Р Е Ш Е Н И Е

 

 

  419                                                14.12.2017 г.                                       гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,  гражданско отделение, І-ви въззивен състав,

в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година,

в следния състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                                    АТАНАС АТАНАСОВ

 

Секретар: Пенка Василева

като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов в.гр.д. № 1435 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         

Производството  се води по реда на чл.258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивни жалби съответно на “Кетен” ООД, ЕИК № 123670208, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.”Васил Левски” № 50, ет.1, ап.1, представлявано от законен представител: Й.М.С.- управител чрез пълномощника си адв.В.М., на Прокуратурата на Република България и на ОД на МВР – гр.Стара Загора срещу решение от 15.03.2017 година, постановено по гр.д.№ 1681/2016 година по описа на Районен съд – Стара Загора, с което  Прокуратурата на Република България и на ОД на МВР – гр.Стара Загора са осъдени солидарно да заплатят на “Кетен” ООД сумите съответно от 4 607,17 лв., съставляваща главница по частичен иск – обезщетение за причинени имуществени вреди в общ размер от 15 000 лв, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.04.2016 г. до окончателното й изплащане, както и от 1 000 лв., съставляваща лихва за забава върху главницата от 4 607,17 лв., за периода от 26.10.2011 г. до 08.04.2016 г. , а искът за главницата е отхвърлен като неоснователен за разликата до пълния му предявен размер от 5 000 лв.

С подадената от “Кетен” ООД, ЕИК № 123670208, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.”Васил Левски” № 50, ет.1, ап.1, представлявано от законен представител: Й.М.С.- управител чрез пълномощника си адв.В.М. въззивна жалба решението на първоинстанционния съд се обжалва в отхвърлителната му част, като се оспорва като неправилно и незаконосъобразно в обжалваната му част.

Въззивното дружество излага доводи, че изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на исковата претенция, в частта й, касаеща пропуснатите ползи от незаконното задържане на лекия автомобил на дружеството са неправилни, а основателността й следва от житейската логика.

Претендира се , че решението на районния съд следва да бъде отменено в тази му част и предявеният частичен иск да бъде уважен в целия му размер, като бъде отменено и по отношение на възложените в тежест на въззивното дружество разноски.

В законоустановения срок насрещните страни по тази жалба – Прокуратурата на Република България и ОД на МВР – Стара Загора не са депозирали отговори.

В срока за въззивно обжалване рещу решението на СтЗРС е подадена въззивна жалба и от Прокуратурата на Република България, с която същото се обжалва в частта му, в която Прокуратурата е била осъдена солидарно с ОД на МВР – Стара Загора да заплати посочените по-горе обезщетения.

Твърди се, че решението е необосновано и неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони.

Излагат се доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение предвид липсата на материално-правна легитимация на Прокуратурата на Република България да отговаря по предявения иск по чл.49 от ЗЗД и липсата на законови предпоставки да носи солидарна отговорност с другия ответник за евентуално причинените на “Кетен” ООД вреди от незаконното задържане на лекия му автомобил.

 Излагат се и доводи за необоснованост на решението на СтЗРС поради извършен непълен и неправилен анализ на събраните доказателства/гласни и експертиза/ и формиране въз основа на него на неправилни правни изводи, както и с оглед необсъждането на релевираните от Прокуратурата възражения относно определянето на размерите на отделните частично предявени искови претенции.

Претендира се отмяна на обжалваното решение в осъдителната му част и постановяване на ново решение, с което предявените срещу Прокуратурата на Република България бъдат отхвърлени, както и присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемата страна по тази жалба – „Кетен“ ООД, с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Претендира се потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

В срока за обжалване срещу решението на СтЗРС е подадена въззивна жалба и от ОД на МВР – Стара Загора, с която същото се обжалва в осъдителната му част като необосновано, неправилно и постановено при допуснати процесуални нарушения.

Излагат се доводи, че ищецът не е доказал в пълнота всички пораждащи претендираното от него право факти, въпреки, че е носил доказателствената тежест за това.

Сочи се, че искът срещу ОД на МВР – Стара Загора е недопустим, т.к. не са налице предпоставките за възникване на отговорност по реда на чл.49 от ЗЗД за дирекцията, предвид че не е доказано качеството на тази структура на МВР на възложител на работа, както и на кого е била възложена тази работа; че повторното изземване на автомобила е била разпоредено от Районна прокуратура - Стара Загора  по отношение на която ОД на МВР не може да има качеството на възложител, както и че не е налице непозволено увреждане, доколкото изземването е бил в изпълнение на законово регламентирана по НПК дейност по събиране на доказателства.

Претендира се отмяна на обжалваното решение, както и присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемата страна по тази жалба – „Кетен“ ООД, с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Оспорват се твърденията за недоказаност като се сочи, че ищецът е положил дължимата процесуална грижа да установи фактите от значение за претендираното от него право, в частност, че неприложеното като доказателство ДП № 277/2010 г. няма никаква връзка с „Кетен“ ООД, поради което е и налице незаконно задържане на автомобила.

Оспорват се и твърденията за недопустимост на иска срещу ОД на МВР – Стара Загора, като се сочи, че незаконните действия по изземване са били извършени именно от служители на дирекцията, в рамките на водени от същата досъдебни производства, а самите дейности по съхраняване и стопанисване на иззетите вещи са възложени именно на тази структура, поради което тя носи солидарна отговорност с Прокуратурата за причинените на дружеството вреди.

Претендира се потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

В откритото съдебно заседание въззивниците  „Кетен“ ООД и ОД на МВР – Стара Загора се представляват от своите пълномощники, съответно адвокат и юрисконсулт, чрез които поддържат своите жалби и пледират за уважаването им, като съответно оспорват другите въззивни жалби и пледират за отхвърлянето им. Претендират присъждането на разноски и юрисконсулско възнаграждение пред въззивната инстанция, а представителят на ОД на МВР – Стара Загора релевира възражение за прекомерност на заплатеното от „Кетен“ ООД адвокатско възнаграждение.

