Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 415                                12.12.2017г.                 град  С.

 

 В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ окръжен съд, ГРАЖДАНСКО отделение, II състав

На дванадесети декември 2017 год.

в закрито заседание в следния състав :

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ  

                                                            ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                                 НИКОЛА КЪНЧЕВ                                                          

Секретар Стойка С.

като разгледа докладваното от съдията– докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело № 1522 по описа за 2017 година,

за да се произнесе взе предвид следното :

 

         Производството е по реда на чл.435, ал.1, т.3, пр.2 във вр. с чл.433, ал.1 и чл.27, ал.1 от ГПК, и във вр. с чл.11, чл.49, ал.1 и чл.52 от ГПК.

 

         Производството е образувано въз основа на въззивна жалба вх.№ 6315/20.11.2017г. от взискателя Министерство на правосъдието/МПр/- С. против Постановлението за прекратяване на изпълнително производство от 19.10.2017 г. на ДСИ при РС- С., постановено по изп.дело № 5127/2017 г., в която се сочи, че в законоустановения 1- седмичен срок с тази жалба обжалва моли да се отмените Постановлението за прекратяване на изпълнително производство от 19.10.2017г. на ДСИ при РС- С. постановено по изпълнително дело № 20175530405127, тъй като според него с обжалваното Постановление, ДСИ е прекратил изпълнителното производство поради липса на страна по делото — длъжникът е починал, а неговите наследници — неговите родители са извършили отказ от наследство, вписан в специалните книги на съда. За да постанови обжалваното постановление, ДСИ е приел, че по изпълнителното дело е налице липса на страна, тъй като абсолютната процесуална предпоставка за допустимост на процеса е наличието на процесуална правоспособност на страните, която според чл.27, ал.1 от ГПК се определя от материалното право. Счита, че постановление за прекратяване е неправилно, тъй като е постановено при с съществено нарушение на материалния и процесуалния закон и немотивирано, което по същество го прави акт, подлежащ на отмяна поради неговата необоснованост. Аргументите му са, че производството пред ДСИ при СИС на РС- С. е образувано по молба рег.№ 3448/13.06.2017г. от МПр.- С., като взискател срещу длъжника М. М. М. ***, пребиваващ в Затвора- С., и на 28.06.2017г. с писмо от ГДИН при МПр.- С. до ДСИ при РС- С., същия е бил уведомен, че длъжникът М. М. е починал в гр.С. на 25.02.2015г., съгласно Акт за смърт № 036/26.02.2015г. на Община- С.. Счита, че прекратяването на изпълнителното производство е
неправилно, тъй като не била налице никоя от хипотезите на чл.433, ал.1 от  ГПК, даващи основание за прекратяване производството по делото. Ако наследникът е доказал, че се е отрекъл
от  наследството,  това  отнема  възможността  да  се  насочи   изпълнението   върху
имуществото на този наследник. И, че направените откази от наследство за нищожни, тъй като с откриването на наследство наследниците придобиват право да получат наследствено имущество - владението преминава автоматически към наследниците без да е необходимо въвеждането им във владение. Поради което и с оглед гореизложените аргументи, моля да отмените Постановление за прекратяване на изпълнително производство от 19.10.2017г. на ДСИ при РС- С. постановено по изп.д.№ 20175530405127, като неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон, и необоснованост, и да се върне делото на ДСИ за продължаване на изпълнителните действия.

 

         В.М. ***/майка на починалия първоначален длъжник М. М. М. ***/ прави писмено възражение по реда на чл.436, ал.3 от ГПК в законния 3- дневен срок, че жалбата на взискателя е неоснователна, като излага основно фактически, морални и емоционални съображения  по житейската ситуация по съдебното изпълнение и фактическите последици от това, без особена правна аргументация.

 

Държавния съдебен изпълнител/ДСИ/ по изп.д.№ 5127/2017г. по описа на СИС при РС- С. излага подробните си писмени Мотиви по реда на чл.436, ал.З от ГПК, в които сочи, че видно от данните по делото, първоначаният длъжникът е починал на 25.02.2015г., поради което и на основание чл.432, т.7 във връзка с чл.229, ал.1, т.2 от ГПК изпълнението е било спряно. Изпратено е било съобщение до взискателя да посочи желае ли изпълнението да продължи по отношение на наследниците на починалия длъжник, като на 14.07.2017г. е подадена молба от взискателя МПр-С. изпълнението да продължи по отношение на наследниците на починалия длъжник. След което е било изискано Удостоверение за наследници, на основение чл.429, ал.2 от ГПК са били изпратени покани за доброволно изпълнение на посочените в удостоверението наследници по закон, и в срока за доброволно изпълнение тези наследници са представили вписан в специалните регистри на съда отказ от наследство. Поради което изпълнителното производство е било прекратено поради липса на страна по делото, тъй като длъжникът не съществува като правен субект и спрямо него   не  може  да  възникне   валидно   процесуално   правоотношение. Счита, че издадения изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те доказано не са се отказали от наследството. Заявява, че съгласно чл.2б, ал.1 от ГПК страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на процеса е наличието на процесуална правоспособност на страните, която според чл.27, ал.1 от ГПК се определя от материалното право. Излага подробно своите фактически и правни аргументи в подкрепа на Постановлението и срещу процесната Жалба на взискателя. Моли същата да бъде отхвърлена изцяло- както по т.1 така и по т.2 от същата, ведно със законните последици от това.

 

По настоящото в.гр.д.№ 1522/2017г. по описа на ОС- С. е приложено заверено пълно копие от изп.дело № 5127/2017г. по описа на ДСИ при СИС на РС- гр.С..

 

         Настоящият ОС- С., след като обсъди направените в жалбата оплаквания, като взе предвид Становището на бившата длъжница и Мотивите на ДСИ, провери законосъобразността на обжалваното действие, и като се съобрази с приложимите материалноправни и процесуални норми, намери за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :

          По процесуалната допустимост на жалбата :

Видно от материалите по приложеното изп.дело/в заверено пълно копие/, жалбата се явява процесуално допустима, подадена е от публично- правен субект/взискател по изп.дело/, което има права да обжалва това Постановление за прекратяване на изп.дело, поради което съдът следва да се произнесе по нейната основателност.

 

По материалната основателност на жалбата :

Подадената жалба от взискателя МПр- С. е процесуално допустима, като по съществото си е частично основателна, поради следното :

Действително прекратяването на изпълнителното производство от ДСИ е било неправилно, тъй като не е била налице никоя от законовите хипотези по чл.433, ал.1 от ГПК, даващи основание за прекратяване изпълнителното производство по делото. Наистина първоначалните наследници по закон/родителите на починалия наследодател/ установено и доказано с официални писмени документи са се отрекли
от  наследството на починалия им сина- наследодател по закон, и това  отнема  възможността  да  се  насочи   изпълнението   върху
имуществото на този или тези наследници по закон. Но изпълнението следва да продължи срещу имуществото, останало в наследствената маса, в лицето на евентуалните останали по- широк кръг от наследници по закон, приели наследството по
опис, и на такива наследници, които са приели наследството без опис.

И едва, ако всички
негови наследници вече са се били отрекли официално от неговото   наследството, чак тогава принудителното изпълнението ще следва да продължи върху
имуществото от наследствената маса в лицето на последните публично- правни субекти в лицето на Държавата или Община- Я., която би го
получила съгласно императивната разпоредба на чл.11 от ЗН. Следователно безспорният официален отказ на наследници от наследството на
починалия длъжника не само не е посочено като изрично основание за прекратяване на принудителното изпълнение и на самото изп.дело по логиката на чл.433, ал. 1 от ГПК, но и практически не може да доведе до прекратяване на това
производство, тъй като съгласно разпоредбите на чл.5 до чл.11 от ЗН сочат, че никое открито
наследство не може да остане неполучено от никакъв частен или публичен правен субект.

От друга страна направените откази от наследство не са нищожни, тъй като с откриването на наследство наследниците придобиват право да получат наследствено имущество, като владението върху него преминава автоматически към тези наследници, без да е необходимо специалното им въвеждане в това владение. Още при откриването на наследство на починалия длъжник- техен наследодател, за тях възниква правото евентуално да приемат наследството, като с приемане те биха го придобили, тъй като самото приемане на наследство би произвело действие от момента на откриването му с обратна сила на приемането. Приемането на наследството става по принцип веднага след откриването му, като това приемане е един неформален едностранен акт, с който наследникът изявява волята си да го придобие. Това приемане може да стане изрично или мълчаливо, като изричното приемане се извършва в писмено заявление до районния съдия по местооткриване на наследството и се вписва в особена за това книга, а мълчаливото приемане е налице, когато наследникът извършва действия, които несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да извърши освен в качеството си наследник.      В тази връзка от метериалите по изпълнителното дело е видно, че длъжникът по това изп.дело е починал на 25.02.2015г. в Затвора- С., където той е изтърпявал ефективно наложено му наказание „лишаване от свобода“. От представеното писмено Удостоверение за наследници на Община- Я. по постоянния и настоящия му адреси по ЗГР са установени неговите единствени наследници по закон- баща му М.И.М. и майка му В.С.М.. ВД резултат на това и на основание чл.429, ал.2 от ГПК до тях са били изпратени официални покани за доброволно изпълнение, като наследниците за заплащане на дължимата сума по това изп.дело. В последствие самите наследници по закон са представили 2 бр. официални писмени Удостоверения от Районен съд- гр.Я. по местожителството си, с изх.№ 6647/11.10.2017г. и изх.№ 6655/11.10.2017г./съответно на М.И.М. и В.С.М./ за техните откази от наследството, останало след смъртта на сина им/първоначалния длъжник по изп.дело/, като тези откази са били своевременно и надлежно официално вписани в специалната книга на РС- Я. под № 97/11.10.2017г. и № 98/11.10.2017г. съответно. Липсват каквито и да са данни по нашето в.гр.дело тези откази да са били обявени за нищожни в някаква открито съдебна процедура до настоящия момент.

Действително съгласно разпоредбата на чл.49, ал.1 от ЗН приемането на едно наследство се извършва с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, и направеното по този начин изрично приемане на наследството се вписва в особената за това книга на съответния РС. Съгласно нормата на чл.52 от ЗН отказът от наследството става по реда, предвиден в чл.49, ал.1 от същия този ЗН, като отказът се извършва с писмено заявление, адресирано до този районен съдия, в района на когото е открито наследството и отказът се вписва в особената книга на същия съд. В случая напълно мотивирано, законосъобразно и правилно заявлението на наследниците по закон на починалия длъжник/техен син/ е отправено до РС- Я. по неговото местожителство ***, където той постоянно е живеел и където е имал постоянен и настоящ адрес по ЗГР, а не в РС- С., като районен съд, в района на който той е починал, тъй като наследството се открива не в района на смъртта/Затвора- гр.С./, а в района на постоянното местожителство ***/.

Поради което и приемането, и отказът от наследството на починалия длъжник- наследодател са били извършени пред задължително посочения от закона РС- Я., са не са явяват нищожни поради това обстоятелство. Напълно ясно ЗН определя съответния РС, който е местно компетентен да приеме и да впише изявлението за отказ от наследство на наследника/в случая напълно законосъобразно това е бил РС- Я./. Поради което в процесния случай не е налице твърдяното от жалбоподателя неспазването на местната компетентност на РС, като задължително изисквана от закона, поради което което и не е налице твърдяната в жалбата правна последица-  нищожността на съответното действие/двата отказа от наследство от родителите на починалия длъжник/.

Ето защо атакуваните изпълнителни действия на ДСИ се явяват по т.1 немотивирани, незаконосъобразни и неправилни, и жалбата, като частично основателна, законосъобразна и доказана в тази й част следва да се уважи, като се отмени изцяло атакуваното Постановление на ДСИ, ведно със законните последици, и се задължи ДСИ да установи, конституира и уведоми евентуалните останали наследници по закон, или в краен случай да направи това с публично- правните субекти Държавата и чрез МФ- С. и Община- гр.Я.. 

А в останалата част по т.2 жалбата се явява неоснователна, незаконосъбразна и неправилна, и следва да се остави без уважение, ведно със законните последици от това. Ако взискателят- жалабоподател желае да се прогласи твърдяната от него нищожност на двата процесни отказа от наследство от двамата родители на починалия първоначален длъжник/техен син/, това може и следва да стане не в рамките на настоящата жалба против Постановление на ДСИ по това изп.дело по реда на чл.435, ал.1 от ГПК, а в отделно исково съдебно производство по общия ред на чл.124, ал.1- 4 от ГПК.

С оглед изхода на делото и предвид становищата на страните, всяка от тях следва да понесе направените от нея разноски в настоящото съдебно производство, със законните последици от това.

Съгласно императивната разпоредба на чл.437, ал.4, изр.2 от ГПК, настоящото съдебно Решение е окончателно и не подлежи на обжалване пред по- горен съд.

 

 


 


Ето защо  предвид гореизложеното и на осн. чл.435, ал.1, т.3, пр.2 във вр. с чл.433, ал.1 и чл.27, ал.1 от ГПК, и във вр. с чл.11, чл.49, ал.1 и чл.52 от ГПК,  ОС- С.

                            Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ изцяло Постановлението за прекратяване на изпълнително производство от 19.10.2017 г. на ДСИ при РС- С., постановено по изп.дело № 5127/2017 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

 

ВРЪЩА изп.дело № 5127/2017г. обратно на ДСИ при РС- С. за изпълнение задължителните указания на съда, като :

1.Установи всички следващи наследници по закон на починалия първоначален длъжник, и ги конституира, като длъжници по това изп.дело.

2.Конституира Държавата и Община- Я., като длъжници по това изп.дело.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                          ЧЛЕНОВЕ :