Р Е Ш Е Н И Е

 

         368                                         08.11.2017 г.                 гр. С.

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД С.                         ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На осми ноември                                                                                Година 2017

в закрито заседание в следния състав:                                  

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  МАРИАНА МАВРОДИЕВА

       НИКОЛА КЪНЧЕВ

 

като разгледа докладваното от мл. съдия КЪНЧЕВ ВГД № 1476 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на 435 и сл. ГПК.

На основание чл. 435, ал. 2 ГПК в законния срок е входирана въззивна жалба от П.Н.Ч., подадена чрез адв. Д.Н. ***, против действията на И. Д. С.– частен съдебен изпълнител по изп. дело № 556 от 2017 г. – налагане на запори върху банкови сметки на длъжника, налагане на възбрани върху недвижими имоти, находящи се в с. Д. и с. Г. и възлагане на разноски по изпълнението.

В жалбата се твърди, че действията на ЧСИ са неправилни и незаконосъобразни. Твърди се още, че е настъпила погасителна давност на вземането на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД – кредитор на Ч. и взискател по изпълнителното дело. Заема се становище, че в запорираните четири сметки на длъжника в банки – ДСК, Алианц, ЦКБ и Райфайзенбанк няма налични средства или ако има такива, те са пенсия за инвалидност на дъщерята на Ч. – С. П. Ч.. Уточнява се, че имот, находящ се в с. Д. е собственост на бащата на жалбоподателя, а имот в с. Г. е на неговата дъщеря и са несеквестируеми. Длъжникът счита, че разноските, наложени от ЧСИ, са прекомерни и несъобразени с разпоредбите на ГПК. Моли от съда да постанови решение, с което да се вдигнат запорите върху банковите сметки в банките ДСК, Алианц, ЦКБ и Райфайзенбанк, възбраните върху имотите в с. Д. и с. Г. и да не се извършва опис на намиращите се в тях движими и недвижими вещи. На второ място моли съда с решението си да отмени разпореждането на ЧСИ за присъждане на такси по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, както и таксите по протокол като неправилни и незаконосъобразни. Моли да му се присъдят направените разноски по делото. Прави особено искане на основание чл. 438 ГПК действията по изпълнението да бъдат спрени.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не са постъпили писмени възражения от взискателя – „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено становище от ЧСИ И. С., в което се взема становище, че подадената жалба е неоснователна и очевидно несъобразена с данните по делото. Счита се, че искането на длъжника за вдигане на запори и възбрани върху негови дви-жими и недвижими вещи е безпредметно, тъй като до момента на входиране на жалбата, такива действия не са извършвани. Твърди се, че наложените запори върху вземания на длъжника към банките са законни, тъй като изрично е посочено в запорните съобщения, че предмет на изпълнение са само секвестируеми вземания на длъжника. Искането за отхвърляне на присъдените такси, по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители се счита за безпредметно, тъй като тази такса е резултатна и все още не е приета от ЧСИ. По отношение на останалите такси, се навежда довода, че приетите такси в размер на 286,60 лева не са прекомерни или незаконно наложени. Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

След съвещание настоящият съдебен състав обсъди изложените в жалбата оплаквания, провери обжалваните действия на ЧСИ по при-ложеното копие от изп. дело 556/2017 г. по описа на ЧСИ И. С. с рег. № 870 КЧСИ – налагане на запори върху банкови сметки, налагане на възбрани върху недвижими имоти и възлагане на разноски – и намери за установено следното:

Жалбата е частично недопустима, а разгледана по същество в допустимата си част е неоснователна.

Изп. дело № 556/2017 г. по описа на ЧСИ И. С. с рег. № 870 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – С. е образувано по молба на взискателя „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД от 25.08.2017 г. по приложен изпълнителен лист. С изпълнителен лист № ...от 17.02.2017 г. по ЧГД 1249/2017 г. по описа на Районен съд – П., длъжникът П.Н.Ч. е осъден да заплати на взискателя сумата от 35940,81 лв. – главница, 2429,12 лв. – редовна лихва за периода от 05.01.2016 г. до 11.01.2017 г. вкл., 461,11 лв. – наказателна лихва за периода от 05.02.2016 г. до 26.01.2016 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението, както и направени деловодни разноски в размер на 776,62 лв. – държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Със запорни съобщения от 07.09.2017 г., ЧСИ е наложил запори върху четири банкови сметки на длъжника в следните банки: ДСК, Алианц, ЦКБ и Райфайзенбанк. С протокол от 07.09.2107 г. ЧСИ е приел за разноски по делото: допълнителни разноски на стойност 6,80 лева, заявено от взискателя юрисконсултско възнаграждение на стойност 100 лева, авансови такси на стойност 126 лв. и начислени такси за запори в размер на 54 лева или всичко 286,80 лева. Със запорни съобщения от 02.10.2017 г. ЧСИ е наложил запор върху три леки автомобила, марка „Форд“, модел „Фокус“ с ДК № ЕН 4832 КВ, СТ 2786 ВР и СТ 3240 АН. На 13.10.2017 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, с посочените действия, като жалбата против тези действия е постъпила при ЧСИ на 17.10.2017 г., т.е. в срока за обжалването им.

