О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

        1013                                          28.11.2017 г.             гр. СТАРА ЗАГОРА

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД СТАРА ЗАГОРА                     ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и осми ноември                                                        Година 2017

в закрито заседание в следния състав:                                  

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ:  МАРИАНА МАВРОДИЕВА

     НИКОЛА КЪНЧЕВ

 

като разгледа докладваното от мл. съдия КЪНЧЕВ частно гражданско дело № 1480 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Постъпила е частна жалба от Б.Р.В., подадена чрез адв. А.П., против Разпореждане № 9186 от 12.10.2017 г., постановено по гражданско дело № 2883 от 2017 г. по описа на РС – К., с което е отхвърлено заявлението на Б.Р.В. за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изп. лист срещу В.П.Д..

В жалбата се твърди, че разпореждането е незаконосъобразно и неправилно. Взема се становище, че без основание първоинстанционният съд бил приел, че се касае за хипотезата на чл. 411, ал. 2 т.4 ГПК. Длъжникът имал установен постоянен адрес на територията на страната. Достатъчно било наличието на една от посочените в т. 3 или т. 4 на чл. 411, ал. 2 ГПК връзки с територията на страната, за да е допустимо издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника. При алтернативното наличие на една от двете териториални връзки, съдът бил длъжен да уважи заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Посочва се съдебна практика. За наличието на постоянен адрес на територията на Република Б., съдът не събирал доказателства, а се основавал на посочените в заявлението факти. Моли се разпореждането да бъде отменено, а делото – върнато на РС – К. за продължаване на съдопроизводствените действия. Моли се присъждане на направените разноски.

След съвещание настоящият съдебен състав обсъди изложените в жалбата становища и след като извърши проверка на първоинстан-ционното дело намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок от процесуално легитимирана страна против подлежащ на обжалване акт, следователно е допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна.

С Разпореждане № 9186 от 12.10.2017 г., постановено по гражданско дело № 2883 от 2017 г. РС – К. е оставил без уважение искането на Б.Р.В. за издаване на заповед за изпълнение срещу В.П.Д., поради наличие на отрицателната предпоставка, предвидена в чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК – длъжникът няма обичайно местопребиваване в страната.

От служебно извършена справка в Национална база данни „Население“ се установява, че към настоящия момент В.П. има постоянен адрес в страната, но живее в Г., считано от 31.01.2013 г.

Изводът на Районен съд – К. следва да бъде споделен. Видно от представената справка, длъжникът живее в Г. от три години, т.е. няма обичайно местопребиваване в страната по смисъла на чл. 48, ал. 7 от КМЧП. Съгласно чл. 411, ал. 2, издаване на заповед за изпълнение се издава извън изрично посочените в точки от 1 до 4 хипотези. Настоящата инстанция счита, че всяка една от тези отрицателни предпоставки следва да не е налице и наличието на която и да било от тях предпоставя отказ за издаване на заповедта. В противен случай би се достигнало до принудително изпълнение срещу длъжника без вземането да е съдебно проверено при гарантирано участие на него самия в производството, какъвто не е смисълът на това производство. В този смисъл и Определение № 87 от 22.01.2010 г. по ч.т.д. № 864 от 2009 г. І т.о., ТК на ВКС.

Посочената от жалбоподателя практика, съдът не счита за релевантна към случая. Посоченото Определение № 547 от 2013 г. по т.д. № 1355 от 2013 г. ІІ т.о, ТК на ВКС разглежда казус, при който длъжник е чуждестранно юридическо лице, а не физическо лице – български гражданин. Разликата в правната природа на двете лица налага различни изисквания към тях. Юридическото лице – търговец е длъжно да поддържа коректна информация за седалището си, подлежи на регистрация в търговския регистър и следва да изпълнява своята дейност с качеството на професионалист.

В заключение, ОС – С. намира, че подадената от Б.В. жалба е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. Определението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено. Тъй като жалбата е оставена без уважение, направените разноски следва да останат за сметка на жалбоподателя.

В съответствие с указанията, дадени в ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по ТД № 4/2013 г., ОСГТК, т. 8 определенията, постановени от въззивен съд в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване.

Водим от всичко изложено и на основание чл. 278, ал. 1 ГПК Окръжен съд – Стара Загора

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 9186 от 12.10.2017 г., постановено по гражданско дело № 2883 от 2017 г. по описа на РС – К., с което е отхвърлено заявлението на Б.Р.В., ЕГН **********, с адрес: *** за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изп. лист срещу В.П.Д., с ЕГН ********** *** за сумите: 55000 лв. главница и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането както и 1100 лв. разноски за платена държавна такса на основание Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № ., том ., рег. №., нот. дело № ./. г. по регистъра на П. П., нотариус с район на действие съдебния район на Районен съд – К..

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

          

 

          2.