Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 406                                                    07.12.2017 г.                             гр. С.

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,           ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa седми ноември                                                две хиляди и седемнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ:  МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                       

                                                                                                   НИКОЛА КЪНЧЕВ

Секретар Стойка Стоилова  

Прокурор Вероника Дечева

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело N 1398 по описа за 2017 година.

 

Производството е образувано по въззивна жалба на Районна прокуратура – гр. С., в качеството на представляваща Прокуратурата на Република Б., чрез прокурор Д. П. против решение № 594 от 26.06.2017г., постановено по гр.дело № 1544/2017г. по описа на С. районен съд, с което се осъжда Прокуратурата на Р Б. да заплати на И.С.М., на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ, сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата от 3600лв./ след поправка по реда на чл.247 от ГПК/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от обвинението в извършване на престъпление по чл.201 вр. вр. с чл.26 ал.1 от НК, по което И.С.М. е оправдан с влязла в сила на 13.12.2016г. присъда постановена по НОХД №1500/2014г. на РС С., ведно със законната лихва считано от 13.12.2016г. до окончателното плащане, отхвърлен е иска за обезщетение за причинени неимуществени вреди за сумата над 5000 лв. до претендираните 6000лв., като неоснователен и недоказан; присъдени са разноски. 

 

Въззивникът Прокуратурата на Р Б., чрез представителя си счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и противоречи на закона. Съдът неправилно възприел и обсъдил доказателствата по делото. Излага подробни съображения. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на СтРС, постановено по гр. дело № 1544/17г. в уважената му част, като отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани по основание и размер, или да измени решението на РС - С., като намали значително размера на присъденото обезщетение, тъй като същото е несправедлИ.присъдено, в това число и  направените по делото разноски.

 

Въззиваемият И.С.М., чрез адв. С.Г., оспорва въззивната жалба. Счита, че изложените в същата възражения и доводи били голословни и неподкрепени с доказателства. Излага подробни съображения по оплакванията в жалбата. Моли съдът да потвърди решението на първоинстанционния съд и да му присъди направените в двете производства разноски.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

 

Производството е правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.

 

