Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

  Номер…380………………15.11.2017 година……………..Град Стара Загора

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

С. ОКРЪЖЕН СЪД…………Втори граждански състав

На……………петнадесети ноември………….………….………..Година 2017              

В закрито заседание в следния състав:                                            

                                              

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                           ЧЛЕНОВЕ:            МАРИАНА МАВРОДИЕВА   

 

                                                                            СВИЛЕН ЖЕКОВ

                                                                                      

Секретар……………………………………………………………………………

Прокурор…………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Св. ЖЕКОВ      

въззивно гражданско дело номер 1455…по описа за……………2017 година.

 

         Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Застрахователно акционерно дружество “Б.“ АД чрез гл. юрк. Б. А.срещу постановление за разноски от 28.03.2017 г. на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Р. М., peг. № ., с район на действие С. окръжен съд по изпълнително дело № 20178680400155. Жалбоподателят твърди, че неправилно са му възложени в негова тежест от съдебния изпълнител разноски за адвокатско възнаграждение, както и пропорционална такса по ТТРЗЧСИ. Поддържа, че посочените в покана за доброволно изпълнение изх. № 2819/28.02.2017 г. суми са заплатени още на 26.01.2016 г. и на 07.02.2017 г., като не е дал повод за завеждане на изпълнителното дело /образувано на 28.02.2017 г. Неправилно според жалбоподателя ЧСИ отчел „възстановяване“ на платените суми на длъжника от страна на взискателката адв. П.К.. Освен това за платените суми съдебните актове, с които били присъдени, били влезли в сила като необжалвани. Правел се опит да бъде заличено едно доброволно изпълнение на задължението от страна на длъжника. Позовава се на практика на С. окръжен съд. Отделно от това не било изяснено основанието за връщане на платените суми от взискателя обратно на длъжника. Недобросъвестно взискателката, която сама била адвокат ангажирала друг адвокат, с който работела съвместно за нейно представителство по изпълнителното дело. С оглед така заявените доводи моли съда да отмени постановлението за разноски от 28.03.2017 г. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящето производство в размер на 100 лв. и държавни такси.

Взискателката по изпълнителното дело П. С. К., редовно уведомена на основание чл. 436, ал. 3 ГПК не взема становище по жалбата.

ЧСИ Р. М. с рег. № .на КЧСИ излага мотиви по обжалваните действия в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК. Поддържа, че е определила законосъобразно отговорността на длъжника за разноските по изпълнението, поради което намира жалбата за неоснователна. Взискателят не можел да бъде задължаван да получава плащания по невлезли в сила съдебни актове.

         Приложено е фотокопие от изпълнителното производство.

С. окръжен съд, след като взе предвид доводите в жалбата и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20178680400155 по описа на ЧСИ Р. М.е образувано по молба от 28.02.2017 г. на П. С. К., подадена чрез адвокат А.Б., срещу ЗАД “Б.“ АД, въз основа на изпълнителен лист от 20.02.2017 г., издаден по гр.д. № 13919/2013 г. на С. градски съд. С подадената молба взискателката П.К. е направила искане за изготвяне на сметка за размера на дълга и е възложила на ЧСИ правомощията, които се следват по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Заявила е претенция за сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение, като във връзка с това искане с молбата са представени пълномощно и сключен от взискателката с упълномощения адвокат договор за правна защита и съдействие, съгласно който в полза на адвоката е уговорен хонорар в размер на 2000 лв. за процесуално представителство и защита в изпълнителното производство. В договора се съдържа отбелязване за извършено плащане в брой на адвокатското възнаграждение. След получаване на поканата за доброволно изпълнение на 01.03.2017 г. длъжникът е депозирал възражение от 08.03.2017 г. пред ЧСИ като е посочил, че посочената в поканата за доброволно изпълнение сума в размер на 114 706 лв. е изплатена на взискателката преди образуване на изпълнителното дело и е поискал прекратяване на изпълнителното дело. С възражението са представени банкови бордера от дати 26.01.2016 г. и 07.02.2017 г., които установяват извършените плащания на посочената сума. От приложеното извлечение за банковата сметка на взискателката в периода от 01.02.2016 г. – 29.02.2016 г. се установява, че на 19.02.2016 г. същата е възстановила получените на 26.01.2016 г. суми с посочено основание „неправилно наредени по спестовна сметка“.

Съдебният изпълнител е приел искането на взискателя за разноски в пълния претендиран размер от 2000 лв. на договореното адвокатско възнаграждение и с покана за доброволно изпълнение изх.№ 2819/28.02.2017 г. е поканил длъжника “Б.“ АД да заплати, освен дължимите по изпълнителния лист суми, и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв.

С посоченото по-горе възражение от 08.03.2017 г. длъжникът е оспорил възложените в негова тежест разноски за адвокатско възнаграждение, пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, като е посочил, че същите не следва да бъдат начислявани. С постановление от 28.03.2017 г. съдебният изпълнител е намалил размера на приетия по делото адвокатски хонорар от 2000 лв. на 200 лв. и пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 6665,05 лв. на 6224,45 лв., като е посочил, че плащането на дълга не е извършено надлежно и поради това няма основание за невъзлагане на разноски в тежест на длъжника.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските. Глава 39 от ГПК, обаче, се отнася само за защита против изпълнителните действия. Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в ГПК е в част първа „Общи правила“. Тази част важи както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство. Задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в чл. 79, ал. 1 ГПК, който е в раздел втори, глава осма, от тази част. Затова съдът приема, че произнасянето на съдия-изпълнителя за разноските в изпълнителното производство не е изпълнително действие, а е реализация на общия принцип за отговорност за разноски, т.е. за неоснователно причинени имуществени вреди.

В разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване на постановлението за разноски по делото. В настоящия случай жалбоподателят ЗАД “Б.“ АД, обжалва постановлението от 28.03.2017 г. на ЧСИ, с което е оставено без уважение възражението на длъжника за изменение/намаляване на разноските по изпълнителното дело – подлежащ на обжалване акт, като жалбоподателят  в качеството си на длъжник в изпълнителното производство, е процесуално легитимиран да обжалва постановлението на съдебния изпълнител за разноските по изпълнението. Поради това съдът приема, че жалбата е подадена до С. окръжен съд чрез ЧСИ в едноседмичния срок за обжалване на отказа за изменение на постановлението. Следователно жалбата като подадена от надлежна страна, срещу обжалваем акт на органа по принудително изпълнение и в законоустановения срок, е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Според чл. 79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК /освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство/, или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Следователно длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: 1/ когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е изпълнил задължението си по него преди това, и 2/ когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е изпълнил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство. Ако дължимите авансови такси са внесени от взискателя, съответната сума се събира от длъжника и се предава на взискателя, а ако дължимата авансова такса не е внесена, тя се събира от длъжника и се задържа от съдебния изпълнител /така т. 11 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК, решение № 601/07.07.2009 г.  на ВКС по гр. д. № 348/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 82/08.05.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1891/2010 г. на ВКС, ІV г.о./. Следователно отговорността за разноски по ГПК е отговорност за неоснователно предизвикан процес по ГПК. Този принцип важи, както в исковия процес, така и в изпълнителния процес. В случая, съдът приема, че по делото е установено, че длъжникът не само е направил опит за изпълни доброволно задължението си по съдебните решения, като е извършил необходимите действия за по изпълнението – превел е дължимите суми по банков път преди образуване на изпълнителното дело и дори преди изваждане на изпълнителния лист от 20.02.2017 г. Кредиторът обаче е върнал обратно платените суми и единствено това е причината, поради което плащане на задължението не е осъществено. Приетите по делото платежни банкови документи, установят че преди образуване на изпълнителното дело /дори преди датата на издаване на изпълнителния лист/ посочените в поканата за доброволно изпълнение суми са били платени на взискателката. Взискателката от своя страна е признала получаването на сумите, но е върнала същите като основание за това нейно действие е неправилно нареждане на същите по спестовна сметка, която обаче банкова сметка ***. Т.е. длъжникът е наредил по банков път дължимите суми, като те са били получени по банковата сметка на взискателката. Това е така най-малкото поради наличието на нареден от взискателката банков превод за връщане на длъжника на посочените суми. С оглед на така установеното, следва да се приеме, че с поведението си длъжникът не е станал причина за образуване на изпълнителното дело и той не следва да понесе отговорността за разноски по същото. Неоснователни са доводите на ЧСИ изложени в неговите писмени мотиви, че взискателката не била длъжна да приеме плащане на суми присъдени по съдебни актове, които не са влезли в сила. Действително наличието на присъдени суми по съдебни решения, които не са влезли в сила означава липса на изискуемост на задълженията, но няма пречка длъжникът да изпълни задължението си и преди срока /задължението не е изискуемо, но е изпълняемо/. Поради това е налице действителност на предсрочното изпълнение. В случая приложение следва да намери чл. 433, ал.1, т. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал.1, т. 1 ГПК. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, изпълнението се прекратява, ако длъжникът представи квитанция от пощенска станция или писмо от банка, от което се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Т.е. процесуалният закон въвежда като достатъчно изискване сумата да е внесена за взискателя. Достатъчно е да се установи, че взискателят има право да се разпорежда със сумата, за което следва когато плащането е по банков път да бъде налична по неговаат банкова сметка. ***т сума е била върната обратно на платеца, поради което реално плащане на изпълняваните задължения няма към релевантния момент /посочен в обсъжданата разпоредба/. Доколкото обаче длъжникът добросъвестно е предприел действия по доброволно изпълнение, нещо повече изпълнил е веднъж задължението си преди образуване на изпълнението, а от своите собствени действия /дори не се касае за бездействие/ взискателят, който не само е получил паричните средства, а дори е върнал обратно същите, не е посочил впоследствие друг начин за погасяване на паричните притезания /“правилна“ банкова сметка/ ***ци, включително и разноските по изпълнението /чл. 79, ал. 1, т. 1 in fine ГПК/, то настоящият съдебен състав приема, че разноските за адвокатско възнаграждение, както и обикновените такси и пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ за образуване, водене, събиране и извършване на действия в изпълнителното производство следва да останат за негова сметка – арг. чл. 79, ал. 1, т. 1, пр. 1 ГПК и чл. 96, ал. 2 ЗЗД/. Кредиторката П.К. е получила сумата, узнала е, че длъжникът й е платил. Преведената сума е влязла в патримониума на кредиторката, и поради това съдът намира, че е налице валидно плащане - по начин, по който взискателката разполага и може да се разпорежда със сумата. Изборът на взискателката да предпочете ангажирането на съдебен изпълнител за сума, която й е била заплатена, с произтичащите от това дължими такси, включително и за предприети действия, води до вреда, която взискателката би могла да избегне, ако положи грижата на добър стопанин за собствения си интерес. Нормата на чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК почива на идеята, вложена и в текста на чл. 78, ал. 2 ГПК. По аргумент от противното взискателката няма зачетен от закона интерес да очаква възстановяване на разноски, направени без да е наложено от неизпълнението на длъжника. Утвърдената граница на отговорност за обезвреда се явява намаленото имущество на взискателката, наложено от поведението на длъжника. В случая длъжникът е изпълнил доброволно своето задължение към взискателката преди образуване на изпълнителното дело, като е превел сумата по банков път преди изваждането на изпълнителния лист и образуване на изпълнителното дело, поради което и съдът приема, че поведението на длъжника го освобождава от отговорността за разноски в изпълнителното дело, защото не е станал причина за образуване на същото. Действително сумата е наредена от взискателката обратно по сметка на длъжника, но подобно процесуално поведение настоящият състав намира за противоречащо на установения в чл. 3 ГПК принцип за добросъвестно упражняване на процесуалните права, което не може да бъде толерирано от съда. Когато участниците в процеса упражняват правата си недобросъвестно с цел да бъдат увредени права и законни интереси на други - действие в разрез с основните права на гражданите /чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България/, извършеното процесуално действие е при злоупотреба с право, поради което не следва да бъде зачетено от правозащитния орган - така и решение № 325/29.12.2014 г. по гр.д. № 4263/2014 г. на ВКС, IV г.о.

