Р Е Ш Е Н И Е

 

      № 400                                            04.12.2017 г.                 гр. С.

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД С.                         ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На четвърти декември                                                                      Година 2017

в закрито заседание в следния състав:                                

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

       НИКОЛА КЪНЧЕВ

 

като разгледа докладваното от мл. съдия КЪНЧЕВ ВГД № 1493 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на 435 и сл. ГПК.

На основание чл. 435, ал. 2 ГПК в законния срок е входирана жалба от ЗАД “А.“, представлявано от Д. И. – юрисконсулт, против постановление от 06.10.2017 г., с което са определени разноските по изп. дело № 330 от 2017 г. на Я. Г. – частен съдебен изпълнител с рег. № . и район на действие – окръжен съд – С..

В жалбата се твърди, че начислените такси са неправилни и незаконосъобразно определени. Изпълнението било настъпило в срока за доброволно изпълнение. Нарушена била разпоредбата на чл. 507 ГПК, тъй като запорното съобщение към третото задължено лице не било изпратено едновременно с поканата за доброволно изпълнение към длъжника. В поканата за доброволно изпълнение не било посочено, че ЧСИ налага запор на вземанията на длъжника. Таксата за запор била недължима, тъй като изпълнението било доброволно и в срок, а останалите такси били неопределени и без посочени основания за тях. Размерът на адвокатското възнаграждение бил прекомерен, тъй като делото не се отличавало с фактическа или правна сложност. Моли се отмяна на постановлението и отмяна, респективно намаляване на определената такса по ЗЧСИ, както и намаляване на адвокатското възнаграждение.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено възражение от адв. Ж.З. – пълномощник на взискателя М.И.М.. Твърди се, че жалбата е неоснователна. Длъжникът не бил изпълнил задължението си в срока за доброволно изпълнение. Не било незаконосъобразно посочването на различен размер на задължението в поканата за доброволно изпълнение и в запорното съобщение. До ЧСИ била отправена молба за извършване на изпълнително действие, като дължимите разноски по делото правомерно били увеличени с 30 лева. Не било вярно, че сумите, посочени в поканата за доброволно изпълнение са посочени общо, те били правилно определени от ЧСИ. Неоснователно било твърдението, че адвокатското възнаграждение е прекомерно. След молба от длъжника то било намалено от 620 лв., на 600.69 лв. Оплакването на длъжника, че се дължи само 200 лв. хонорар било неоснователно. Упълномощаването в настоящия случай било за образуване и водене на изпълнително дело. Платената сума била за съдействие до приключване на изпълнителното дело без значение какви действия ще бъдат предприети. Твърдението на жалбоподателя за липса на извършени реални действия било неоснователно. Моли се молбата да бъде оставена без уважение. Моли се и присъждане на направените разноски.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено становище от ЧСИ Я. Г., в което се взема становище, че подадената жалба е неоснователна. Адвокатският хонорар вече бил намаляван веднъж и не следвало да бъде намаляван втори път. Дължимите авансови такси били в размер на 174 лв., като е посочено от кои такси се съставя посочената сума. Таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ била автоматично изчислена от програмен продукт „JES“. След постъпила молба бил наложен запор върху банковите сметки на длъжника. Всички такси били начислени съгласно посочената тарифа. Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

След съвещание настоящият съдебен състав обсъди изложените в жалбата и отговора съм нея доводи, провери обжалваните действия на ЧСИ по приложеното копие от изп. дело 330/2017 г. по описа на ЧСИ Я. Г. с рег. № 817 КЧСИ – възлагане на разноски – и намери за установено следното:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Изп. дело № 330/2017 г. на ЧСИ Я. Г. е образувано по молба на взискателя М.И.М. въз основа на изпълнителен лист № 108 от 18.09.2017 г., постановен по търговско дело № 54/2016 г. на Окръжен съд – С., съгласно който длъжникът ЗАД “А.” АД е осъден да заплати на М.И.М. сумата от 6472.50 лева – разноски, направени пред Окръжен съд – С. съобразно уважената част от иска и сумата от 3000 лева – разноски, направени пред Апелативен съд – П. по въззивното производство. От М.М. е направено възражение за прихва-щане на вземане на ЗАД А. срещу нея в размер на 22.40 лева. В рамките на делото е проучено имущественото състояние на длъжника, изпратено е уведомление до НАП съгласно чл. 458 ГПК, наложен е запор на банковите сметки на длъжника в “Уникредит Булбанк” АД. С Покана за доброволно изпълнение от 20.09.2017 г. ЗАД А. е поканено да заплати сумата от 9450.10 лева – главница, 144 лева разноски по изп. дело, 989.05 такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, както и сумата от 620 лева – адвокатско възнаграждение. В поканата е указано, че длъжникът следва да изплати задължението си в двуседмичен срок от получаване на поканата, в противен случай ще се премине към принудително изпълнение чрез удръжки от банковите сметки на длъжника, опис и продажба на негово движимо и недвижимо имущество. Поканата е получена от длъжника на 27.09.2017 г. На 02.10.2017 г. длъжникът е заплатил сумата от 11203.15 лв., а на 04.10.2017 г. – сумата от още 30 лева. С Постановление от 05.10.2017 г. размерът на адвокатското възнаграждение е намален от 620 лева на 600.69 лева.

Въз основа на така възприетите факти, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е частично основателна. Действително в мотивите си ЧСИ Я. Г. е посочила на основание кои точки от ТТРЗЧСИ е наложила и събрала съответните такси – за образуване на изпълнителното дело, за цялостно проучване имущественото състояние на длъжника, за 4 бр. изпратени писма по пощата, за връчване на уведомление до взискателя за приключване на досъдебното производство както и за налагане на запор без извършване на опис. Без съмнение, за да бъдат събрани тези такси, е необходимо действията, описани в тях, да бъдат действително извършени и тези действия да са били законосъобразни. От предоставеното копие от изп. дело 330/2017 г. се установява, че делото е било образувано, имущест-вото на длъжника е било проучено и писмата са били изпратени. По делото обаче липсват доказателства да е изпращано уведомление до взискателя за приключване на досъдебното производство, поради което основанието за налагане на тази такса е останало недоказано и следва тя да не бъде налагана. По отношение на таксата за налагане на запор, съдът счита, че също е незаконосъобразно наложена. В поканата за доброволно изпълнение е посочено, че до принудително изпълнение ще се достигне, ако задължението не бъде изпълнено в двуседмичен срок от получаването му, съгласно разпоредбата на чл. 428 ГПК. Идеята на тази разпоредба и на този срок е да се даде на длъжника възможност доброволно да изпълни вземането си, за да не се стига до прилагане на способи за принудително изпълнение, които допълнително засягат правната му сфера и водят до утежняване на положението му. В случая поканата е получена от длъжника на 27.09.2017 г., което поставя дадения в нея двуседмичен срок до 13.10.2017 г. Видно от извършеното разпределение, задължението е изпълнено не по-късно от 04.10.2017 г. с внасяне на последните 30 лева – именно таксата за налагане на запор. Това действие по принудително изпълнение е било неоснователно. Запорът е наложен със запорно съобщение от 25.09.2017 г. – пет дни след като поканата е била изпратена и два дни преди да бъде получена, като по този начин напълно е отречена възможността на длъжника да изплати доброволно своето задължение. Съгласно чл. 428, ал. 2 ГПК, поканата съдържа името и адреса на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение, т.е. нормативно е предвиден юридическият факт на изтичане на този двуседмичен срок, за да може да се пристъпи към принудително изпълне-ние – така и Решение № 334 от 27.01.2016 г. по гр. д. № 1500 / 2015 г. на ВКС ІІІ г.о. Поради това настоящата инстанция счита, че запорът е извършен в нарушение на тези разпоредби, което налага таксата за извършването му да не остава за сметка на длъжника.

Наложеното адвокатско възнаграждение, съдът счита за правилно наложено. Не се споделят доводите, изложени в жалбата, за прекомерност поради липса на фактическа и правна сложност, тъй като не били извършени реални действия. По делото е установено, че освен изпратената молба за образуване на изпълнителното дело е изпратено и изявление за прихващане на длъжника, както и молба до ЧСИ за налагане на запор върху банковите му сметки. Незаконосъобразността на запора не означава, че чрез тази молба не е оказано съдействие на взискателя. В правомощията на ЧСИ е било да не уважи това искане, но такова безспорно е направено. Без съмнение фактическата и правна сложност на делото е критерий за определяне на справедливия размер от адвокатското възнаграждение, който следва да се заплати от длъжника. Съществуват обаче и минимално установени размери, които не могат да бъдат редуцирани независимо от особеностите на делото, нормативно уредени в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При материален интерес на делото 9450.10 лева, съдът счита, че намаленото от ЧСИ възнаграждение в размер на 600.69 лева е правилно определено и следва да бъде присъдено в тежест на длъжника.

По отношение таксата, събрана от ЧСИ на основание т. 26 ТТРЗЧСИ, съдът намира, че е незаконосъобразно определена. Следва да се отбележи, че в мотивите си ЧСИ Я. Г. е посочила, че размерът на тази такса се определя автоматично с програмен продукт “JES” съобразно материалния интерес по делото. Нито в мотивите обаче, нито в кориците на изпълнителното дело не е посочено какво е цифровото измерение на този материален интерес, нито от какви суми и на какви основания е съставен този глобален материален интерес. Възниква неяснота въз основа на какви изчисления е определена тази такса в размер на 989.05 лева. Съгласно т. 26 от Тарифата, тази такса се събира за изпълнение на паричното вземане, което взискателя има към длъжника. Съдът приема, че в случая това е сборът от материалния интерес по делото – 9450.10 лева и определеното адвокатско възнаграждение – 600.69 лева. Получената сума от 10050.79 лева определя размер на таксата по т.26 от Тарифата от 987.66 лева. Разликата от 1.39 лева е прекомерна и следва да бъде отменена.

В жалбата не е отправено искане за присъждане на разноски по настоящото дело. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника по делото – М.М. – следва да се присъдят направените от нея разноски съобразно с отхвърлената част от жалбата. При материален интерес по делото в размер на 1763.74 лева – сборът от таксите и адвокатското възнаграждение – и отхвърлена част от жалбата в размер на 1730.35 лева, съдът счита, че на М.М. следва да бъдат заплатени разноски в размер на 196.21 лева.

Водим от всичко изложено и на основание чл. 437 ГПК Окръжен съд – С.

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника ЗАД "А. Б." АД постановлението за разноски от 06.10.2017 г. по изпълнително дело № 330/2017 по описа на ЧСИ Я. Г., с което е оставена без уважение молбата му за намаляване на разноските по изпълнителното дело и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА дължимите от длъжника ЗАД "А. България" АД разноски по изпълнително дело № 330/2017 г. по описа на ЧСИ Я. Г. с рег. № . на КЧСИ, от 1763.74 /хиляда седемстотин шестдесет и три лева и седемдесет и четири стотинки/ на 1730.35 / хиляда седемстотин и тридесет лева и тридесет и пет стотинки/.

ОСЪЖДА ЗАД “А.“ АД, ЕИК… и седалище гр. С., бул. „К.“ № . да заплати на М.И.М. с ЕГН ********** с настоящ адрес *** сумата от 196.21 /сто деветдесет и шест лева и двадесет и една стотинки/ – разноски по настоящото дело.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

         

 

          2.