Р Е Ш Е Н И Е

 

438                                         21.12.2017 г.                        гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ   

на двадесет и девети ноември                 две хиляди и седемнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

         

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                                    ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                       НИКОЛА КЪНЧЕВ        

                                                             

 

Секретар ПЕНКА ВАСИЛЕВА ………………………………………….

Прокурор  ……………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от съдия УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1321 по описа за 2017 година.

 

 

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от жалбоподателя Н.С.С. - ищец по гр. дело № 948/2016г., по описа на РС-Казанлък. Жалбоподателят моли съда да отмени Решение № 135/29.03.2017 год.., постановено по гр. дело № 948/2016г. по описа на РС-Казанлък, с което първоинстанционният съд е отхвърлил исковата молба на ищеца за сумата от 1700 лева и да постанови ново такова, с което да уважи изцяло предявените от него искове, ведно с всички законни последици от това.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното Решение се явява неправилно и незаконосъобразно, и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като видно от данните по делото на 15.08.2017 год. бил даден ход на делото без да са налице предпоставките за това, като ищецът бил нередовно призован за това заседание.

 

Подробни съображения относно всички оплаквания на жалбоподателя С. са изложени в подадената от него въззивна жалба вх. № 6155/23.05.2017г., както и в депозираната от него подробна писмена защита, получена както по и-мейла на съда с вх. № 16115/18.12.2017 год., така и по пощата съответно с вх. № 16 190/19.12.2017 год.

 

В тази връзка счита, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано и моли същото да бъде изцяло отменено, ведно с всички законни последици от това.

 

В законоустановения срок е постъпил отговор от другата страна ответника “Индиго” ООД гр.Казанлък, представлявано от Д.П. О,С., подаден чрез адв.И.И. ***, с който вземат становище, че жалбата се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде оставена без уважение по съображенията подробно изложени в същия отговор.

 

С определение постановено в закрито заседание на 12.10.2017 г. съдът  е направил доклада си по делото и е оставил без уважение искането на жалбоподателя Н.С.С. за спиране на производството по настоящото дело до приключване с влязло в сила решение на т.д. № 302/2016 год. по описа на ОС-Стара Загора, като неоснователно.

 

Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

 Предявеният иск е с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 и във връзка чл.59 от ЗЗД и чл.31, ал.2 от ЗС.

 

По делото не се оспорват обстоятелствата относно , че срещу „ИНДИГО” ООД е било образувано ИД № 20158510403512 по описа на ЧСИ М.П., което впоследствие е било прекратено, поради ИЗВЪРШЕНО ПЛАЩАНЕ НА ДЪЛЖИМИТЕ СУМИ.

С оглед изясняване на делото от фактическа страна e допуснатo и присъединено гр.д. под № 8456/2011год на РС гр. Бургас и  ИД № 20158510403512 по описа на ЧСИ М.П.. Съдът е допуснал и е извършена съдебно – счетоводна експертиза , чиeто заключениe e задълбочено и коректно изготвенo. Експертизата е оспорена от ищеца, но не са поискани други доказателства удостоверяващи направените оспорвания. Съдът възприема като компетентно  и добросъвестно заключението на вещото лице.

Експертът извършил ССЕ по делото, както в своето писмено заключение, така и в съдебно заседание потвърди, че  на 04.12.2015год с референция 467CHDP1533816A9 е направена вноска на каса в размер на 1200.00лева с основание главница по ИД № 20158510403512 на ЧСИ М.П.. Лице вносител е Д.П. О’Съливан. На същата дата с референция 467CHDP1533816R3 е направена вноска на каса в размер на 500 лева с основание  разноски по ИД № 20158510403512 на ЧСИ М.П.. Лице вносител е Д.П. О’С..