Въззивникът Прокуратура на Република България не се представлява в откритото съдебно заседание, за което страната е редовно призована.

След запознаване със становищата на страните и въз основа на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 29.06.2011 г. „Кетен" ООД е закупило лек автомобил марка "Хюндай Санта Фе", с рег. № СТ 33 00 СМ.

Видно от материалите на приложеното по делото досъдебно производство /ДП/ № 233/2011 г. по описа на ІІ - ро РУ „Полиция" - Стара Загора, на 06.03.2011 г.е било образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за това, че на 05/06.03.2011 г. противозаконно е отнел лекия автомобил марка "Хюндай Санта Фе", с рег. № СТ 33 00 СМ от владението на Петко И. Петков, с намерение да го ползва - престъпление по чл. 346 ал. 1 от НК.

С протокол за доброволно предаване от 06.03.2011 г. лекият автомобил марка "Хюндай Санта Фе", с рег. № СТ 33 00 СМ е бил предаден по посоченото ДП от П.И.П..

Пред разследващия орган П.И.П. е представил договор за покупко-продажба на МПС от 16.03.2007 г., с нотариална заверка на подписите от същата дата на Нотариус К.В., с рег.№ 352 на НК и район на действие при Районен съд –Хасково, по силата на който се легитимирал като собственик на лекия автомобил марка "Хюндай Санта Фе", с рег. № СТ 33 00 СМ по силата на договор за покупко-продажба, сключен на посочената дата между него като купувач и „Сити Груп 2“ ЕООД, с БУЛСТАТ № 123730970, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, представлявано от законния си представител И.С.П.– управител, чрез пълномощник П.И.П., като продавач.

Представен е и договор за банков кредит „автомобил“ № 21224/20.02.2007 г., от който се установява, че ТБ „Алианц България“ АД – гр.София е отпуснало на „Сити Груп 2“ ЕООД банков кредит в размер на 24 177 евро за закупуване на лек автомобил, а именно 7 местен автомобил, марка „Хюндай“ модел „Санта Фе“ СМ, новозакупен, като за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по договора последният е учредил особен залог върху автомобила в полза на банката.

От извадка от регистъра на Нотариалната камара от 18.03.2011 г. се установява, че по регистъра на нотариус М.И., с рег.№ 406 по регистъра на НК и район на действие Стара Загора е било вписано оттегляне на дадените от „Сити Груп 2“ ЕООД на П.И.П. пълномощия по представителство на дружеството.

В заповед № 1545/29.03.2011 г., издадена по гр.д.№ 1545/2011 г. по описа на Районен съд – Стара Загора е било отразено допускането на основание чл.389 от ГПК и сл. на обезпечение на предявения от „Сити Груп 2“ ЕООД против П.И.П. иск чрез налагане на запор и спиране от движение на процесния лек автомобил.

Със свои молби, които П.И.П. е подавал до Районна прокуратура - Стара Загора по ДП № 233/2011 г., е искал връщане на автомобила, като с постановления на прокурор от посочената прокуратура съответно от 17.03.2011 г. и от 10.05.2011 г., последното от които е било потвърдено по предвидения в НПК съдебен контрол от Районен съд - Стара Загора/ му е било отказано връщане, като органът по ръководство на досъдебното производство и съдът са приели, че е налице спор за собствеността на автомобила.

С молба от 27.07.2011 г. по ДП 233/2011 г. „Кетен" ООД е поискало да му бъде предадена фактическата власт върху автомобила, като е представило пред наблюдаващия прокурор доказателства за придобиването на собствеността по реда на принудително изпълнение срещу вещта по реда на Закона за особените залози.

С постановление на наблюдаващият прокурор от 28.07.2011 г. е постановено автомобилът да се върне на „Кетен" ООД или на упълномощено от него лице, като с разписка от 04.08.2011 г. лекия автомобил е бил върнат на Е.Т.И.– пълномощник на „Кетен“ ООД .

На 16.08.2011 г., т.е. след фактическото предаване на автомобила на пълномощника на дружеството-въззивник, П.И.П. е депозирал пред Окръжна прокуратура – Стара Загора жалба срещу постановлението от 28.07.2011 г., като с постановление от 29.08.2011 г. горестоящият прокурор, след като е приел, че е налице спор за собственост, е отменил постановлението на Районна прокуратура – Стара Загора от 28.07.2011 г. за връщане на автомобила и е указал на долустоящата прокуратура да издири и изземе същия като веществено доказателство по досъдебното производство.

По сигнал на прокурор от Районна прокуратура – Стара Загора, постановлението на Окръжна прокуратура – Стара Загора от 16.08.2011 г. е било проверено за законосъобразност и правилност от прокурор при Апелативна прокуратура-Пловдив, като на 06.10.2011 г. преписката е била върната на Районна прокуратура – Стара Загора с указания за решаването й с акт по чл.242 от НПК.

С постановление на Районна прокуратура - Стара Загора от 24.10.2011 г. наказателното производство по ДП № 233/201 1г. на ІІ - ро РУП - Стара Загора е било прекратено и е било разпоредено автомобилът да се върне на „Кетен" ООД, като постановлението да се счита изпълнено, предвид разписката от 04.08.2011 г. /л. 168/, с която автомобилът фактически е бил върнат на пълномощник на собственика и в момента е в негово владение.

С определение № 849 от 14.11.2011 г., постановено по ч.н.д. № 2271/2011 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, по пътя на съдебния контрол съдът е отменил постановлението на прокурора от 24.10.2011 г., с което е прекратено наказателното производство по ДП № 233/2011 г. на ІІ - ро РУП - Стара Загора.

Определението на Районен съд –Стара Загора е потвърдено изцяло с определение № 45 от 09.03.2012 г., постановено по в.ч.н.д. № 1378/2011 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора.

С постановление на Районна прокуратура - Стара Загора от 03.05.2012 г. отново е било прекратено наказателното производство по ДП № 233/2010 г. на ІІ - ро РУП - Стара Загора и е било разпоредено автомобилът да се върне на „Кетен" ООД, като постановлението да се счита изпълнено, предвид разписката от 04.08.2011г. /л. 168/, с която автомобилът фактически е бил върнат на пълномощник на собственика.

Наблюдаващият прокурор отново е приел липсата на висящ спор за собственост по отношение на вещта- веществено доказателство.

С определение № 447 от 12.06.2012 г., постановено по ч.н.д. № 1129/2012 г. по описа на Районен съд –Стара Загора постановлението на прокурора от 03.05.2012 г. за прекратяване на наказателното производство е било потвърдено, но с определение № 370 от 29.04.2013 г., постановено по в.ч.н.д. № 1276/2012 г. по описа на Окръжен съд –Стара Загора определението на районния съд е било отменено и делото е било върнато на Районна прокуратура-Стара Загора за продължаване на разследването.

Не се спори от страните, а и към приложеното досъдебно производство са налице доказателства, относно обстоятелството, че с протокол за доброволно предаване от 25.10.2011 г. пълномощникът на „Кетен“ООД, на когото е бил върнат процесния лек автомобил на 04.08.2011 г. – Е.Т.И., е предал същия на старши разследващ полицай при ОД на МВР - Стара Загора, по ДП № 277/2010 г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора.

ДП № 277/2010 г. /преписка 3033/2010 г. на Окръжна прокуратура - Стара Загора/ не е било приложено като доказателство, тъй като на 22.01.2014 г. е било изпратено на Специализираната прокуратура — София и след неговото приключване е внесен обвинителен акт в Специализирания наказателен съд, срещу група лица, сред които и Е.Т.И. за извършено престъпление при условията на действие в организирана престъпна група.

На 31.05.2012 г. „Кетен“ ООД е подало молба до Окръжна прокуратура –Стара Загора по ДП№ 277/2010 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора за връщане на доброволно предадения от Е.Т.И. на 25.10.2011 г. лек автомобил марка „Хюндай“ модел „Санта Фе“ с рег.№ СТ 33 00 СМ, като с постановление от 22.06.2012 г. на наблюдаващия прокурор от Окръжна прокуратура - Стара Загора, по ДП № 277/2010 г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора е отказано да бъде разпоредено връщането на автомобила, т.к е било прието, че същият е веществено доказателство по ДП № 233/2011 г. на ІІ - ро РУП - Стара Загора, а не по ДП № 277/2010 г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора.

На 21.06.2013 г. отново е била подадена молба от „Кетен“ООД до Районна прокуратура - Стара Загора по ДП № 233/2011 г. за връщане на автомобила, а на 14.08.2013 г. дружеството е представило пред наблюдаващия прокурор е заверен препис от влязло на 31.08.2012 г. в сила решение № 103/06.02.2012 г., постановено по гр.д.№ 1737/2011 г. по описа на Районен съд –Хасково, с което е било признато за установено, че сключеният на 16.03.2007 г. договор за покупко-продажба на МПС, с нотариална заверка на подписите от същата дата на Нотариус К.В., с рег.№ 352 на НК и район на действие при Районен съд –Хасково, по силата на който П.И.П. се легитимирал като собственик на лекия автомобил марка "Хюндай Санта Фе", с рег. № СТ 33 00 СМ за нищожен поради сключването му във вреда на представлявания.

С постановление на прокурор от Окръжна прокуратура - Стара Загора от 26.09.2013 г., по ДП № 109/С/2013 по описа на ОСлО – при Окръжна прокуратура – Стара Загора /преписка 3033/2010 г. на Окръжна прокуратура — Стара Загора/ е постановено отделянето на протокола за доброволно предаване от 25.10.2011 г. от материалите по цитираното ДП /прокурорска преписка/ и същия е изпратен като писмено доказателство за прилагане по ДП № 233/2011 г. на ІІ - ро РУП - Стара Загора, като е било прието, че макар и автомобилът фактически да е бил предаден по ДП № 277/2010 г., същият не е необходим за разследването, а е веществено доказателство по ДП № 233/2011 г. на ІІ - ро РУП - Стара Загора.

С постановление от 22.10.2013 г. на прокурор при Районна прокуратура - Стара Загора по ДП № 233/2011 г. е протоколът за доброволно предаване от 25.10.2011 г. е бил приобщен като доказателство в досъдебното производство, а с друго постановление от същата дата е било разпоредено автомобилът да бъде върнат на „Кетен" ООД, като с разписка от 01.11.2013 г. е било осъществено фактическото предаване на вещта на ищцовото дружество.

По делото пред районния съд са били събрани гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели, а именно свидетелите Е.Т.И. и П.Д.В..

Свидетелят И. сочи, че през месец октомври 2011 г. Николай Стефанов го помолил за съдействие да бъде като пълномощник на „Кетен" ООД и трябвало да се погрижи   за  процесния   автомобил.  

Получил от С. ключовете на автомобила, т.к.   трябвало   да го   измие, да провери гумите и да го приведе във вид за продажба.

Стефанов му споменал, че ще идва клиент от Раднево за покупката на автомобила и за уговорка за около 20 000 лв.

По това време автомобилът бил в много добро състояние - гумите и акумулаторът били нови, тапицерията, двигателят, ходовата част, накладките били в изрядно състояние.

Отивайки към автомивката, свидетелят бил задържан, с което и автомобилът.

Видял полицаите да откъсват кори от вратите, местили тапицерията от седалките и търсело нещо.

Повече не видял, тъй като го качили в полицейска кола и откарали в полицията, като по време на тази случка бил с друго лице - пълномощник.

Две години по-късно, през 2013 г., отишли в „Тил"-а на полицията с един полицай, там поискали личната карта на пълномощника и им предоставили достъп до автомобила.

Автомобилът бил на място, обрасло с треви, гумите се били сплескали, деформирани и изгорени до някаква степен и при помпене не можели да си върнат първоначалната форма.

Фаровете, уплътненията, чистачките, дисковете на спирачките били ръждясали, а накладките били залепнали за дисковете, гърнетата били много ръждясали.

Вътре - както били вадили кори, всичко било оставено така, имало паяжини около волана и на предното стъкло.

Фаровете, които не били стъклени, а от някакъв вид пластмаса, били пожълтели от слънцето, а колата била в много окаяно състояние.

Акумулаторът не работел, носили друг и взели гуми втора употреба, като едва тогава успели да я подкарат след като в началото се наложило да я дърпат в началото, за да се отлепят накладките.

Свидетелят бил шофирал автомобила около 5-6 пъти, като дейностите по проверка на гумите, смяна, посещаване на автомивка, зареждане, почистване, смяна на чистачки и другите поддържащи дейности, ги извършвал той.

Бил вземал фактури, когато зареждал с гориво, за друго не помни да е взимал.

Не бил работел във въззивното дружество, а се познавал с Николай Стефанов и вършел тези дейности, срещу заплащане за конкретния случай.

В конкретния случай имал пълномощно, а за обслужване и ремонт на скорости или ходова част се посещавал сервиз на „Хюндай", но свидетелят не бил присъствал на такива интервенции.

Свидетелят В. /закупил автомобила на 20.11.2013 г., видно от приетия договор за покупко-продажба/ казва, че се запознали с продавача лекия автомобил по интернет.

Направило му впечатление, че колата била по-евтина, като го предупредили, че по нея има много забележки.

Като я видял, тя била в окаяно състояние и много неща трябвало да се сменят.

Над две години не била карана и стояла на открит паркинг.

Купил я за 6 000 лв. и започнал да я оправя, като инвестирал доста пари.

Сменил гуми, накладки, дискове, ЕГР клапан, дюзи по двигателя, акумулаторът.

Гумите били около 1 100 лева /най-евтин вариант/, акумулаторът - 180 лева, 75 Ач, ЕГР клапан - 400 лева, дюзите на двигателя – 1 000 лева на втора ръка, двете накладки - около 150 лева, за дисковете - не помнел, двете главини на задните колелета - по 240 лева.

Въпреки това пак му било излязло по-евтино, тъй като най-евтиният вариант от този клас автомобил започвал от 18 000 лева.

За обслужването платил допълнително – като маслото за скоростната кутия било 12 литра и струвало 460 лева, отделно водна помпа - в комплект с цялостното обслужване и ангренажни ремъци, ролки и масло с втулките — 1 200 лева.

Посъветвали го, че трябва да се смени водната помпа, заради самото състояние на автомобила, защото дюзите шумели, но те се сменяли на комплект, не можело да се смени една.

Акумулаторът нямал ток, не можел да се зареди, затова се наложило да се купи нов.

За тези ремонти свидетелят ползвал различни сервизи в Стара Загора - обслужването с ремъци и ролки било при негов приятел - по пътя към Старозагорските минерални бани, а ремонтът бил на стойност от 1 200 лева - без масла на скоростна кутия, само ангренажни ремъци и водна помпа влизали в цената, както и трудът. Маслата и филтрите били сменени в друг сервиз.

Не пазел касови бележки, а бил започнал ремонта на автомобила веднага след покупката, като първо сменил маслата, после ЕГР клапана и дюзите.

Понастоящем шофирал автомобила с акумулатора, който закупил, гаранцията му била изтекла и не можел да представи карта.

Когато купил автомобила, той бил минал годишен технически преглед, бил с платен пътен данък и имал сключена застраховка „Гражданска отговорност".

            Въззивният съд кредитира изцяло показанията на двамата свидетели, които са  вътрешно   непротиворечиви,   в съответствие едни с други, и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства и от заключенията на вещото лице по изслушаните експертизи, като се преценяват от съда като незаинтересовани по смисъла на чл.172 от ГПК.

Като доказателства по делото са приети и две заключения по съдебно-авто-оценъчна експертиза и допълнителна такава.

От първото заключение се установява, че средно-месечният пазарен наем на подобен на процесния автомобил за исковия период е в размер на 1 965,61 лв., а обезценяването на пазарната стойност на автомобила за същия период от време е в размер на 994,17 лв.

Съгласно допълнителното заключение, за двугодишен престой на автомобила, по технически спецификации е налице необходимост от ревизия за ходовата част, спирачната система, осветителната уредба, гумите, окачването на автомобила, двигателя, скоростната кутия, изпускателната уредба и други, като следва да се наблегне особено на тези, които имат пряко влияние върху безопасността на движението.

Вещото лице заключава, че обезценяването на процесния автомобил е сума от физическото износване, икономическото и морално обезценяване на актива, като следва да се съберат стойностите на посочените и вложени авточасти, детайли, масла и други амортизирали се в резултат на задържането на автомобила и съхраняването му на открито, без да бъде извършена консервация на същия, които са на обща стойност от 3 613 лв., като към тази стойност следва да се добави стойността на моралната икономическа обезценка на автомобила за исковия период, в размер на 994,17 лв., определена в заключението по първоначалната експертиза, като полученият общ резултат в размер на 4 607,17 лв. представлява конкретното обезценяване на пазарната стойност на автомобила за  исковия период от 25.10.2011 г. до 30.10.2013 г.

Въззивният съд кредитира двете заключения като обективни, компетентни пълни и обосновани, и взема предвид и факта, че същите са неоспорени от страните.

         При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че трите въззивни жалби са допустими, т.к. всяка една от тях е редовна, подадена е от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в съответната му част, в предвидения в закона срок за обжалване.

В рамките на правомощията си при извършената въззивна проверка на обжалваното решение, предвид, че с трите въззивни жалби на практика решението на районния съд се обжалва в неговата цялост, настоящият съдебен състав намира същото за валидно и допустимо.

Районен съд – Стара Загора е бил сезиран със субективно съединени искове с правно основание по чл.49, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

С исковата молба, представена пред Районен съд – Стара Загора, „Кетен“ООД е предявило срещу Прокуратурата на Република България и ОД на МВР – Стара Загора пасивно субективно съединени осъдителни искове за присъждането при условията на пасивна солидарност на двамата ответниците на сумата от 5 000 лв., съставляваща част от цялата претенция от 15 000 лв., представляваща обезщетение за причинени на дружеството имуществени вреди от непозволено увреждане, по което Прокуратурата на Република България и ОД на МВР – Стара Загора се явяват възложители на работа на прекия причинител на вредите.

В обстоятелствената част на исковата си молба дружеството-ищец е изложило твърдения, че непозволеното увреждане се изразява в незаконно задържане  на собствения му лек автомобил марка „Хюндай Санта Фе“ с рег.№ СТ 33 00 СМ за периода от 25.10.2011 г., когато автомобилът е бил предаден с протокол за доброволно предаване на полицията от пълномощника на дружеството Е.Т.И., до 30.10.2013 г., когато с постановление на наблюдаващия прокурор по д.п. № 233/2011 г. по описа на 2-ро РУП Стара Загора.

Изложени са твърдения, че през целия период от време от изземването на автомобила до връщането му, същият е бил съхраняван в ремонтна база – тил на ОД на МВР, както и че през времетраенето на досъдебното производство и на прокурорските преписки не е имало спор за собствеността му, поради което не е имало пречка да бъде върнат своя собственик, в каквато насока били налице многократни искания от страна на „Кетен“ ООД, по които били постановявани откази от съответните наблюдаващи прокурори.

          Дружеството е заявило, че в резултат от задържането на автомобила за исковия период, без наличието на реална необходимост от изземването му и задържането му като веществено доказателство, са му били причинени неправомерно имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в размер на паричната равностойност, която е следвало да заплати, за да получи възможността да ползва през периода от 25.10.2011 г. до 30.10.2013 г. подобен на своя автомобил, като обезщетението съответства на обедняването, както и за намаляването на пазарната стойност на автомобила в резултат на незаконното му задържане в посочения период.

         С отправеното си до съда искане в петитума на исковата молба ищцовото дружество е поискало двамата ответници да бъдат осъдени да му заплатят солидарно сумата от 5 000 лв., съставляваща част от цялата претенция от 15 000 лв. дължима по обезщетение за пропуснати ползи от лек автомобил марка „Хюндай Санта Фе“ с рег.№ СТ 33 00 СМ за периода от 25.10.2011 г. до 30.10.2013 г. изразяващи се в това, че в резултат на неправомерното задържане на автомобила ищецът е пропуснал полза, която е в размер на паричната равностойност, която е следвало да заплати, за да получи възможността да ползва през периода от 25.10.2011 г. до 30.10.2013 г. подобен на своя автомобил, като обезщетението съответства на обедняването, и намаляването на пазарната стойност на автомобила в резултат на незаконното му задържане.

Налице е и предявена акцесорна претенция за присъждане на мораторна лихва върху главницата, в размер от 1 000 лв. за периода на забавата от 26.10.2011 г. до датата на предявяване на иска -08.04.2016 г.

Настоящият съдебен състав намира, че постановеното от Районен съд –Стара Загора решение, с което предявения главен иск е уважен частично, а предявения акцесорен иск е уважен изцяло, е допустимо, като не споделя възражението на Прокуратурата на Република България, обективирано в  отговора на исковата й молба за нередовност на същата, предвид предявяването на две самостоятелни искови претенции съответно за пропуснати ползи и претърпени загуби.

Съобразно правната теория /виж „Гражданско процесуално право“ – проф.Ж.С./, както и съдебната практика / виж реш.№ 66/14.06.2011 г. по гр.д.№ 1725/2009 г. по описа на ІV-то г.о. на ВКС/, при обективно съединяване на искове броя на предявените искове се определя съобразно броя на конкретните блага, които се цели да бъдат защитени с всеки един иск, като при претенция за обезщетяване на имуществени вреди за пропуснати ползи и за претърпени загуби благото е едно, поради което и предявеният иск е един, а с него се цели защита на имуществото на ищеца, което по негови твърдения се явява засегнато с два различни вида имуществени вреди, обективирани под формата на пропуснати ползи и на претърпени загуби.

При преценка на правилността на обжалвания съдебен акт, разгледани по същество съдът намира двете жалби съответно на ОД на МВР – Стара Загора и на Прокуратурата на Република България за основателни, а жалбата на „Кетен“ООД за неоснователна, поради следните  съображения:

         Предявените пред районния съд искове срещу ОД на МВР – Стара Загора и Прокуратурата на Република България са с правни основания по чл.49 от ЗЗД за ангажиране при условията на пасивна солидарност на отговорността за вреди от непозволено увреждане, причинени на пострадалия от лице, на което двете държавни учреждения - юридически лица са възложили изпълнението на определена работа.

