О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 1006                                         24.11.2017г.                    гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ окръжен съд, ГРАЖДАНСКО отделение, ІІ състав

На двадесет и четвърти ноември 2017г.

В закрито заседание в следния състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ                                                            ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА МАВРОДИЕВА         

                                                                                       НИКОЛА КЪНЧЕВ

Секретар Стойка Стоилова

като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

частно гражданско дело N 1410 по описа за 2017 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

          Производството е на основание чл.269- 273 във вр. с чл.83, ал.2 от ГПК и във вр. с чл.45- 49 от ЗЗД.

          Производството е образувано въз основа на обща частна жалба вх.№ 26432/29.09.2017г. от двете ищци- сестрите Г.Х.Ц. и П.Х. ***/, против Разпореждане № 12464/21.09.2017г. по гр.д.№5228/2017г. по описа на РС- С., в частта с която са оставени без уважение исканията им на основание чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от държавни такси и разноски по делото. Считат Разпореждането в тази му част за неправилно и незаконосъобразно, поради което молят то да бъде отменено, като те бъдат освободени от ОС- С. от държавни такси и разноски за водене на делото, като излагат подробно своите фактически и правни аргументи в подкрепа на защитната си теза.

По делото законосъобразно не е провеждана процедурата по чл.276, ал.1 и 2 от ГПК.

Настоящият въззивен ОС- С., след като се запозна с атакуваното Определение на РС, след като провери събраните по делото писмени доказателства, като обсъди доводите на всяка от страните, и приложимите по казусите материалноправни и процесуални норми, намира за установена и доказана по несъмнен и безспорен начин следната фактическа и правна обстановка по делото :

За да остави без уважение молбите на двете ищци, РС е приел, че макар и да твърдят, че ежемесечно доплащат дължимата за своя баща такса в дома за стари хора, то ч.жалбоподателки са в трудоспособна възраст, в добро здравословно състояние, получават ежемесечни доходи, притежават идеални части от недвижими имоти, от което не би могло да се обоснове липсата на средства за заплащане на дължимите  държавни такси и разноски. Тези изводи на РС не са чисто декларативни и са били съобразени с фактите и обстоятелствата изложени от молителите, както в писмените им декларации за семейно и имотно състояние, така и в приложените към тях писмени документи.

След извърешната от въззивния съд служебна проверка и служебното изискване и представяне на множество нови официални писмени доказателства, се установи и доказа по несъмнен и безспорен начин следното :

Първата частната жалбоподателка- ищцата Г.Х.Ц. от гр.С./пълнолетна българска гражданка/ е била декларирала, че получава месечен „Бюрото по труда"- С.парично обезщетение за безработица, което не е „доход“ по смисъла на ЗОДФЛ в размер на 280 лв.- тоест под минималната работна заплата/МРЗ/ за страната. С тези срудства същата се грижи за себе си и за двете си деца, за които вече има достатъчно официални правки по въззивното ч.гр.дело. Декларирала е също, че съпругът й работи в чужбина, не живее с тях и не тя не получава никакви доходи от него. Обстоятелство, че притежава съответните идалани части от недвижим имот не променя финансовите й възможности, тъй като липсват данни да получава доходи от този имот. Отделно от това същата очевидно помага до колкото й е възможно и на болния си баща, предвид факта, че размера на пенсията му не е достатъчен за заплащане на месечна такса в Дома за стари хора „С." в размер на 715 лв. месечно. Наличието на притежавани разпоредени МПС на ниска застрахователна стойност не променя доказания цялостен извод за липса на съответните доходи и имущество за осигуряване на дължимата ДТ- 200 лв. за заведения от нея частичен иск. Ето защо въззивният съд счита, че с оглед естеството на започналия висящ спор и размерите на цялостния бъдещ неин иск против ответника, по отношение на нея са налице законовите основания за освобождаването й от дължимата Държавна такса и от бъдещите разноски по делото.

Втората частна жалбоподателка- ищецата П.Х.Ф. от гр.С./също пълнолетна българска гражданка/ е декларирала месечен доход в размер на 530 лв. и доход на съпруга й в размер на 480 лв. месечно, като видно и от служебната бележка за трудовото възнаграждение на съпруга й, в някои от предходните 12 месеци той получава и по- ниски доходи. С тези доходи те осигуряват месечната издръжка на тях двамата и общото им дете, което само така изчислено е под прага на бедност за страната. Отделно от това съобразявайки доходите на сестра й е видно, че тя е тази, която заплаща по- голямата част от общата месечна такса за престоя на болния им баща в Дома за стари хора „С." в размер на общо 715 лв. месечно.

Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК основателността на молбата на физически лица за
освобождаване от държавна такса и разноски поради липса на достатъчно средства да ги заплатят, е по
преценка на съда
, който следва да извършва тази преценка въз основа на събраните доказателства за имущественото
състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и
всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за
внасяне на дължимата държавна такса за завеждане на исковата молба и дължимите съдебни
разноски.Като не е съобразил реалните доходи на ищците в конретния случай, съотнесени към семейното
им състояние
. Наред с това- видно от служебно събраните по делото нови официални писмени доказателства- З бр. удостоверения за застрахователна стойност на леки автомобили- лек автомобил марка „Форд" модел „Мондео" с ДКН СТ 2238 ВВ, лек автомобил марка „Мерцедес" модел „Ц220" с ДКН СТ 7354 ВТ и лек автомобил марка „Рено" модел „Туйнго" с ДКН СТ 9396 ВВ, съгласно Удостоверение № 04348, Удостоверение № 04349, Удостоверение № 04347, Свидетелство за регистрация част 1 с № 008331923, Свидетелство за регистрация част 1 с № 005647815 и Свидетелство за регистрация част 1 с № 005824899, както и от представените 2 бр. Удостоверения за данъчни оценки по чл.264,ал.1 от ДОПК на Г.Х.Ц. и П.Х.Ф. за притежаваните от тях имоти в с.Г., общ.С., обл.С. е видно, че се касае за един и същ лек автомобил/Ситроен Ц-З с ДКН СТ 55-90 КК/, като към днешна дата същият е собственост само на баща им Х. Д.Х., и той е деклариран в Декларацията му пред първоинстанционния съд по гр.д.№ 5228/2017г. по описа на РС- С., като преди това същия автомобил е бил собственост на майка им, но след нейната смърт двете частни жалбоподателки/ищците/  Г.Х.Ц. и П.Х.Ф. са прехвърлили идеалните си части на баща си. Представени са и копия от договорите за покупко- продажба, като посочения лек автомобил Опел- Астра с ДКН № СТ 79-03 ВН, който е бил продаден от П.Х.Ф. и Д. И. Ф.на едно трето за делото лице- В. И. В.на 28.12.2016г. за сумата от 600 лв., като с тази сума е закупен друг лек автомобил марка „Мерцедес"- модел „Ц220" с ДКН СТ 73-54 ВТ, за който е представена съответната застрахователна оценка. Представени са и договор за покупко-продажба, Удостоверение за данъчна оценка изх. № Д0О13359БИ/13.11.2017г., Удостоверение за данъчна оценка изх. № ДОО13360БИ/13.11.2017г., Удостоверение за данъчна оценка изх. № ДОО13361 БИ/13.11.2017г., Договор за покупко-продажба рег.№19574/28.12.2016г., Договор за покупко-продажба рег.№ 11352/03.08.2016г.,  Договор за покупко-продажба рег.№  3169/09.03.2015г. и Декларация за материално и гражданско състояние на Х. Д.Х.. Следователно се установиха и доказаха твърдените от двете частни жалбоподателки факти и обстоятелства за липса на средства за заплащане на дължимата ДТ по заведените от тях частични искове в посочените размери, и за бъдещите техни разноски по делото.

 

Дължимата ДТ по делото с оглед цената на исковата претенция е в размер на по 200 лв. за всяка една от тях двете/както и за третия необжалващ ищец- баща им/, върху претендираните частично по 5 000 лв. парични обезщетения за причинени неимуществени вреди в размер на по 120 000 лв. за всеки един от тях тримата ищци, ведно със законните лихви върху тях, където дължимата ДТ ще е в размер на по 4 800 лв. за всяка една от тях, което очевидно ще им бъде абсолютно невъзможно при досегашните доходи и имущество. Съшото се отнася и по отношение на бъдещите ми разноски по висящото вече първоинстанционно гр.дело за експертизи, свидетели, адвокатска защита и други подобни.

 

Предвид всичко гореизложено въззивният съд счита, че всяка една от двете частни жалбоподателки/ищци/ може и следва да бъдат освободени от заплащането на дължимата ДТ- 200 лв. върху частичната си искова претенция, както и от съответните бъдещи разноски по делото от най- различно естество.Поради което процесната обща ч.жалба се явява напълно основателна и доказана по отношение и на двете ч.жалбоподателки- ищци, пради което тя следва да се уважи изцяло тяхната ч.жалба, като се отмени изцяло в атакуваната му част негативното Разпореждане на РС- С., като  изцяло незаконосъобразно и неправилно.   

 

       Настоящото въззивно съдебно Определение не съдържа никакъв отказ и не подлежи на по- нататъшно обжалване пред по- горен съд.

 

Ето защо предвид гореизложените мотиви и на основание чл.248, ал.3 и чл.124, ал.1, във вр. с чл.78, ал.2 и във вр. с чл.269- 273 от ГПК, въззивният ОС- С.

 

 

                                  О П Р Е Д Е Л И  :

 

 

          ОТМЕНЯ изцяло в атакуваната му част първоинстанционното Разпореждане № 12464/21.09.2017г. по гр.д.№ 5228/2017г. по описа на РС- С..

 

 

          ОСВОБОЖДАВА от заплащане на дължимата Държавна такси и от разноски по висящото гр.д.№ 5228/2017г. по описа на РС- С. двете частни жалбоподателки- ищците :

 

          1.Г.Х.Ц.- ЕГН ********** ***, и

 

          2.П.Х.Ф.- ЕГН ********** ***.

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред по- горен съд.                                                 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                

 

 

 

      ЧЛЕНОВЕ :