Ищецът И.С.М. твърди в исковата си молба, че с постановление от 02.11.2011г., по преписка № 3313/2011г. по описа на Районна прокуратура гр.С. било образувано досъдебно производство срещу него за извършване на престъпление от общ характер по чл.201 от НК. Със същото постановление бил определен двумесечен срок за извършване на разследването, удължен до 6 месеца, считано от датата на образуване на наказателното производство 02.11.2011г., с началната дата на продължения срок 04.03.2012г. до 04.05.2012г., както и била оставена взетата спрямо него мярка за процесуална принуда „подписка". След изтичане на този нов срок, Районна прокуратура гр.С. внесла обвинителен акт от 15.05.2012г. в РС С., с който го обвинила, в това, че през периода от 30.03.2011г. до 15.04.2011г. в гр. С., в условията на продължавано престъпление, в качество К. Г. А., връчени му в това му качество и поверени да ги пази, престъпление по смисъла на чл.201, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Въз основа на този обвинителен акт било образувано НОХД № 1056/2012г. по описа на РС С., по което дело се провели общо 10 съдебни заседания, докато се стигне до произнасяне на присъдата на 21.10.2013г., с която бил признат за виновен за извършеното престъпление. Процесуалният му представител подал въззивна жалба срещу това решение. Образуваното ВНОХД №1082/2014г., приключило с решение, с което въззивният съд върнал делото за ново разглеждане със задължителни указния. Образувано било ново НОХД 1500/2014г. по описа на РС С., което продължило близо година и половина, проведени били 10 съдебни заседания, докато съдебното следствие приключи. В хода на съдебните прения, прокуратурата поддържала повдигнато обвинение и пледирала пред съда, че следвало да бъде признат за виновен за деянието, за което бил предаден на съд и съответно да му се наложи наказание. С присъда №131/30.06.2016г., постановена по НОХД 1500/2014г. по описа на РС С. бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.201, във вр. с чл. 26, ал.1 от ПК. В срока за обжалване прокуратурата подала протест срещу този съдебен акт и било образувано ВНОХД № 1241/2016г. по описа на Окръжен съд С., по което било проведено едно заседание на 20.09.2016г., прокуратурата поддържала подадения протест и искала въззивният съд да отмени оправдателната присъда. С решение № 163/13.12.2016г., постановено по ВНОХД № 1241/2016г. по описа на Окръжен съд С., съдът потвърдил оправдателната присъда, постановена по НОХД 1500/2014г. по описа на РС - С.. Това решение било окончателно. Ищецът сочи, че през всичките тези години действала взетата спрямо него мярка за неотклонение „подписка". В резултат на гореописаните действия на органите на прокуратурата, изразяващи се в незаконното повдигане на обвинение и привличането му в качеството на обвиняемо лице, изготвянето на обвинителен акт по преписка № 3313/2011г. на РП-С. и по досъдебно производство № зм 713/2011г. по описа на ОД-МВР-С., внасянето му за разглеждане от съда, поддържането на обвинението в хода на съдебното следствие и съдебните прения, подаването на протест срещу оправдателната присъда, както и поддържането на подадения протест пред въззивната инстанция с искането оправдателната присъда да бъде отменена и не на последно място действащата наложената мярка за неотклонение „подписка" в продължение на пет години претърпял вреди както от имуществен така и от неимуществен характер. Съгласно приложените 4 бр. копия от договори за правна защита и съдействие заплатил общо сумата в размер на 3 600 лв. за адвокат, за да го представлява и защитава през всичките тези пет години. Това бил размерът на претърпените от него имуществени вреди. През всичките тези години докато траело наказателното производство претъпял редица унижения и страдания. Гореописаните действия на органите на прокуратурата му причинили неимуществени вреди, изразяващи се в силно негативни психични преживявания. Въпреки, че знаел, че не бил извършил престъпление, бил третиран като престъпник и привлечен към наказателна отговорност, като му било повдигнато обвинение, че извършил горепосоченото престъпление. От деня на повдигането на обвинението до влизането в сила на оправдателната присъда, преживял изключително силен стрес, който се отразил не само на него, но и на отношенията му с най-близките хора. Отслабнал драстично с повече от 10 килограма, станал груб, мрачен, раздразнителен и сприхав. Изпитвал ужас, че може да не го оправдаят, въпреки че бил невинен и да остави съпругата си сама да се грижи за дъщеря им, ученичка в ГПЧЕ „Р.Р. гр. С., тъй като на свидетелството му за съдимост щяло да пише осъждан, което било неприемливо за започване на нова работа. Бившите му колеги от „Т." ЕООД, както и управителят на фирмата и неговият баща разнасяли клюки, че бил крадец, че присвоил пари от дружеството, което се отразило на името му в обществото, много приятели започнали да се съмняват, че наистина е престъпник и да го отбягват, да не искат да комуникират с него. Започнал да живее в притеснение от това производство, изпитвал страх, безпокойство, потиснатост и срам. Станал затворен, необщителен, проявявал раздразнителност, което нарушило нормалното общуване с близките му, със семейството. Започнал да страни от приятелите и познатите си, тъй като не желаел да дава обяснения, чувствал се обиден и унизен. Въпреки, че бил оправдан, това неоснователно обвинение, повдигнато и поддържано от прокуратурата, неизбежно рефлектирало върху личното му достойнство и върху авторитета му, както и загубил вяра в органите на прокуратурата. Тези години, през които срещу него се водело наказателното производство, привличането му като обвиняем и предаването му на съд били най-лошите години в живота му. Освен всичко това през всичките тези години не можел да напуска пределите на Република Б., поради взета от РП С. спрямо него мярка за неотклонение "подписка", не можел и да напуска града без предварително да получи разрешение, което допълнително го карало да се чувства неудобно и да се срамува, поради което през всичките тези години не бил напускал пределите на града. Моли съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република Б. да му заплати сумата от 3 600 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди и сумата от 6 000 лв., обезщетение за претърпените неимуществени вреди за периода от 03.11.2011г. до 13.12.2016г., изразяващи се в претърпените унижения, притеснения, болки, стрес, уронване на престижа и доброто му име в обществото, накърняване на честта и достойнството му, които са пряка и непосредствена последица от повдигнатото и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл.201, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, за което бил оправдан с присъда № 131/ 30.06.2016г., постановена по НОХД № 1500/2014г. по описа на РС С., потвърдена от Окръжен съд С., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.12.2016г. - датата на влизане в сила на съдебното решение до окончателното й изплащане. Ответникът Прокуратурата на РБ. оспорва предявения иск по основание и размер. Заявява, че в конкретния случай воденото наказателно производство - досъдебно производство било приключило в разумен срок, съобразно установената съдебна практика, като в исковата молба на ищеца не се съдържали данни по отношение на него да била взета мярка за неотклонение „задържане под стража", а на ищеца била наложена най-леката мярка за неотклонение - „подписка”, т.е повдигнатото обвинение не променило в значителна степен обичайния начин на живот на ищеца. Сочи, че разследването по наказателното производство било проведено в разумни срокове. Счита, че ищецът М. не ангажирал каквито и да е доказателства за твърдяното негативно отражение върху общото му психологическо, физическо и емоционално състояние, макар и тежестта на доказване на тези обстоятелства да била за него; не били ангажирани доказателства за наличието на пряка причинно- следствена връзка между воденото срещу ищеца наказателно производство и посочените от него обстоятелства. Липсвали доказателства за проблемите на ищеца, изразяващи се във влошените отношения с роднини и приятели, както и за връзката между наказателното дело и твърдените от ищеца имуществени и неимуществени вреди. Изявленията на ищеца в исковата молба били абстрактни, липсвали данни за конкретни неудобства и вреди. Ищецът не представил доказателства за съществуваща пряка причинна връзка между евентуално претърпените морални вреди и незаконното обвинение, изразяващи се според ищеца в негативна обществена оценка, накърнено добро име и достойнство и дейността на Прокуратурата на Република Б.. Липсвали доказателства органите на Прокуратурата да били осъществявали действия извън правно регламентираните в хода на наказателното производство. Претенцията за неимуществени вреди била силно завишена и несъобразена както с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, така и с трайно установената съдебна практика. Претендираното от ищеца обезщетение в размер на 6 000 лв. било в разрез със съдебната практика по аналогични случаи/ включително и тази на ЕСПЧ/ и на икономическия стандарт в страната. Освен това в депозираната искова молба не се сочели конкретните ограничения, които претърпял ищецът от наложената му мярка за неотклонение – „подписка”, както и с какво тази най - лека мярка за неотклонение повлияла на обичайния му начин на живот, а също и по какъв начин увредила и засегнала правата и законните му интереси. Оспорва по основание и размер и претенцията за имуществени вреди в размер на 3 600 лева.  Позовава се на чл.5 ал.2 от ЗОДОВ, като счита, че било налице съпричиняване. Сочи, че престъплението, за което бил привлечен ищецът като обвиняем не изисквало задължителна защита, възможността да ползва адвокатска защита - адвокат била изцяло по негова преценка, поради което счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл.5 ал.1 от ЗОДОВ. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения от ищеца иск.

