Р Е Ш Е Н И Е

 

426                                 15.12.2017 г.                        гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,  І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ   

на петнадесети ноември                        две хиляди и седемнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

         

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                                    ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ                                                                                                   АТАНАС АТАНАСОВ

                                                             

 

Секретар ПЕНКА ВАСИЛЕВА ………………………………………….

Прокурор  ……………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от съдия УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1416 по описа за 2017 година.

 

                             Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

          Производството е образувано по въззивната жалба на П.С.П., подадена чрез адв. И.И., против решение № 450 от 17.05.2017г., постановено по гр.дело № 1638/2016 г. на Старозагорския районен съд.

 

          Въззивницата е останала недоволна от решението на първоинстанционния съд и го обжалва изцяло, като го счита за неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Намира, че по делото не са налице доказателства, от които може да бъде подкрепен извода на съда, че след като при учредяването на ипотеката, сред приложените документи е бил и документа за собственост на учредителя на ипотеката И.Н., от който документ било видно, че този учредител не е собственик на дворното място, а само на двуетажната къща построена в него, то ипотекарният кредитор и праводател на въззивницата „Сити груп 2”ЕООД, е знаел, че ипотеката всъщност се учредява  от несобственик. Изводът, който се налагал, е обратен на този възприет от съда – знанието  /недобросъвестността/ на „Сити груп 2” ЕООД не се установявало от нито едно доказателство по делото. Намира, че по делото са налице всички предпоставки за признаване на основание чл.79, ал.2 от ЗС правото на собственост на въззивницата П.П.  върху процесния имот по давностно владение , след като на основание чл.82 от ЗС същата е присъединила към нейното добросъвестно владение, владението върху дворното място и постройките на нейния праводател „Сити груп 2” ЕООД.

 

          Моли съдът да отмени изцяло първоинстанционното решение и да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователен иска на първоначалната ищца Н.Н. и да уважи като основателен и доказан насрещния иск с правно основание чл.79, ал.2 от ЗС на ищцата П.П. против въззивницата Н.Н., като признае за установено по отношение на тази ответница, че ищцата по насрещния иск П.П. е собственик по давностно владение – придобивна давност, на процесното дворно място в с. Ракитница.

 

          В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпило становище от „Сити груп 2” ЕООД – гр. Стара Загора – трето лице помагач от страна на ответника,  чрез адв. И.З., в което счита, че въззивната жалба на въззивницата П.П. е напълно основателна, а решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Намира оплакванията на жалбоподателката П.П. против изводите на съда за напълно основателни и следва да бъдат съобразени и уважени при постановяване на въззивното решение по спора. Излага подробни съображения. Счита, че по делото са налице всички предпоставки за признаване, на основание чл.79, ал.2 от ЗС правото на собственост на въззивницата П.П. върху процесния имот по давностно владение, след като на основание чл.82 от ЗС същата е присъединила към нейното добросъвестно владение, владението върху дворното място и постройките на нейния праводател „Сити груп 2”ЕООД. Намира, че това са правилните правни изводи по спора и те несъмнено указват на основателността и доказаността на предявения от П.П.  срещу първоначалната ищца Николова насрещен иск за признаване правото й на собственост върху процесния имот по давностно владение и съответно на неоснователността на претенцията на Николова, че П.П. не е собственик на процесното дворно място и подобренията в него. В този смисъл възприемайки различно от посоченото разрешение на спора с решението си по делото първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което счита, че подлежи на отмяна.

 

          Счита, че съдът следва да отмени изцяло първоинстанционното решение и да постанови ново , с което да отхвърли изцяло като неоснователен иска на първоначалната ищца Н.Н. за установяване, че П.П. не е собственик на процесното дворно място в с. Ракитница и да уважи като основателен и доказан насрещния иск с правно основание чл.79, ал.2 от ЗС на ищцата П.п. против въззивницата за този иск Н., като признае за установено по отношения на тази ответница, че ищцата по насрещния иск П. е собственик по давностно владение – придобивна давност, на процесното дворно място.

 

          В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК другата страна И.М.Н. взема становище, че въззивната жалба е процесуално допустима, с оглед нейната редовност, но същата е неоснователна. Намира, че не са допуснати от първоинстанционния съд нарушения в приложението на материалния и процесуалния закони и същото е валидно, допустимо и правилно.  Правилно съдът е приел, че праводателят на П.П. „Сити груп 2” ЕООД не е станал собственик на процесния имот. Излага подробни съображения.

