О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

        1007                                       27.11.2017 г.             гр. с Д. Г.В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД с Д. Г.                  ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и седми ноември                                                      Година 2017

в закрито заседание в следния състав:                                  

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

     НИКОЛА КЪНЧЕВ

 

като разгледа докладваното от мл. съдия КЪНЧЕВ частно гражданско дело № 1475 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Постъпила е частна жалба от Е.Г.Е., подадена чрез адв. И.М., против протоколно определение от 20.09.2017 г., постановено по гражданско дело № 4785 от 2016 г., с което е отказано допълнение на доклада към делото, както и е отказано изменение на предявения от ищеца Е. иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС.

В жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно и неправилно. Взема се становище, че без основание първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ищеца за изменяне на доклада по делото, след като ответната страна несвоевременно е представила доказателства в нарушение на процесуалния закон. Твърди се, че в исковата молба няколкократно изрично било посочено, че според ищеца, атакуваната сделка се явява нищожна на основание чл. 17, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Заявява се, че в гражданския процес страните не били длъжни да определят правната квалификация на исковете, това било прерогатив на съда. Било видно от предоставените от ответниците отговори, че в тях се съдържат възражения против предявен иск за обявяване договора за дарение за привидна, симулативна сделка, поради което такъв иск не се явявал непредявен. В доклада по делото съдът неправилно бил ограничил правния спор до предявени при евентуалност установителни искове с основания чл. 26, ал. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД, както и иск по чл. 33, ал. 2 ЗС, като незаконосъобразно бил изключил иска с основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД. Посочва се, че в доклада по делото, съдът бил приел, че сделката била нищожна на основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 и 5 вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД. Твърди се, че изготвеният по делото доклад в действителност не е бил прочетен на страните. Поддържа се становището, че в първото по делото съдебно заседание ищецът бил направил искане за разкриване на симу-лативната сделка. Навежда се доводът, че с молба с вх. № 17520 от 05.07.2017 г. било направено искане за размера на предявения иск по чл. 33, ал. 2 ЗС само по отношение размера на идеалните части, което не представлявало предявяване на нов иск. Моли се първоинстанционното определение да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно и да се постанови съдебен акт, с които делото да се върне на районния съд с указания за уважаване на направените от ищеца искания за допълване на доклада по делото и за уточняване на петитума на подадената искова молба и изменение размера на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС.

В законния срок са депозирани два отговора на жалбата от страна на пълномощника на ответника Д.Е. – адв. Г., както и от пълномощника на ответника „Б.“ ООД – адв. К..

В отговора си адв. Г. твърди, че определението на първоинстанционния съд е правилно. Счита се, че искането за допълване на доклада на съда за изменение на предявения иск за нищожност на договора за дарение на 1/10 идеална част и за обявяване на действителност на договор за покупко-продажба на 1/10 идеална част от имота, както и за изкупуване на 10/60 ид. части от имота било недопустимо, тъй като представлявало по същество нов иск за обявяване на относителна симулация и изкупуване на дарената идеална част. Частната жалба намира за неоснователна. Претенциите на ищеца представлявали нови искове, а не изменение на размера на предявени искове. Моли се определението да се потвърди и да се присъдят направените по делото разноски.

В отговора си адв. К. оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа се становището, че исканото изменение на иска, представлявало на практика подаване на нов иск. Посочва, че исковата молба била неясна, което е наложило оставянето ѝ без движение. Твърди, че доклада по делото, така както е съставен, бил прочетен на страните в съдебно заседание и те са заявили, че нямат възражения към него. Счита, че искането, заявено като уточняване на петитума на исковата молба и изменяне размера на предявения иск по чл. 33, ал. 2 ЗС представлявало подаване на нов иск, което е извършено след предвиде-ния в закона срок. Моли определението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Моли да се присъдят направените от страната разноски.

След съвещание настоящият съдебен състав обсъди изложените в жалбата и отговорите към нея становища и след като извърши проверка на първоинстанционното дело намери за установено следното:

Жалбата е частично недопустима, а разгледана по същество в допустимата си част е неоснователна.

С протоколно определение от 20.09.2017 г. РС – С., ХV граждански състав е оставил без уважение искането на ищеца за корекция и допълване на доклада с молба с вх. № 17520 от 05.07.2017 г. като петитумът съответно да се счита предявен и за обявяване за действителен прикрития с привидния договор за дарение, договор за покупко-продажба, сключен между ответника Д.Д.Е. – като продавач и ответника „Б.“ ООД като купувач, договор за покупко-продажба на 1/10 ид. ч. от собствената ѝ 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 68850.505.172 и 1/10 от собствената ѝ 1/2 ид.ч. от построената в този поземлен имот масивна сграда на един и два етажа, представляваща обект на стопанска дейност, със застроена площ от 88 м2. Със същото определение е оставено без уважение искането на ищеца за изменение на предявения иск по чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване, при условията на сделката, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № ., т. ., рег. № ., дело. от .г. на нотариус Д. Г., 10/60 ид. ч. от имота, явяващи се 1/6 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № 68850.505.172, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., както и 10/20, ид. ч., представляващи ½ ид. ч. от цялата, построена в този поземлен имот масивна сграда на един и два етажа, представляваща обект на стопанска дейност със застроена площ от 88 м2.