От приложеното към настоящото дело НОХД №1500/2014г. по описа на РС С. се установява, че с Постановление от 02.11.2011г. е образувано досъдебно производство срещу ищеца за престъпление по чл.201 от НК; с Постановление от 20.02.2012г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.201 от НК затова, че през периода 30.03.2011г. – 15.04.2011г. в гр.С., в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – шофьор на товарен автомобил към “Т.” ЕООД С., присвоил чужди пари в размер на 3686,57лв., собственост на “Т.” ЕООД, връчени му в това му качество и поверени му да ги пази. Спрямо него е взета мярка за неотклонение „Подписка”. На 15.05.2012г. е внесен обвинителен акт, с който ищецът М. е обвинен в това, че през периода от 30.03.2011г. до 15.04.2011г. в гр. С., в условията на продължавано престъпление, в качеството му на длъжностно лице-шофьор на товарен автомобил към “Т.” ЕООД гр. С., присвоил чужди пари в размер на 3 686,57 лв., собственост на “Т.” ЕООД с управител Красимир Георгиев Арнаудов, връчени му в това му качество и поверени да ги пази, престъпление по смисъла на чл.201, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. С присъда №177/21.10.2013г., постановена по НОХД №1056/2012г. на РС С. ищецът е признат за виновен за извършеното престъпление. По въззивна жалба на ищеца М. с решение №121/18.07.2014г. по ВНОХД №1082/2014г. на ОС С. е отменена така постановената присъда и делото е върнато за ново разглеждане със задължителни указания. При новото разглеждане е образувано НОХД №1500/2014г. по описа на РС С., по което с Присъда №131/30.06.2016г. ищецът И.С.М. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.201 НК във вр. с чл.26 ал.1 от НК. Тази присъда е потвърдена с решение №163/13.12.2016г. по ВНОХД №1241/2016г. на ОС С., което е окончателно. 

 

За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и събрани гласни доказателства. В показанията си разпитания свидетел И. П.сочи, че през периода на наказателното производство ищецът се променил; от лъчезарен и усмихнат човек станал затворен и подтиснат; ограничил контактите си до минимум; не отговарял на обажданията на свидетеля, а когато се виждали бил мълчалив и разговорите вървели трудно; отслабнал драстично, с около 30 кг. Свидетелят заявява, че той подкрепял ищеца и не променил отношението си към него, но от слухове узнал, че много хора се дистанцирали от него заради обвинението. Свидетелят сочи също, че поради наложената мярка за неотклонение, ищецът през целия период на наказателното производство не бил напускал града. П. свидетелства, че след приключване на наказателното производство ищецът възвърнал стария си образ и килограми, но не желаел да говори да случилото се, искал да забрави. Св. Б. Д. - сестра на ищеца заявява, че след започване на наказателното производство ищецът се затворил в себе си, изпаднал в депресия, спрял да комуникира, да излиза, да се храни, отслабнал с около 30 кг от притеснение. Заявява още, че ищецът се тревожел също как случилото се щяло да се отрази на неговото семейство, на отношението на приятелите му към него. Свидетелка сочи, че в този труден момент ищецът бил подкрепян от семейството си, но много приятели се отдръпнали от него, което задълбочило депресията му. Към настоящия момент искал да забрави за случилото се.

 

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели относно посочените обстоятелства за състоянието на ищеца, тъй като същите са непротиворечиви по между си, отразяват преки впечатления и не се опровергават от други събрани по делото доказателства.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът изцяло споделя мотивите на районния съд, към които препраща на основание чл.272 ГПК. 

 

Съгласно чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето е оправдано. От материалите по НОХД №1500/2014г. по описа на РС С., е видно, че е налице основанието по чл.2 ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата в лицето на ответника Прокуратурата на РБ.. Ищецът И.С.М. е оправдан по повдигнатото обвинение. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ -  незаконно обвинение в извършване на престъпление. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В хода на делото се установи от събраните доказателства, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, свързани с воденото срещу него наказателно производство. От събраните гласни доказателства се установи настъпването на неблагоприятни последици в психо-емоционалното състояние на ищеца в резултат на наказателното производство. Ищецът се е променил, станал е затворен, унил, притеснен, ограничил е контактите си, тревожел се е за семейството си, не е напускал града, отслабнал е физически. Безспорно е, че образуваното  наказателно производство се отразява негативно върху психиката и личния живот на лицето, срещу което се води. Самият факт, че определено лице е привлечено като обвиняем води до накърняване на достойнството и репутацията му в обществото. В настоящия случай наказателното производство е преминало и през съдебна фаза, докато се стигне до оправдаването на ищеца, близо пет години след привличането му като обвиняем. Личната сфера на ищеца и неговото психическо здраве са накърнени. Предвид горното съдът счита, че са налице основания за обезщетяване на неимуществени вреди.

 

Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно константната съдебна практика, справедливостта не е абстрактна категория. Във всеки случай преценката следва да се основава на всички обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. В настоящия случай следва да се вземат предвид от една страна характера и вида на засегнатото субективно право, интензивността на настъпилите неблагоприятни изживявания, както и продължителността им, а от друга - обстоятелствата свързани с характера на осъществените срещу ищеца действия. В тази връзка съдът намира, че действията по обвинението на ищеца в извършване на престъпление са засегнали неимуществено благо – достойнството и репутацията на ищеца, отразили са се на неговото психическо и емоционално състояние. От привличането на ищеца като обвиняем до влизане в сила на оправдателната присъда е изминал продължителен период от време –  близо пет години. Действително на ищеца е била наложена най-леката мярка за неотклонение – „подписка”, но с оглед продължителността на производството, съдът намира, че интензивността на отрицателното въздействие на наказателното производство по отношение на личността на ищеца е била по степен близка до тази на лицата, по отношение на които се прилага по-тежка мярка за неотклонение.

 

Присъденото обезщетение за неимуществени вреди следва да отговаря на критерия за справедливост, с оглед данните по делото и конкретните обществено-икономически условия в страната. Незаконно повдигнатото обвинение предвид тежестта на престъплението безспорно се е отразили негативно върху психиката на ищеца, върху личното му, обществено и социално положение. Понятието неимуществени вреди, съгласно практиката на ВКС включва всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи изражение не само по отношение на психиката, но и на социалния дискомфорт в определен период от време. Критерият за справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства. Моралните вреди са индивидуално определими и тяхното обезщетяване следва да е в хармония със справедливостта. Законът дава възможност на увредения да получи удовлетворение в пари, щом не може да получи друго възмездие, стига вредата му да е действителна и сериозна. Понятието справедливост не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне от съда размера на обезщетението. Такива обстоятелства са тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, видът на взетата мярка за неотклонение, влошаване на здравословното състояние, конкретните преживявания на ищеца и др. Ето защо и с оглед предназначението на обезщетението да поправи конкретно установените по делото лични болки и страдания, негативни емоции и преживявания, от незаконното преследване на М., като се отчете като обусляващ по – голям размер на същото продължителността на наказателното производство, взетата мярка за процесуална принуда и времето и продължителността на следствените действия с обвиняемия, съдът намира, че следва да бъде определено справедливо обезщетение в размер на 5000 лв. Моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им, и няма да е пряка проява на справедливост, а ще бъде в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение, по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи размера на обезщетението. При определяне на дължимото обезщетение така също следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия на живот. В този смисъл е решение № 123/23.06.2013 г по гр. дело № 254/14 г на ВКС, Трето ГО. Ето защо в посочения размер от 5 000 лв., предявения иск е основателен и доказан.

 

Неоснователно е възражението на Прокуратурата на Република Б., че не са налице доказателства, които да установят действително претърпените вреди като пряк и непосредствен резултат от обвиненията. От събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите И. П. и Б. Д.се установява по категоричен начин причинно – следствената връзка между повдигнатите обвинения и претърпените от ищеца неимуществени вреди.

 

Неоснователно е твърдението на ответника, че пострадалият е допринесъл за увреждането, поради което следва обезщетението да се намали на основание чл.5, ал.2 ЗОДОВ. Това твърдение на въззивника не е обосновано, нито е подкрепено с доказателства по делото.

   

Предвид гореизложеното, съдът намира, че за обезщетяване на настъпилите неимуществени вреди на ищеца адекватно би било обезщетение в размер на 5000 лева, ведно със законната лихва считано от 13.12.2016г. /датата на влизане в сила на оправдателната присъда/.

 

По отношение на иска за имуществените вреди съдът намира, че  представените четири бр. договори за правна защита и съдействие, установяват, че ищецът е заплатил в брой адвокатско възнаграждение, както следва: за защита в досъдебно производство №зм-713/2011г. по описа на ОД на МВР С. – 100лв.; за защита по НОХД №1056/2012г. – 1000лв., за защита по НОХД №1500/2014г. – 1500лв. по обвинителен акт и 600лв. за граждански иск; за защита по ВНОХД 2016г. – 1000лв. Липсата на процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния процес, налага извод, че изразходваните средства в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда или прекратено в хипотезите на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, представляват имуществени вреди за лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, за която държавата дължи обезщетение на основание чл.4 ЗОДОВ . Предвид изложеното, съдът намира, че предявения иск за обезщетение за имуществени вреди се явява основателен и доказан в пълен размер - 3600лв.

 

Въззивната инстанция намира за неоснователни оплакванията на въззивника за неправилност на постановеното решение, противоречие на закона и неправилно обсъждане и възприемане на доказателствата. Неоснователни са твърденията на въззивника, че определеното от съда обезщетение е завишено и несправедливо. Размерът на обезщетението е определен при съблюдаване на конкретните обстоятелства от значение за определянето му.     

 

С оглед на гореизложеното, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, изводите съответстват на събраните по делото доказателства и закона.

 

В полза на въззиваемия следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 760 лв. за адв. възнаграждение, съгласно представените доказателства и списък. 

 

 

 

Водим от горните мотиви, С. Окръжен съд 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение  594 от  26.06.2017 г., постановено по гр.дело № 1544/2017 г. по описа на С. районен съд.

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р Б. да заплати на Иво С.М., ЕГН **********,*** сумата от 760 /седемстотин и шестдесет/ лв., представляващи направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    

 

 

 

            ЧЛЕНОВЕ: