че разпределението от 22.06.2017 г. е извършено в съответствие с изискванията на материалния и процесуалния закон /извън постановеното възстановяване на ДДС на купувача по публичната продан/ - подробно е описан размерът на задълженията и изтеклите лихви, дължимите такси за ЧСИ и разноските по делото, като е спазен редът на привилегиите по чл. 136, ал. 1 ЗЗД и не се установяват нарушения при изготвяне на разпределението. Същото е предявено надлежно на страните в изпълнителното производство на 22.06.2017 г. Оплаквания във връзка с посочените в протокола размери на задължения за изтеклите лихви, на дължимите такси и разноски, не са направени в жалбата.

В подадената жалба обаче е направено единствено оплакване, че ДДС в размер на 16 683,33 лв. неправилно са били възстановени на купувача на публичната продан с разпределението от 22.06.2017 г., като с оглед на така направеното оплакване спорният по делото въпрос е дали ЧСИ е следвало да преведе сумата от 16 683,33 лв. като ДДС на НАП или е следвало да приеме, че сделката не следва да се облага с ДДС и да възстанови тази сума на купувача по публичната продан.

Съгласно нормата на чл. 131, ал. 1, т. 1 ЗДДС в случаите на публична продан по реда на ГПК, когато собственикът на вещта е регистриран по ЗДДС, съдебният изпълнител е длъжен в срок от 5 дни от получаване на пълната цена по продажбата да преведе дължимия данък от продажбата по банковата сметка на компетентната ТД на НАП, както и да състави и предостави посочените в чл. 131, ал.1, т.1 - 4 документи /така и решение № 108/21.06.2017 г. на Пловдивски апелативен съд по в.гр.д. № 308/2017 г./. Съдът не споделя мотивите на ЧСИ за отпадане на задължението му по чл. 131 ЗДДС поради наличие на дерегистрация на длъжника ЕТ „А. – СГ – С. Г.  към момента на внасяне на цената от купувача “А.“ ЕООД поради следното съображение – установено е по делото, че датата на дерегистрацията на длъжника и датата на внасяне на цената по публичната продан е една и съща – 22.03.2017 г. Поради това приетото от ЧСИ и поддържано в мотивите му към жалбата пряко противоречи на нормата на чл. 106, ал. 1 ЗДДС, която постановява, че прекратяване на регистрацията /дерегистрация/ по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит освен в случаите, когато този закон е предвидил друго /така решение № 6035/26.05.2015 г. на ВАС по адм.д. № 8944/2014 г., VIII о., решение № 4378/21.04.2015 г. на ВАС по адм.д. № 7378/2014 г., VIII о./. В решение № 12603/24.11.2015 г. на ВАС по адм.д. № 15556/2014 г., I о. също се сочи, че съдържанието на прекратяването на регистрацията по ЗДДС и нейните последици са уредени в чл. 106, ал. 1 ЗДДС. Дерегистрацията се изразява в забрана за данъчния субект да начислява ДДС и да приспада данъчен кредит след датата на прекратяване на регистрацията, освен ако законът предвижда нещо различно /с арг. от чл. 83, ал. 3 ДОПК актът за дерегистрация поражда действие от деня на връчването му/. С оглед на цитираната законова норма съдът приема, че към датата на дерегистрацията – 22.03.2017 г. длъжникът все още е бил длъжен да начислява ДДС и да приспада данъчен кредит. Едва след тази дата, т.е. от 23.03.2017 г. това задължение отпада. Както се посочи обаче към момента на внасянето на цената – 22.03.2017 г. задължението по чл. 131, ал. 1, т. 1 ЗДДС все още е съществувало за ЧСИ с оглед действието на дерегистрацията във времето. Поради това съдът намира, че нормата на чл. 131, ал. 1, т. 1 ЗДДС неправилно  не е била приложена от ЧСИ. Същата задължава частния съдебен изпълнител, регистрирано по ЗДДС лице, при публична продан по реда на ГПК в 5-дневен срок от получаването на пълната цена от продажбата да преведе дължимия данък във връзка с нея по банковата сметка на ТД на НАП, която се явява компетентна за съдебния изпълнител. Длъжникът ЕТ „А. – СГ - С.Г.  “ е имал задължение да начислява ДДС към дата 22.03.2017 г. /чл.106, ал. 1 ЗДДС in fine/. С чл. 131, ал. 1 ЗДДС данъкът е включен в продажната цена. Тази законова норма кореспондира с нормата на чл. 25, ал. 7 ЗДДС, според която когато преди да е възникнало данъчно събитие по чл. 25, ал. 2, свързано с прехвърляне правото на собственост, се извърши цялостно авансово плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаването на плащането. Именно поради това изпълнението на задължението за внасяне на данъка по чл. 131, ал. 1, т. 1 ЗДДС в 5-дневен срок, който тече от получаването на пълната цена от продажбата не противоречи на нормата на чл. 496, ал. 6 ГПК /обн. ДВ бр. 59 от 20 юли 2007 г./, според която от деня на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота, нито на изменената такава, /обн. ДВ бр. 49 от 2012 г./, според която от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота /така и решение № 22.03.2017 г. на ВАС по адм.д. № 14377/2015 г., I о./.

С оглед на изложените съображения съдът приема, че съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие възниква на датата,на която се прехвърля собствеността върху вещта - в случая това би бил момента на издаване на постановлението за възлагане. В отклонение от горното правило специалните разпоредби на чл. 25, ал. 7 и чл. 131, ал. 1 от ЗДДС сочат, че в случаите на цялостно плащане преди прехвърляне на собствеността, дължимият данък е предсрочно изискуем. Същият следва да бъде заплатен от купувача на публичната продан в срока по чл. 492, ал. 3 ГПК и съответно съобразно разпоредбата на чл. 131, ал.1, т. 1 ЗДДС в 5-дневен срок преведен от съдебния изпълнител на съответната ТД на НАП. Съгласно чл. 131 от ЗДДС в конкретния случай съдебният изпълнител е длъжен в 5-дневен срок от получаване на пълната цена по продажбата да извърши следните действия: да преведе дължимия данък по продажбата по банкова сметка ***, в която длъжника е регистриран; да състави документ за продажбата, който следва да съдържа минимум реквизитите по чл. 83 ППЗДДС, в три екземпляра – за ЧСИ, за длъжника и за купувача, като в срок от три дни от издаването му да го предостави на последните двама;  да подаде уведомление по образец до компетентната териториална дирекция на НАП, в която длъжника е регистриран. Разпоредбата на чл. 83, ал.1 ППЗДДС задължава съдебния изпълнител да посочи: данъчната основа и данъка - съгласно т. 5, така също и продажната цена – по т. 6. За купувача по публичната продан съществува задължението да заплати дължимия данък добавена стойност. Ако се приеме, че задължението по чл. 131, ал. 1, т. 1 ЗДДС се изпълни към момента на съставяне на постановлението за възлагане,  не може да се отговори на въпроса как на практика ще бъде изпълнено това задължение, след като по разпределението няма предвидени суми за такова задължение, разпределението е влязло в сила и сумите са преведени на получателите.

С оглед на дотук приетото съдът намира, че ДДС  не следва да се включва в разпределението, но тъй като е налице при облагаема сделка поради наличието на задължение за ЧСИ по чл. 131, ал. 1, т. 1 ЗДДС към датата 22.03.2017 г. същият подлежи на пряко внасяне в бюджета, като разпределение може да се извършва само за данъчната основа по сделката, както е направил и ЧСИ, като от тази гледна точка разпределението се явява правилно /в същия смисъл решение № 325/13.02.2017 г. на С. апелативен съд по гр.д. № 348/2017 г./. Това е така, защото ДДС се дължи при продажба на имоти, притежавани от регистрирани по ДДС лица /в случая към 22.03.2017 г./. В протокола за разпределение от 22.06.2017 г., е посочено само, че ДДС се възстановява на купувача по публичната продан, с което сумата от 16 683,33 лв. е изключена от разпределението. Поради това следва извод, че при извършеното разпределение само е посочено, че е отделен ДДС, а разпределение е извършено на останалата сума, с което не е допуснато нарушение от съдебния изпълнител. Съдът обаче счита, че обжалваното разпределение следва да се отмени в частта, с която ДДС е възстановен на купувача по публичната продан, като тази сума /16 683,33 лв./, следва да бъде заделена внасяне като ДДС по сметката на ТД НАП.

По изложените съображения настоящият състав намира, че извършеното разпределение е неправилно единствено в частта си, с която сумата от 16 683,33 лв. не е отделена за внасяне като ДДС по сметката на ТД на НАП, а е възстановена на купувача по публичната продан, като в тази част разпределението следва да се отмени. В останалата обжалвана част /с оглед на петитума на жалбата, в който се моли за отмяна на цялото разпределение от 22.06.2017 г./, разределението следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното и на основание чл. 463, ал. 1 вр. чл. 278 ГПК, С. окръжен съд,

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалбата на длъжника М.А.И. /ЕТ „А. – М.И./  срещу разпределение от 22.06.2017 г. по изп.д. № …. на ЧСИ Г. И., рег.№ ., район на действие С. окръжен съд, в частта му, с която сумата от 16 683,33 лв. е възстановена на купувача “А.“ ЕООД и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

 

ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 131, ал. 1, т. 1 ЗДДС към сумата за разпределение и сумата 16 683,33 лв., неправилно отчислен ДДС, като РАЗПРЕДЕЛЯ сумата от 16 683,33 лв. за внасяне по сметката на ТД на НАП.

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника М.А.И. /ЕТ „А. – М.И./  срещу разпределение от 22.06.2017 г. по изп.д. № … на ЧСИ Г. И., рег.№ ., район на действие С. окръжен съд, в останалата му част, с която се разпределя сумата от 83 416,67 лв.

 

Решението може да се обжалва пред Пловдивски апелативен съд в седмичен срок от връчване препис на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

           

 

 

         ЧЛЕНОВЕ:   1. 

 

 

 

                               2.