Р Е Ш Е Н И Е

 

 

  431                                                 20.12.2017 г.                                       гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен състав,

в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори ноември две хиляди и седемнадесета година,

в следния състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                                   АТАНАС АТАНАСОВ

 

Секретар: Пенка Василева

като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов в.гр.д. № 1440 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         

Производството  се води по реда на чл.258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивна жалба на Г.Б.Т., действаща в качеството си на управител на етажната собственост на живущите в жилищна сграда си идентификатор № 51500.506.590.1, находяща се в поземлен имот с идентификатор №  51500.506.590 по кадастралната карта на гр.Несебър, с административен адрес: гр.Несебър, к.к. “Слънчев бряг – запад”, комплекс “Анита”, срещу решение № 748/31.07.2017 година, постановено по гр.д.№ 2869/2015 година по описа на Районен съд – Стара Загора /СтЗРС/.

           С обжалваното решение са били отхвърлени предявените от управителя на етажната собственост против Г.С.С. и Н.Г.С. осъдителни искове за присъждане съответно на сумите от 668,00 лв. и 222,68 лв., съставлаващи полагащите им се по наследство от П.Д.С., починала на 16.09.2015 г.  части от разходите за управление и поддръжка на общите части на жилищната сграда на етажната собственост за периода от м.ІV.2013 г. до м.ІV.2014 г.

           Твърди се, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и при несъобразяване с процесуалните правила.

           Досежно неправилността на решението се излагат доводи, че задължението за заплащането на сумата за разходи за поддръжка на общите части на сградата на етажната собственост е възникнало за наследодателката на ответниците П.С. въз основа на решение на общото събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сградата от 02.05.2012 г., а след смъртта й Г.С. и Н.С. са приели нейното наследство, поради което са пасивно легитимирани да отговарят по предявените искове.

          Въз основа на решение на общото събрание на етажните собственици от 03.04.2014 г. Г.Б.Т. е била избрана за управител на етажната собственост и съгласно закона изпълнява функциите си като такава до избирането на нов управител, а на проведено на 01.06.2016 г. общо събрание било взето решение неплатените задължения на собствениците за такса за управление и поддръжка на общите части, включително и старите такива, да се търсят по съдебен ред, поради което е налице активна легитимация за ищцовата страна.

           Сочи се, че съдът е допуснал нарушения на процесуалните правила като е събрал свидетелски показания в нарушение на чл.164, ал.1 т.3 от ГПК, а в последствие в нарушение на процесуалните правила и при неспазване на законовите текстове на ЗУЕС, уреждащи процедурата за съставяне и оспорване на протокол за проведено общо събрание, е ценил тези свидетелски показания при формиране на правните си изводи.

            Възразява се, че по отношение на наследодателката на ответниците не е била налице хипотезата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС, освобождаваща я от задължението за заплащане на разходи за поддръжката на общите части предвид ненадлежно уведомяване от нейна страна на компетения орган на етажната собственост.

             В обобщение се посочва, че задължението за исковата сума е възникнало валидно, т.к. решенията за него са били взети от компетентен орган на етажната собственост и са стабилни, доколкото не са били оспорени по предвидения в закона ред и съответно не са били отменени.

            Претендира се отмяната на обжалваното решение и постановяването на ново, с което ответниците бъдат осъдени да заплатят претендираните от етажната собственост парични суми.

            В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите Г.С.С. и Н.Г.С., с който се претендира оставянето на жалбата без уважение и потвърждаване на решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

            Излагат се доводи, че в хода на първоинстанционното производство не са били представени задължителни по закон документи за етажната собственост, както и че е била доказана хипотезата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС по отношение на ответниците.

            Оспорва се, че иска не е бил доказан по основание и размер, т.к. не е било установено да е било взето законосъобразно решение на общото събрание на етажната собственост за ежемесечни вноски и техния размер; налице била разлика в размера на таксите в различните представени от ищеца-въззивник протоколи от проведени общи събрания, както и не ставало ясно как е изчислен размера на исковата претенция, предвид, че същата била заявена в лева, а навсякъде в представените от ищеца документи таксата била определена в евро.

Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

В откритото съдебно заседание въззивницата - редовно призована, не се явява и не се представлява. С депозирано преди заседанието чрез пълномощника си-адвокат писмено становище поддържа въззивната си жалба и пледира за уважаването й, с искане обжалваното първоинстанционно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което предявените искове бъдат уважени.

Претендира се и присъждането на направените в производството разноски.

Въззивниците - редовно призовани, се представляват в съдебното заседание от пълномощника си –адвокат, чрез когото оспорват жалбата и пледират за потвърждаване на  обжалваното решение, както и за присъждането на направените във въззивното производство разноски.