       Тази отговорност има гаранционен характер, тя е обективна и безвиновна, а за възникване на основание за нейното ангажиране, следва на пострадалия неправомерно да са били причинени вреди от изпълнителя на работата, при или по повод на нейното изпълнение.

       Възникването на деликтна отговорност по чл.45 от ЗЗД за прекия причинител на вредата се явява и задължителна предпоставка за възникване на отговорността по чл.49 от ЗЗД за възложителя на работата, при която е била причинена на пострадалия тази вреда.

        С оглед на дадените разяснения, въззивният съд намира, че предвид установените по делото факти в конкретния казус ОД на МВР – Стара Загора и Прокуратурата на Република България не се явяват пасивно-материално-правно легитимирани да отговарят по предявените искове, т.к. не е установен един от елементите на фактическия състав, обуславящ възникването на отговорността им за вреди, а именно същите да са били причинени от неправомерно деяние на прекия причинител, на кого е била възложена за извършване съответната работа.

         Съгласно разпоредбата на чл.109 от НПК като веществено доказателство в наказателното производство може да се ползва всеки предмет, върху който има следи от престъплението или е бил предмет на престъплението, както и всеки друг предмет, който може да послужи за изясняване на обстоятелствата по делото.

       Право на преценка на разследващите органи е да решат кои предмети биха им послужили за изясняване на разследваното престъпление, респективно кои предмети имат характера на веществено доказателство, а за правилността на тази преценка е призван да съблюдава ръководно - решаващият орган  на етапа на досъдебното производство, а именно прокурора от съответната компетентна прокуратура.

       Съгласно чл.111, ал.1 от НПК веществените доказателства се пазят докато завърши наказателното производство, като по силата на ал.2 от същия законов текст предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение на прокурора могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди да завърши наказателното производство, само ако с това няма да се затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на административно нарушение.

       По силата на чл.113 от НПК когато възникне спор за собственост върху предмет, иззет като веществено доказателство, който подлежи на разглеждане по реда на ГПК,той се пази до влизането в сила на решението на гражданския съд.

       Процедурата по приобщаване на дадена вещ/ даден предмет / като веществено доказателство е уредена в чл.161 от НПК, като единодушно съдебната практика, че тази процедура е надлежно спазена и посредством предаване чрез протокол за доброволно предаване.

       По действалите към исковия период редакции на НПК не е съществувал срок за произнасяне на прокурора по искането  за връщане на вещественото доказателство.

       Съгласно разпоредбите на чл.196 от НПК и чл.197 от НПК указанията и писмените разпореждания на прокурора са задължителни за разследващите органи, като тези актове на прокурора, които не подлежат на съдебен контрол, могат да бъдат проверявани за своята законосъобразност и правилност по жалба до по-горестоящия прокурор или по пътя на служебния инстанционен контрол от по-горестоящ прокурор, като съответно бъдат потвърждавани, отменяни или изменяни.

       По отношение на обжалваемите пред съд постановления на прокурора, в случаите на тяхната отмяна като незаконосъобразни, указанията на съда са задължителни за прокурора.

       Разпоредбата на чл.243, ал.2 от НПК повелява, че при прекратяване на наказателното производство прокурорът се произнася по въпроса за веществените доказателства.

       След преценка на доказаните по делото относими факти, съотнесени към приложимото право, съдът намира, че в конкретния случай не е налице незаконно задържане на собствения на въззивника „Кетен“ ООД лек автомобил за очертания с исковата молба период от време, т.е. не е налице неправомерно деяние, което да е причинило твърдените от дружеството вреди на автомобила.

        Като процедура, която е законоуредена,  изземването на автомобила като веществено доказателство не може да засегне правата на собственика върху иззетата вещ, т.к. позитивното право позволява ограничаването на правото на собственост, когато то е в интерес на обществото и се извършва съгласно условията, предвидени в закона и общите принципи на правото.

        В случая автомобилът е бил иззет първоначално от П.П. като веществено доказателство по ДП № 233/2011 г. на ІІ - ро РУП - Стара Загора за изясняване на фактите по това разследване и при спазване на условията, предвидени в НПК.

       Пред органите на дознанието П. се е легитимирал като собственик на автомобила по силата на договор за покупко-продажба, като пред тях са били представени доказателства  и за наличието на висящ към 29.03.2011 г. съдебен спор за действителността на този договор, иницииран от юридическото лице, закупило автомобила чрез договор за банков кредит, т.е. спор, имащ характеристиките на спор за собственост.

       В хода на това досъдебно производство въззивникът „Кетен“ ООД също е заявил претенции за собственост, като на 27.07.2011 г. е депозирал молба за предаване на отнетия като веществено доказателство автомобил, уважена с постановление от следващата дата, а на 04.08.2011 г. автомобилът фактически е бил предаден на пълномощник на дружеството – свид.Е.И..

      Постановлението на наблюдаващият прокурор от 28.07.2011 г. обаче е било отменено от по-горестоящ прокурор, т.к. е приел, че по отношение на вещта е налице спор за собственост по смисъла на чл.113 от НПК, с указания за издирване и изземване на автомобила като веществено доказателство.

      Предвид тези указания на горестоящия прокурор следва да се приеме, че извършеното на 25.10.2011 г. от Е.И. доброволно предаване на автомобила като веществено доказателство, макар и формално извършено по друго досъдебно производство, всъщност се явява действие в изпълнение на отменителното прокурорско постановление и указанията за издирване и изземване на автомобила.

        Погрешното зачисляване на същия като веществено доказателство по ДП № 277/2010 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора като порочно действие е било преодоляно впоследствие посредством отделянето на протокола за доброволно предаване от материалите по това ДП и приобщаването му към материалите по ДП № 233/2011 г. на ІІ - ро РУП - Стара Загора.

        Продължилото в последствие задържане на автомобила като веществено доказателство отново не може да се приеме като неправомерно, т.к. през 2010 г. и 2012 г. са били предприети прекратявания на наказателното производство от прокурора, като неговите актове са били предмет на съдебен контрол, посредством който са били отменяни.

       През целия този период от време е бил налице висящ спор за собственост по смисъла на чл.113 от НПК по отношение на лекия автомобил, предвид висящото съдебно производство за обявяване на договора за покупко-продажба, по силата на който П.П. се е легитимирал като негов собственик, за недействителен, поради което са липсвали предпоставки за връщане на автомобила дори и органите на разследването да са считали, че същият вече не служи за изясняване на обстоятелствата по делото.

Спорът за собственост по отношение на процесния автомобил е бил решен с влязло в сила на 31.08.2012 г. съдебно решение на граждански съд, а към този момент самото досъдебно производство / папката с документите/ фактически се е намирало в държане на съда, който е проверявал законосъобразността на прекратяването на наказателното производство с постановлението на прокурора от 03.05.2012 г.

 Обстоятелството, че висящият спор за собственост е приключил е било узнато от наблюдаващия ДП № 233/2011 г. на ІІ - ро РУП - Стара Загора прокурор едва на 21.06.2013 г., когато „Кетен“ ООД е подало молба за връщане на автомобила, придружена с препис от влязлото в сила решение на гражданския съд, а за периода от влизане в сила на решението до тази дата въззивното дружество не е подавало други молби в такъв смисъл. / предходната такава е от 31.05.2012 г./

 Ето защо негативните последици от бездействието на „Кетен“ ООД за този конкретен период от време не следва да се вменяват в отговорност на нито един от другите двама въззивници.

 Молбата за връщане на автомобила е била уважена с постановление от 22.10.2013 г., фактически изпълнено на 01.11.2013 г., когато лекият автомобил е бил предаден на въззивното дружество.

 Предвид, че исканите действия са били предприети от прокурора в рамките на четири месеца, който период от време се явява двойно по-кратък от времето, което е било необходимо на „Кетен“ООД да предприеме действия по реализиране на правото си на собственост след приключване на спора по чл.113 от НПК и без действащия към него момент процесуален закон да предвижда срок за произнасяне по молбата, то въззивният съд счита, че за този четиримесечен период не е налице неправомерност на задържането на автомобила като веществено доказателство.

 Този срок не надхвърля разумния срок по чл.22, ал.2 от НПК, предвид нужното време за преценка наличието на валидно сезиране от легитимирано по смисъла на чл.111, ал.2 от НПК лице, доколкото автомобила не е бил иззет от „Кетен“ ООД, както и на наличието или липсата на нуждата от вещественото доказателство при по-нататъшното развитие на производството, като следва да се отчете и времето, необходимо за извършването на правно-регламентираната дейност по отделяне на доказателства от материалите по едно досъдебно производство и прилагането им сред материалите по другото такова, по което автомобилът е бил третиран фактически като веществено доказателство.

           Ето защо обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено в частта му, в която Прокуратурата на Република България и на ОД на МВР – гр.Стара Загора са осъдени солидарно да заплатят на “Кетен” ООД сумите съответно от 4 607,17 лв., съставляваща главница по частичен иск – обезщетение за причинени имуществени вреди в общ размер от 15 000 лв, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.04.2016 г. до окончателното й изплащане, както и от 1 000,00 лв., съставляваща лихва за забава върху главницата от 4 607,17 лв., за периода от 26.10.2011 г. до 08.04.2016 г. , а в частта му, в която искът за главницата е отхвърлен като неоснователен за разликата до пълния му предявен размер от 5 000 лв. решението следва да бъде потвърдено.

       Относно разноските:

          При този изход на делото първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта му за разноските, в която Прокуратурата на Република България и на ОД на МВР – гр.Стара Загора са осъдени да заплатят на “Кетен” ООД съдебно-делеводни разноски в размер на 1 241,27 лв., вместо което следва да се постанови ново решение, с което отговорността за съдебно – деловодните разноски, включая юрисконсултски възнаграждения се възложи в тежест на въззивното дружество.

         Предвид това и с оглед липсата на доказателства за направени от някое от двете държавни учреждения – юридически лица разноски по доказателствата, “Кетен” ООД следва да бъде осъдено да заплати на всеки от Прокуратурата на Република България и на ОД на МВР – гр.Стара Загора юрисконсултско възнаграждение в размер от 120,00 лв., а в полза на ОД на МВР – Стара Загора – юрисконсултско възнаграждение от 239,50 лв.

       Размерите на дължимите юрисконсултски възнаграждения съдът определи по реда на чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като взе предвид значителната правна сложност на делото и фактът, че делото е било разгледано от районния съд в рамките на три съдебни заседания, на две от които е присъствал процесуален представител – юрисконсулт на ОД на МВР – Стара Загора, а такъв по отношение на Прокуратурата на Република България не е присъствал, като извършените от юрисконсулта на Прокуратурата процесуални действия по защита пред първоинстанционния съд се изразяват в подаването на отговор на исковата молба.

         Предвид уважаването на въззивните жалби на Прокуратурата на Република България и на ОД на МВР – гр.Стара Загора, тези въззивници имат право на разноски и пред въззивната съдебна инстанция, като такива следва да им се присъдят за юрисконсултско възнаграждение и за платени държавни такси за въззивно обжалване.

         В полза на Прокуратурата на Република България следва да се присъдят разноски общо в размер на 212,14 лв., от които 112,14 лв. – платена държавна такса и 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда реда на чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, при отчитане значителната правна сложност на делото и фактът, че въззивното производство е приключило в едно съдебно заседание, на които не е присъствал процесуален представител – юрисконсулт на Прокуратурата на Република България, а извършените от него действия по защита във въззивното производствно се изразяват вподаване на въззивна жалба.

          В полза на ОД на МВР – Стара Загора следва да се присъдят разноски за въззивното производство общо в размер на 262,14 лв., от които 112,14 лв. – размерът на дължимата за въззивното обжалване и платена държавна такса и 150,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда реда на чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, при отчитане значителната правна сложност на делото и фактът, че въззивното производство е приключило в едно съдебно заседание, на които е присъствал процесуален представител – юрисконсулт на Прокуратурата на Република България, а извършените от него действия по защита във въззивното производствно се изразяват в подаване на въззивна жалба и процесуално представителство в откритото съдебно заседание.

         Разликата над размера на дължимата държавна такса за въззивно обжалване от 112,14 лв. до сумата от 125,00 лв., събрана като държавна такса от администриращия въззивната жалба първоинстанционен съд подлежи на връщане на страната по реда на чл.82 от ГПК като недължимо събрана.

           

          Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 от ГПК  Окръжен съд – Стара Загора

                                                           Р Е Ш И:

 

          ОТМЕНЯ решение от 15.03.2017 година, постановено по гр.д.№ 1681/2016 година по описа на Районен съд – Стара Загора в частта му, в която  Прокуратурата на Република България и ОД на МВР – гр.Стара Загора са осъдени солидарно да заплатят на “Кетен” ООД, ЕИК № 123670208, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.”Васил Левски” № 50, ет.1, ап.1, представлявано от законен представител: Й.М.С. - управител чрез пълномощника си адв.В.М., сумите съответно от 4 607,17 лв., съставляваща главница по частичен иск – обезщетение за причинени имуществени вреди в общ размер от 15 000,00 лв, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.04.2016 г. до окончателното й изплащане, както и от 1 000 лв., съставляваща лихва за забава върху главницата от 4 607,17 лв., за периода от 26.10.2011 г. до 08.04.2016 г., както и в частта му за разноските, в която Прокуратурата на Република България и ОД на МВР – гр.Стара Загора са осъдени да заплатят на “Кетен” ООД, ЕИК № 123670208, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.”Васил Левски” № 50, ет.1, ап.1, представлявано от законен представител: Й.М.С. - управител чрез пълномощника си адв.В.М. сумата от 1 241,27 лв. – съдебно-деловодни разноски пред първоинстанционния съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

          ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от “Кетен” ООД, ЕИК № 123670208, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.”Васил Левски” № 50, ет.1, ап.1, представлявано от законен представител: Й.М.С.- управител чрез пълномощника си адв.В.М. против  Прокуратурата на Република България и ОД на МВР – гр.Стара Загора искове по чл.49 от ЗЗД за разликите до пълния предявен размер на главния иск и за целия размер на акцесорния иск, с които се претендира осъждането на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумите съответно от 4 607,17 лв., съставляваща главница по частичен иск – обезщетение за причинени имуществени вреди в общ размер от 15 000,00 лв, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.04.2016 г. до окончателното й изплащане, както и от 1 000 лв., съставляваща лихва за забава върху главницата от 4 607,17 лв., за периода от 26.10.2011 г. до 08.04.2016 г.

        ПОТВЪРЖДАВА решение от 15.03.2017 година, постановено по гр.д.№ 1681/2016 година по описа на Районен съд – Стара Загора в частта му, в която  Прокуратурата на Република България и ОД на МВР – гр.Стара Загора в останалата му обжалвана част, както и в частта за присъдените в полза на ОД на МВР – гр.Стара Загора съдебно-деловодни разноски в първоинстанционното производство.

         ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК “Кетен” ООД, ЕИК № 123670208, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.”Васил Левски” № 50, ет.1, ап.1, представлявано от законен представител: Й.М.С. – управител да заплати на Прокуратурата на Република България, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Витоша” № 2, Съдебна палата, представлявана от Главния прокурор С.Ц., чрез пълномощник – юрк.П.А. сумата от 120,00 лв. / сто и двадесет лева/ - съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството пред първоинстанционния съд.

         ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК “Кетен” ООД, ЕИК № 123670208, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.”Васил Левски” № 50, ет.1, ап.1, представлявано от законен представител: Й.М.С.– управител да заплати на ОД на МВР – Стара Загора, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.”Граф Игнатиев” № 16, представлявана от директора Н.А.К., чрез пълномощник – юрк.М.А. сумата от 239,50 лв. / двеста тридесет и девет лева и петдесет стотинки/ - съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството пред първоинстанционния съд.

         ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК “Кетен” ООД, ЕИК № 123670208, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.”Васил Левски” № 50, ет.1, ап.1, представлявано от законен представител: Й.М.С.– управител да заплати на Прокуратурата на Република България, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Витоша” № 2, Съдебна палата, представлявана от Главния прокурор С.Ц., чрез пълномощник – юрк.П.А. сумата от 262,14 лв. / двеста и шестдесет и два лева и четиринадесет стотинки/ - съдебно-деловодни разноски пред въззивната съдебна инстанция.

          ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК “Кетен” ООД, ЕИК № 123670208, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.”Васил Левски” № 50, ет.1, ап.1, представлявано от законен представител: Й.М.С.– управител да заплати на ОД на МВР – Стара Загора, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.”Граф Игнатиев” № 16, представлявана от директора Н.А.К., чрез пълномощник – юрк.М.А. сумата от 212,14 лв. / двеста и дванадесет лева и четиринадесет стотинки/ - съдебно-деловодни разноски пред въззивната съдебна инстанция.

 

 

          Решението на основание чл. 280, ал.3 т.1 предл.І-во от ГПК не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

                           

 

                                                                                                          

                                                                                                            2.