По отношение на присъденото с обжалваното постановление за разноски на ЧСИ адвокатско възнаграждение съдът намира и следното - поради обстоятелството, че по отношение на разноските в изпълнителното производство се прилага и разпоредбата на чл. 79 ГПК, изрично регламентиращо принципното правило, че разноските в процеса на индивидуалното принудително изпълнение са за сметка на длъжника и в този случай намира приложение общият принцип, предвиждащ, че на присъждане подлежат единствено действително направените, т.е. заплатените разноски, в частност за адвокатско възнаграждение. От приложеното към молбата за образуване на изпълнителното производство заверено копие на договор от 28.02.2017 г. за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно, се установява правнорелевантното обстоятелство, че в полза на адв. А.Б. е учредена представителна власт по отношение на взискателката П.К. във връзка с процесуално представителство и защита по изпълнителното дело. Размерът на уговореното адвокатско възнаграждение е 2000 лв. /намален от ЧСИ на 200 лв./. В договора се съдържа и изявление, че същата сума е платена. Липсва обаче изрично отбелязване относно начина на нейното заплащане, съответно доказателства, удостоверяващи това обстоятелство. Предвид това, настоящият съдебен състав не може да достигне до извод относно реалното извършване от страна на взискателката на твърдения разход, а с това и до възможността същият да бъде присъден в тежест на длъжника. В подкрепа на това разбиране са задължителните за съда разяснения, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. на ВКС, постановено по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК, в която е прието, че разноските за правна защита, като форма на разход в производството, подлежат на възмездяване единствено в случай, че реалното им заплащане от страната е доказано. Изяснено е също, че в договора за правна защита и съдействие следва да бъде указан начинът на заплащане - в брой или по сметка. Когато сумата е платена по банков път, това обстоятелство подлежи на положително установяване със съответните удостоверителни банкови документи. В случаите на платено в брой адвокатско възнаграждение, за да се приеме, че договорът за правна защита има характера на разписка, удостоверяваща плащането, е необходимо в същия изрично да бъде вписано не само, че възнаграждението е платено, но и, че това е осъществено в брой. В процесния договор е отбелязано единствено, че договореното адвокатско възнаграждение е платено, но не и начинът на осъществяването на плащането. Липсват и представени документи, които да удостоверяват това обстоятелство, с оглед на което следва да се приеме, че взискателката не е направила посочения разход, а длъжникът не следва да бъде осъждан за заплащане на недоказани, а с това и на неизвършени разноски. При така достигнатите изводи искането на взискателката в тази насока, обективирано в молбата за образуване на изпълнителното производство, се явява неоснователно дори само на това основание.

Ето защо обжалваното постановление е неправилно и следва да бъде отменено следва да бъде отменено, а делото върнато на съдебния изпълнител за съответно процедиране при съобразяване с приетата в настоящото производство недължимост на претендираното от взискателката разноски за изпълнителното производство.

С оглед изхода на делото, доколкото решението е окончателно на основание чл. 81 ГПК следва да бъде разпределена отговорността за направените в настоящото съдебно производство разноски. В тази връзка и предвид направеното от жалбоподателя искане за разноски в размер на 173 лв., на основание чл. 78, ал.1 ГПК взискателят следва да заплати на жалбоподателя сумата общо от 75 лв., от която: 25 лв. – за заплатена държавна такса за обжалването, т.е. само съдебните разноски, и 50 лв. – за юрисконсултско възнаграждение. Това е така, защото съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. - ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г./, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба на Министерския съвет, а съгласно чл. 27 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за представителство в изпълнително производство възнаграждението е в размер от 50 до 100 лева. Поради това съдът определя в неговия минимален размер от 50 лв.

Съгласно чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК решението не подлежи на обжалване.

 

Така мотивиран, С. окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника “Б.“ АД "Е.П." АД постановление за разноски от 28.03.2017 г. по изпълнително дело № 201778680400155 по описа на частен съдебен изпълнител Р. М., с рег. № . на КЧСИ, с което е оставено без уважение възражението на длъжника срещу начислените по изпълнителното дело такси и разноски.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на взискателката П. С. К., съдебен адрес:***, офис 10  за начисляване в тежест на длъжника ЗАД “Б.“ АД, ЕИК: …., гр. С., район „Т., пл. „П.“ № ., и събиране в полза на взискателката П.К. на такси и разноски по изпълнително дело № 20178680400155 на ЧСИ Р. М., рег. № . при КЧСИ.

 

ВРЪЩА ДЕЛОТО на частния съдебен изпълнител за съответно процедиране при съобразяване на приетата в настоящото производство недължимост на разноски в полза на взискателката.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК П. С. К., съдебен адрес:***, офис . да заплати на ЗАД “Б.“ АД, ЕИК: …, гр. С., район „Т., пл. „П.“ № .сумата от 75 /седемдесет и пет/ лева, представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

 

 

 ЧЛЕНОВЕ:   1. 

 

 

 

                       2.