Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 413                                         11.12.2017 г.                              гр.С.С.Т ОКРЪЖЕН СЪД,      ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ   

На единадесети  декември                            две хиляди и седемнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

    

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                  

                                                        ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

                                                                            НИКОЛА КЪНЧЕВ

Секретар  ………………….……………

Прокурор  ……………………………...

като  разгледа  докладваното  от  съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гр. дело N 1358 по  описа  за  2017 година.

 

Производството е по реда на чл.435 и следващите от ГПК, след връщането му от ПАС за разглеждане по същество.

 

Жалбоподателят “П.“ ООД, гр.С., представлявано от управителя С. Ж., чрез адв. К.Й. - длъжник обжалва постановления за отказ за прекратяване на изпълнително дело, обективирани в разпореждания от 06.06.2017г. по повод Уведомления вх.№ № 19431 и 19432 от 06.06.2017г., по изп.д. № 2369/2016г. по описа на ЧСИ Г.И., рег.№.на КЧСИ.

 

Жалбоподателят  счита, че постановените откази за прекратяване на изпълнителното дело са неправилни, постановени в нарушение на процесуалните правила, в противоречие с материалния закон и са необосновани. Излага подробни съображения и моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваните постановления и да прекрати изпълнителното дело.

 

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило възражение от взискателя “К.“ гр.С.. Въззиваемият оспорва жалбата като недопустима, евентуално – неоснователна. Счита, че оплакванията в жалбата са неоснователни. Излага подробни съображения и моли жалбата да бъде оставена без разглеждане, евентуално без уважение.  

 

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено становище от ЧСИ Г. И., в което се взема становище за недопустимост, евентуално неоснователност на жалбата. Моли съдът да остави жалбата без разглеждане, евентуално - без уважение.

Окръжният съд, след като обсъди изложените в жалбата оплаквания и провери обжалваните действия на ЧСИ по приложеното копие от изп. д. № 2369/2016г. по описа на ЧСИ Г. И., с рег. № . на КЧСИ – постановления за отказ за прекратяване на делото от 06.06.2017г., намери за установено следното:

 

Изпълнителното дело № 2528/2016г. по описа на ЧСИ С. Я., рег. № 844 на КЧСИ, с район на действие СГС  гр. С.е образувано по молба на взискателя „КТБ“ - гр.София от 06.07.2016г. по приложен изпълнителен лист от 23.03.2016г., по ч.гр.д. № 1411/16г. по описа на С. районен съд, с който длъжникът “П.“ ООД е осъден да заплати на взискателя сумата от 2210188  - главница, за периода 11.05.2015г.  до 22.02.2016г. , просрочени лихви върху редовна главница 235675.18 лв. за периода 26.05.2014г. до 25.06.2015г. , просрочени лихви върху просрочена главница 302215.41 лв. за периода 25.05.2015г. до 25.01.2016г. , текущи лихви върху просрочена главница 33152.82 лв. за периода 25.01.2016г. до 22.02.2016г., неустойка върху просрочена главница 43046.22 лв. за периода 26.05.2014г. до 22.02.2016г., ведно със законната лихва върху сумата 2253234.22 лв., считано от 23.03.2016г. до изплащане на вземането и сумата 42894.16 лв. разноски.  Изпълнително дело № 2369/2016г. по описа на ЧСИ Г. И., рег. № . на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - С.е образувано, след изпращането му от ЧСИ Якимов с разпореждане от 18.07.2016г., по молба на взискателя „КТБ“ - гр.София от 14.07.2016г. за прехвърляне на изпълнителното дело.

Покана за доброволно изпълнение по делото е получена от длъжника, чрез управителя С. Ж. на 29.08.2016г.

 

         Жалбоподателят обжалва действията на ЧСИ – постановления от 06.06.2016т., с които ЧСИ отказва да прекрати производството по делото. Твърди, че с уведомление вх.№ 19431 от 06.06.2017г. от “П.“ ООД и ДЗЗД „“Ж.-.“ било съобщено на ЧСИ, че ДЗЗД „Ж.“ и “П.“ ООД оспорват Договор за учредяване на особен залог на вземане, вписан в полза на КТБ АД /н/, съгласно договор за банков кредит от 10.12.2011г., изменен с Анекс № 1 от 02.05.2012г. Сочи се, че към датата на подаване на уведомлението “П.“ ООД било погасило изцяло всички свои задължения към КТБ АД /н/ и че нямало задължение за изпълнение. Сочило се в уведомлението, че не били спазени разпоредби на ЗОЗ при пристъпване към изпълнение по договора за особен залог. В уведомлението се сочило още, че вземането било цедирано на „Д.“ ООД още към 12.12.2012г. Приложено било уведомление за цесия. ЧСИ не взел предвид тези съображения и доказателства  и отказал да прекрати производството. Към жалбата прилагат договор за цесия от 10.12.2012г. с нотариална заверка от Ал. Ч.– нотариус в района на С. районен съд. Твърди, се, че прилагат извлечения от банкови сметки на “П.“ ООД и от счетоводството на дружеството, от които било видно, че било извършено погасяване чрез плащане на вземането на КТБ АД по повод на което бил учреден особения залог.

 

         Тези оплаквания съдът намира за неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато: длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенска станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изп. производство; взискателят е поискал това писмено; изпълнителния лист бъде обезсилен; с влязъл в сила акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителния лист или този акт се признае за подправен; бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен иск по чл.439 или 440 ГПК.     

В настоящия случай, оспорването на съществуването на задължението от страна на длъжника, въз основа на оспорване на Договор за особен залог, твърденията за неспазване на изискванията на ЗОС при пристъпване към изпълнение по договор за ОЗ, извършването на цесия на вземането на друго лице не са сред посочените хипотези за прекратяване на производството по изпълнителното дело.  Към уведомление  вх.№ .№ 19431 от 06.06.2017г. не се представят надлежни доказателства, установяващи погасяване на задължението по изпълнителния лист. Такива не се представят, тъй като представените пред ОС - С.извлечения от движения по банкова сметка *** “П.“ ООД от 05.09.2012г. и от 17.07.2012г. не представляват документ по смисъла на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като не са представени в необходимата форма, на следващо място не установяват плащане по издадения изпълнителен лист, по който е образувано изпълнителното дело.

По това уведомление на длъжника, тъй като длъжникът не установи да е налице някоя от хипотезите на чл.433, ал.1 от ГПК, съдът намира, че правилно ЧСИ е постановил отказ да прекрати изпълнителното производство.

 

Съображенията за обжалване във връзка с уведомление вх.№ 19432 от 06.06.2017г. са, че с него ЧСИ бил уведомен, че вземането на „П.“ ООД, по изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. в заповедното производство, било погасено преди датата на образуване на изпълнителното дело – 26.08.2016г. , поради прихващане на насрещни задължения по чл.104 от ЗЗД, със заявление за прихващане вх.№ 1513/28.04.2017г.  по описа на КТБ АД /н/, отправено до синдиците по реда на чл.59, ал.2 от ЗБН. Сочи се, че задължението на длъжника било погасено със задължение на банката – взискател, представляващо обезщетение за нанесени на „П.“ ООД, вреди, вследствие виновно неизпълнение на договор за банкови гаранции от 28.09.2007г. Тези аргументи не били взети предвид от ЧСИ.

 

Тези съображения, съдът намира също за неоснователни. Това е така, защото възражение за прихващане е недопустимо да се направи в производството по изпълнително дело. Възражението за прихващане като материално правоотношение, следва да бъде направено в исково съдебно производство. Съдебният изпълнител не разполага с правомощия да извършва прихващане на насрещни задължения на страните. При осъществяване на своята процесуална дейност, за разлика от съда, съдебния изпълнител не изпълнява правораздавателни функции и няма правомощия за преценява валидността на прихващане на вземането по представен пред него изпълнителен лист с насрещни вземания срещу взискателя. В този смисъл възражението на длъжника за недължимост на сумата по изпълнителния лист, поради настъпило прихващане не може да бъде обсъждано от съдебния изпълнител. За да възникне задължение за СИ да изготви постановление за прекратяване на изп. производство е необходимо да е налице някое от основанията на чл.433, ал.1 ГПК. Съдебният изпълнител не разполага с правомощието да правораздава и е извън неговата компетентност да прави преценка за погасяване на задължението по направено от длъжника възражение за прихващане, погасителна давност и др.

От друга страна, нито по изпълнителното дело, нито пред Окръжният съд се представят надлежни доказателства за наличие на ликвидно и изискуемо вземане на длъжника “П.“ ООД от взискателя КТБ АД /н/.  

 

С молба от “П.“ ООД, гр.С. от 06.12.2017г. по делото е представено решение № 339/10.11.2017г., постановено по т.д.№ 310/2016г. по описа на С. окръжен съд, с което се отхвърля молбата на КТБ АД /н/ за обявяване на “П.“ ООД гр.С.в неплатежоспособност и за откриване на производство по несъстоятелност на ТД като неоснователна.  Представени са и протоколи от съдебни заседания по т.д.№ 310/2016г. на ОС - С.. Това ново настъпило обстоятелство следва да се вземе предвид от съда, с оглед на разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК. Наистина в мотивите на съдебното решение по посоченото т.д. е прието, че задълженията, по които молителят поддържа в молбата си да има качеството на кредитор са надлежно погасени, позовавайки се на писмени доказателства – изявления за прихващане вх.№ 1513 от 28.04.2017г. и № 1536 от 02.05.2017г., но решението на съда няма сила на присъдено нещо по отношение на изложеното в мотивите. Само диспозитивът разполага със сила на присъдено нещо, затова следва да съдържа точно, конкретно и ясно какво е решил съдът по делото, така че да позволява да се определи за кои факти, за какъв предмет и за кое искане се формира сила на пресъдено нещо с решението. Само диспозитивът на решението представлява източник на силата на пресъдено нещо, за разлика от мотивите, които съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК, не са част от решението, доколкото в същите се съдържат констатации относно доказателствените и правнорелевантните факти, които не са обхванати от спорния предмет. В този смисъл Решение № 44/07.02.2012 г., по гр. д. № 1188/2011г., на IV ГО.

Твърденията на жалбоподателя, че изявленията на представителя на КТБ АД /н/ пред съда по посоченото търговско дело доказвали аргументите им за извършено прихващане и недължимост на сумата по изпълнителния лист, съдът намира за неоснователни. Всички тези твърдения и възражения следва да бъдат изложени, обсъдени и установени в нарочно исково съдебно производство за недължимост на задължението на длъжника “П.“ ООД към взискателя. Едва след установяването на недължимост на задължението на длъжника Пътстрой“ ООД по изпълнителния лист, с влязло в сила решение на съда, при представянето му по настоящото изп. дело, ще е налице основание за прекратяване на образуваното изпълнително производство.   

 

С оглед на изложените съображения, съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.    

Искането на жалбоподателя за спиране на производството по изп. дело, съдът намира за неоснователно, предвид неоснователността на жалбата.

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

Р   Е   Ш   И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на “П.” ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С., зона „Г." представлявано от управителя С. П. Ж. против постановления за отказ за прекратяване на изпълнително дело, обективирани в разпореждания от 06.06.2017г. по повод Уведомления вх.№№  19431 и 19432 от 06.06.2017г., по изп.д. № 2369/2016г. по описа на ЧСИ Г.И., рег.№.на КЧСИ като неоснователна.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на производството по изпълнителното дело.

 

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: