Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  416     /13.12.2017 г.                                     Град Стара Загора

 

                              В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                    І  Граждански състав

На осми ноември                                                                  Година 2017

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                  Председател: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-янчева

                         Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                         2. АТАНАС АТАНАСОВ

                 

Секретар  ПЕНКА ВАСИЛЕВА

Прокурор ЮЛИАНА СТАНЕВА

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1411 по описа за 2017 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

 

Производството е образувано по въззивната жалба на Прокуратурата на РБ, подадена чрез Д.К.– прокурор в РП – Стара Загора, против решение № 749 от 31.07.2017 г., постановено по гр.дело № 1322/2017 г. на Старозагорския районен съд.

 

          Въззивникът счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и противоречи на закона, Съдът неправилно е обсъдил и възприел доказателствата по делото, Изложил е фактически и правни изводи неподкрепени с доказателства по делото. Възприел е гласните доказателства без да ги е съпоставил с другите доказателства събрани по делото, като не е изложил мотиви, защо дава пълна вяра на показанията на разпитаните двама свидетели. Намира, че в решението си съдът не е обсъдил – налице ли са основания за освобождаване на Прокуратурата на РБ от отговорност, поради наличието на основанията на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ – увреждането е причинено по изключителната вина на пострадалия – ищеца.Излага подробни съображения. Счита, че в хода на гражданското производство, както и от приобщените към него писмени доказателства, не са налице доказателства за действие или бездействие на наблюдаващия прокурор по производството, респ. на водещия разследването, които да са противоречие с доказателствения материал  или извън сроковете за произнасяне. В заключение намира, че присъденото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди е в пълно противоречие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

          Моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на СтРС или да измени решението като намали значително размера на присъденото обезщетение, тъй като същото е несправедливо присъдено, както и да му присъди направените по делото разноски.

 

          В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от другата страна И.Х.И..

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:

 

Страните по делото не спорят, а и видно от приложените към делото наказателни производства се установява, че въззиваемият И.Х.И. има наложена принудителна административна мярка – „изземване на свидетелство за управление на МПС“ от 02.08.2007 г. (л. 16 от БП № 167/07.09.2015 г.). И. не е възстановил правата си като шофьор и оттогава насам същият очевидно е управлявал МПС без правоспособност, като при извършвани проверки от служители на КАТ се установява, че същият няма шофьорска книжка и при проверка в информационната система на МВР същият е със статус на СУМПС „Унищожен“ (л. 20 от БП № 167/07.09.2015 г.). Поради това на ищеца са му налагани многократно наказания по административен ред от компетентните за това служители на КАТ.

В тази насока на датата 02.03.2011 г. на И. е било издадено Наказателно постановление от Началника на сектор „Пътна полиция“ гр. Стара Загора за управление на МПС без съответно свидетелство. Същото е влязло в сила на 06.11.2012 г., като в едногодишния срок (на 13.03.2013 г.) от наложеното му наказание по административен ред същият отново е шофирал в нарушение на чл. 150 от ЗДвП. За това му деяние е наложено наказание по административен ред с Наказателно постановление, издадено на 08.04.2013 г. и влязло в сила на 18.06.2014 г. Освен административното наказание на ищеца е било повдигнато обвинение по чл. 343в. ал. 2 вр. с ал. 1 от НК (вж. НОХД под № 1219/2015 г. на СтРС и приложеното ЗМ № 133/2015 г.) Сключено е Споразумение, което е одобрено от съда с Определение от 10.06.2015 г., за което И.И. е наказан с пробация: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

Всъщност това обвинение по НОХД № 1219/2015 г. на СтРС се явява незаконосъобразно, доколкото за деянието на 13.03.2013 г. И. е бил вече веднъж наказан по административен ред с НП от 08.04.2013 г. За налагането едновременно на административно наказание и наказание по реда на НК ВКС се е произнесъл с ТР № 3 от 22.12.2015 г. по т.д 3 от 2015 г., с което е прието, че: „Деецът не следва да носи едновременно наказателна и административнонаказателна отговорност в случаите, когато с извършеното от него деяние са нарушени едновременно наказателна и административнонаказателна норма с различни обекти на защита.“.

