=

 

 

                              Р Е Ш Е Н И Е

 

 

         401                                         04.12.2017 г.                                   гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,  гражданско отделение, І - ви въззивен състав,

в закрито съдебно заседание, проведено в следния състав:                                     

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                              АТАНАС АТАНАСОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов в.гр.д. № 1380 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         

            Производството  се води по реда на  чл.435, ал.2 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по жалба на Р.Е.Д. *** – длъжник по изп.д.№ 20177650401963 на ЧСИ Г.И., с рег.№ 765 в регистъра на КЧСИ и район на действие при ОС-Стара Загора срещу действията на съдебния изпълнител по налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника преди изпращането на покана за доброволно изпълнение.

Твърди се, че извършеното от ЧСИ действие по налагане на запор на трудовото възнаграждение е незаконосъобразно и противоправно, т.к. съдебният изпълнител е следвало преди предприемането на принудително изпълнение да покани длъжника доброволно да плати дълга си чрез връчване на покана за доброволно изпълнение.

С неизпращането на покана за доброволно изпълнение ЧСИ препятствал реализирането на правото на длъжника да обжалва постановлението за разноските, както и възможността му за доброволно изпълнение, а поради невръчването на покана за доброволно изпълнение на длъжника Д. не бил връчен и препис от акта, въз основа на който е започнало изпълнителното производство.

Твърди се, че след узнаване за наложения запор от своя работодател на 23.08.2017 г., Р.Д. е посетил кантората на ЧСИ Г.И., където е отказал да му бъде връчена покана за доброволно изпълнение поради неспазване на установения ред за връчване.

Претендира се отмяна на действията на ЧСИ като незаконосъобразни и задължаването й да връчи покана за доброволно изпълнение  преди налагането на запор и една след изтичането на доброволно изпълнение да пристъпи към принудително изпълнение чрез налагане на запор върху трудовото възнаграждение, в случай на липсата на доброволно изпълнение.

Насрещната страна „Ате пласт“ООД, ЕИК № 833105098, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, кв.“Индустриален“ № 14Б, представлявано от законния си представител М.Ж.– взискател, не е депозирала писмено възражение в законоустановения срок.

В депозираното от ЧСИ Г.И. писмено обяснение по чл.436, ал.3 от ГПК се изразява становище за недопустимост на жалбата, предвид че на практика се обжалва поканата за доброволно изпълнение и начина на връчването й.

Старозагорският Окръжен съд, след като обсъди изложените в жалбата оплаквания и провери обжалваното действие на ЧСИ по  изп.д.№ 20177650401963 на ЧСИ Гергана Илчева, с рег.№ 765 в регистъра на КЧСИ и район на действие при ОС-Стара Загора намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Изп.дело № 20177650401963 на ЧСИ Г.И. е образувано по молба от 07.08.2017 г.на взискателя „Ате пласт“ООД, ЕИК № 833105098 въз основа на изпълнителен лист от 13.07.2017 г., издаден по гр.д.№ 3500/2015 г. по описа на СтЗРС, с който е разпоредено Р.Е.Д. да заплати на „Ате пласт“ООД сумата от 500 лв., съставляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

С молбата на взискателя ЧСИ е бил овластен да проучи имущественото състояние на длъжника и да избере способи на изпълнение.

При образуването на делото ЧСИ е разпоредил да се изготви покана за доброволно изпълнение и да се уведоми длъжника, да се извършат справки в НАП, служба по вписванията, БНБ и за месторабота на длъжника, да се наложи запор на трудовото възнаграждение, да се наложи запор на банковите сметки и да се изготви постановление за разноските .

На 10.08.2017 г. е изготвена покана за доброволно изпълнение до длъжника Р.  Д. и е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника за налагане на запор на трудовото възнаграждение.

От съдържанието на двата документа е видно, че в  поканата за доброволно изпълнение е бил отразен наложения запор на трудовото възнаграждение на длъжника за пълния размер на вземането, посочено в самата покана по размер и основания, а в запорното съобщение е било отразено налагането на запора до размера на конкретната сума, като е налице указания до работодателя, че удръжките следва да се правят при съблюдаване на разпоредбата на чл.446 от ГПК и указанията по приложението й, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Запорното съобщение е било получено от работодателя на длъжника на 14.08.2017 г., а от отбелязването извършено от призовкаря на ЧСИ – К.К. е видно, че при извършени на 11.08.2017 г., 15.08.2017 г., 19.08.2017 г. и 21.08.2017 г. посещения на адреса длъжника не е открит.