Съдът е разяснил на страните, че определението подлежи на обжалване само в частта, в която се оставя без уважение искането за изменение на иска. Това становище следва да се сподели. Определението на съда, в частта, в която се оставя без уважение искането за корекция и допълване на доклада не е преграждащо по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, нито е изрично посочено като подлежащо на обжалване съгласно чл. 274, ал.1, т. 2 ГПК. Определението, с което делото се докладва е по съществото на делото и не може да бъде обжалвано отделно от крайното решение на съда. Редът за неговото обжалване е заедно с решението по реда на глава ХХ ГПК – въззивно обжалване. Поради това ОС – с Д. Г.счита, че частната жалба е недопустима в тази ѝ част и следва да бъде оставена без разглеждане, а частното гражданско дело следва да бъде прекратено в тази му част.

Съдът счита, че частната жалба, насочена срещу определението, в частта, с която се оставя без уважение искането за изменяне размера на иска е допустима, като, разгледана по същество, се явява неоснователна.

Както в исковата си молба, така и в допълнението към нея, ищецът е формулирал искане за постановяване на решение, с което съдът да прогласи нищожността на договора за дарение, сключен между Д.Д.Е. – като дарител и ответника „Б.“ ООД като надарен с предмет 1/60 идеални части от поземления имот и 1/20 идеални части от построената в този имот масивна сграда. На второ място за постановяване на решение, с което да му се разреши да изкупи 9/60 идеални части, явяващи се 9/10 идеални части от 1/6 идеални части от поземления имот, както и 9/20 идеални части, представляващи 9/10 от ½ ид. части от цялата, построена в този имот масивна сграда, т.е. тези идеални части от процесните имоти, които ответницата впоследствие е продала на втория ответник при същите условия, каквито са формулирани в сключения между ответниците договор за покупко-продажба. Вярно е твърдението на пълномощника на ищеца, че съдът определя правната квалификация на исковете без да се съобразява с поставената от страните. Съдът обаче със сигурност е длъжен да определи правната квалификация съобразно с посочените в петитума на исковата молба факти. В случая се е искало прогласяване на нищожност, както и упражняване на потестативното право по чл. 33, ал. 2 ЗС по отношение само на тези идеални части, посочени и по-горе, които са били предмет на договора за покупко-продажба, сключен от ответниците. В петитума на исковата молба не е формулирано искане за изкупуване на тези 1/60 идеални части, представляващи 1/10 от 1/6 идеални части от поземления имот и 1/20 идеални части, представляващи ½ идеални части от построената в него масивна сграда – предмет на договора за дарение. С молба с вх. № 7190 от 20.03.2017 г. ищецът не е конкретизирал предявените от него искове в съответствие с дадените от съда съображения.

От протокол от открито съдебно заседание от 02.06.2017 г. се установява, че съдът е докладвал делото като е приел, че е сезиран с обективно съединени искове, предявени при условията на евентуалност, с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД, както и кумулативно съединен с тях иск по чл. 33, ал. 2 ЗС. Докладът е прочетен на страните и видно от волеизявленията на всеки от пълномощниците, е приет без възражения.

Съдът счита, че правилно първоинстанционният съд е установил, че т.нар. изменение на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС, представлява на практика нов иск, предявяването на който е било направено след изтичане на предвидената в закона преклузия. Правилно е посочено, че процесните 1/60, респективно 1/20 идеални части от двата имота, за които се иска упражняване на потестативното право по чл. 33 ЗС, в което се състои исканото увеличение на размера на този иск, са прехвърлени с договор за дарение, което представлява друга сделка, различна от договора за покупко-продажба, сключен за 9/60, респективно 9/20 ид. ч. от процесните имоти. Тази нова сделка представлява нов факт, т.е. ново основание, част от нов иск. Поради това правилно първоинстанционният съд е преценил, че е налице не само увеличаване на размера, а добавяне и на ново основание, което на практика представлява нов иск и правилно молбата е оставена без уважение.

Съгласно чл. 78 ГПК сторените от ответниците разноски по делото следва да бъдат заплатени от длъжника. От пълномощниците са представени както списъци за разноски по чл. 80 ГПК, така и дока-зателства за реално извършени плащания: договор за правна защита и съдействие № 099925 от 04.10.2017 г., сключен между Д.Е. и адв. М.Г. и договор за правна защита и съдействие № 339 от 26.10.2017 г., сключен между „Б.“ ООД и адв. Д.К..*** намира, че подадената от Е. жалба е недопустима в една част и неоснователна в друга, поради което следва да бъде оставена без разглеждане за първата част и без уважение за втората. Определението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

          Водим от всичко изложено и на основание чл. 278, ал. 1 ГПК Окръжен съд – с Д. Г.

                                                           О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Частна жалба от Е.Г.Е., чрез адв. И.М. против протоколно определение от 20.09.2017 г., постановено по гражданско дело № 4785 от 2016 г., в частта, с която е отказано допълнение на доклада към делото.

ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно частно гражданско дело № 1475/2017 по описа на Окръжен съд – с Д. Г.в тази му част.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните в тази му част.

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 20.09.2017 г., постановено по гражданско дело № 4785 от 2016 г., с което е отказано изменение на предявения от ищеца Е.Е. иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, като се постанови решение, по силата на което ищецът да изкупи, при условие на сделката, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот 10/60 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № 68850.505.172 с адрес гр. С., п.к. ., кв. С., ул. Е.., № ., както и 10/20 ид. ч. от цялата построена в този имот масивна сграда на един и два етажа, представляваща съгласно Акт за узаконяване № 119 от 29.05.1995 г. обект на стопанска дейност със застроена площ от 88 м2.

          ОСЪЖДА Е.Г.Е., ЕГН **********, адрес *** да заплати на Д.Д.Е., ЕГН **********, адрес *** сумата от 200 лева, разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

          ОСЪЖДА Е.Г.Е. ЕГН **********, адрес *** да заплати на „Б.“ ООД, ЕИК… със седалище гр. С., ул. С.№ . сумата от 300 лева, разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК в тази му част.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

          

 

          2.