На 04.12.2015год с референция 467CHWL153381K6F е извършено теглене на пари на каса от клиентска сметка в размер на 1700.00лева. Лицето извършило тегленето е  Д.П. О’С.. Изтеглената сума в размер на 1 700,00лева на същия ден е внесена в касата на дружеството с ПКО, видно от представената хронология от счетоводството на „ Индиго” ООД приложена към заключението на експерта.

На 19.08.2011год по банкова сметка *** „Индиго” ООД в „ ПИБ” –гр. Бургас е направена вноска в размер на 11 000.00 лева от Н.С.С. с основание „захранване на сметка”. Вещото лице е констатирало в заключението си, както заяви и в съдебно заседание, че на вносната бележка няма написано основание, че сумата от 11 000,00лева е от продажба по Нотариални актове за покупко-продажба № 27, том I, нот.дело 25 от 25..03.2011год и Нотариален акт № 26, том I, нот.дело 24 от 25.03.2011год.

 

Тази вноска не може да бъде обвързана нито по основание, нито по датата на извършване с поучената от Н.С. сума в размер па 13 750.00лева.

 

Настоящата инстанция приема, че в производството и пред първата и пред настоящата инстанция безспорно се установи, че не е налице обогатяване на въззиваемото дружество представлявано от английския гражданин Д.П. О,С. за сметка на въззивника С.. Съгласно чл. 59 от ЗЗД вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване включва няколко елемента – обогатяване на едно лице, обедняване на друго лице и причинна връзка между тези две събития, като законът изисква, за да се ангажира отговорността за неоснователно обогатяване, същите да са кумулативно дадени. Съдът приема, че при предявен иск с правно основание чл. 59 ал.1 ЗЗД е необходимо доказването на увеличение на имуществото на едно лице за сметка на намаляване на имуществото на друго лице, като обедняването и обогатяването се намират във връзка на конекситет – произтичат от един и същ факт или от обща група факти. При това неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи връщане на онова, с което се е обогатил единствено до размера на обедняването. Съдът  приема, че съобразно разпределената доказателствена тежест е дадена възможност на ищеца, при условията на пълно главно доказване да установи наличието на елементите от фактическия състав на чл. 59 ал.1 ЗЗД, посочени по-горе. Въззивникът С. не е ангажирал доказателства и не установи наличието на неоснователно разместване на блага, при което ответника да се е обогатил, а ищецът да се е обеднял, поради което приема, че иска с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД е неоснователен.

 

Ето защо, изводите на Старозагорския районен съд в този смисъл, съдържащи се в мотивите на решението, са правилни. Въззивният съд намира, че е неоснователно и недоказано е твърдението във въззивната жалба, депозирана от Н.С. за липсата на представителна власт на пълномощника адв. И. включително и пред първата инстанция предвид на това, че въззивният съд е дал  възможност на въззиваемия като упълномощител Д.П. О,С. в качеството си на управител на “Индиго” ООД гр.Казанлък, да потвърди всички процесуални действия извършени от адв. И.И. по гр. дело № 948/2016 год. по описа на РС-Казанлък, включително и тези по подаването на писмен отговор и пред въззивния съд по в.гр. дело № 1321/2017 год. по описа на ОС-Стара Загора, съответно в изискуемата се от закона форма.

 

С молба вх. № 13497/26.10.2017 г. депозирана от адв. И.И. в качеството на пълномощник на „Индиго” ООД – гр. Казанлък, предвид  указанията на съда дадени с определение му под № 861/12.10.2017 г. е представила оригинал на нотариално заверено потвърждение по реда на чл.42, ал.2 от ЗЗД, подписано от Д.П. О,С..