Длъжникът е бил уведомен от работодателя си за наложения запор на трудовото му възнаграждение на 23.08.2017 г., а на 24.08.2017 г. е посетил лично кантората на ЧСИ, където поканата за доброволно изпълнение му е била връчена при условията на отказ.

От съдържанието на съобщението на НАП до ЧСИ Илчева за наличието на публични вземания, се установява, че към момента на запитването Р.Д. има публично задължение към държавата в размер на 622, 99 лв. – главница, за събирането на което е било образувано изп.д.№ 24060000624/2006 на ТД на НАП-Пловдив и за обезпечаване на същото няма наложени обезпечителни мерки.

            С оглед на задължителните указания по приложението на процесуалния закон, дадени с опр.№ 553/15.11.2017 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 637/2017 г по описа на Апелативен съд – Пловдив, настоящият съдебен състав приема, че жалбата е процесуално допустима, т.к. следва да се приеме, че обжалваното от длъжника Д. действие на частния съдебен изпълнител попада в кръга от действия, които подлежат на обжалване, макар и конкретните оплаквания на жалбоподателя да не са основани на твърдения за насочено принудително изпълнение спрямо имущество, което длъжника счита за несеквестируемо, в какъвто аспект са мотивите на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

          Разгледана по същество жалбата на Р.Е.Д. срещу действията на ЧСИ по налагането на запора върху трудовото му възнаграждение се преценява за неоснователна по следните съображения:

          По силата на чл.450, ал.2 от ГПК запор върху вземане на длъжника може да се наложи с получаване на съобщението за запора, ако в него се посочи точно вземането спрямо което се насочва изпълнението.

          Разпоредбата на чл.428, ал.2, изр.ІІ-ро от ГПК посочва, че с поканата за доброволно изпълнение се съобщават наложените запори.

          Систематичното тълкуване на двете законови разпоредби, както и съвместното им тълкуване с разпоредбата на чл.449 от ГПК, предвиждаща възможността съдебният изпълнител да извършва конкретни действия на принудително изпълнение едновременно с поканата за доброволно изпълнение, води до несъмнения извод, че при налагането на запора на трудовото възнаграждение на длъжника – жалбоподател едновременно с изпращането до него на поканата за доброволно изпълнение, ЧСИ Г.И. не е извършила незаконосъобразно действие.

         Въпросът на получаването на запорното съобщение от третото задължено лице – работодател на длъжника преди фактическот връчване на поканата за доброволно изпълнение на Р.Д. е неотносим към законосъобразността на наложения запор, а касае фактическите отношения, които биха се развили между участниците в изпълнителния процес, в зависимост от процесуалното поведение на всеки един от тях, касателно наличието или не на доброволно изпълнение от страна на длъжника, предприемането на други действия по принудително събиране на вземането от ЧСИ при наличието на евентуално доброволно плащане, както и признаването на вземането от третото задължено лице и конкретния начин, предприет за изпълнение на запорното съобщение.

         Не е налице незаконосъобразност на обжалваното действие на ЧСИ, произтичаща от неизпълнение на задължението на съдебния изпълнител да посочи в съобщението, извършено с поканата за доброволно изпълнение по реда на чл.428, ал.2, изр.ІІ-ро от ГПК, конкретното вземане, срещу което е насочено принудителното изпълнение.

         В изпратената на длъжника Д. покана за доброволно изпълнение е налице отразяване на наличието на наложен запор на трудовото му възнаграждение и размерът на вземането, до който е наложен запорът.

         От съдържанието на поканата се установяват взискателите и размерите на техните вземания, размерът на таксите и разноските в производството.

         Общата сума на наложения запор включва в себе си освен вземането на взискателя, по чието искане е било образувано изпълнителното производство – „Ате пласт“ ООД, така също и размерът на установеното по реда на чл.458 от ГПК от ЧСИ публично вземане на държавата от Р.Е.Д..

         Налагайки запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и за размера на това вземане ЧСИ е процедирал изцяло законосъобразно, т.к. по силата на цитираната по-горе в мотивите законова норма държавата винаги е присъединен по силата на закона взискател за публичните си вземания срещу длъжниците, спрямо които е започнало индивидуално принудително изпълнение по ГПК.

        За изпълнението на тази законова повеля на съдебните изпълнители е вменено служебно задължение да уведомяват НАП за всяко започнато от тях изпълнение и всяко извършено разпределение, като за изрично съобщените от НАП несъбрани публични вземания, съдебният изпълнител се явява компетентен орган за събирането им в рамките на вече образуваното срещу такъв длъжник изпълнително производство.

         На последно място не е налице незаконосъобразност на наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и поради насочване на принудителното изпълнение към несеквестируемо имущество на Р.Е.Д..

        Безспорно съгласно разпоредбата на чл.446 от ГПК трудовото възнаграждение в неговата цялост или за конкретна част съставлява несеквестируемо имущество, в зависимост от своя размер и допълнителни обстоятелства, касаещи наличието на алиментно безусловно задължение за издръжка за длъжника.

        Несеквестируемостта на възнаграждението на длъжника обаче зависи от предвидени в закона предпоставки – размерът на получаваното трудово възнаграждение съотнесен към размера на минималната работна заплата и броя на низходящите лица по права линия от първа степен, които по закон имат безусловното право да бъдат издържани от длъжника, т.е. децата, които той издържа.

        С оглед на това, конкретната преценка за пълната или частична несеквестируемост на трудовото задължение се прави на първо място от третото задължено лице – работодател, а от съдебния изпълнител – в случай, че при извършването на преценката си работодателят не е съобразил правилно относимите обстоятелства и на тази база накърнява абсолютния несеквестируем минимум или съответната несеквестируема част от трудовото възнаграждение на длъжника.

         Видно от материалите по изпълнителното дело, в запорното съобщение до работодателя на Р.Д. ЧСИ е записал, че наложеният запор е до размера на сумата от 1 819,40 лв., като е указал на третото задължено лице, че при запор върху трудовото възнаграждение удръжките се правят при спазване на правилата на чл.446 от ГПК във връзка с т.3 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

         Със съобщението си до ЧСИ третото задължено лице е уведомило съдебния изпълнител, че признава вземането т.к. Р.Д. е негов работник/служител и от м.август 2017 г. ще му удържа определена сума до окончателно изплащане на задължението.

         В съобщението на работодателя липсва изявление, че длъжникът получава трудово възнаграждение под минималната работна заплата, което да обоснове абсолютна несеквестируемост, нито посочване на размер на получаваното от длъжника възнаграждение и брой на деца, които той издържа и конкретен размер, който работодателят ще удържа от възнаграждението всеки месец, съобразно изявлението си.

        При това положение за съдебният изпълнител не са били налице основания да приеме, че принудителното изпълнение, предприето чрез наложения запор, е насочено към изцяло или частично несеквестируемо имущество на длъжника.

        Такива оплаквания за подобно нарушаване на несеквестируемостта не са изтъкнати в жалбата и от самия длъжник, поради което следва да се приеме, че с обжалваното си действие ЧСИ не е нарушил закона и същото се явява законосъобразно.

        Всички останали оплаквания на жалбоподателя са неотносими към предмета на проверка в настоящото производство, касаеща законосъобразност на конкретното извършено от ЧСИ и обжалвано от длъжника действие, а именно запор на трудово възнаграждение, а редът за защита на евентуално накърнените на жалбоподателя права от твърдените от него действия на ЧСИ Г.И. следва да се реализира в други производства и пред други компетентни органи.

         По изложените мотиви жалбата на Р.Е.Д. следва да се остави без уважение.

        Относно разноските:

        При този изход на делото право на разноски има насрещната участвала в процеса страна – взискателят „Ате пласт“ ООД, но поради липсата на искане за присъждане и доказателства за реално направени разноски, такива в настоящото производство не се присъждат.

         

         Водим от изложените мотиви и на основание чл.437, ал.4 от ГПК  Старозагорски Окръжен съд

                                                   

                                                            Р Е Ш И:

         

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ поради неоснователност жалбата на Р.Е.Д. *** срещу действията на ЧСИ Г.И., с рег.№ 765 в регистъра на КЧСИ и район на действие при ОС-Стара Загора по налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника преди изпращането на покана за доброволно изпълнение.

         

          Решението не подлежи на обжалване.

 

 

       

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                   

                                                                                                    2.