Р Е Ш Е Н И Е

 

        422                                               14.12.2017 г.                 гр. С.

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД С.                             ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и осми ноември                                                                Година 2017

в публично заседание в следния състав:                             

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  МАРИАНА МАВРОДИЕВА

       НИКОЛА КЪНЧЕВ

 

При участието на секретаря СТОЙКА СТОИЛОВА като разгледа докладваното от мл. съдия КЪНЧЕВ въззивно гражданско дело № 1290 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от С.И.С. чрез пълномощника му – адв. В.М. против Решение № 225 от 10.03.2017 г., постановено по гражданско дело № 4936 от 2016 г. по описа на Районен съд – С., І граждански състав, с което е отхвърлен предявения отрицателен установителен иск в правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 3 ЗС.

В жалбата се взима становище за неправилност и незаконосъобразност на решението. Разпитаните свидетели установявали, че не били виждали ответницата повече от 5 години. Докато тя учела, била отдала помещението под наем. Била допускана в къщата до преди около три години, но сега вече не можела. Недоизяснено останало обстоятелството, че ответницата И.И.М. била живяла в процесния етаж до 1980 г., след което била дошла наемателката Д. Р., която била наемател до 1987 г., след което наемател била Е. К. за периода 1991 г.-1996 г. Неизяснено било останало по какъв начин ответницата била ползвала процесния имот за периода 1997 г.-2017 г. Първоинстанционният съд бил дал вяра на показанията на свидетелите без да вземе предвид факта, че един от тях бил съпруг на ответницата. След постановяване на решението посочените наемателки били се видели със съпруга на ответницата и били установили в кои точно периоди били ползвали процесният имот. Също така помнели, че след 1997 г. стаята била ползвана от ищеца без претенции от страна на сестра му – ответницата. Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъде уважен предявеният иск. Правят се доказателствени искания да бъдат допуснати като свидетели Д. Р. и Е. К..

В законния срок е входиран отговор на въззивната жалба от страна на ответницата по делото – И.М. чрез пълномощника ѝ адв. К.А.. Счита се, че жалбата била нередовна, тъй като липсвало пълномощно. Както въззивната жалба, така и исковата молба били предявени от брата на ответницата – С.С.. Пълномощникът на ищеца, адв. М. бил упълномощен от съпругата му – С. С.. Пълно-мощното, с което С.С. бил упълномощил съпругата, си било изцяло нищожно, поради противоречие със закона, липса на съгласие и предвидената от закона форма. Освен това липсвала достоверна дата. Следвало жалбата да се остави без движение. Исковата молба, както и въззивната жалба, били подадени при липса на активна процесуална легитимация, поради което били недопустими. Алтернативно се взема становище за неоснователност на иска и правилност на изводите на първоинстанционния съд по съществото на делото. Бил изготвен доклад, против който страните не възразили и била разпределена доказателствената тежест. Ищецът следвало да докаже по несъмнен начин, че ответницата не е ползвала имота през посочения период. След представяне на всички свои доказателства, в съдебно заседание бил заявил, че няма други доказателстве-ни искания. В жалбата не били посочени конкретни пороци на първоинстанционното решение. Доказателствените искания на ищеца били недопустими поради изтичане на предвидените в закона преклузивни срокове. Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение и първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Молят се и направените пред въззивната инстанция разноски.

След съвещание настоящият съдебен състав обсъди изложените в жалбата и отговора към нея становища, провери гражданско дело № 4936/2016 г. по описа на Районен съд – С. и намери за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок, от процесуално леги-тимирана страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, т.е. е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК, съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът констатира, че първо-инстанционното решение е обжалвано от ищеца в частта, в която искът е отхвърлен.

Решението е валидно и допустимо в обжалваната му част.

По отношение допустимостта:

След съвещание, съдът намери, че искът и въззивната жалба са допустими. Въпреки че по делото не беше представен оригиналът на пълномощното, с което С.С. е упълномощил съпругата си да осъществява правни действия от негово име, по делото е представено копие, заверено “вярно с оригинала”. Това волеизявление и подписът на адв. М. дават на копието значението на частен документ, който съгласно чл. 180 ГПК съставлява доказателство, че изявленията, посочени в него, са направени от това лице. За адвоката съществува страхът от наказателна отговорност, ако пълномощното е неистинско или с невярно съдържание. От формална страна пълномощното отговаря на изискванията на чл. 35 ГПК, където не е посочена дата като реквизит. Липсата на изискуем такъв – телефонен номер – не е значителна, доколкото достатъчно ясно са индивидуализирани пълномощник и упълномощен. Отделно от това за съда не съществува възможност за проверка. Така и Решение № 296 от 5.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1776/2016 г., IV г. о., ГК.

Съдът отново се произнесе по въпроса за допустимостта на исканите от ищеца доказателства под формата на свидетелски показания и намери, че следва да потвърди становището си, изразено в определение от 02.08.2017 г. Посочените доказателства не са нови по смисъла на чл. 266, ал. 1 ГПК. Твърдяната обективна невъзможност на страната да представи тези доказателства пред първата инстанция не беше доказана.

Съдът приема за безспорни между страните фактите: че със Споразумение от 04.07.1997 г. С.И.С. е приел от И. С.И. в дял жилищна постройка – източната половина от жилищен близнак, състоящ се от два етажа, сутерен и таванско помещение и масивен гараж, намиращи се в дворно място с адрес: гр. С., ул. Х. М. № .; че за И.И.М. е възникнало безвъзмездно и пожизнено правото на ползване върху една стая по избор от сутеренния етаж на жилищната постройка; че С.С. е с неустановено местонахождение от 2014 г. насам.

