О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  

Номер…971…………………14.11.2017 година………………..Град Стара Загора    

                                            

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД……..……...Втори граждански състав

На четиринадесети ноември………………….……………………….Година 2017

В закрито заседание в следния състав: 

                                             

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ                                                          

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:           МАРИАНА МАВРОДИЕВА      

                        

                                                                           СВИЛЕН ЖЕКОВ

 

Секретар……………………………………………………………………………….                                                          

Прокурор……….…………………………………………….………………………..                                               

като разгледа докладваното от………………………………съдията Св. ЖЕКОВ                                                     

въззивно частно гражданско дело номер 1468 по описа за 2017…...........година.

 

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, изр. 2 вр. чл. 274 и сл. ГПК.

С определение № 1522/08.06.2017 г., постановено по гр.д. № 3517/2016 г. на С. районен съд е оставена без уважение молба на ищеца по делото В.П.Т. за изменение на решението по делото в частта му за разноските.

Определението е обжалвано от В.П.Т. чрез адв. Т.С. с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено. Поддържа, че неправилно районният съд е приел, че предявеният иск е отхвърлен единствено за сумата от 30,03 лв. при общ предявен размер от 2115,73 лв. и поради това присъдената сума от 199,50 лв. на ответника за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска била неправилно изчислена. Претендира отмяна на обжалваното определение и намаляване на присъденото на ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът по частната жалба „С.“ ЕООД, чрез адв. П.Д. изразява становище, че жалбата е неоснователна. Твърди, че било налице признание от ответника за част от исковите суми и било налице оттегляне на част от исковата претенция в хода на процеса. Ответникът не бил дал повод за завеждане на иска. Искането на ищеца за намаляване на разноските поради прекомерност било несвоевременно заявено. Моли за оставяне на частната жалба без уважение, претендира разноски.

Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество жалбата е основателна поради следните съображения:

Страните имат право на разноски, като не е задължително искането за присъждането им да бъде направено в последното заседание по делото, то може да бъде направено още в исковата молба, в отговора на исковата молба, в жалба срещу постановено решение или определение, в отговора на такава жалба или по всяко друго време, като с искането може да се претендират разноски за съответната или за всички предходни инстанции. Не е задължително също страната да посочи разноските си по всеки от предявените искове. Страната, която не е представила списък на разноските, не може да иска изменяне на решението в тази част, но може да иска допълването му, ако съдът не се е произнесъл по разноските. В случая ищецът В.П.Т. е предявил срещу „С.“ ЕООД три осъдителни иска – за заплащане на трудово възнаграждение с правно основание чл. 245, ал. 1 КТ, за заплащане на командировъчни пари с правно основание чл. 215 КТ и за заплащане на мораторна лихва с правно основание чл. 86 ЗЗД в общ размер на 2145,76 лв. В хода на процеса пред първата инстанция ответникът е заплатил сумата от 1003,34 лв. /л. 58 от първоинст. дело/, като за посочената сума ищецът е предприел оттегляне на иска /определение от 08.03.2017 г. постановено в открито съдебно заседание пред районния съд/. С решението си С. районен съд е уважил предявените искове за сумата от 1128,18 лв., а е отхвърлил исковата претенция за сумата от 14,52 лв. 

За да остави без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото първоинстанционно решение, по реда на чл. 248 ГПК, в частта за разноските, районният съд е счел /без да се мотивира допълнително/, че разноските са правилно присъдени съразмерно на отхвърлената част от исковете. Изложил е подробни съображения по отношение на доводите на ищеца за намаляване на адвокатското възнаграждение на ответника поради прекомерност.

Определението е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, като в ал. 3 на същата норма е посочено, че ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В ал. 4 е добавено, че ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. В настоящия случай исковата претенция е отхвърлена единствено за сумата от 14,24 лв. Действително е налице оттегляне на иска и прекратяване на делото за сума в размер на 1003,34 лв., но съдът не споделя довода на ответната страна по частната жалба, че за посочената сума е налице оттегляне на иска и следователно му се дължат разноски, защото причината за направеното оттегляне на иска за сумата от 1003,34 лв. е извършеното плащане в хода на първоинстанционното производство, нещо несъобразено от първата инстанция. При изчисляване на дължимите на ответника разноски районният съд неправилно е счел, че поради направеното оттегляне на иска за сумата от 1003,34 лв., респ. прекратяване на делото в тази му част се дължат разноски на ответника съобразно тази сума, тъй като не е преценил значението на направеното плащане в хода на първоинстанционното дело. Възприемането на тезата на районния съд би довело до положението ответникът по едно гражданско дело винаги да може да се освобождава от отговорност за разноски при извършено от него плащане в хода на производството, което противоречи на законодателната идея изразена в чл. 78, ал. 2 ГПК. Съдът не споделя и довода на ответната страна по частната жалба, че било налице признание на исковата претенция за част от претендираните суми, тъй като в петитума на отговора на исковата молба /л. 17 от пъроинст. дело/ ясно се сочи, че се моли районния съд „да се произнесе с решение, с което да отхвърли предявения срещу „С. ЕООД иск като неоснователен и недоказан“, т.е. налице е недвусмислено оспорване на предявения иск, което е несъвместимо с твърдяното от ответника в отговора на частната жалба признание на иска. Нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК изисква кумулативно в поведението на ответника да са налице 1/недаване на повод за завеждане на делото и 2/ признание на иска, като при положение, че втората предпоставка не е налице, то съществуването на първата не е достатъчно да обоснове възлагането на разноските на ищеца. Отделно от това при наличието на съдебно оспорване на исковете направено в отговора на исковата молба не може да се приеме, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Следователно разноските за адвокатско възнаграждение на ответника по гр.д. № 3517/2016 г. на С. районен съд следва да се присъдят само върху сумата от 14,24 лв. представляваща отхвърлената част от иска, т.е. адвокатското възнаграждение е в размер на 2,85 лв.

Обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо това постановеното по делото решение следва да бъде изменено в частта му за разноските, като в полза на ответника по иска „С.“ ЕООД бъде присъдена сумата от 2,85 лв. представляваща направените по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.

 Определението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно  чл. 248, ал. 3 изр. второ, вр. чл. 278, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 2 ГПК.

 

Воден от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК, Старозагорски окръжен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение № 1522/08.06.2017 г., постановено от С. районен съд по гр.д. № 3517/2016 г., с което е оставено без уважение искането на В.П.Т. за изменение на решението по делото в частта му за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ИЗМЕНЯ решение № 324/10.04.2017 г., постановено по гр.д. № 3517/2016 г. по описа на С. районен съд в частта му за разноските, като НАМАЛЯВА сумата, която В.П.Т. е осъден да заплати на „С.“ ЕООД като деловодни разноски по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК от 199,50 лв. /сто деветдесет и девет лева и петдесет стотинки/ на 2,85 лв. /два лева и осемдесет и пет стотинки/.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

                                                                                          2.