Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 420                                                     14.12.2017 г.                              гр.С.

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,             ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На четиринадесети ноември                                две хиляди и седемнадесета година  

В публичното заседание в следния състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ                                                             

 МАРИАНА МАВРОДИЕВА 

ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                   НИКОЛА КЪНЧЕВ

Секретар СТОЙКА СТОИЛОВА

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело N  1412 по описа за 2017 година.

 

Производството е образувано по въззивна жалба на Г.В.М. *** като представител на Държавата по пълномощно от 15.05.2017г. против решение № 600 от 27.06.2017г., постановено по гр.дело № 5494/2015г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се приема за установено по иска, предявен от Н.Д.К. против Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, че Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие, не е собственик на 708/1452 кв. м. идеални части от поземления имот с идентификатор №68970.502.265, с площ от 1452 кв. м. по КК и КР, одобрена със Заповед РД 18-11/23.02.2010 г., адрес на поземления имот: с. С., п.к. ., ул.С. № ., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (10 м), при съседи на поземления имот: идентификатор 68970.502.608, идентификатор 68970.502.483 и идентификатор 68970.502.469.

 

Въззивникът счита, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо, неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. С обжалваното решение съдът се произнесъл по недопустим иск, поради липса на абсолютна процесуална предпоставка за предявяването му, а именно наличието на правен интерес по отношение на ищцата Н.Д.К.. Излага подробни съображения. Счита, че ответникът се легитимирал като собственик на процесния недвижим имот със съставен по надлежния ред акт за държавна собственост, който се ползвал с материална доказателствена сила до установяване на противното. Тъй като насрещната страна не представила документи, доказващи правото на собственост върху процесните 708/1452 ид. части от имота, издаденият АДС удостоверявал по безспорен начин титула за собственост на държавата относно процесния имот. Излага подробни съображения и  моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на СтРС, като недопустимо, неправилно и незаконосъобразно.

 

Въззиваемата страна Н.Д.К., чрез адв. М.С., оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че не са налице допуснати нарушения в приложението на материалния и процесуалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Излага подробни съображения по оплакванията в жалбата и моли съдът да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Не претендира разноски.

 

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

 

Ищцата  Н.Д.К., чрез пълномощника си адв. М. от АК - С., твърди в исковата си молба, че била собственик на основание нотариален акт и наследство от починалия й дядо П. Д. Ж. (К.) на част от дворно място, находящо се в с. С., общ. С., представляващо имот пл. № 195, кв. 14, по стария регулационен план на селото, който имот бил идентичен с УПИ IV-265, кв. 17 по регулационния план, одобрен със Заповед № 706/04.05.1993 г., с площ от 1310 кв. м., в това число придаващи се по регулация от държавен имот 230 кв. м., при граници на УПИ IV – 265: УПИ  ІІІ-370 - общински път, имот VI - озеленяване, улица. По сега действащия кадастрален план имотът представлявал: поземлен имот с идентификатор 68970.502.265, с площ от 1452 кв. м. по КК и КР, одобрена със Заповед РД 18-11/23.02.2010 г., адрес на поземления имот: с. С., п.к. ., ул. “С.” № ., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (10 м), заедно с построената в същото дворно място двуетажна жилищна сграда, при съседи на поземления имот: идентификатор 68970.502.608, 68970.502.483 и 68970.502.469. Твърди, че с акт за частна държавна собственост № 7095 от 18.04.2012 г. бил актуван част от имота и записан като съсобственик по КК и КР Държавата в лицето на областна администрация С. за 708/1452 кв. м. ид. ч. Съставяйки акта за държавна собственост областна администрация С. се легитимирала като съсобственик, заедно с ищцата и останалите наследници на П. Д. Ж.. Така възникналата вследствие на издадения акт съсобственост ограничавала правото им на собственост, създавайки значителни неудобства, още повече, че само наследниците били собственици на сградата, построена в него, който факт не се оспорвал от ответника. По този начин се ограничавало правото им на разпореждане, както и възможността им да строят в имота.  Ищцата твърди, че с Постановление № 2274/09.08.1950 г. на основание чл. 9 от ЗОЕГПНС, вилата без партерния етаж и част от дворното място в размер на 573 кв. м. били отчуждени, за което бил съставен Акт за държавна собственост от 27.09.1950 г. Впоследствие след влизане в сила на ЗВСОНИ, със Заповед № 3442 от 28.12.1992 г. на Кмета на Община С. били отписани 573 км. м., представляващи част от имот пл. № 195, кв. 14 по плана на с. С.. Твърди още, че по действащия в момента регулационен план на с. С., одобрен със Заповед № 706 от 04.05.1993 г., УПИ IV -265 бил с площ от 1310 кв. м., в това число отчуждаващи се за УПИ ІІІ- общински 30 кв. м., оставали в УПИ IV - 265 1080 кв. м. и придаващи се от държавно място 230 кв. м. като целият урегулиран поземлен имот оставал от 1310 кв. м. Имотът бил с неуредени регулационни отношения за 230 кв. м. - регулацията не била приложена. Твърди, че Държавата в лицето на областната администрация С. нямала основание за съставянето на Акт № 7095 от 18.04.2012 г. за държавна собственост на посочените по-горе идеални части от имота. Сочи, че със съставянето на този акт за държавна собственост й се оспорвало правото на собственост върху част от описания по-горе недвижим имот. Моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът – Държавата, в лицето на областна администрация С., не е собственик на 708/1452 кв. м. идеални части от поземления имот с идентификатор №68970.502.265, с площ от 1452 кв. м. по КК и КР, одобрена със Заповед РД 18-11/23.02.2010 г., адрес на поземления имот: с. С.,  ул.Старозагорска № 59, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (10 м), при съседи на поземления имот: идентификатор 68970.502.608, идентификатор 68970.502.483 и идентификатор 68970.502.469, а по предходния план, одобрен със Заповед № 706/04.05.1993 г., представляващ УПИ IV -265, кв. 17, с площ от 1310  кв. м., в това число предаващи се по регулация от държавен имот 230 кв. м. (с неприложена регулация), при граници на УПИ IV -265: УПИ Ш-370 - общински, път, имот VI- озеленяване, улица.

Ответникът – Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство – С., чрез Областен управител на Област С. оспорва като недопустим предявения отрицателен установителен иск, поради липса на правен интерес. По съществото на спора, ответникът оспорва иска като неоснователен. За процесния имот бил съставен Акт за държавна собственост АДС №./.г., том., стр.., досие . г. Същият бил съставен за недвижим имот, представляващ 708/1452 кв.м ид.ч. от застроен поземлен имот, целият с площ 1452 кв.м., който по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-11/23.02.2010 г. на ИД на АГКК, бил с идентификатор 68970.502.265, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м ). Съставеният АДС бил официален свидетелстващ документ и като такъв се ползвал с материална доказателствена сила, поради което отразените в него обстоятелства се считали за верни до доказване на противното. Въпреки, че актът за държавна собственост нямал правопораждащо действие, същият според ответника притежавал формална доказателствена сила и до доказване на противното установявал правото на собственост на държавата. По същество представлявал официален документ, материализиращ удостоверително изявление на своя издател, израз на държавна удостоверителна власт. Сочи, че освен удостоверителния ефект, съставените по надлежния ред и в изискуемата форма АДС имали и легитимиращ ефект - с тях именно държавата доказвала, че била титуляр на правото на собственост. Според ответника, в исковата молба не били посочени факти, с които да се оборва задължителната доказателствена сила на АДС, като по този начин ищцата не доказвала да е придобила правото на собственост на процесния имот. Оспорва твърденията на ищцата, че държавата не била собственик на процесния недвижим имот. Поземлен имот № 195, кв.14, който бил урегулиран в УПИ ІV-265, кв. 17 целия с площ от 1310 кв. м., попадал в парцел I - "за комплексно обществено обслужване", кв. 14 по плана на С.. За парцел І, кв. 14 по плана на С., представляващ празно дворно място от 10 000 кв.м. бил съставен АДС № 5628/13.05.1974 г. Основание за съставяне на цитирания акт била Заповед № 390/06.05.1974 г. на Окръжен народен съвет.  Със Заповед № 3442 от 28.12.1992 г. на Кмета на Община С. се отписвало от АДС №794/27.09.1950 г. дворно място от 573 кв.м, находящо в с. С., представляващ част от имот пл. № 195 в кв. 14 по плана на селото, собственост на наследници на П.Д.К. - Н. П. А., Н.Д.К., И. Д.П., М. Д. К., П. Д. К.. С оглед гореизложеното, следвало да се приеме за установено, че в случая бил възстановен имот, урегулиран в УПИ ІV-265, кв. 17, целия с площ от 1310 кв. м., който попадал в парцел I - "за комплексно обществено обслужване", кв. 14 по плана на С.. За парцел I, кв. 14 по плана на С.,  представляващ празно дворно място от 10 000 кв.м. бил съставен АДС № 5628/13.05.1974 г. Видно от поименния стопански справочен регистър на с. С. под № 195 в същия, по стар регулационен план със цитираната по-горе заповед на Кмета на община С., наследниците на П. Д. К. били записани като собственици на дворно място от 573 кв.м, пл. № 195, кв.14 по плана на С., целият с площ от 744 кв.м. Ищцата и останалите наследници на общия наследодател били собственици на 744/1452 кв. м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 68970.502.265, целият с площ от 1452 кв.м. по наследство и правна сделка. За останалите 708/1452 кв.м. ид. ч. бил съставен АДС № 7095/18.04.2012 г., утвърден от Областен управител на област С., вписан в Служба по вписванията гр. С. и съставен съобразно изискванията на ЗДС. Моли съдът да отхвърли предявения иск.

 

Ищцата е наследник на П. Д. Ж., поч.на 15.10.1989г., б.ж. на гр. С., видно от удостоверение за наследници изх. № 199/13.01.2015г. на Община С.. Наследодателят на ищцата П. Д. Ж. през 1980 г. по силата на договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № ., том ., дело № .. г. на нотариус при СтРС, е продал на ищцата 1/3 ид. ч. от дворно място,  находящо се в С., представляващо 171/744 ид.ч. кв.м., представляващ имот № 195, в кв. 14, заедно с партерния етаж от масивна жилищна сграда, находяща се в същото дворно място, състояща се от четири стаи и салон.

Видно от представената по делото скица № 15 – 163192/21.04.2015г. на СГКК гр. С., за собственици на имот с идентификатор 68970.502.265 са посочени ищцата Н.К., И. Д. П., П. Д. К., М. Д. К. и Държавата. Посоченото основание, легитимиращо Държавата като съсобственик на имота е Акт за частна държавна собственост, вписан в Службата по вписвания гр. С. под  № , том , рег. № , дело №  от . В представеният Акт № 7095/18.04.2012г. за частна държавна собственост, издаден на осн. чл. 68, ал.1 от ЗДС е посочено, че Държавата е собственик  708/1452 кв.м. ид.ч. от застроен поземлен имот, целия с площ 1452 кв.м. по КК и КТ, одобрени със Заповед № РД – 18 – 11/23.02.2010г. на ИД на АГКК, с идентификатор № 68970.502.265 и с местонахождение с. С., ул. С. №. по предходен план - УПИ 265, в кв. 17, парцел ІV. По делото е представена скица № 161/23.01.2015г., по предходния план за имот № ІV 265, в кв. 17, находящ се в с. С., по плана за регулация на селото, утвърден със Заповед № 706/04.05.1993г.

 

С Акт № 797/27.09.1950 г. на Министерство на финансите недвижим имот, бивша собственост на П. Д. К., находящ се в С. по силата на Министерско постановление № 2274/09.08.1950 г. е  одържавен, а именно – вилата, без партерния етаж, който се освобождава с припадащите се ид.ч. от общите части на сградата и празното дворно място от 573 кв.м., както и сграда - надпартерния етаж състояща се от 4 стаи – 70 кв.м.

 

Със Заповед № 3442/28.12.1992г. на Кмета на Община С., на осн. чл. 88, ал.4 от Наредбата за държавните имоти, във вр. ЗВСОИ, е наредено отписване от акта за държавна собственост № 794/27.09.1950 г. на дворно място от 573 кв.м. в С., представляващ част от имот пл. № 195, кв. 14 по плана на баните, собственост на наследниците на П. Д. К. и е отказано отписване от акта за държавна собственост на вилата без партерния етаж, който се освобождава с припадащите се ид.части от общите части на сградата в С., надпартерния етаж от 70 кв.м. – масивен от 4 стаи, бивша собственост на Петко Казмуков.

 

От представените от ответника скици № 710/13.02.2012г.,  № 491/16.02.2012г. и № 492/16.02.2012г., както и част от преписка по съставяне на Акт за държавна собственост № 7095/18.04.2012г., се установява, че поземлен имот № 195, кв.14, който е урегулиран в УПИ ІV – 265, кв.17, целия с площ от 1310 кв.м. е попадал в парцел І – „за комплексно обслужване”, кв.14 по стар регулационен план на С. 

Със Заповед № 390/06.05.1974г., на осн. чл. 15 от Правилника за държавните имоти, писмо № 13 – 2550/17.04.1974г. на ДСО „Гражданско строителство”- С. и писмо № 3577/17.04.1974г. на ГОНС гр. С. е разпоредено Градският общински народен съвет гр. С. да предаде безвъзмездно на ДСО „Гражданско строителство”- С.  общински парцел І, кв.14 по плана на Старозагорските минерални бани за строеж на детска градина за 150 деца. На основание посочената заповед е издаден АДС № 5628/13.05.1974г., с който е актувано празно дворно място от 10 000 кв.м., парцел І, кв.14 по плана на Старозагорските минерални бани за строеж на детска градина.

 

За изясняване на делото от фактическа страна, поради нуждата от специални знания, съдът е назначил съдебно – техническа експертиза, която е представила основно и допълнително заключение. Заключенията не са оспорени от страните и като компетентни и мотивирани, съдът ги възприема.

От заключението на вещото лице се установява, че по плана за регулация, с кадастралния план, който е бил основа за изработването му от 1980 г., имот № 195 попада в УПИ І – за комплексно обществено обслужване, в кв.14, като площта на този имот пл. № 195 е 743 кв.м. Върху този имот не е било изпълнено мероприятието, за което е бил отреден УПИ І. Заради това е издадена Заповед № 3442/28.12.1992г. на Община С., с която е отписано от акта за държавна собственост № 794/27.09.1950 г. дворно място от 573 кв.м. в С., представляващ част от имот пл.№ 195 кв.14. В заключението е посочено, че за УПИ ІV – 265 в кв.17 по плана на с. С., одобрен със Заповед № 706/04.05.1993г., с площ от 1310 кв.м., в това число с неуредени регулационни отношения за 230 кв.м. предаваемо държавно място, заедно с постройките в него, не е намерен Акт за общинска собственост. Процесните 708/1452 кв.м. ид. ч. са в имот с идентификатор № 68970.502.265, който по  предходен план е бил с номер 265, кв.17, парцел ІV. Процесните 708/1452 кв.м. ид.ч. се отнасят за поземления имот по кадастралната карта, а не спрямо площта на урегулирания поземлен имот по плана за регулация.

 

От представеното допълнителното заключение на съдебно – техническата експертиза е видно, че за имот пл.№ 195 са записани като собственици: П. Д. Ж., ІІІ строй район – С., Н.Д.К. и М. Д. К.. Вещото лице посочва, че за имот пл.№ 176 за собственик е записан ГОНС, на осн. Акт № 5061/03.04.1971г. За имот пл. № 265 са записани като собственици посочените в разписния списък лица, а за територията, която по предходен план е била имот № 176 няма отбелязан кадастрален номер на имот, съотв. няма регистриран собственик.

 

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание  чл. 124, ал. 1 от ГПК - да се признае за установено по отношение на ответника, че последният не е собственик на част от недвижим имот. Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на установителните искове /положителен или отрицателен/ е наличието на правен интерес за ищеца от търсената по този ред защита. Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да добие права, ако отрече правата на ответника. В този смисъл е Тълкувателно решение от 27.11.2013 г. по тълкувателно дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай, ищецът обосновава правния интерес от предявяването на иска, чрез отричането на собственическите права на ответника, което ще е от значение за признаване и упражняване на самостоятелни субективни права на ищеца. Ищецът твърди, че е собственик на част от процесния имот на основание правна сделка и наследство. За част от процесния имот ответникът разполага с документ, легитимиращ го като собственик – Акт за частна държавна собственост № 7095/18.04.2012г. Именно този факт, както и факта на оспорване на акта за държавна собственост, обосновават правният интерес от предявения иск.

 

 

В конкретния случай правният спор между страните засяга идеална част от недвижим имот – 708/1452 кв.м. ид.ч. от имот с идентификатор № 68970.502.265 по действащата КК и КР.

Въззивната инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд, към които препраща на основание чл.272 ГПК. В съответствие с общото правило на чл. 154 ГПК за разпределение на доказателствената тежест, ответната страна по иска следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, правопораждащите правото си на собственост факти. При отрицателен установителен иск ответникът носи тежестта да докаже правопораждащите факти на правото, което се оспорва. Формираната сила на пресъдено нещо по този иск се разпростира върху това дали една от страните по делото е носител на спорното право и по-точно върху това дали твърдяното или отричано право произтича от твърдения или отричан правопораждащ факт /в случаите на спорове за собственост - придобивен способ/.

Ответникът основава правото си на собственост върху процесните 708/1452 кв.м. ид.ч. от имот с идентификатор № 68970.502.265, находящ се в с. С. на АЧДС № 7095/18.04.2012г. В този акт е посочено, като правно основание за издаването му  чл. 68, ал. 1 от ЗДС. Тази разпоредба не предвижда придобиване правото на собственост от държавата върху имот. Актът за държавна собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона, но съгласно изричната разпоредба на чл. 5, ал. 3 от ЗДС, няма правопораждащо действие. Актът за държавна собственост само констатира права, но с него не се създават права. Същият не съставлява титул за собственост, поради което следва да се проследи на какво правно основание е съставен и дали държавата притежава правото на собственост върху процесния имот. Актът за държавна собственост е констативен, а не конститутивен, т. е. не създава право на собственост, а само констатира, че по силата на основание, вписано в него, държавата е станала собственик на имота. В конкретния случай в АДС не е посочено материално-правното основание за съставянето му, произтичащо от някоя от разпоредбите на ЗДС. За да породи действие актът на държавна собственост, освен описание на имота и неговото местонахождение, следва да бъде посочено фактическото и правно основание, по силата на което имотът е станал държавна собственост.

 

От доказателствата по делото се установява, че процесните кв.м. представляват идеална част от имот с идентификатор № 68970.502.265 по кадастралната карта, одобрена със Заповед № 18 -11/23.02.2010г. Същият имот по предходен план е представлявал имот пл.№ 265, кв. 17, парцел ІV. Видно от представената по делото скица по стар план за имот № ІV 265, кв.17 в С., по плана за регулация одобрен със Заповед № 706/04.05.1993г., площта на имота е 1100 кв.м., от което се отчуждават 30 кв.м. за ІІІ общ и се придават 230 кв.м. от държавен имот, или общо площта на УПИ ІV 265 става 1310 кв.м. В разписния списък към този план за собственици са записани наследниците на П. Ж. за 573 кв.м. от целия имот с площ от 744 кв.м. Този имот, съобразно представените скици, по стар регулационен план, одобрен със Заповед № 176/29.01.1981г. е представлявал ПИ с № 195, с площ от 744 кв.м. Вещото лице по делото посочва, че имот с пл.№ 195, целият с площ от 743 /744/ кв.м. попада в УПИ І  - за комплексно обществено обслужване,  като мероприятието не е изпълнено. Видно от допълнителното заключение на съдебно – техническата експертиза, за имот пл.№ 195 са записани като собственици: П. Д. Ж., ІІІ стройрайон – С., Н.Д.К. и М. Д. К.. Вещото лице сочи, че за имот пл.№ 176 за собственик е записан ГОНС, на осн. Акт № 5061/03.04.1971г. За имот пл. № 265 са записани като собственици посочените в разписния списък лица, а за територията, която по предходен план е била имот № 176 няма отбелязан кадастрален номер на имот, съотв. няма регистриран собственик. Установява се също, че  УПИ І в кв. 14 по плана на с. С. фигурира в АДС № 5628/13.05.1974г./представен по делото/, издаден на осн. Заповед № 390/06.05.1974г., като празното място е с площ от 10 000 кв.м. Видно от скица № 491/16.02.2012г., по стар план, парцел І, кв. 14, по плана на С., е обхващал и имот пл.№ 195. Според § 22 от ЗУТ подробният устройствен план се счита за приложен по отношение на регулацията с изплащането на обезщетенията по отчуждителни производства. Съгласно разп. на чл. 101 и сл. от ЗС и Наредбата за държавни имоти, за особено важни нужди на държавата могат да се отчуждават имоти, принадлежащи на частни лица с разрешение на Министерски съвет и собствеността се придобива от датата на решението. Собствениците на имотите се обезщетяват с пари или недвижими имоти. Завземането на отчуждения имот става след заплащането или заменяването му с друг. Върху същия имот не е било изпълнено мероприятието, за което е бил отреден УПИ І – за комплексно обществено обслужване. Не са налице данни за изплащане на обезщетения по отчуждителни производства, поради което, не може да се счете, че регулацията е приложена. Видно от скица № 490/16.02.2012г. имот пл.№ 195 в кв.14 по стар регулационен план на с. С. е идентичен с част от УПИ ІV – 265 кв.17 по нов регулационен план, одобрен със Заповед № 706/04.05.1993г. Този имот ІV – 265, кв. 17 е предходния номер на процесния имот с идентификатор № 68790.502.265. Видно от приложената към заключението на вещото лице комбинирана скица – северозападните граници на имот с идентификатор 68970.502.265 не съвпадат с тези на УПИ ІV – 265, кв. 17, а актуваната част по АЧДС № 7095/18.04.2012г. се отнася спрямо поземления имот по кадастрална карта, а не спрямо площта на урегулирания поземлен имот по плана за регулация. До съставянето на акта за частна държавна собственост и вписването на държавата като съсобственик, имотът е бил частна собственост. Като собственици на имота са били вписани  ищцата и останалите наследници на общия наследодател, видно от плана за регулация до преди съставянето на акта за държавна собственост. След изработването на кадастралната карта, държавата е вписана като собственик на ид. част от имота, без да е налице правно основание за това. Ответникът, комуто принадлежи доказателствената тежест в производството, не установи основанието, на което е придобил правото на собственост върху имота преди съставянето на акта за държавна собственост. Предвид изложеното, съдът намира, че спорните 708/1452 кв.м. ид.ч. неправилно са актувани като държавна собственост.

 

 

 

 

 

По изложените съображения съдът намира, че следва да се приеме за установено по отношение на ответника, че последният не е собственик на 708/1452 кв. м. идеални части от поземления имот с идентификатор 68970.502.265, с площ от 1452 кв. м. по КК и КР, одобрени със Заповед РД 18-11/23.02.2010 г., адрес на поземления имот: с. С., п.к. ., ул.С. № ., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (10 м), при съседи на поземления имот: идентификатор 68970.502.608, идентификатор 68970.502.483 и идентификатор 68970.502.469,

 

Тъй като ответникът не установи правото си на собственост върху имота, предмет на настоящия спор, съдът намира предявения отрицателен установителен иск за основателен, поради което следва да бъде уважен.

 

Неоснователно е оплакването на въззивника за недопустимост на обжалваното решение, поради произнасяне на съда по недопустим иск. Правен интерес от предявяване на установителен иск е налице за владеещия собственик, когато страните спорят за пространствените предели на правото на собственост. Съдът намира, че налице е правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск за ид. части от недвижимия имот за ищеца и защото не е без значение за съсобственика факта, кой друг субект ще е съсобственик заедно с него в недвижимия имот, което касае упражняването на правата му в съсобствеността. 

 

Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че съставеният АЧДС удостоверявал с официална удостоверителна сила правото на собственост на Държавата върху процесния имот. Тъй като АЧДС не създава права, а само ги констатира, в настоящото производство следва да се установи на какво основание е възникнало правото на собственост на ответника върху процесните ид. части от имота. От събраните по делото доказателства не се установява годно правно основание за придобиване на правото на собственост на Държавата върху процесния имот. Посочената във въззивната жалба разпоредба – чл.18, ал.1 от ЗДС, също не предвижда основание за придобиване на правото на собственост, тъй като касае стопанисването и управлението на имоти, които са държавна собственост. При отрицателният установителен иск ответникът следва да установи основанието, на което е придобил правото на собственост върху спорния имот. От събраните по делото доказателства не се установи годно правно основание, на което Държавата да е станала собственик върху процесните ид. части от имота.    

 

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че решението на С. районен съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. 

 

Въззивникът не претендира разноски за настоящото производство, поради което такива не следва да се присъждат.

         

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 600 от 27.06.2017г., постановено по гр.дело № 5494/2015г. по описа на С. районен съд.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

         

 

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: