О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  

 

Номер…955…………………10.11.2017 година………………..Град С.    

                                            

 

С.ЯТ ОКРЪЖЕН СЪД……...………...Втори граждански състав

На десети ноември……………….……………….…………………….Година 2017

В закрито заседание в следния състав: 

                                             

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ                                                         

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ:           МАРИАНА МАВРОДИЕВА      

                        

                                                                      СВИЛЕН ЖЕКОВ

 

Секретар……………………………………………………………………………….                                                          

Прокурор……….…………………………………………….………………………..                                               

като разгледа докладваното от………………………………съдията Св. ЖЕКОВ                                                     

частно гражданско дело номер 1429 по описа за 2017……………..........година.

      

          Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Постъпила е частна жалба от Я.Д.Т. и Ц.Т.Т. чрез адв. Д. Е. и частна жалба от Д.Т.Н. и Т.Т.Т. чрез адв. Л.Н. против определение № 1483/05.06.2017 г. по ч.гр.д. № 1535/2016 г. по описа на С. районен съд, с което районният съд е постановил заличаване на искова молба с вх. № 16617/28.09.2006 г., по която е било образувано гражданско дело № 1476/2006 г. по описа на С. районен съд за разглеждане на иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД и заличаване на възбрана за обезпечение на посочения конститутивен иск върху недвижим имот апартамент находящ се в гр. С., подробно описан в съдебното определение.

Постъпилите частни жалби съдържат идентични оплаквания и ще бъдат докладвани заедно. Жалбоподателите са останали недоволни от определението и в частните си жалби са изложили доводи за незаконосъобразност на съдебния акт.  Поддържат, че образуваното пред районния съд производство не е състезателно исково и конституирането им като ответници е било неправилно. Сочат, че исковото производство по образувано по иска с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД е приключило с определение за прекратяване на делото поради постигната извънсъдебна спогодба между страните по него. Единствено от молителите/ответници по исковата молба зависело дали и кога ще поискат заличаване на вписаната искова молба и възбрана. Не съществували задължения за жалбоподателите в тази връзка. Освен това следвало да бъде сезиран съдията по вписванията, а не районния съд. По отношение на присъдените разноски на молителите, жалбоподателите намират, че производството е охранително, а не исково и нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК е неприложима в случая. Формулиран е изричен петитум за отмЯ.на обжалваното определение, алтернативно молят за намаляване на адвокатското възнаграждение на молителите поради неговата прекомерност.  

В законоустановения срок са постъпили идентични писмени отговори /които ще бъдат докладвани заедно/ от Г.И.Г., С.Д.Г., Й.Г.И. и И.Г.И. чрез адв. Р.Ж. и А.М., в които се оспорва жалбата на Я.Т. и Ц.Т. и жалбата на Д.Т.Н. и Т.Т.Т.  като неоснователни. Твърди се, че поради унищожаване на делото страните не са можели да се снабдят с препис от влезлия в сила акт за прекратяване на производството по делото по иска с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД и поради това вписването на исковата молба по гр.д. № 1476/2006 г. на С. районен съд можело да бъде заличена само след представяне на нарочен съдебен акт постановяващ заличаването й. Поради това не можели директно да сезират съдията по вписванията, а преди това бил необходим нарочен съдебен акт постановяващ заличаването на исковата молба. Изложени са аргументи по съществото на обжалваното съдебно определение. Молят за потвърждаване на определението на първоинстанционния съд, претендират разноски.

Постъпил е и отговор на частната жалба подадена от Я.Д.Т. и Ц.Т.Т. от Д.Т.Н. и Т.Т. Нанева, в който се застъпва становище за основателност на частната жалба.

Въззивният съд намира, че частните жалби против първоинстанционното определение са процесуално недопустими – подадени са от ненадлежно легитимирани лица и против определение на първоинстанционен съд, което е необжалваемо, поради следните съображения:

Съгласно чл. 13 от Правилника за вписванията /ПВ/, заличаването на вписването на исковата молба става, като в партидната книга се отбележи съдебният акт, с който се постановява заличаването или с който се прекратява производството по образуваното дело. Тази разпоредба касае случаите, когато производството по делото е прекратено с влязло в сила определение или с влязло в сила решение предявеният иск е бил отхвърлен /така решение № 448/30.11.2011 г. на ВКС по гр.д. № 100/2011 г., I г.о., определение № 410/02.08.2017 г. на ВКС по ч.т.д. № 1542/2017 г., I  т.о./. Въззивният съд обаче категорично не възприема начина на процедиране проведен от първата инстанция /като състезателен исков процес/, тъй като образуваното пред нея производство е било охранително и поради това едностранно и безспорно. Това е така, защото вписванията, отбелязванията и заличаванията се постановяват в охранително производство, те са актове на съдействие на гражданските правоотношения, чрез тях се осъществява изискваната от закона публичност на актовете относно правата върху недвижими имоти. Правилата регламентиращи производството за вписването/отбелязването/заличаването са уредени в Правилника за вписванията, но доколкото в правилника не е уредено изрично отклонение от общите правила за нотариалните /Глава 54, раздел I, чл. 569-577 ГПК/ и общите правила за охранителните производства /Глава 49, чл. 530-541 ГПК/, те се прилагат и за производството по вписванията. Следователно редът за разглеждане на подадената молба е по общите правила на охранителните производства – чл. 424 – 435 ГПК /отм./, респ. чл. 530 – 541 от действащия ГПК, доколкото разпоредбите на ПВ не препращат към друг процесуален ред. Поради това районният съд е следвало да разгледа молбата единствено с участието на молителите и без конституиране и призоваване на заинтересовани страни в рамките на охранителното производство /в същия смисъл решение № 1426/10.12.2008 г. на ВКС по гр.д. № 396/2008 г., V г.о./. Същественото за общото охранително производство е, че е едностранно и безспорно и по своята правна същност представлява съдебно съдействие при правомерно упражняване на гражданските права, целящо да породи изгодни за молителя правни последици, без те да представляват същевременно посягане върху чужда правна сфера /така определение № 684/08.12.2009 г. на ВКС по ч.гр.д. № 678/2009 г. II г.о./. Следва да се посочи и  разпоредбата на  чл. 1 от Правилника за вписванията, която постановява, че вписването се състои в даване гласност на подлежащите на вписване актове, по начин предвиден в правилника. Производството е безспорно и едностранно – определение № 10/19.02.2015 г. на ВКС и ВАС по гр.д. № 6/2015 г., 5-членен състав – нещо несъобразено от районния съд. С начина на процедиране на първата инстанция е нарушено и Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 7/2012 г., ОСГТК, в което също недвусмислено е прието, че производствата по реда на Правилника за вписванията са охранителни и започват по молба на заинтересовано лице, като молбата няма самостоятелно значение, тъй като тя не подлежи на вписване или отбелязване. Непонятен за въззивния съд остава и начина на процедиране от страна на първата инстанция и поради причина, че производството е проведено като състезателен исков процес – съдът е приел, че е сезиран с искова молба, връчен е препис от нея на другите страни по приключилия гражданскоправен спор по гр.д. № 1476/2006 г., постъпили са отговори на исковата молба, делото е насрочено в открито съдебно заседание, изготвен е доклад по чл. 146, ал. 1 ГПК, проведено е съдебно дирене и устни състезания, обявено е, че ще се произнесе с решение. Въпреки това крайният съдебен акт е определение, като в него е посочено, че се обжалва с частна жалба пред С. окръжен съд. Още един аргумент в подкрепа на  дотук изложеното, е че проведеното пред първата инстанция производство е охранително по своя характер е разпоредбата на чл. 569, т. 5 ГПК, тъй като то е насочено към извършване на нотариално действие, което е едностранно производство. Това е така, защото съгласно нормата на чл. 569 ГПК нотариални са производствата по реда на които се извършват изброените в нормата действия, между които в т. 5 са посочени вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване, в случаите, предвидени в закона. От тази норма и от нормите на Правилника по вписванията /ПВ/, издаден за прилагане на глава ХІ на ЗС „Вписвания“, следва че се заличават тези вписвания и отбелязвания, за които това изрично е предвидено /чл. 13, чл. 19 и чл. 32 ПВ, които се отнасят до заличаване вписванията на искови молби и решенията по тях, постановени по изчерпателно изброените видове искове, вписването на ипотеката и вписването на възбраните/. А нотариалните производства са охранителни. Поради това частните жалбоподатели са били неправилно конституирани като заинтересовани страни по молбата, те нямат интерес и процесуална легитимация да обжалват постановения съдебен акт в рамките на охранителното производство, следователно частните им жалби са недопустими. Всъщност в самите частни жалби също се сочи, че частните жалбоподатели не е следвало да участват в производството пред районния съд, което е охранително, т.е. самите частни жалбоподатели не само не обосновават правен интерес от проведеното от тях обжалване, но и техните аргументи в частните жалби подкрепят направените от съда правни изводи.

Съдът приема, че единствено нужда от постановяване на охранителния акт са имали молителите, тъй като надлежен акт, постановяващ заличаване вписването на исковата молба с оглед проявление на законовите предпоставки, в конкретния случай на чл. 115 ЗС, не е бил налице поради унищожаването на гр.д. № 1476/2006 г. по описа на С. районен съд поради изтичане на срока за съхранение. Това е така, защото разпоредбата на чл. 13 ПВ предвижда във връзка с чл. 3 от същия правилник отбелязването на „съдебния акт, с който се постановява заличаването“. Граматическото и систематично тълкуване на разпоредбата налага извода, че нарочен съдебен акт разглеждащ наличието на предпоставките за заличаване на вписването, следва да бъде постановен /така определение № 3429/10.07.2015 г. на Пловдивски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1772/2015 г./. Такъв охранителен акт е бил постановен, но това не води до извода, че като заинтересовани страни е следвало да участват жалбоподателите. Освен това в определение № 125/05.03.2010 г. на ВКС по ч.гр.д. № 723/2009 г., I  г.о. и определение № 398/04.12.2014 г. на ВКС по ч.гр.д. № 5266/2014 г., II г.о. е прието, че заличаването на вписването е допустимо само в хипотезите на чл. 13 от Правилника за вписване и те са изричен съдебен акт, постановяващ заличаване на вписването и определение, с което се прекратява производството по делото по което е вписана исковата молба. Касае се за процесуална норма, която не може да се тълкува разширително. В чл. 14 от Правилника за вписване се посочва, че решенията, които са постановени по спор, което е предявен с вписана искова молба също подлежат на вписване без да се заличава вписаната искова молба. Съдията по вписванията няма право да извърши допълнителна преценка по правилността на вече извършеното вписване. В този смисъл е и императивната разпоредба на чл. 2 от Правилника, която посочва, че „Вписване, отбелязване и заличаване се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите или в този правилник“. Поради това както се посочи нарочен съдебен акт постановяващ заличаването е необходим, още повече, поради унищожаването на гражданското дело след изтичане на срока на неговото съхранение.

Отделно от дотук изложеното съдебният акт е необжалваем, тъй като молбата за издаване на охранителен акт е уважена /арг. чл. 537, ал. 1 ГПК/.

По отношение оплакванията в частните жалби досежно разноските присъдени от първата инстанция съдът намира следното – както се посочи частните жалбоподатели не е следвало да бъдат конституирани като страни в охранителното производство и тяхното участие е единствено вследствие на неправилно приложения процесуален ред от първата инстанция за разглеждане на молбата за заличаване на вписването на исковата молба по гр.д. № 1476/2006 г. на С. районен съд. Въпреки това по отношение на тяхното осъждане за заплащане на разноски следва да им бъде признат правен интерес да поискат изменение на първоинстанционния съдебен акт в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК. Това е така, защото отговорността за разноски по делото е облигационно правоотношение, което е уредено от процесуалния закон. Тази материалноправна отговорност е деликтна по естеството си, безвиновна е, но не обхваща всички вреди, а само разноските за произвоството направени от насрещната страна по делото /за останалите вреди отговорността е виновна и се носи при злоупотреба с процесуални права – чл. 3 ГПК/. Поради това отговорността за разноски може да бъде реализирана само във висящия исков /както и обезпечителен или охранителен – бел. съдията докладчик/ процес /така решение № 67/03.04.2014 г. на ВКС по гр.д. № 2944/2013 г., IV г.о./. Поради това С. окръжен съд намира, че частните жалби в частите им съдържащи оплаквания по присъдените от районния съд разноски отново са процесуално недопустими, но на друго основание - тъй като същите имат характер на молби по чл. 248, ал.1 ГПК за изменение на определение № 1483/05.06.2017 г. по ч.гр.д.№ 1535/2016 г. по описа на С. районен съд, в частта му за разноските, по която се дължи произнасяне от С. районен съд. По действащия ГПК не е предвидена възможност за самостоятелно обжалване на съдебните актове в частта им, касаеща отговорността на страните за разноски, когато не се обжалва самото решение или определението по съществото на спора. На страните е дадена възможност в сроковете по чл. 248, ал.1 ГПК да поискат от съда постановил решението, респ. да го допълни или измени в частта за разноските, като съдът се произнася с определение по чл. 248, ал. 3 ГПК. Съгласно чл. 278, ал. 4 ГПК, за производството по частните жалби се прилагат правилата за въззивното производство, поради което определенията на съда също подлежат на допълване или изменение в частта им за разноските по реда на чл. 248 ГПК - по искане на страните от съда, който ги е постановил /в този смисъл - определение № 1/05.01.2011 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 535/2010 г., II г.о., определение № 519/27.10.2010 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 412/2010 г., III г.о. и др/.

В случая е налице окончателно определение, с което се уважава молба за издаване на охранителен акт, като с частните жалби се иска отмяната му и в частта относно присъдените разноски, като се излагат доводи за неправилност на съдебния акт при тяхното присъждане, което оспорване по същността си представлява искане за изменение на определението в тази част. Следователно въпросът за разноските следва да бъде решен в рамките на охранителното производство, поради невъзможността за разрешаване на такъв спор в друг процес, като с оглед на изложените съображения и цитираното решение на ВКС съдът приема, че в частта си по отношение на разноските частните жалби представляват молби за изменение по реда на чл. 248 ГПК, по които компетентен да се произнесе е С. районен съд, съгласно чл. 248, ал.1 ГПК.

Поради изложените съображения частните жалби следва да бъдат оставени без разглеждане, а в частите им съдържащи оплаквания за неправилно възложени разноски пред първата инстанция върнати на С. районен съд за провеждане на производство по реда на чл. 248 ГПК.

По отношение на претенциите на частните жалбоподатели и ответните страни по частните жалби за присъждане на сторени разноски пред С. окръжен съд, съдът с оглед на категоричните съображения за едностранния и безспорен характер на производството образувано по молба вх. № 7395/31.03.2016 г. намира, че не следва да присъжда разноски на никоя страна, като разноските остават така както са направени.

 

Мотивиран от гореизложеното, С. окръжен съд,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

          ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частната жалба на Я.Д.Т. и Ц.Т.Т., подадена чрез пълномощника адв. Д. Г., против определение № 1483/05.06.2017 г., постановено по гр.д. № 1535/2016 г. по описа на С. районен съд и ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частната жалба на Д.Т.Н. и Т.Т.Т., подадена чрез пълномощника им адв. Л.Н., против определение № 1483/05.06.2017 г., постановено по гр.д. № 1535/2016 г. по описа на С. районен съд.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 1429/2017 г. по описа на С. окръжен съд и ВРЪЩА делото на С. районен съд за произнасяне по „частната жалба“ на Я.Д.Т. и Ц.Т.Т. и „частната жалба“ на  Д.Т.Н. и Т.Т.Т. в частите им, имащи характер на молби за изменение на определение № 1483/31.05.2017 г. по ч.гр.д. № 1535/2016 г. по описа на С. районен съд, в частта му за разноските, по реда на чл. 248, ал.1 ГПК.

 

Определението, в частта, в която частните жалби против определение № 1483/05.06.2017 г. на С. районен съд по ч.гр.д. № 1535/2016 г. са оставени без разглеждане подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в седмичен срок от съобщаването му на страните, а в частта, с която частните жалби в частите им имащи характер на молби по чл. 248 ГПК е окончателно.

 

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

                                                                                                   2.