От свидетелските показания на свидетелката М. Ж.  се установява, че ответницата е живяла в процесния имот. След като се оженила, заживяла в Л.  и от тогава се е връщала в къщата само за смъртта на баща си и за панихидата на 40-стия ден след смъртта му. Свидетелката не е виждала ответницата от 10-15 години. Ответницата и съпругът ѝ не са идвали в къщата. Ищецът никога не я е пъдил от там. В избата на къщата през неустановен период живеела жена на квартира за около година.

От свидетелските показания на свидетелката А. М.  се установява, че живее в съседство с процесния имот от 1968 г. Не познава ответницата и никога не я е виждала да живее в къщата със съпруга ѝ. Не била влизала в къщата от 1997 г. насам, а само в двора.

В показанията си свидетелят П. П.  установява, че ответницата е живеела в стаята със съпруга ѝ, правили са ремонти там и са я устроили като тяхно жилище. Докато И.М. е учела, е била дала помещението под наем. В неопределен момент със съпруга ѝ, са купили друго жилище и заживели там. През цялото време до изчезването си, С.С. е допускал свободно сестра си из цялата къща. Всички наричали помещението “И.”. Винаги ходил там, но никога не бил виждал свидетелките на ищеца.

От свидетелските показания на свидетеля С. М., съпруг на ответницата се установява, че съпрузите живеели в помещението до 2000 г. След това вече не живеели там. След 2000 година в продължение на около 5-6 години И.М. е имала наематели на процесното помещение. След изчезването на С.С. съпругата му и синът ѝ изпъдили квартирантите от там и не допускали ответницата да влезе. След изгонването на квартирантите, помещението било използвано за склад.

След преценка на показанията на този свидетел, съдът намира, че те следва да бъдат кредитирани. Съгласно чл. 172 свидетелските показания на свидетели, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Показанията на свид. Мухтаров са вътрешно безпротиворечиви и в съответствие с тези на свидетеля Петров – роднина и на двете страни и незаинтересован от делото.

Показанията на свид. М. не следва да се кредитират, тъй като не установяват релевантни факти по делото и противоречат с цялата доказателствена съвкупност. Свидетелката е посочила, че от 1997 г. не е влизала в къщата, което всъщност я оставя без преки впечатления именно за процесния период. Освен това твърди, че никога не е виждала ответницата, въпреки че е живяла в съседство със страните от 1968 г. Това обстоятелство е в противоречие с установения по делото и безспорен между страните факт, че И.М. е живяла в процесния имот от раждането си поне до момента на сключване на споразумението през 1997 г.

Въз основа на така възприетите факти, съдът достига до следните правни изводи.

Съгласно чл. 59, ал. 3 ЗС, правото на ползване се погасява с изтичането на период от пет години, в който то да не е упражнявано. Упражняването на правото на ползване представлява всяко активно действие, с което вещта се ползва по предназначение, както с фактически действия със самата нея, така и с действия по управление – отдаването ѝ под наем, в заем, аренда или други юридически действия. За да се приеме, че правото на ползване е погасено, е необходимо да се докаже, че не са предприемани такива действия за период, по-дълъг от пет години. При отрицателния установителен иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване фактите, от които да се направи извод, че ответницата не е ползвала полагащото ѝ се помещение в рамките на непрекъснат период от повече от пет години. След анализ на доказателствата по делото не може да се приеме, че такова доказване е било проведено. Показанията на свид. Ж., че не е виждала ответницата не са достатъчни, за да оборят категорично тези, дадени от свидетелите П. и М.. Дори самата тя заявява, че в избата е живеела жена на квартира, както и че С.С. е допускал сестра си в къщата. През кой период и с кого е било сключено това наемно правоотношение не беше изяснено по делото. Съгласно правната теория, ответницата има задължението да докаже упражняване правото си на ползване при условията на непълно доказване, т.е. не по безсъмнен начин, а по начин, достатъчен, за да създаде съмнение във истинността на тезата на ищеца. След анализ на цялата доказателствена съвкупност, съдът намира, че това задължение е изпълнено. Поради това приема, че предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 3 ЗС е недоказан и следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Всички тези изводи са правилно установени и от районния съд, поради което ОС – С. се солидаризира с мотивите му, като препраща към тях без да ги преповтаря на основание чл. 272 ГПК.

По отношение на разноските, съдът счита, че с оглед оставянето на въззивната жалба без уважение, сторените такива от ищеца следва да останат в негова тежест. Искането на ответницата, формулирано в отговора, да ѝ бъдат присъдени разноските пред въззивната инстанция следва да се уважи. Пред настоящата инстанция от пълномощника ѝ беше представен списък за разноските по чл. 80 ГПК, както и договор за правна защита и съдействие № 111638, където е посочено, че е заплатена сумата от 400 лева в брой. Съгласно указанията, дадени в ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., т. 1, когато адвокатското възнаграждение е заплатено в брой, договорът е достатъчно доказателство за извършването им и има характера на разписка. Т.е. разноските са редовно заявени, доказани и следва да се присъдят в тежест на ищеца.

В заключение, ОС – С. намира, че решението на първоинстанционния съд, е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Водим от всичко изложено и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Окръжен съд – С.

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 225 от 10.03.2017 г., постановено по гражданско дело № 4936 по описа за 2016 г. на Районен съд – С., І граждански състав.

 

ОСЪЖДА С.И.С., ЕГН ********** и адрес *** да заплати на И.И.М., ЕГН ********** и адрес *** сумата от четиристотин лева – разноски за водене на делото пред въззивна инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд по реда на глава ХХІІ ГПК при наличие на основанията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

         

          2.