 

          Моли съдът да отхвърли въззивната жалба и да остави в сила решението на първоинстанционния съд, както и да му присъди извършените в производството разноски.

 

Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.70 ал.1 от ЗС и във връзка с чл.167, ал.3 от ЗЗД.

 

Видно от нот. акт № …, том …, дело № …г. на нотариус при СтРС, И. К.И. и М.М.Н. са признати за собственици по давностно владение на дворно място, заедно с постройките в него, състоящо се от 2225 кв.м., находящо се в с. Ракитница, общ. Стара Загора, при граници: от двете страни улици, К.М.Б., К.М.Д. и М.Д.С., представляващо парцел І – 172, в кв.8 по плана на селото. Съсобственикът И.К.И. е починал на 25.01.1982г., като е оставил за единствен свой наследник ищцата Н.И.Н./видно от удостоверение за наследници изх. № …. г .на Кметство с. Ракитница, общ. Стара Загора/. Така посочените имоти са останали в съсобственост на М.Н. и ищцата Н.Н..

С договор за покупко продажба, обективиран в нот. акт № …, том …, рег. № …, дело № …г. на  нотариус П.И. с район на действие СтРС, М.М.Н. и Н.И.Н. продават на сина си И.М.Н. двуетажна жилищна сграда, находяща се в северозападната част на УПИ, находящ се в с. Ракитница, общ. Стара Загора, целият с площ от 2 225 кв.м., обозначен като УПИ І – 172 в кв.8 по плана на селото, при граници: улица, УПИ ІІ – 175, УПИ ІІІ – 175, УПИ V – 172, улица.

Видно от нот. акт за учредяване на договорна ипотека № …, том …, рег. № …, дело № …г. на нотариус П.И., заемодателят „СИТИ ГРУП 2” ЕООД гр. Стара Загора е предоставил заем на заемателя И.Н., като за обезпечаването на вземането е учредена в полза на заемодателя ипотека върху следния недвижим имот: УПИ – дворно място, находящо се в с. Ракитница, общ. Стара Загора, с площ от 1 225 кв.м. /съгласно скица на имота/, а съгласно нот. акт – 2 225 кв.м., съставляващ УПИ І – 172, в кв.8, по действащия ПУП на с. Ракитница, заедно с всички постройки и подобрения в имота, а именно: жилищни сгради и две второстепенни постройки и гараж, при граници на имота: от две страни улици и УПИ №№ ІІ – 175, ІІІ – 175, ІV – 174, V – 172.

 

С влязло в сила Постановление за възлагане на недвижим имот от 24.03.2010г. по изп.д. № 201076604000018, по описа на ЧСИ Кръстьо Ангелов, с рег. № 766 и с район на действие СтОС, ипотекираният недвижим имот, след изнасянето му на публична продан, е възложен на „СИТИ ГРУП” ЕООД гр. Стара Загора, а именно: дворно място с площ от 1225 кв.м., представляващо УПИ І – 172, кв.8 по плана на с. Ракитница, общ. Стара Загора, при граници: от две страни улици, УПИ ІІ – 172, УПИ ІІІ – 175, УПИ ІV – 174 и  УПИ V – 172, заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 62 кв.м. и разгърната застроена площ от 124 кв.м., като на първия етаж – сутеренен има две стаи, антре и килер, на втория етаж който е външно стълбище има две стаи и антре. Сградата е масивна тухлена зидария, дървена покривна конструкция, покрита с марсилски керемиди. Има ВиК и Ел инсталации; заедно с навес с площ от 13.50 кв.м., изграден от тухли, дървена конструкция, марсилски керемиди; заедно със стопанска постройка с площ от 85 кв.м. – каменна и тухлена зидария, дървена покривна конструкция, марсилски керемиди; заедно със стопанска постройка с площ от 19 кв.м. със същата зидария и покритие; заедно с дворищна тоалетна с площ от 4 кв.м.; заедно с навес с камина с площ от 3 кв.м.; заедно с лятна кухня с площ от 15.50 кв.м. – каменна зидария, дървена покривна конструкция, марсилски керемиди; заедно с гараж от 15 кв.м. със същото строително изпълнение. Подобрения в дворното място: дворищна чешма, кладенец, 33 бр. овощни дървета, 22 бр. асми върху метални и бетонни колове и метална конструкция, бетонни плочки от южната страна на къщата и другите сгради. Оградата на дворното място частично е с бетонни колове и телесна оградна мрежа, частично каменна зидария. За първия етаж от двуетажната жилищна сграда има учредено пожизнено право на ползване на М.М.Н. и Н.И.Н.. Постановлението е вписано в Служба по вписванията при СтРС на 16.04.2010 г. под № 3469, том VІІI, peг. 130.

 

С Протокол за въвод във владение от 13.10.2010г., въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане, „СИТИ ГРУП 2” ЕООД гр. Стара Загора е въведен във владение на процесния недвижим имот. Същият имот, на 13.11.2013г. е продаден на въззивницата по делото П.С.П., като сделката е обективирана в нот. акт № …, том № …, рег.№ …, дело № …г. на нотариус П.И.. Видно от приемо – предавателен протокол от 13.11.2013г., изготвен към нот. акт № …, том № …, рег.№ …, дело № …г. на нотариус П.И., владението върху дворното място, заедно с всички постройки и подобрения в него, са предадени на въззивницата П..

По делото е представена нотариална покана от 16.07.2012г. с рег. № 2963, том І, д. № 78 на нотариус П.И., адресирана от „СИТИ ГРУП 2” ЕООД гр. Стара Загора до М.Н., с която последният е поканен да заплаща на „СИТИ ГРУП 2” ЕООД ежемесечно сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на целия недвижим имот – дворното място, заедно с всички сгради, постройки и подобрения в него. Липсват данни дали тази покана е била връчена.

Представено е и удостоверение за наследници изх. № 39/17.03.2016., издадено от Кметство с. Ракитница, общ. Стара Загора, от което е видно, че М.Н. е починал на 21.03.2012г., като за свои наследници е оставил съпругата си – ищцата Н.Н., и сина си И.Н..

С протоколно определение на 28.11.2016г. първостепенният съд е конституирал „Сити груп 2” ЕООД гр. Стара Загора в качеството на трето лице – помагач на страната на въззивницата. Пълномощникът на третото лице помагач е депозирал  становище по предявената искова молба, в което навежда доводи за неоснователност на предявения отрицателно установителен иск. Според него,  застъпената от ищцата теза не отрича правото на собственост на въззивницата П. върху процесния имот, поради обстоятелството, че тя добросъвестно е придобила имота от дружество „Сити Груп 2" ЕООД, с нотариален акт за покупко-продажба № …, том …, per. № …, н.д. № …г. на нотариус П.И., като е считала, че купува имота в цялост - дворното място плюс постройките в него. Такава била и волята на продавача по сделката - „Сити Груп 2" ЕООД – да прехвърли на тази ответница дворното място, заедно с постройките в него, в какъвто  смисъл била изслушана сделката пред нотариуса, като в нотариалния акт е записано, че се продава: „Дворно място находящо се в село Ракитница, община и област Стара Загора, с площ от 1225кв.м., представляващо УПИ-1-172 в квартал 8 по плана на село Ракитница......ЗАЕДНО с построената в него ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 62 кв.м     / ЗАЕДНО с навес с площ от 13,50 кв.м..., ЗАЕДНО със стопанска постройка с площ 85 кв.м...... ЗАЕДНО със стопанска постройка с площ от 19 кв.м..., ЗАЕДНО с дворищна тоалетна с площ от 4 кв.м..., ЗАЕДНО с навес с камина от3 кв.м., ЗАЕДНО с лятна кухня с площ от 15,5 кв.м., ЗАЕДНО с гараж с площ от 15 кв.м..." Дружеството, като продавач по сделката, също както и купувачът –въззивницата  П., добросъвестно считали, че са титуляри на правото на собственост и че валидно могат да го прехвърлят на въззивницата, по причина, че имотът бил възложен на „Сити груп 2" ЕООД като на купувач от публичната продан с Постановление за възлагане от 24.03.2010г., по същия начин в цялост - дворното място, заедно с постройките в него. Дружеството придобило собствеността върху имота на 24.03.2010г., когато и получили Постановлението за възлагане от ЧСИ К.А.. От този момент собствеността на имота  преминала върху купувача от проданта „Сити груп 2" ЕООД, съгласно разпоредбата на чл.496 ал.2 от ГПК в редакцията му отпреди изменението на ГПК с ДВ 49/2012г. - „от деня на постановлението за възлагане", т.е. от 24.03.2010г. Постановлението за възлагане като действие на съдебен изпълнител не било атакувано (обжалвано) от никое лице - нито от ищцата, нито от длъжника И.Н.. Това постановление било влязло в законна сила и е вписано в имотния регистър, с което правата на „Сити груп 2" ЕООД са били оповестени на всички трети лица на 16.04.2010г. Т.е. в нито един момент дружество „Сити Груп 2" ЕООД не е имало основание за някакви съмнения по отношение обстоятелството, че от процесната публична продан е придобило имота в цялост - дворното място плюс постройките в него. „Сити Груп 2" ЕООД действало добросъвестно, тъй като придобило права от съдебен изпълнител (което е оригинерен способ за придобиване на вещни права), поради което се явявало добросъвестен приобретател на имота от момента на неговото придобиване - 24.03.2010г. Добросъвестно е действало и при извършената впоследствие продажба на имота на въззивницата П.П.. Така продавачът и купувачът се явявали   добросъвестни приобретатели по смисъла на чл.70, ал.1 от Закона за собствеността.

 

Спорен по делото е въпроса за собствеността на процесното дворно място, представляващо УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /упи/-І-172 в квартал 8 по плана на с.Ракитница с площ от 1225 кв.м., подробно описан по-горе.

Въззивницата П. счита, че е собственик на спорния имот на две основания: на деривативно основание - закупила е имота от „Сити груп 2” ЕООД – гр. Стара Загора – трето лице помагач на страната на ответника, с пълните права, каквито същото дружество е разполагало по нот. акт за учредяване на договорна ипотека № …, том …, рег. № …, дело № …г. на нотариус П.И., и влязлото в сила Постановление за възлагане на недвижим имот от 24.03.2010г. по изп.д. № 201076604000018, по описа на ЧСИ К.А., с рег. № 766 и с район на действие СтОС, и на оригинерно основание -осъществен фактически състав на придобиване правото на собственост по давностно владение съгласно чл.79 ал.2 от ЗС при условията на добросъвестно владение.

Основният аргумент на първоинстанционния съд, за да не признае на ответницата по първоначалния иск П.П. - въззивник в настоящото производство, правото на собственост върху имота по давностно владение е този, че съдът приема, че праводателят на въззивницата - „СИТИ ГРУП 2" ЕООД не е бил добросъвестен при придобиването на имота, което е станало с Постановлението за възлагане на недвижим имот от 24.03.2010г. издадено от ЧСИ К.А. (поради което и неговото владение в периода от 13.10.2010г. до 12.11.2013г. съдът приема за недобросъвестно), тъй като според съда към този момент дружеството „е било наясно", че придобива имота само по отношение на двуетажната масивна жилищна сграда, находяща се в северозападната част на процесното дворно място.

Към приложените документи е бил включен и нот. акт за покупко продажба № …, том …, рег. № …, дело № …г., по силата на който ипотекарният длъжник и въззиваем И.Н. е придобил правото на собственост само върху двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в северозападната част на УПИ I - 172 по плана на с.Ракитница.

На практика с този основен мотив - че към нотариалния акт от 23.09.2008г., за учредяване на договорна ипотека в полза на „СИТИ ГРУП 2" ЕООД (по което ипотечно правоотношение е бил продаден на публична продан имота) е бил приложен документа за собственост на учредителя на ипотеката И.Н. - нот. акт за покупко продажба № …, том …, рег.№ …, дело № …г., от който било видно, че този учредител не е собственик на дворното място, а само на двуетажната къща, построена в него, първоинстанционния съд аргументира възприетото от него разрешение - че праводателят на въззивницата - „СИТИ ГРУП 2" ЕООД не е бил добросъвестен при придобиването на имота с Постановление за възлагане на недвижим имот от 24.03.2010г. издадено от ЧСИ К.А., поради което и неговото владение в периода от 13.10.2010г. до 12.11.2013г. съдът приема за недобросъвестно.

Този извод на първоинстанционния съд е изцяло законосъобразен и правилен по същество. Същият извод обаче е и ключов за възприетото от съда разрешение на спора, поради което логично води до постановяването на едно правилно и законосъобразно решение. Аргументите на въззивния съд за това са следните:

Съгласно специалната и императивно разпоредбата на чл.167, ал.3 от ЗЗД ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява.

Според чл.70, ал.1 от ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание.

Безспорно установено по делото е, че собственици на процесното дворно място, заедно с постройките и подобренията в него са били М.Н. и Н.Н.. През 2005г. по силата на договор за покупко – продажба И.М.Н. придобива правото на собственост само върху двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в северозападната част на процесното дворно място УПИ І – 172, в кв.8 по плана на с. Ракитница, общ. Стара Загора. С нот. акт за учредяване на договорна ипотека И.Н. е обезпечил свое задължение по договор за заем спрямо заемодателя „СИТИ ГРУП 2” ЕООД гр. Стара Загора като е ипотекирал не само притежавания от него имот, но целия недвижим имот – УПИ – дворно място, находящо се в с. Ракитница, общ. Стара Загора, с площ от 1 225 кв.м. /съгласно скица на имота/, а съгласно нот. акт – 2 225 кв.м., съставляващ УПИ І – 172, в кв.8, по действащия ПУП на с. Ракитница, заедно с всички постройки и подобрения в имота, а именно жилищни сгради и две второстепенни постройки и гараж, при граници на имота: от две страни улици и УПИ №№ ІІ – 175, ІІІ – 175, ІV – 174, V – 172. Така ипотекираният имот, към момента на учредяване на договорната ипотека, не е бил изцяло собствен на заемателя И.М.Н.-  не е притежавал правото на собственост върху дворно място УПИ І – 172, в кв.8 с площ от 1 225 кв.м. по плана на с. Ракитница, общ. Стара Загора, заедно с постройките и подобренията в имота. Собственици на тези имоти и подобрения са били М.Н. и Н.Н.. Т.е., така учредената договорна ипотека върху цялото дворно място, заедно с всички постройки и подобрения в него, за обезпечаване на получен от И.М. кредит от „Сити Груп 2” ЕООД гр. Стара Загора,  е направена от несобственик и не е създала вещна тежест върху дворното място, както и върху постройките в него, заедно с подобренията. Всъщност ипотечно правоотношение е възникнало само върху двуетажна жилищна сграда, находяща се в северозападната част на дворното място. Впоследствие, целият недвижим имот, заедно с всички сгради и подобрения, е изнесен на публична продан и възложен на третото лице помагач. Третото лице помагач – „Сити груп 2” ЕООД гр. Стара Загора не е придобило правото на собственост върху дворното място, тъй като ипотекарния длъжник по извършената публична продан не е бил собственик на същия имот. Учредената през 2008 г. договорна ипотека върху дворното място, заедно с постройките и подобренията в него, е направена от несобственик на имота, валидно продаден на ответницата П.П. от третото лице помагач през 2013г. Като учредена от несобственик ипотеката не е създала вещна тежест върху дворното място, което впоследствие изнесено на публична продан е било възложен на третото лице помагач. В случая третото лице помагач „СИТИ ГРУП 2” ЕООД гр. Стара Загора, с оглед способа за придобиване правото на собственост на публична продан, производен по своя характер, не е станал собственик на процесното дворно място, на постройките и подобренията,  тъй като ипотекарния длъжник не е бил собственик на имота при учредяване на договорната ипотека. Налага се извода, че по силата на чл.167, ал.3 от ЗЗД процесната ипотека се явява нищожна по отношение на процесното ДВОРТНО МЯСТО от 1225 кв. метра., тъй като е била учредена от лице, което не е собственик на същото дворно място. Към момента на учредяване на договорната ипотека имотът не е принадлежал на ипотекарния длъжник И.М., поради което и насочената срещу имота и извършена публична продан не може да бъде противопоставена на лицата, легитимиращи се спрямо него като собственици на същия имот. Сделката, с която се прехвърлят чужди права или се учредяват права от лице, което не е титуляр на по- широкото по съдържание право, не поражда правно действие и правоприемникът не придобива права. С оглед на това следва да се приеме, че правата на собствениците на процесното дворно място са противопоставими на „СИТИ ГРУП 2” ЕООД гр. Стара Загора, на когото имотът е бил възложен по реда на чл. 496 от ГПК, а оттам и на купувача на имота – ответницата. Ето защо, въззивницата П.П. не се явява собственик на процесното дворно място.

 

Доводът на ответницата е, че владението върху процесните имоти  е започнало още през 2010г., когато в имота е бил въведен във владение праводателят й „СИТИ ГРУП 2” ЕООД гр. Стара Загора. Последният е бил въведен във владение с протокол за въвод във владение от 13.10.2010г.. По силата на сключен между ответницата и праводателя й договор за покупко – продажба, правото на собственост върху процесните имоти е придобито от ответницата. С  приемо – предавателен протокол от 13.11.2013г. на ответницата е предадено владението върху имотите.

Фактическият състав за уважаване на предявения насрещен установителен иск за собственост на въззивницата, каквито се явяват и основните оплаквания в жалбата й има общи елементи – фактическа власт, период на упражняването й и намерение за своене. В тежест на ответницата е да докаже, че е завладяла правата на ищцата, като намерението й е намерило външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на собственика и съответно ги е придобила след изтичането на десетгодишния давностен срок. В конкретния случай, ответницата се явява добросъвестен владелец на процесните имоти, доколкото и съобразно чл. 79, ал. 2 от ЗС е придобила собствеността върху имота от несобственик и не е знаела, че нейният праводател не е бил собственик. Налице е валидно частно правоприемство, при което последният владелец П.П. може да присъедини към своето владение за периода от датата на сключване на договора за покупко - продажба на недвижим имот – 13.11.2013 г. до датата на предявяване на иска – 07.04.2016г., и владението на своя праводател „СИТИ ГРУП 2” ЕООД гр. Стара Загора  за периода от 13.10.2010г. до 12.11. 2013 г.

В своята практика ВКС последователно приема, че владелецът е добросъвестен по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, когато владее вещта на основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е опорочена, както и че е достатъчно добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание. С оглед посочения в закона момент, релевантен за преценката за субективната добросъвестност, последващото узнаване от владелеца на пороците на придобивното основание, не превръща владението в обикновено. Ответницата е закупила имота от „СИТИ ГРУП 2” ЕООД гр. Стара Загора  с договор за покупко-продажба, сключен във формата на нотариален акт на 13.11.2013г., като праводателят й се е легитимирал за собственик с Постановление за възлагане на недвижим имот от 24.03.2010 г. Към този момент обаче, дружеството е било наясно, че придобива имота само по отношение на двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в северозападната част на процесното дворно място – видно от нот. акт за договорна ипотека от 23.09.2008г., към приложените документи е бил и нот. акт за покупко продажба № 741, том ІV, рег. № 7235, дело № 572/2005г., по силата на който ипотекарният длъжник И.Н. е придобил правото на собственост само върху двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в северозападната част на УПИ І - 172, находящ се в с. Ракитница, общ. Стара Загора, в кв.8 по плана на селото. Т.е. започналото от 13.10.2010г. владение от праводателя на ответницата не е било добросъвестно, тъй като договорът за учредяване на договорна ипотека не е годно транслативно основание по см. на чл. 70 от ЗС. Налага се категоричния извод, че не е налице първата предпоставка на чл.70, ал.1 от ЗС, а именно праводателят на въззивницата не е владял процесния имот на годно правно основание да го направи собственик, а го е владял на нищожно такова. Поради това „СИТИ ГРУП 2” ЕООД не са могли да придобият собствеността върху дворното място, постройките и подобренията в него. От тук следва, че ответницата, след присъединяване на владението си с това на праводателя си, по см. на чл. 82 от ЗС, не е могла да придобие същия имот по давност, тъй като към 07.04.2016г. не е изтекъл предвиденият 10-годишен давностен срок.

Като взе предвид изложеното, съдът приема, че въззивната жалба на жалбподателката П. относно твърденията й за  придобито от нея, на основание давностно владение, право на собственост върху процесните недвижими имоти се явява неоснователна и недоказана.


 

Следва заключението, че решението на първоинстанционният съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди ведно с всички законни последици от това.

На основание чл.78 ал.3 и чл.273 от ГПК въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия направените от последния разноски по делото за въззивната инстанция, но тъй като съдът намира, че такива разноски не са поискани от въззиваемия и не са налице доказателства в тази насока, то такива разноски не следва да бъдат присъждани.       

 Водим от горното, съдът

 

                                                       Р  Е  Ш  И :

 

  ПОТВЪРЖДАВА решение № 450 от 17.05.2017г., постановено по гр.дело № 1638/2016 г. по описа на Старозагорския районен съд, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

  Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на РБ при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

                    

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            

 

 

ЧЛЕНОВЕ: