Р Е Ш Е Н И Е

 

 

  403                                                05.12.2017 г.                                       гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,  гражданско отделение, І-ви въззивен състав,

в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година,

в следния състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                                    АТАНАС АТАНАСОВ

 

Секретар: Пенка Василева

като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов в.гр.д. № 1423 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         

            Производството  се води по реда на чл.258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

   Образувано е по въззивна жалба на А.П. ***, с която се обжалва решение № 350/28.07.2017 г., постановено по гр.д.№ 498/2017 г. по описа на Районен съд – Казанлък /КРС/, с което е уважен предявения от П.Д.П. *** и В.Р.Ф. *** против А.П. *** и Г.П.П. *** иск по чл.128, ал.1 от Семеен кодекс /СК/ за определяне на режим на лични отношения с малолетния им внук И.А.П..

    С жалбата решението на КРС се оспорва като неправилно и незаконосъобразно.

    Развиват се доводи, че същото противоречи на друго съдебно решение – това по гр.д.№ 17094/2016 г. по описа на Софийски Районен съд /СРС/, с което е бил определен режим на лични отношения на детето с неговия баща А.П., т.к. уважавайки иска на П.П. и В.Ф. – П. и определяйки им режим на лични отношения с детето, който съвпада изцяло и следва да бъде изпълняван съвместно с определения такъв на бащата, на практика се нарушава правото на самия жалбоподател на лични контакти със сина му и се създават предпоставки за невъзможност или значително затрудняване при упражняването на всеки един от двата режима.

    Претендира се първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде определен режим на лични отношения на П.П. и В.Ф. – П. с внука им, който да бъде в различно време, от това, в което самият въззивник следва да осъществява режима си на лични отношения с детето.

   В законоустановения срок насрещните страни по тази жалба – П.П. и В.Ф. – П. не са депозирали отговор.

   Срещу решението на КРС е подадена въззивна жалба и от П.Д.П. *** и В.Р.Ф. ***, с която същите го обжалват изцяло.

   Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като се излагат абсолютно идентични доводи на изтъкнатите с въззивната жалба на А.П..

   Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на режим на лични отношения на въззивниците с детето в различно от полагащото се на бащата време за осъществяване на определения му режим на лични отношения с детето И.А.П..

   В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемата страна по тази жалба – Г.П. Г./с предишно фамилно име П./, с който жалбата се оспорва като неоснователна.

   Сочи се, че изложените в жалбата оплаквания не почиват на събраните по делото доказателства и не се подкрепят от процесуалния и материалния закон.

   Претендира се присъждане на разноски пред въззивната инстанция в случай на отхвърляне на жалбата.

 В откритото съдебно заседание въззивниците  П.П. и В.Ф. – П.  –редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Въззивникът А.П. – нередовно призован, не се явява и не се представлява. С нарочна писмена молба до съда, депозирана преди датата на съдебното заседание не възразява срещу нередовното си призоваване и изразява воля за гледане на делото в негово отсъствие.

 Въззиваемата  Г.П.Г.– редовно призована, се представлява в откритото съдебно заседание от пълномощник –адвокат, чрез когото оспорва жалбата, по която е насрещна страна, и пледира за отхвърлянето й, както и за присъждането на разноски.

Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Казанлък, редовно уведомена за участие по делото на основание чл.15, ал.6 от ЗЗДет., не изпраща представител и не представя социален доклад. Такъв е бил представен в производството пред Районен съд – Казанлък.

След запознаване със становищата на страните и въз основа на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

            Настоящият съдебен състав намира, че фактическата обстановка правилно е била установена от първоинстанционния съд въз основа на събраните от него доказателства.

   От писмените доказателства се установява, че П.Д.П. и В.Р.Ф. – П. са баба и дядо по бащина линия на малолетния И.А.П., роден на *** г., ЕГН – **********, чиито родители са А.П.П. и Г.П. Г..

   По време на разглеждане на първоинстанционното дело от КРС, бракът между А.П.П. и Г.П. Г.е бил прекратен чрез развод, като упражняването на родителските права по отношение на детето е било предоставено на майката, при която е било определено и местоживеенето на последното на обитавания от нея адрес в гр.Казанлък, а на бащата е бил определен режим на лични отношения, както следва: до навършване на четири години и половина на детето - всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10,00 часа до 20,00 часа на съответния ден, в населеното място по местоживеенето на детето, като първите шест срещи в присъствието на майката или определено от нея друго пълнолетно лице, а след навършване на четири години и половина  от детето- бащата  има право да вижда и взема детето при себе си всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца, за времето от 17,00 часа в петък до 20,00 часа в неделя, с преспиване, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, всяка нечетна година по време на Великденските празници, а всяка четна година по време на Коледните празници, за времето от 9,00 часа на първия ден от празника до 18,00 часа на последния ден. Решението, с което е бил допуснат развода е влязло в сила на 26.05.2017 г.

 От събраните по делото свидетелски показания, на разпитаните по почин на П.Д.П. и В.Р.Ф. – П. свидетели И.М. и Р.У. се установява, че П.П. и съпругата му В.Ф. – П. имат желание да се виждат с внука си И., като в последната една година са били препятствани от бившата си снаха Г. Г. за осъществяването на контакти с детето, поради влошените взаимоотношения помежду тях от една страна и между синът им и бившата им снаха от друга. Двамата въззивници разполагали с много добри материални възможности, висока ерудираност и духовни ценности – имали собствено голямо жилище в гр.Казанлък, работели престижни професии – П.П. бил главен лекар в казанлъшката болница, а съпругата му В.Ф. - П. била изтъкнат архитект и главен секретар на Съюза на архитектите в България и били уважавани членове на обществото. В жилището на семейство П. освен тях живеел и възрастният баща на П.П., който въпреки напредналата възраст бил самостоятелен при обслужването си и подвижен. Заради работата си като главен секретар на Съюза на архитектите в България В.Ф. – П. ***, където и преимуществено пребивавала, но се прибирала по два пъти в месеца задължително. Синът на семейство П.–А. ***.

  От свидетелските показания на разпитания по почин на Г. Г. свидетел П.Г. –неин баща се установява, че е имало влошени отношения между В.Ф. – П. и дъщеря му, които в крайна сметка са довели до развода й с А.П..Посочва, че бабата на детето никога не се била интересувала от него, не осъществявала контакти с майката по този повод и не желаела да го види.

 От представения пред Районен съд –Казанлък социален доклад, изготвен от социален работник при  Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Казанлък се установява, че детето И.А.П., ЕГН-********** бива отглеждано от майка си в жилище- къща, в гр.Казанлък, на ул.“…“ № …, собственост  на родителите й, което е модерно обзаведено с добри хигиенно-битови условия. Бабата и дядото на детето по бащина линия разполагат със собствен апартамент в гр.Казанлък, състоящ се от четири стаи и кухня, модерно обзаведен с много добра хигиена. Детето не е посещавало домът на ищците. То е силно привързано към майка си Г.Г., от раздялата на родителите си е осъществявало само две срещи с баща си А.П., като не познава близките си по бащина линия, не проявява емоция и не разговаря с тях.

  Становището на социалния работник е, че е в интерес на малолетния И.П. да осъществява контакти с роднините по бащина линия, за да изгради емоционална връзка с тях.

         При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че двете въззивни жалби са допустими, т.к. всяка една от тях е редовна, подадена е от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения в закона срок за обжалване.

Разгледани по същество намира двете жалби за неоснователни, поради следните  съображения:

Районен съд – Казанлък е бил сезиран със субективно съединени искове с правно основание по чл.128, ал.1 от СК.

В рамките на правомощията си при извършената въззивна проверка на обжалваното решение, настоящият съдебен състав намира същото за валидно, допустимо, а по същество – за правилно, като изцяло споделя правните изводи на първоинстанционния съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение в тази им част.

Съгласно цитираната законова разпоредба дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето, като това право е законово гарантирано и не зависи от обстоятелства, свързани с наличие или не на емоционална близост между бабата и дядото и детето или наличие или липсва на друг юридически факт.

  Водещата съда преценка относно основателността на предявените искове е висшия интерес на детето, дефиниран в чл.3 на Конвенцията за правата на детето, ратифицирана от България и обнародвана в Д.В. бр.55 от 12.07.1991 г. като първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, предприети от съдилищата, които следва да доведат до такава закрила и грижи за детето, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители и на другите лица, отговорни по закон за него.

В утвърдената съдебна практика /виж напр. реш.№ 139/16.04.2014 г. по гр.д.№ 6998/2013 г. на ІV – то г.о. на ВКС и реш.№ 140/10.07.2015 г. по гр.д.№ 3356/2014 г. на ІV-то г.о. на ВКС/ се приема, че преценката за най-висшия интерес на детето е винаги конкретна и следва да бъде направена от съда въз основа на установените от него конкретни факти и доказателства по делото.

Безспорно се приема виждането, че по принцип е в най-висш интерес на детето запазването на коректни отношения между родителите и техните близки след раздялата им, както и че е най-благоприятно за развитието на детето да общува максимално и с двамата си родители и техните близки, а осъществяването на лични отношения с бабата и дядото в рамките на един разширен режим с родителя, който не упражнява родителските права би дало възможност на детето да преодолее по-бързо и лесно раздялата на родителите си и би му осигурило подходящата семейна среда, като това е възможно при разбирателство между родителя на детето и бабата и дядото или в случай, когато родителят,у който не упражнява родителските права живее в едно и също населено място с бабата и дядото.

В конкретния случай настоящият съдебен състав намира, че висшия интерес на детето, предвид невръстната възраст, в която то се намира, обуславяща нуждата от непосредствено обгрижване от майката, и липсата на каквито и да било изградени отношения на детето със своите баба и дядо по бащина линия от една страна и със своя баща от друга страна, обуславя невъзможността на бабата и дядото – въззивници в настоящото производство да бъде определен режим на лични отношения с техния внук във време, различно от определения режим на лични отношения на бащата, и то с право на преспиване за детето у дома на бабата и дядото, без присъствието на майката.

Конкретните факти по делото са, че към настоящият момент детето няма установени нормални и типични отношения с тези свои роднини, както и не съществува емоционална привързаност между тях, а възрастта, физическото и нравственото развитие на И.П. изискват непосредствена майчина грижа, поради което не би било в негов интерес да бъде откъсван от своята обичайна семейна среда веднъж месечно за два дни, с преспиване у дома на своите баба и дядо.

С оглед на конкретните факти по делото настоящият съдебен състав намира, че всички, с изключение на една, от посочените по-горе в мотивите предпоставки, за определяне на режим на лични отношения на въззивниците П.П. и В.Ф. – П., който да бъде изпълняван съвместно във времето определено на синът им А.П. за режим на лични отношения с детето са налице, а именно отношенията между тримата въззивници са добри и позволяват съвместно упражняване на режима, а А.П. и майка му В.П. – Ф. живеят в едно и също населено място и на един и същ адрес, като считано от навършването на възраст от четири години и половина от детето, т.е. след шест месеца, това населено място може да бъде и местоизпълнението на режима на лични отношения.

Настоящият въззивен съд не споделя възраженията и доводите на въззивниците във въззивните им жалби, че с определеният от КРС режим на лични отношения на бабата и дядото с детето се накърняват правата им по посочения от тях начин, т.к. в настоящото производство на първо място съдът следва да следи за интереса на детето и едва след това за интересите на неговите родители и други роднини.

В случая И.А.П. е на четири години и предвид това има нужда от пряка родителска грижа, а съдът е поверил упражняването на родителските права по отношение на детето на неговата майка, като на бащата е определен режим на лични отношения, който след навършване на възраст  четири годишна възраст и половина от детето ще се изпълнява в разширени граници.

Едно евентуално определяне на режим на лични отношения на бабата и дядото в друго време, различно от определеното за режим на лични отношение на бащата, би накърнило интересите на детето, т.к.три седмици в месеца то ще бъде отделяно през почивните дни от нормалната си среда и навици, които тепърва ще се изграждат и развиват, а по този начин ще се накърни и равноправието между родителите, т.к. майчините грижи през двата неработни дни в края на седмицата /събота и неделя/ са също токова необходими за правилното възпитание и развитие на детето, колкото и тези на бащата и близките на детето по бащина линия.

Ето защо обжалваното решение на КРС следва да бъде потвърдено, а двете възззивни жалби него да бъдат отхвърлени като неоснователни.

          Относно разноските:

          При този изход на делото въззиваемата Г. Г. има право на разноски пред въззивната инстанция по въззивната жалба на П.П. и В.Ф. – П., като с оглед на представените доказателства за направени разноски, двамата въззивници следва да бъдат осъдени да й заплатят сумата от 400,00 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

         

            Водим от изложените мотиви и на основание чл.272 от ГПК  Окръжен съд – Стара Загора

                                                               Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 350/28.07.2017 г., постановено по гр.д.№ 498/2017 г. по описа на Районен съд – Казанлък.

          ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК П.Д.П., ЕГН – ********** *** и В.Р.Ф. –П., ЕГН – ********** *** да заплатят на Г.П. Г. , ЕГН – ********** *** сумата от 400,00 лв. / четиристотин лв./ - съдебно-деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция.

         

 

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния Касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

                           

 

                                                                                                          

                                                                                                            2.