По изпълнителното дело не е установено да са налагани възбрани или да е извършван опис върху каквито и да било движими или недвижими вещи. Тоест върху посочените вещи – недвижими имоти в с. Д. и с. Г. реално не е насочвано изпълнение. Още повече, че тези вещи не са собственост на длъжника, поради което принудително изпълнение върху тях не може да се насочи. Поради това съдът счита, че в тази си част жалбата на П.Ч. е безпредметна и следва да бъде оставена без разглеждане. Що се отнася до движимите вещи, находящи се в тези имоти, то жалбата отново се явява безпредметна. По изпълнителното дело не са установени движими вещи – собственост на Ч., които да бъдат описани и опис не е извършван. На следващо място, искането на длъжника за вдигане на запора върху банковите сметки не намира своето основание в закона и се явява недопустимо. Чл. 435, ал. 2 ГПК изчерпателно изброява действията на ЧСИ, които длъжникът е процесуално легитимиран да обжалва. Налагането на запор върху вземания на длъжника не е едно от тях. Поради това жалбата в тази ѝ част е недопустима и също следва да бъде оставена без разглеждане. Запорът и въз-браната като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. В този смисъл са и разясненията, дадени в ТР № 2 от 2015 г . по тълкувателно дело № 2 от 2013 г. ОСГТК на ВКС.

Искането на П.Ч. за отмяна на разпореждането на ЧСИ, с което са наложени разноски се явява частично допустимо на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. Що се отнася до таксата, посочена в поканата за доброволно изпълнение в размер на 3302,84 лв. на основание т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, то съображението на ЧСИ С. следва да се сподели. Тази такса е резултатна, т.е. начисляването ѝ зависи от евентуално събраните по изпълнителното дело суми. Тъй като в конкретния случай суми по изпъл-нението не са постъпили, няма и върху какво да бъде наложена тази такса. Поради това и правилно ЧСИ е посочил, че предявените на длъжника към момента на входирането на жалбата разноски са в размер на 286,80 лева. Съдът счита, че жалбата, насочена срещу налагането на тези разноски е допустима, като, разгледана по същество, се явява неоснователна.

От Молба за образуване на изпълнително дело, подадена до ЧСИ И. С. от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД от 25.08.2017 г. се установява, че взискателят претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

От сметка № 0000008189 от 28.08.2017 г. се установява, че от взискателя са платени авансови разноски в размер на 126 лева.

От съобщение на ЧСИ до ОД на МВР П. с изх. № 13035 от 02.10.2017 г., както и от съобщение на ЧСИ до началника на сектор ПП КАТ при ОД на МВР – С. с изх. № 13037 от 02.10.2017 г. се установява, че са наложени запори върху три автомобила – собственост на П.Ч.. Съгласно ТТРЗЧСИ таксата върху три наложени запора възлиза на 45 лева без ДДС или 54 лева с ДДС.

Що се отнася до допълнителните разноски в размер на 6,80 лева, настоящата инстанция не ги счита за прекомерни. Въпреки че тази сума не е доказана по размер, по делото са налице множество доказателства за извършени пощенски пратки, които да бъдат основание за налагането на тези разноски. Поради това ОС – С. не счита, че следва да ги отмени.

Въз основа на така посочените доказателства, настоящата инстанция намира посочените от ЧСИ и наложени на длъжника разноски за действително извършени. Тъй като сумата им възлиза именно на 286,80 лева, искането на П.Ч. таксите по изпълнителното дело да бъдат отменени е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Доколкото с настоящото решение съдът се произнесе по жалбата, особеното искане на жалбоподателя, целящо по принцип защита на права-та му по време на разглеждане на делото, се явява безпредметно и следва да бъде оставено без уважение.

Тъй като жалбата се оставя без уважение в тежест на жалбоподателя следва да останат сторените от него разноски.

В заключение, ОС – С. намира, че подадената от П.Ч. жалба е недопустима в една част и неоснователна в друга, поради което следва да бъде оставена без разглеждане за първата част и без уважение за втората.

Водим от всичко изложено и на основание чл. 437 ГПК Окръжен съд – С.

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Въззивна жалба от П.Н.Ч., чрез адв. Д.Н. *** против действията на И. Д. С.– частен съдебен изпълнител по изп. дело № 556 от 2017 г., в частта, в която жалбоподателят иска да бъдат вдигнати запорите върху негови вземания към банките: ДСК, Алианц, ЦКБ и Райфайзенбанк, както и да се вдигнат възбраните върху недвижим имот, находящ се в с. Д., ул. “З.“ № .и недвижим имот, находящ се в с. Г., ул. „Г Д “ №  и да не се извършва опис на недвижими имоти и движими вещи в тях, както и в частта, в която се иска отмяна на действията на ЧСИ за присъждане на такси по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по ВГД № 1476/2017 по описа на Окръжен съд – С. в тази му част.

 

Решението подлежи на обжалване в тази му част с частна жалба пред Апелативен съд – П. в едноседмичен срок от връчването му.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Въззивна жалба от П.Н.Ч., чрез адв. Д.Н. *** против действията на И. Д. С.– частен съдебен изпълнител по изп. дело № 556 от 2017 г., в частта, в която жалбоподателят иска да бъдат отменени действията на ЧСИ по присъждане на такси по протокол от 07.09.2017 г.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ особеното искане на П.Н.Ч. на основание чл. 438 ГПК действията по изпълнителното производство да бъдат спрени.

 

Решението в тази му част не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

          

 

          2.