Р Е Ш Е Н И Е

 

        396                                          28.11.2017 г.                      гр. С.В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД С.                          ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и осми ноември                                                                Година 2017

в закрито заседание в следния състав:                                

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  МАРИАНА МАВРОДИЕВА

       НИКОЛА КЪНЧЕВ

 

като разгледа докладваното от мл. съдия КЪНЧЕВ въззивно гражданско дело № 1474 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на 435 и сл. ГПК.

На основание чл. 435, ал. 1 ГПК в законния срок е входирана въззивна жалба от „О-“ АД, подадена чрез пълномощника адв. дружество „Павлов & Павлова“, против Разпореждане от 31.08.2017 г. за прекратяване на изп. дело № 1373 от 2017 г. по описа на ЧСИ Г. И. с рег. №.на КЧСИ.

В жалбата се твърди, че разпореждането противоречало на закона. След като едно изпълнително производство било започнало, то можело да бъде прекратено само на основанията, изрично посочени в чл. 433, ал. 1 ГПК, които в случая не били налице. По настоящото дело били представени изпъл-нителен лист и заповед за изпълнение, които не били отменени или обезсилени. Разпоредбата на чл. 637, ал. 6 ТЗ уреждала недопустимост на нови съдебни или арбитражни производства, като не включвала вече започнали изпълнителни такива. Освен това длъжникът по изпълнителното дело А.Т. не бил длъжник по смисъла на ТЗ, а неограничено отговорен съдружник в дружество в несъстоятелност и по отношение на него не се прилагала разпоредбата на чл. 637, ал. 6 ТЗ. Жалбоподателят моли съда с решението си да отмени разпореждането на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното дело.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не са постъпили писмени възражения от длъжника А.Т..

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено становище от ЧСИ Г. И., в което се взема становище, че подадената жалба е неоснователна, а оплакванията на жалбоподателя са необосновани. Едно-временно с откриване на производство по несъстоятелност срещу търговско дружество, такова производство се откривало и спрямо неограничено отго-ворните му съдружници. Съгласно чл. 673, ал. 1 ТЗ с откриване на производство по несъстоятелност се спирали съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника, с изключение на трудови спорове. След откриване на производството по несъстоятелност установяването на вземането било възможно и допустимо само в рамките на това производство. Моли се въззивната жалба да бъде отхвърлена.

След съвещание настоящият съдебен състав обсъди изложените в жалбата и мотивите на ЧСИ становища, провери изп. дело № 1373/2017 г. по описа на ЧСИ Г. И. с рег. №.на КЧСИ и намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок, от процесуално легитимирана страна и против посочено в чл. 435, ал. 1 ГПК действие, т.е. е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Изп. дело № 1373/2017 г. по описа на ЧСИ Г. И. с рег. №.на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – С.е образувано по молба на взискателя О. АД от 09.06.2017 г. по приложен изпълнителен лист. С изпълнителен лист № 2620 от 16.05.2017 г. по ЧГД 2620/2017 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, длъжникът А.Т.Т. е осъден да заплати на взискателя сумата от 10289,13 лв. – главница, ведно със законната лихва от 10.05.2017 до изплащане на вземането, 813 лв. – договорна лихва за периода от 28.02.2016 г. до 10.11.2016 г. вкл., 1378,68 лв. – наказателна лихва за просрочена главница за периода от 28.02.2016 г. до 09.05.2017 г., както и държавна такса в размер на 249,62, лв. – държавна такса и 872,42 лв. – адвокатски хонорар.

С Разпореждане за прекратяване от 31.08.2017 г. ЧСИ Г. И. е прекратила образуваното пред нея изпълнително дело. Мотивирала се е със същите обстоятелства, посочени по-горе, като е счела, че не са били налице основания за образуване на изпълнително дело.

След служебна проверка съдът установи, че А.Т.Т. е неограничено отговорен съдружник в СД „А.“ СД, по отношение на което с Решение № 263 от 03.06.2014 г. по т.д. № 74 от 2014 г. на ОС – С.е открито производство по несъстоятелност.

Посочените от ЧСИ Г. И. съображения за прекратяване на делото не се споделят от настоящия съдебен състав. Разпоредбата на чл. 637, ал. 6 ТЗ посочва изчерпателно производствата, образуването на които е недопустимо след откриване на производство по несъстоятелност. Това са съдебни и арбитражни производства – т.е. не са посочени изпълнителните такива. В случая ЧСИ е сезирано с валиден изпълнителен лист, издаден въз основа влязла в сила заповед за изпълнение. Преценката за съществуването и събираемостта на вземането вече е извършена от съда, издал листа и не е в прерогативите на съдебния изпълнител да преценява доколко тези действия са били законосъобразни или не. Разпоредбата на чл. 426, ал. 1 ГПК урежда императивно неговото задължение да пристъпи към изпълнение по молба на взискателя и на основание посочен акт за изпълнение. Доколкото в случая и двете посочени предпоставки са налице, няма основание образуването на изпълнително дело да бъде отказано или образуваното да бъде прекратено поради посочените от ЧСИ Илчева съображения. Съображението, че на общо основание чл. 637, ал. 6 ТЗ се прилага по отношение на производства по чл. 422, ал. 1 ГПК, не е релевантно в конкретния случай, тъй като не е налице такова исково производство. Против заповедта за изпълнение не е възразено, което да породи правния интерес за взискателя да предяви установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК и тя е влязла в законна сила.

На второ място разпоредбата на чл. 637, ал. 6 ТЗ не е приложима по отношение на А.Т., въпреки че той безспорно е неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, по отношение на което е открито производство по несъстоятелност. Целта на това производство по несъстоятелност, което се смята за открито по отношение на физическо лице – неограничено отговорен съдружник в търговско дружество е лишаването му от възможността да се разпореди с имуществото си, което при условие, че имуществото на ТД се окаже недостатъчно за удовлетворяване на кредиторите на последното, да послужи за тяхното удовлетворяване. Въпреки че настоящото изпълнително дело е заведено срещу длъжник – неограничено отговорен съдружник в събирателно дружество, след като за последното е било открито производство по несъстоятелност, разпоредбата на чл. 637, ал. 6 ТЗ е неприложима, тъй като в нея се има предвид само и единствено длъжникът – търговското дружество, обявено в несъстоятелност. В този смисъл и Определение № 807 от 7.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1974/2010 г., IV г. о.

В заключение, ОС – С.намира, че подадената от Обединена българска банка жалба е основателна, поради което разпореждане от 31.08.2017 г., постановено по изп. дело № 1373 от 2017 г., с което ЧСИ Г. И. е прекратила делото, следва да бъде отменено.

Водим от всичко изложено и на основание чл. 437 ГПК Окръжен съд – С.

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Разпореждане от 31.08.2017 г. за прекратяване на изп. дело № 1373 от 2017 г. по описа на ЧСИ Г. И. с рег. №.на КЧСИ.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

          2.