О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

          986                                        20.11.2017 г.              гр. С.

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД С.                     ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесети ноември                                                                   Година 2017

в закрито заседание в следния състав:                                  

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ:  МАРИАНА МАВРОДИЕВА

     НИКОЛА КЪНЧЕВ

 

като разгледа докладваното от мл. съдия КЪНЧЕВ частно гражданско дело № 1471 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 396 ГПК.

Постъпила е частна жалба от С.В.С., чрез пълномощника ѝ адв. П.К. против определение № 2533 от 11.10.2017 г., постановено по гражданско дело № 5399 от 2017 г. на РС – С., ІІІ граждански състав, с което е оставено без уважение искането за обезпечение на предявения от С.В.С., като майка и законен представител на малолетното дете Н. К. Д., против К.П.Д., иск чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана на недвижим имот – собственост на К.Д..

В жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно и неправилно. Взема се становище, че съгласно чл. 392 ГПК обезпечение на исковете за издръжка се допуска и без се спазват изискванията на чл. 391 ГПК. Счита се, че изводите на първоинстанционния съд за несъразмерност на обезпечението и цената на обективно съединените искове са неправилни. Набляга се на пропуска на първоинстанционния съд да отбележи факта, че процесния имот е единствена останала собственост на ответника. Моли се първоинстанционното определение да бъде отменено, а исканото обезпечение да бъде допуснато.

След съвещание настоящият съдебен състав обсъди изложените в жалбата становища и след като извърши проверка на първоинстанционното дело намери за установено следното:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

С определение № 2533, от 11.10.2017 г. РС – С., ІІІ граждански състав е оставил без уважение искането на С.С. за обезпечение на предявените от нея, в качеството ѝ на законен представител на малолетния Н.  Д. обективно съединени искове с правно основание чл. 143 СК и чл. 149 СК против К.Д., чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на последния, а именно: самостоятелен обект в сграда с предназначение – жилище-апартамент, с идентификатор № 68850.505.181.1.4, по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № 300-5-51/24.06.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. С., п.к.., ул. Г. № ., ет.., ап..на едно ниво, който обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот 688.505.181 при съседи самостоятелни обекти: на същия етаж 68850.505.181.1.3, под обекта 68850.505.181.1.2, над обекта 68850.505.181.1.6, с прилежащи части към самостоятелния обект: избено помещение в западната част, килер със западен прозорец, избено помещение със северен прозорец и таванско помещение, заемащо южната част от западната половина на тавана.

В молбата за допускане на обезпечение пред първоинстанционния съд, ищцата е посочила като цена на обективно съединените искове сумата от 12000 лева, от които 9000 лв. по иска с правно основание чл. 143, ал. 1 СК и 3000 лв. по иска с правно основание чл. 149 СК. ОС – С. счита, че сумата от 9000 лв. действително представлява цена на първия иск, определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК. Тази сума обаче не е основание за налагане на обезпечение на този иск до този размер. Този извод произтича от правната природа на иска за издръжка като иск за неопределено време. 9000 лева не е реалната сума, с която имуществото на ответника би се накърнило, ако искът бъде уважен, нито ще му бъде наложена веднага и в цялост. Издръжката е задължение, което се изплаща ежемесечно на по-малки суми – в случая 250 лева, отново, ако искът бъде уважен. Поради това обезпечение по такъв иск, при които задължението е за 250 лева, които ще се дължат за неопределен период чрез налагане на възбрана върху недвижим имот действително ще засегне прекомерно правната сфера на ответника. Поради това, настоящата инстанция счита, че обезпечение върху този иск не следва да се допуска.

По иска с правно основание чл. 149 СК, не само цената на иска, но и реално исканата сума за издръжка е 3000 лева, които при евентуално уважаване на претенцията ще бъдат наложени в цялост на ответника. Това може да наложи принципната необходимост от предприемане на съответните мерки за запазване имуществото му, за да се обезпечат интересите на малолетното дете. По отношение на този иск ОС – С. споделя мотивите на първоинстанционния съд за прекомерност на стойността на имота, чиято възбрана се иска. От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ., том., рег. № ., дело №. от 2017 г. на Нотариус Б. Г. № ., с район на действие – РС С. се установява, че данъчната оценка на имота е 36015,80 лв., т.е. няколко пъти цената на иска, чието обезпечение се цели. Въпреки че се иска обезпечение на искове за издръжка, е необходимо да бъде отчетено съотношението между размерът на претендираното вземане на ищеца и стойността на имуществото – предмет на обезпечението. Настоящата инстанция счита, че налагане на възбрана върху този имот ще доведе до свръхобезпеченост на търсеното вземане и ще засегне прекомерно и необосновано правната сфера на К.Д..

Поради това, настоящата инстанция счита, че определението на РС – С. следва да бъде потвърдено.

Водим от всичко изложено и на основание чл. 396, ал. 2 ГПК Окръжен съд – С.

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2533 от 11.10.2017 г., постановено по гражданско дело № 5399 от 2017 г. по описа на РС – С., ІІІ граждански състав.

         

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

          

 

          2.