След запознаване със становищата на страните и въз основа на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Въззивният съд намира, че въз основа на събраните от първоинстанционния съд доказателства фактическата обстановка правилно е била установена СтЗРС, поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение в тази им част.

От събраните от СтЗРС писмени и гласни доказателства безспорно е установено, че въззиваемите - ответници са наследници по закон на покойната Пенка Димова С.,***, починала на 16.09.2015 г., в хода на процеса пред СтЗРС, като Г.С.С. е неин преживял съпруг, а  Н.Г.С. е нейна дъщеря.

Установено е също така, че Пенка С. е била собственик по силата на договор за покупко-продажба от 26.06.2006 г. на апартамент № 28 с площ от 50,75 кв.м., разположен на пети жилищен етаж, във вх.А, в сградата на  етажната собственост на живущите в жилищна сграда с идентификатор № 51500.506.590.1, находяща се в поземлен имот с идентификатор №  51500.506.590 по кадастралната карта на гр.Несебър, с административен адрес: гр.Несебър, к.к. “Слънчев бряг – запад”, комплекс “Анита”.

Видно от представения с исковата молба протокол от проведено общо събрание на етажните собственици от 02.05.2012 г. се установява, че на посочената дата не е било проведено общо събрание, т.к. са присъствали само управителят М.У. и г-жа К.У.. След отлагане за провеждането му при спадащ кворум, събранието е било проведено на другия ден отново в присъствието само на посочените две лица, като г-жа У. е представлявала по пълномощие и лицата Д.Б., Д.К., С.П..

Било е взето решение за определяне на годишна такса за поддръжка на общите части в комплекса, като със седем гласа – на М.У., К.У. и представляваните чрез пълномощни собственици е било взето решение размерът да остане 9 евро на квадратен метър, както предходната година.

Към протокола липсват представени пълномощните на неучаствалите лично етажни собственици, а в съдържанието му липсва отразяване на обявения дневен ред и процентите идеални части от съсобствеността, които присъствалите лица са представлявали като собственици или пълномощници на такива.

Представен е протокол от проведено общо събрание на етажните собственици и от 03.04.2014 г., от чието съдържание се установява, че Г.Т. е била избрана единодушно за управител на етажната собственост, а със заявление от 17.04.2014 г. това обстоятелство е било заявено по реда на чл.46Б от ЗУЕС пред Община Несебър.

От представените от Пенка С. с отговора й на исковата молба писмени  доказателства се установява, че на 31.05.2013 г. е уведомила управителя на “Виста Мениджмънт” ЕООД за обстоятелството, че като собственик на апартаменти № 26 и № 28 през 2013 г. и до м.май 2014 г. ще пребивава в тях не повече от 30 дни.

Фактът, че през този период до началото на 2014 година посоченото дружество е било управител на етажната собственост се признава и от въззивната страна, както пред първоинстанционния съд, така и във въззивната жалба, а в тази връзка е налице и писмено доказателство -  разпечатката от електронно писмо от 26.03.2013 г. до собствениците в комплекс “Анита”, от която се установява, че на проведено общо събрание на 25.10.2012 г. “Виста Мениджмънт” е било избрано да поддържа общите части на комплекса.

От представените с отговора на исковата молба на П.С. писмени доказателства - справки за консумация на електроенергия за периода 06.2012 г. – 05.2015 г. за клиента П.Д.С., гр.Слънчев бряг, ж.к.Анита, , вх.А, ап.28 и за платени суми за тези периоди се установява, че през 2013 година е имало потребление на електрическа енергия само по фактура от 25.09.2013 г., а консумацията през 2014 г. касае начални периоди по фактури от месеците август и септември.

От представения от въззивницата –ищца протокол за проведено общо събрание на етажната собственост от 01.07.2014 г. се установява, че е било взето решение през 2014 година сумата за поддръжка и ползване на басейна и общите части на сградата да е в размер на 8,50 евро на квадратен метър, съобразно площта на притежаваните имоти от всеки собственик.

На общо събрание, проведено на 28.08.2014 г., е било взето решение да се предостави възможност на некоректните собственици в срок до 20.10.2014 г. да заплатят всички дължими от тях суми, като в случай на неизпълнение управителят Г.Т. да подава съдебни искове.

От протокола за проведеното на 01.06.2016 г. общо събрание на етажните собственици се установява, че за периода от откриването на сметката на етажната собственост за сумата в евро на квадратен метър жилищна площ са настъпвали следните изменения: 2013 г. – 2014 г. – 7,5 евро; 2014 г. – 2015 г. – 8,5 евро и 2015 г. – 2016 г. – 7,5 евро, като последната сума е била приета като такса-поддръжка и за 2016 г. – 2017 г.

Взето е решение задълженията на неплатилите такса –поддръжка, включително и тези за изминал период от откриването на сметката на етажната собственост 2013 г. – 2014 г. , да се търсят по съдебен ред.

От показанията на разпитаната пред СтЗРС свидетелка П.С.Г. се установява, че през 2006 година  ответниците са придобили два апартамента в комплекс „Анита” в к.к.“Слънчев бряг“, които те не са ползвали по обективни причини. Според свидетелката в комплекса има басейн, който строителят е прехвърлил на друго лице, което има собственост в този комплекс, като са искали от всички в комплекса да плащат наем и за поддръжката на този басейн. Коментирано било със С., че не се знае кога и за какво дават пари – за общ ток, обща вода. В един момент ответниците отказали да плащат тези общи разходи, защото не ползвали имота и не знаели за какво дават парите си. Приживе П.С. казвала, че в предходен момент с парите били закупувани шезлонги за басейна, които били ползвани не от собствениците, а от трети лица. Споделяла на свидетелката, че никога нямало ясно взето решение каква сума трябва да се плаща не за басейна, а за общите части – почистването и така нататък, т.к. имало разногласия; предлагани били различни суми и не било взето общо решение. Знае, че С. е ходил да наглежда за течове в имотите, които тя не ползвала - притежавала два отделни апартамента на пети етаж- единият с площ от 50 кв.м., а другия по-голям, около 60 кв.м.  В началото плащали, тъй като просто били искани винаги някакви пари, но впоследствие отказали да плащат, а след публикуването на ЗУЕС уведомили управителя на ЕС за това, че няма да ползват жилището целогодишно, чисто в юридически аспект. Не било ясно кога се правят тези общи събрания и не се съобщавало за тях по съответния ред, като ответниците не можели да присъстват и съответно нямало взети решения, които да бъдат оповестени. Решенията се вземали от един или двама души,  тъй като там живеели англичани, руснаци, българи и почти никаква комуникация не можела да се получи. Свидетелката сочи, че някакъв руснак е придобил в собственост този басейн и продължил да иска да му се плаща за поддръжката на басейна и собствениците не са били съгласни.

Въззивният съд кредитира показанията на свидетелката като обективни, безпристрастни, логични и кореспондиращи си с другите събрани по делото доказателства, в частта им, касаеща обстоятелствата пребивавала ли е П.С. в апартамента си в комплекс „Анита“.

         При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е допустима, т.к. е редовна, подадена е от процесуално легитимирано лице с правен интерес от въззивно обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения в закона срок за обжалване.

В рамките на правомощията си при извършената въззивна проверка на обжалваното решение, настоящият съдебен състав намира същото за валидно и допустимо, а по същество за правилно, по следните съображения:

Районен съд – Стара Загора е бил сезиран с иск по чл.38, ал.1 от ЗУЕС вр. чл.6, т.10 от ЗУЕС, с който се претендира присъждането на сумата от 890,66 лв., съставляваща неплатени разходи за управление и поддържането на етажната собственост за периода месец април 2013 г. – месец април 2014 година.

            Исковата претенция се основава на решение на общото събрание на етажните собственици, което се твърди да е било взето на 02.05.2012 г., с което да е предвидено собствениците да заплащат такса за поддръжка на общите части на етажната собственост от по 9 евро на квадратен метър.

            Настоящият въззивен съдебен състав намира, че вземането на такова валидно решение на общото събрание на етажната собственост не е доказано от въззивницата, т.к. представеният като доказателство протокол от проведено общо събрание не удостоверява надлежно това обстоятелство, а и се опровергава от другите представени от въззивната страна писмени доказателства.

            Протоколът за проведеното на 02.05.2012 г. общо събрание на етажните собственици няма изискуемото по чл.16 от ЗУЕС съдържание и приложения, поради което и не може да се приеме, че този документ се ползва с придадената му от закона обвързваща съда материална доказателствена сила за верността на удостоверените в него факти, т.к. на практика съдът е лишен от възможността да провери дали правопораждащото исковата претенция решение на общото събрание на етажните собственици е било взето законосъобразно.

             В тази връзка въззивният съд не споделя възражението във въззивната жалба, че решението е стабилно, т.к. не е било оспорено от праводателката на въззиваемите по предвидените в закона ред и срокове, т.к. липсват каквито и да било доказателства протокола от проведеното общо събрание да е бил разгласен по предвидения в закона ред, т.е. да може да се приеме, че съдържанието му е било узнато лично или чрез правна фикция от П.С..