          Същевременно на 18.05.2015г. е образувано НОХД № 1056/2015г. по описа на РС Стара Загора срещу И.Х.И. отново за престъпление по чл. 343в ал. 2 вр. с ал. 1 от НК. Обвинението е за извършено деяние на 27.04.2015 г. – шофиране без съответно свидетелство в едногодишния срок от наложено административно наказание, а именно определеното му с НП от 08.04.2013 г. (в сила от 18.06.2014г.) Това обвинение е правомерно предвид постановката на ТР № 3 от 22.12.2015 г., доколкото за извършеното на 27.04.2015 г. е наложено само наказание по НК – лишаване от свобода за срок от 6 месеца, отложено на основание чл. 66 ал. 1 от НК за срок от три години.

          С Определение по ЧНД № 2072/2015 г. по описа на Районен съд Стара Загора наказанията са кумулирани и е определено едно общо наказание - лишаване от свобода за срок от 6 месеца, отложено на основание чл. 66 ал. 1 от НК за срок от три години. През изпитателния срок е определено да се изтърпи пробационна мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 месеца.

          Съгласно представеното удостоверение от ГДИН И.Х.И. *** наказание „пробация – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца“ в периода от 26.11.2015 г. до 26.05.2016 г. Не е пребивавал в затворите на страната за изтърпяване на ефективно наказание „лишаване от свобода“. Продължителността на наказателните производства, включително до определяне на едно общо наказание по двете НОХД, е била за период от май до септември 2015 г. на първа инстанция, като е включен периодът на досъдебното производство.

          Пред въззивната инстанция е обжалвана Присъдата по НОХД № 1056/2015г. по описа на РС Стара Загора, с която му е наложено наказание лишаване от свобода, като същата е потвърдена с Решение от 12.08.2015 г.

          След приключване на наказателните производства за извършените деяния на И. на 13.03.2013 г. и на 27.04.2015 г. Окръжната прокуратура е поискала от Административния съд в гр. Стара Загора да възобнови административнонаказателното производство по НП от 08.04.2013 г., с което И. е наказан за деяние на 13.03.2013г., за което деяние е наказан и по ред на НПК с влязло в сила Определение за одобряване на споразумение по НОХД № 1219/2015г. С Решение от 19.05.2016 г. Адм.съд е отменил НП от 08.04.2013 г., като се е съобразил с постановеното Тълкувателно решение.

          Междувременно и след влизане в сила на Присъдата по НОХД № 1056/2015 г. въззиваемият е подал искане за възобновяване на наказателното дело и с Решение от 04.01.2016 г. на Апелативен съд Пловдив производството е възобновено и е върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС Стара Загора.

          С окончателна присъда от датата 06.07.2016 г. по ВНОХД № 1005/2016 г. въззиваемият И. Христо И. е оправдан по обвинението за извършване на деяние на 27.04.2015 г., тъй като е отменено НП от 08.04.2013 г., влязло в сила на 18.06.2014 г. и по този начин не е бил вече налице обективен елемент от състава на престъплението. Присъдата е влязла в сила на 22.07.2016 г.

          От всичко гореизложено се установява, че към настоящия момент за шофиране без съответно свидетелство за управление на МПС на 02.02.2011 г. И. е наказан по административен ред с влязло в сила Наказателно постановление от 06.11.2012 г. Отново за шофиране без СУМПС на 13.03.2013 г. е наказан и с пробационни мерки по силата на сключено Споразумение по НОХД 1219/2015г., които не е изтърпял, тъй като наказанието е кумулирано. За това деяние (на 13.03.2013 г.) издаденото Наказателно постановление от 08.04.2013г. е отменено от Административен съд Стара Загора. За извършено отново противоправно действие – шофиране без СУМПС на 27.04.2015 г. И. не е санкциониран, тъй като не е издавано Наказателно постановление, а постановената Присъда, с която е наложено наказание условно лишаване от свобода за срок от 6 месеца при 3 години изпитателен срок е отменена и същият е оправдан. И. не е търпял ефективно лишаване от свобода, а само пробационната мярка срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца по отменената вече присъда.