 

Предвид отстраняване на тези нередовности по настоящото дело съдът е приел и приложил представеното по делото оригинал на нотариално заверено декларация-потвърждение по реда на чл.42, ал.2 от ЗЗД, подписано лично от Д.П. О,С. от 24.10.2017 год. /на лист 43 от въззивното дело/, съобразно указанията на съда дадени с определение № 861/12.10.2017 г. В тази връзка това оплакване във въззивната жалба се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

 

На следващо място въззивният съд приема, че не е налице твърдяното процесуално нарушение в жалбата. На датата 25.07.2016 год. пред първостепенния съд не е даден ход на делото с оглед нередовното призоваване на ответника. Делото е отложено за 15.08.20161. от 9.50 часа. На следващото съдебно заседание 15.08.2016 год. делото е спряно съгласно чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК. Ищецът Н.С. е подал  молба за отмяна на дадения ход на делото поради нередовно отлагане за призоваване. Молбата е с вх. № 8871/22.08.2016 год. След това с вх. № 9895/20.09.2016 год. е депозирана молба за оттегляне на първоначалната т.е. в указания срок не е атакувано и жалбоподателят С. е приел това Определение на първоинстанционния съд за даване ход на делото. Още повече че същото не подлежи на самостоятелно обжалване.

 

Също така въззивният съд следва да отбележи, че иска е по реда на чл.415 от ГПК след подаване на възражение от ответника срещу Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Не с спорно, че  срещу ”Индиго” ООД е образувано изп. дело под № 3512/2015 год. по описа на ЧСИ М.П., което впоследствие е прекратено поради плащане. Дължимата сума по изпълнителното  дело е внесена от Д.П. О,Съливан в качеството му на физическо лице по банковата сметка на “Индиго" ООД, а всички останали разписки по делото са внесени по банковата сметка на ЧСИ М.П. Поради което и това оплакване на въззивника се явява неоснователно.

 

Освен това трябва да се отбележи, че към исковата молба не са  представени доказателства за упълномощаването на въззивника от страна на „Индиго" ООД да го представлява и подписва договори за правна помощ от името на дружеството. Още повече. че е налице влязло в сила Решение с което е признато за установено , че всички вписани на 24.02.2011 год. в търговския регистър обстоятелства по партидата на „Индиго" ООД по заявление на Н.С. обстоятелства не съществуват. С определение под №  4424/07.06.2016 год. на ВКС не е допуснато до касационно обжалване Решение № 87 от 04.11.2014 год. по в.т.д. № 226/2014 год. на Бургаския Апелативен съд, с което са установени цитираните по-горе обстоятелства. Предвид това, че Н.С. не е управител на “Индиго" ООД, както и факта, че съгласно Дружествения договор на дружеството, Д.П. О,Съливан  притежава 80 % от капитала, то следва ищеца да представи писмени доказателства като Решение на общото събрание за упълномощаването му да подписва


договори за правна помощ от името на “Индиго” ООД.

По отношение на възражението за прихващане, предявено при условието на евентуалност, съдът не следва да се произнася, поради отхвърляне на иска на въззивника.

 

Предвид гореизложените съображения, въззивната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и  законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, изводите на съда съответстват изцяло на събраните по делото доказателства.

 

                   По отношение на разноските по делото пред въззивната инстанция въззивният съд счита, че на основание чл.78 ал.3 и чл.273 от ГПК ищеца и въззивник следва да бъдат осъден да заплати на въззиваемия направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, за един адвокат пред въззивната инстанция общо в размер на 500лв. съобразно представения договор за правна защита и съдействие пред въззивната инстанция от 27.11.2017 год. /на лист 51 от въззивното дело/.

 

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 135/29.03.2017 год.., постановено по гр. дело № 948/2016г. по описа на Районен съд-Казанлък, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

          ОСЪЖДА Н.С.С., ЕГН ********** ***, чрез адв. Р.И. със съдебен адрес: *** да заплати на “ИНДИГО" ООД, ЕИК 102889414 със седалище и адрес на  управление: гр. Казанлък, ул. „Кирил и Методий“ № 12А, ет. 2, ап. 5, представлявано от Д.П. О`Съливан, чрез адв. И.И.,*** сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща разноски по делото пред въззивната инстанция.

 

Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                             

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: