О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

          972                                      14.11.2017 г.                гр. С.В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД С.                  ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На четиринадесети ноември                                                        Година 2017

в закрито заседание в следния състав:                                  

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ:  МАРИАНА МАВРОДИЕВА

     НИКОЛА КЪНЧЕВ

 

 

като разгледа докладваното от мл. съдия КЪНЧЕВ частно гражданско дело № 1478 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 271 и сл. ГПК.

Постъпила е частна жалба от Д.Г.А. против определение № 1649 от 21.06.2017 г., постановено по гражданско дело № 1741 от 2017 г. на РС - С.,VІІ граждански състав, с което е отхвърлен като недопустим предявения от А. установителен иск с правно основание чл. 424 ГПК.

В жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че се касае за обстоятелства, които не са били известни на ищцата и тя не е могла да узнае за тях при полагане на нормално дължимата грижа. Взема се становище, че тези обстоятелства са относими към преценката за дължимостта на вземането и са от правно значение за спора по иска с основание чл. 424 ГПК, като ще променят извода за дължимост на вземането. Поддържа се, че ищцата не е могла да представи тези доказателства и да въведе новооткритите обстоятелства в по-ранен момент, тъй като съдебните книжа не са представяни лично на нея, а на неин роднина. Счита се, че въпросът дали действително доказателствата или обстоятелствата са нови е въпрос по основателност, а не по допустимост на иска и отговорът на този въпрос трябва да стане с решение, а не с определение.

В законоустановения срок ответника по делото Й.Д.Т. не подава отговор на жалбата.

След съвещание настоящият съдебен състав обсъди изложените в жалбата оплаквания и след като извърши проверка на първоинстан-ционното дело намери за установено следното:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

С определение № 1649, от 21.06.2017 г. РС - С.,VІІ граждански състав е прекратил производството по дело № 1741/2017 поради недопустимост на предявения иск.

От Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 100 от 12.01.2016 г. на РС – Н.се установява, че ответникът по настоящото дело Й.Д.Т., в качеството му на кредитор е поискал издаване на заповед за изпълнение срещу Д.А.. В т. 9 от заявлението е посочено основанието за вземането – невръщане на дадена в заем сума по договор за заем от 05.07.2012 г. В т. 12 са описани подробно основанията, от които произтича вземането: настъпил съгласно договорен в чл. 2 от договор за заем от 05.07.2012 г. падеж на 04.08.2012 г. за връщане на дадена в заем сума. Дадената в заем сума е в размер на 30000 лева, от която към настоящия момент, въпреки настъпилия падеж е върната само сумата в размер на 10000 лева и остава да се дължи сумата в размер на 20000 лева. Тези обстоятелства са отразени в издадената на основание това заявление Заповед № 28 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.01.2016 г. на РС – Н. Видно е от съобщението, че Заповед № 28 от 14.01.2016 г. е редовно връчена на Й.  Колева А. – снаха на ищцата – на основание чл. 46, ал. 2 ГПК на 08.02.2016 г., а възражение срещу така издадената заповед за изпълнение, с вх. № 585 от 23.02.2016 г. е постъпило след срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.

Искът по чл. 424 ГПК е специален отрицателен установителен иск, чиято допустимост е обусловена от представяне на факти, които са новооткрити, или на нови доказателства т.е. такива, които са станали известни на ищеца по този иск и длъжник по заповедта за изпълнение, едва след изтичане на двуседмичния срок за възражение срещу заповедта, предвиден в чл. 414, ал. 2 ГПК. Не такъв е настоящият случай. От представените от самата ищца доказателства става ясно, че тя е знаела за договора за заем, от който произтича вземането срещу нея, разбрала е за него най-рано на 08.02.2016 г. – датата, на която препис от заповедта е връчен на нейната снаха. Дори и да се приеме, че тя не го е получила веднага, явно в даден момент този препис ѝ е станал известен, след като е подала възражение срещу него. Поради това възражението във въззивната жалба, че това обстоятелство е новонастъпило не може да бъде споделено. Дори и да се приеме, че ищцата твърди, че заповедта за изпълнение не ѝ е била връчена надлежно, правният способ за защита срещу това не е искът по чл. 424 ГПК, а възражението пред въззивния съд на основание чл. 423, ал. 1 ГПК. Нещо повече – в исковата си молба самата Д.А. твърди, че е получила в заем сумата от 28500 лева със задължение да върне 30000 лева, т.е. тя е знаела за съществуването на договора още със самото му сключване. Липсата на подписан документ за сключването на този договор не е основание да се счита договорът за невъзникнал. Договорът за заем е неформален, реален договор, за чието съществуване не е необходимо да има писмен документ, а реално сумата да е била предадена – нещо, което дори жалбоподателката не отрича.

Становището, че А. не е могла своевременно да се запознае с книжата по делото не води до нейното незнание за тях. Всички книжа са редовно връчени на нейната снаха – Й.  А. – която е имала задължение да ѝ ги предостави.

Твърдението, че тези новооткрити обстоятелства ще променят извода за дължимост на вземането също не могат да бъдат споделени. Не изводът за дължимост на вземането, а допустимостта на този иск зависи от посочването на такива новооткрити обстоятелства или нови доказателства. В подобен смисъл е и твърдението на жалбоподателката, че преценката за това дали обстоятелствата са новооткрити или не, е въпрос, по който съдът следва да се произнесе с решение, не с определение, т.е. това е въпрос по основателност, а не допустимост на иска. Това твърдение е в противоречие със задължителната практика на върховната инстанция – ТР № 4/2014 по т.д. № 4 от 2013 г., където изрично е постановено, че преценката дали в исковата молба по чл. 424 ГПК се твърдят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, които дават основание за преразглеждане на въпроса за дължимостта на вземането, е от обуславящо значение за допустимостта на иска, а не за неговата основателност.

В заключение, настоящата инстанция счита, че жалбата на Д.Г.А. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като правилно, следва да бъде потвърдено.

Водим от всичко изложено и на основание чл. 278 ГПК Окръжен съд – С.О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1649 от 21.06.2017 г., постановено по гражданско дело № 1741 от 2017 г. на РС - С.,VІІ граждански състав, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск.

 

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

          

 

          2.