От показанията на разпитаните по делото пред районния съд свидетели се установява, че във връзка с наложените му наказания, докато е следвало да изтърпява наказанието условно лишаване от свобода (постановено окончателно на 24.09.2015 г. и отменено на 06.07.2016 г.) ищецът се затворил в себе си, а преди бил весел човек. За да осъществява срещите с пробационен служител трябвало да ходи пеш по 2 км от дома им до най-близката автобусна спирка два пъти седмично. През този период И. не можел да излезе в чужбина, за да работи. Той обичайно работел за по няколко месеца в чужбина при брат си. Вторият разпитан свидетел от първостепенния съд също потвърждава, че ищецът е бил много притеснен, докато са траели делата за шофирането без книжка. Свидетелят И. се прибрал да види брат си, който трябвало да дойде да му помага за работа в Германия. Причината да не можел да дойде било изтърпяването на наказание пробация. По отношение на невъзможността да напусне пределите на страната, за да работи, показанията на свидетелите са еднопосочни и съдът ги цени като достоверни.

 

          От приложените към настоящото дело наказателни дела и едно административно дело се установява, че общата продължителност на производствата, считано от първото образувано досъдебно производство към НОХД № 1219/2015 г. е около година и три месеца (от април 2015 г. до юли 2016 г.). И. не е участвал във всички производства, като същите са приключвали в едно съдебно заседание, а взетата мярка за неотклонение винаги е била „подписка“.

Въпреки това при конкретния случай е безспорно, че въззиваемият е претърпял неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство, приключило с последната оправдателна Присъда под № 31/06.07.2016 год. на ОС Стара Загора постановена по ВНОХД № 1005/2016 год. Без съмнение той е изпитал притеснения и безпокойство, присъщи за всеки човек, подложен на наказателна репресия. Извън тези вреди въззиваемият сочи, че след осъждането му било невъзможно да си намери работа извън страната, тъй като той обичайно работел за по няколко месеца в чужбина при брат си. Бил наказан два пъти за едно и също деяние и не намирал смисъл да продължава да се бори за правата си.

 

Първоинстанционният съд е разгледал и обсъдил подробно и мотивирано, както самите действия на въззиваемия И., така и претърпените от същия болки и страдания, а именно неимуществени вреди, като е стигнал до правилните и законосъобразни изводи, че същият със своите неправомерни и недобросъвестни действия по време на наказателното преследване е създал предпоставките за повдигането и поддържането на обвинението спрямо него.

В тази насока в решението си СтРС не е обсъдил налице ли са основания за освобождаване на Прокуратурата на РБ от отговорност, поради наличието на основанията на чл.5, ал.1 ЗОДОВ -увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия - ищеца. Видно от приложените доказателства, поведението на ищеца е силно укоримо, тъй като същият е бил заловен да управлява превозно средство, без съответното свидетелство за управление. От друга страна съгласно разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, „когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява". В хода на разследването по досъдебно производство № зм 167/2015г. по описа на ОД МВР Стара Загора ищецът се е признал за виновен по повдигнато му обвинение. Въз основа на внесения обвинителен акт в СтРС е било образувано НОХД под № 1056/15г., което е било разгледано по реда на глава двадесет и седма от НПК, по реда на чл.371, т.2 от НПК. В тази насока, чрез депозираните обяснения в досъдебната фаза, и направените пълни самопризнания в съдебната фаза на наказателния процес, ищецът е допринесъл да му бъде повдигнато обвинение, по което впоследствие е бил оправдан, във връзка с което са и претенциите на ищеца за причинени неимуществени вреди. Тези обстоятелства не са били съобразени напълно от съда при присъждане и при определяне размера на обезщетението, което следва да се намали, предвид действията на ищеца, който сам е допринесъл за увреждането. В тази насока е и непротиворечивата съдебна практика на Върховните съдилища на Републиката - Решение №112/14.06.2011г., постановено по гр.д.№372/2010г. по описа на IV гражданско отделение на вкс.

В хода на гр. производство не бяха събрани доказателства органите на Прокуратурата да са осъществявали действия извън правнорегламентираните в хода на наказателното производство. В ЗОДОВ е уредено, че Държавата отговаря за виновно поведение на съответните длъжностни лица. За да е налице такова действие или бездействие е необходимо лицето с държавнически правомощия да е издало акт противоречащ на Закона или със действие или бездействие да го е нарушило. Изготвянето и внасяне на предложение от страна на РП гр. Стара Загора по реда на чл.306, ал.1, т. 1 от НПК, касаещо налагането на общо наказание на ищеца на основание чл.25 вр. с чл. 23 от НК по НОХД№№ 1056/15г. и 1219/15г. и двете по описа на СтРС, не е акт противоречащ на закона и не представлява действие нарушаващо основните принципи на материалния и процесуалния закон. От друга страна постановената пробационна мярка по ЧНД № 2072/2015г. по описа на СтРС не е наказание. Тя е единствено мярка за пробационен надзор, постановена от съд при условията на чл.67, ал.3 НК.

 

Въззивният съд приема, че присъденото от първостепенния съд на въззиваемия обезщетение за неимуществени вреди се явява в завишен размер и в противоречие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. В хода на наказателното производство спрямо ищеца е била взета най - леката мярка за неотклонение -„Подписка". В хода на гр. дело не се събраха безспорни доказателства тя да е променила в значителна степен обичайния начин на живот на ищеца. Разследването е проведено в разумни срокове. Присъдената сума от съда на ищеца не е в пряка и непосредствена връзка с привличането на ищеца в качеството му на обвиняем. Престъплението, за което е бил привлечен ищеца по досъдебното производство не изисква задължителна защита, възможността да ползва адвокат по делото е изцяло по преценка на ищеца. При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът не се е съобразил точно с такива обективни обстоятелства, каквито представляват продължителността на воденото наказателно производство, взетата мярка за неотклонение, тежестта на повдигнатото обвинение и отражението, което е породила наказателната репресия върху семейния и приятелския кръг на ищеца, и върху психиката на ищеца. Справедливостта по см. на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. Присъдената сума от настоящия гр. състав не е била съобразена с конкретните факти и обстоятелства по делото - характер и степен на увреждане, начин, обстоятелства при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение с оглед спецификата на Фактическия състав на чл. 2, ал.1, т.З от ЗОДОВ. Присъдената сума на ищеца от съда е в известно противоречие и с обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено икономически условия на живот /икономическия растеж, стандарта на живот, средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта/в горния смисъл е практиката на ВКС /Р № № 391/12г , 1210/09г., 180/12г. и др./. Съгласно константната съдебна практика, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, като справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от съвкупната преценка на конкретни факти и обстоятелства. Паричното обезщетение за морални вреди следва да съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определянето на парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди. В конкретният случай търпените вреди са не само са в резултат на действията на Прокуратурата на РБ, но и в резултат на постановената и влязла в сила осъдителна присъда, отменена по реда на възобновяването. При определяне интензитета на търпените вреди съдът не е отчел и обстоятелството, че през същия период е протичало и другото наказателно производство /НОХД №1219/15г. по описа на СтРС/ за престъпление по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 НК, приключило със споразумение, по което ищецът се е признал за виновен, като му е било наложено наказание - „ пробация ". Освен това, макар и реабилитиран, ищецът е бил осъждан и за друго престъпление.