           Освен това по правилото на чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна в процеса следва да докаже фактите, на които основава претендираното от себе си право или възражение, което в случая при направеното оспорване на този факт от насрещната страна следва да се осъществи от въззивницата - ищца посредством доказването наличието на влязло в сила решение на общото събрание на етажната собственост от 02.05.2012 г.

           Такива доказателства по делото не са налице, като тези твърдения дори се опровергават от съдържанието на останалите представени от въззивната страна писмени доказателства, от които става ясно, че сметката на етажната собственост и съответни решения за разноски за управление и поддръжка на общите части датират от 2013 – 2014 година, т.к. от протокола от проведеното на 01.06.2016 г. общо събрание на етажните собственици се установява, че самите етажни собственици и техните управителни органи приемат, че размерът на таксата за управление и поддръжка на общите части на сградата за 2013 г. – 2014 г. е в размер на 7,5 евро на кв.м., т.е. няма как задължението за тези разходи за исковия период да е възникнало въз основа на решение на общото събрание от 02.05.2012 г. /на практика взето на 03.05.2012 г. според представеното докадзателство/

           Предвид това исковата претенция се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

           Самостоятелно основание за отхвърляне е и незаконосъобразността на взетото от общото събрание решение, т.к. съгласно чл.51, ал.1 от ЗУЕС разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите, а не на квадратен метър притежавана площ от отделните собственици.

           Цитираната законова норма има императивен характер и нарушаването й води до незаконосъобразност на взетото решение, поради което то не поражда целените с него правни последици, т.е. не създава задължения за отделните етажни собственици, а съдът служебно следи за спазването на императивните правни норми при преценката дали даден правопораждащ претендираното в процеса право факт е възникнал.

           Налице е и хипотезата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС за освобождаване на П.С. от задължението й за плащане на разходите за управление и поддръжка на общите части на сградата на етажната собственост, т.к. в рамките на исковия период тя не е пребивавала повече от 30 дни в рамките на календарните 2013 г. и 2014 г.

          Задължението за писмено уведомяване на управителя, предвидено по чл.51, ал.3 от ЗУЕС в случая е неотносимо, т.к. касае друга хипотеза, а именно отсъствие от сградата на етажната собственост за повече от 30 дни в рамките на календарна година, макар, че от доказателствата по делото се установява, че последната е уведомила писмено изпълняващото към месец май 2013 година функциите на управител юридическо лице, който факт не се оспорва или опровергава от въззивната страна.

          На последно място следва да се има предвид, че съобразно приетото при първоинстанционното разглеждане на делото изменение на петитума на предявените искове след конституирането на въззиваемите като ответници, в качеството им на правоприемници в процеса като законни наследници на П.С., не е налице основание да се приеме, че Г.С. следва да отговаря за 668,00 лв., съответстваща на твърдяната припадаща му се част от наследството от ¾ идеални части, а Н.С. да отговаря за сумата от 222,66 лв., съответстваща на нейната твърдяна припадаща й се част от наследството от1/4 идеална част.

          Тези квоти в съсобствеността на имота, респективно в задължението за разходи за поддръжка и управление на общите части, биха били верни, ако освен по силата на наследствено правоприемство Г.С. е собственик на ½ идеална част и на самостоятелно правно основание, а именно прекратена съпружеска имуществена общност.

          Подобно твърдение от страна на въззивницата обаче не е било въведено в процеса, т.к. искът е бил предявен срещу П.С. като едноличен собственик и задължено по чл.6, т.10 от ЗУЕС лице, от където следва че отговорността на нейните правоприемници в процеса следва да е поравно, с оглед разпоредбите на чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от Закона за наследството.

          По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.

       Относно разноските:

          При този изход на делото въззиваемите имат право на разноски, като в тяхна полза следва да се присъди сумата от 300,00 лв. – адвокатско възнаграждение.

                    

          Водим от изложените мотиви и на основание чл.272 от ГПК  Окръжен съд – Стара Загора

                                                            Р Е Ш И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 748/31.07.2017 г., постановено по гр.д.№ 2869/2015 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

         ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Г.Б.Т., действаща в качеството си на управител на етажната собственост на живущите в жилищна сграда си идентификатор № 51500.506.590.1, находяща се в поземлен имот с идентификатор №  51500.506.590 по кадастралната карта на гр.Несебър, с административен адрес: гр.Несебър, к.к. “Слънчев бряг – запад”, комплекс “Анита” да заплати на Г.С.С., ЕГН – **********, с адрес: *** и Н.Г.С., ЕГН – **********, с адрес: *** сумата от 300,00 лв. /триста лева/ - съдебно-деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция.

 

          Решението на основание чл. 280, ал.3 т.1 предл.І-во от ГПК не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

                           

 

                                                                                                          

                                                                                                            2.