Р Е Ш Е Н И Е

 

          411                                             11.12.2017 г.               гр. С.

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД С.                         ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На единадесети декември                                                                 Година 2017

в закрито заседание в следния състав:                                

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  МАРИАНА МАВРОДИЕВА

       НИКОЛА КЪНЧЕВ

 

като разгледа докладваното от мл. съдия КЪНЧЕВ въззивно гражданско дело № 1481 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на 463 ГПК.

В законния срок е входирана жалба от ТД на НАП – П., подадена чрез Ц. Д. Т. – К., главен юрис-консулт, против разпределение по протокол за разпределение от 29.09.2017 г. по изп. дело № 46 от 2017 г. по описа на ЧСИ Д. Ц. с рег. № .КЧСИ.

В жалбата се твърди, че така извършеното разпределение е незаконосъобразно в частта относно разноските за юрисконсултско възна-граждение за размера над 100 лева. Взискателят по делото бил представ-ляван от юрисконсулт. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридически лица се присъждало възнаграждение, ако са били защитава-ни от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не можел да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 27 от Наредбата за заплащане на правната помощ, за представителство в изпълнително производство възнаграждението било от 50 до 100 лева. Дори и да се приемело, че разноските следва да бъдат определени по реда на Наредба № 1 от 2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то на взискателя следвало да се присъди минимално възнаграждение в размер на 200 лева на основание чл. 10, т. 1 от Наредбата. Моли се отмяна на разпределението.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не са постъпили писмени възражения от длъжника – М.И.М..

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено становище от ЧСИ Д. Ц., в което се взема становище, че подадената жалба е неоснователна. Посочва се, че размерът на разноските бил приет с протокол от 26.01.2017 г., към който момент е действала стара разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК и приетият размер на възнаграждението съответствал на размерите, определени в чл. 10, т. 1 и чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Видно било от молба с вх. № 5908 от 28.07.2017 г., че юрисконсултът на дружеството е определил способ за изпълнение и подава искания за прилагането му, което представлява извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение.

След съвещание настоящият съдебен състав обсъди изложените в жалбата оплаквания, провери обжалваните действия на ЧСИ по приложе-ното копие от изп. дело № 46 от 2017 г. по описа на ЧСИ Д. Ц. с рег. № .КЧСИ – разпределяне на постъпило по делото имущество – и намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законния тридневен срок против подлежащо на обжалване действие от процесуално легитимирана страна, следователно е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изп. дело № 46 от 2017 г. по описа на ЧСИ Д. Ц. с рег. № .на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – С. е образувано по молба на взискателя “А.“ ООД от 26.01.2017 г. по приложен изпълнителен лист. С изпълнителен лист № 1352 от 28.05.2007 г. постановен по частно гражданско дело № 1352/2007 г. по описа на Районен съд – С., длъжникът М.И.М. е осъден да заплати на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД сумата от 515 лв. – неизпълнено задължение по запис на заповед от 22.02.2006 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 22.05.2007 до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 50,30 лева – разноски по делото.

Със запорни съобщения по молба на взискателя, ЧСИ е наложил запори върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от него от двама негови работодатели – “А.“ ООД и „Р.“ ООД.

От протокол от 26.01.2017 г., се установява, че на въпросната дата ЧСИ Ц. е образувала настоящето изпълнително дело и е приела като разноски сумата от 350 лева, претендирани от взискателя “А.“ ООД като юрисконсултско възнаграждение. Към тази дата настоящата редакция на чл. 78, ал. 8 ГПК, изменена с ЗИД ГПК, обнародван в ДВ бр. № 8 от 24.01.2017 г., все още не е била влязла в сила. Във визирания закон за изменение и допълнение не е била посочена изрична дата на влизане в сила, следователно в сила е било общото правило, формулирано в чл. 5, ал. 5 от Конституцията – измененията са влезли в сила три дни след обнародването им – на 27.01.2017 г. Редакцията на тази разпоредба на ГПК отпреди изменението ѝ определя размера на юрисконсултското възнаграждение посредством размерите, посочени именно в Наредба № 1 от 2004 година за минималния размер на адвокатските възнаграждения – чл. 10, т. 1 и чл. 10, т. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1. С разпореждане от 15.02.2017 г. по делото като взискател по право е присъединена и Националната агенция по приходите. По делото не е установено след присъединяването от НАП да са постъпили възражения против така приетите разноски.

Възражението, посочено в жалбата за липса на данни за приложение на чл. 10, т. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1, е неоснователно. По изпълнителното дело е приложена молба от 27.01.2017 г. от взискателя “А.“ към ЧСИ Ц. за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като е приложена и справка от НОИ за установяване на тогавашния работодател на длъжника – “А.“ ООД. След като е установено, че трудовото отношение на М.М. с  “А.“ ООД е прекратено, отново с молба на “А.“ от 28.07.2017 г. е поискано налагане на запор на трудово възнаграждение към нов работодател – “Р.“ ООД. Т.е. проявена е инициатива от взискателя за издирване на новия работодател. Изпращането на тези молби и справки представлява извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания и обосновава приложението на чл. 10, т. 2, вр. чл. 7, ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. по отношение на определения размер на юрисконсултското възнаграждение.

Тъй като жалбата се оставя без уважение в тежест на жалбоподателя следва да останат сторените от него разноски.

В заключение, ОС – С. намира, че подадената от ТД на НАП – П. жалба е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, а извършеното разпределение да се потвърди.

Водим от всичко изложено и на основание чл. 463 ГПК Окръжен съд – С.

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба от Национална агенция за приходите – Териториална дирекция П., представлявана от юрисконсулт Ц. Д. Т. – К. против протокол за разпределение от 29.09.2017 г. на Д. Ц. – частен съдебен с рег. № . с район на действие – Окръжен съд С.

 

           Решението подлежи на обжалване с частна жалба по реда на глава ХХІ ГПК в седемдневен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – П..

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

         

 

          2.