 

Налага се категоричния извод, че с оглед на нормативната уредба и с константната практика на Върховните съдилища на Републиката, при определянето на размера на дължимото обезщетение, а именно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и съответно ПП на ВС № 4/23.12.1968г., според които понятието справедливост не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на обективно съществуващи обстоятелства имащи отношение към понесените от пострадалия вреди каквито се явяват характерът на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата при които са извършени причинените морални страдания и другите фактори имащи отношение към преценката за справедливия размер на обезщетението. В тази насока при определяне на точния размер на обезщетението въззивният съд взема предвид всички обстоятелства които имат своето отношение към твърдяните от въззиваемия неимуществени вреди и стигна до категоричния извод, че тези вреди не са се отразили много негативно на психическото здраве, психиката и социалния живот на въззиваемия И. поради което техния размер следва да бъде намален от 2000 лева  на 1 000 лева. Този размер е изцяло съобразен с тежестта на повдигнатото и поддържано обвинение с възрастта и социалното положение на въззиваемия, данните за личността му, както и на немаловажното обстоятелство, че неговото влияние на наказателното преследване върху общото психологично състояние на И. е в рамките на нормалното, има временен характер, като към момента на постигане на споразумението пред наказателния съд, въззиваемия съвсем съзнателно и доброволно е подписал същото споразумението, с одобряването на което на практика се прекратява спрямо него наказателното производство.

В заключение въззивният съд намира, че решението на Старозагорския районен съд следва да бъде отменено отчасти, като бъде следва да бъде намален размера на обезщетението за неимуществени вреди от 2000 на 1 000 лева. с всички законни последици от това. Следва решението да се отмени отчасти и в частта му относно присъдените от първоинстанционния съд разноски като същите бъдат намалени от 105 лева на 60 лева.

 

На основание чл. 78, ал. 1 във връзка с чл. 273 от ГПК въззиваемия И. следва да бъде осъден да заплати на въззивника Районна прокуратура – Стара Загора направените от последната разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция, съразмерно с уважената част на въззивната жалба, но тъй като съдът намира, че не са налице данни и доказателства за направени от този въззивник разноски по делото, такива не следва да бъдат присъждани.

 

На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК /изм. ДВ брой № 50/2015г./, настоящото въззивно съдебно решение подлежи на касационно обжалване, тъй като съгласно чл. 280, ал. 2, т. 2, предл.1 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела  с цена на иска до 5 000 лева за граждански дела. Цената на настоящия иск е 10 000 лева, поради което и въззивното решение подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното, съдът

 

                           Р    Е    Ш    И  :

 

ОТМЕНЯ ОТЧАСТИ решение № 749 от 31.07.2017 г., постановено по гр.дело № 1322/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд, В ЧАСТТА МУ с която РС-Стара Загора е ОСЪДИЛ Прокуратурата на Република България с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на И.Х.И. с ЕГН ********** с адрес *** сумата над размера от 1000 /хиляда лева/ лева до присъдения размер от 2 000 (две хиляди) лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от – 22.07.2016 г. датата на влизане в сила на Присъда № 31/06.07.2016 год. постановена по ВНОХД №1005 по описа на Окръжен съд Стара Загора, с която Присъда е признат за невинен за това, че на 27.04.2015 год. е управлявал МПС марка „Рено", модел „Меган" с peг. № СТ 6581 ВВ, без съответното свидетелство в едногодишен срок от наказването му по административен ред, като е оправдан по обвинението по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, както и в частта му за присъдените разноски над размера от 60 /шестдесет / лева до присъдения размер от 105 /сто и пет/ лева като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО в тези му части и вместо това постановява:

 

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част над размера на дължимите 1 000 /хиляда/ лева до размера на присъдените 2 000 /две хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан в тази му част.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 749 от 31.07.2017 г., постановено по гр.дело № 1322/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд,  в останалата му част.

       

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ чрез ОС-Стара Загора, при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

    

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                2.