О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

          1036                                       04.12.2017 г.             гр. С.В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД С.                  ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На четвърти декември                                                                  Година 2017

в закрито заседание в следния състав:                                  

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

               НИКОЛА КЪНЧЕВ

 

като разгледа докладваното от мл. съдия КЪНЧЕВ частно гражданско дело № 1502 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Постъпила е частна жалба от “Е.“ ЕООД, подадена чрез адв. Ж.Д., против Определение № 1480 от 03.10.2017 г., постановено по частно гражданско дело № 823 от 2017 г. по описа на РС – К., с което жалбоподателят е осъден да заплати на Т.Б.К. сумата от 300 лева – направени по делото разноски.

В жалбата се твърди, че определението било неправилно поради прекомерност на наложените разноски. Възражението по чл. 414 ГПК не се мотивирало, като дори за целта била създадена бланка за възражение, която се изпращала заедно със съобщението. Бил нужен само подпис. Като подава възражение в законния срок, длъжникът не поемал никакъв риск, като една консултация с адвокат била достатъчна за запознаване на длъжника с правата и задълженията му. Оказаната в конкретния случай правна защита не е осъществена в пълен обем, като не следвало да се приложи чл. 7, ал. 2, т. 2 и чл. 7 от Наредба № 1 от 2004 г. за определяне минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като производството вече било прекратено. Процесуалното представителство за подаване на възражение не било сред изрично предвидените в Наредбата случаи, поради което и на основание § 1 от ДР на Наредбата, следвало възражението да се определи по аналогия, като аналогичен случай бил уреден в чл. 6, т. 5 от Наредбата – за нотариални покани, за молба за приемане или отказ от наследство, за изготвяне на книжа за нотариално вписване, за молба за опрощаване на дължими суми и за други молби, а възнаграждението трябвало да бъде определено в размер на 50 лв. Посочва се съдебна практика на други окръжни съдилища. Моли се обжалваното определение да бъде отменено, а претендираният адвокатски хонорар бъде намален до 50 лева. Прави особено искане за изискване от ответната страна да представи банкова сметка ***.

В законния срок не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна Т.Б.К..

След съвещание настоящият съдебен състав обсъди изложените в жалбата становища и след като извърши проверка на първоинстан-ционното дело намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок от процесуално легитимирана страна против подлежащ на обжалване акт, следователно е допустима. Разгледана по същество се явява основателна.

Видно от Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, Районен съд – К. е бил сезиран със същото и е издал исканата заповед, като я е изпратил на длъжника по нея – Т.Б.К. – с указания че може да подаде писмено възражение срещу заповедта, по образец приложен към нея.

Видно от Възражение с вх. № 6389 от 29.05.2017 г. длъжницата е възразила и с Разпореждане № 4946 от 01.06.2017 г., съдът е указал на заявителя на заповедта “Е.“ ЕООД, че следва в едномесечен срок от получаването му да предяви иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземането си. Разпореждането е получено, законният срок е изтекъл и с Определение № 1056 от 14.07.2017 г., постановено по същото дело, районният съд е обезсилил издадената от него на заповед за изпълнение срещу Т.Б.К., поради изтичане на срока, предвиден в чл. 415, ал. 4 ГПК. Това определение не е обжалвано и е влязло в сила.

С Молба с вх. № 9932 от 17.08.2017 г. районният съд е сезиран с възражение за допълване на определението в частта за разноските, като с обжалваното определение това искане е уважено.

Въз основа на така описаните факти въззивната инстанция достига до следните правни изводи:

Жалбата на “Е.“ ЕООД следва да бъде уважена. От представените доказателства се установява, че заедно със заповедта за изпълнение, на Т.К. е бил изпратен и образец за възражение срещу нея. Съгласно чл. 414, ал. 1 ГПК обосноваване на възражението не се изисква. Взискателят се е дезинтересирал от претендираното вземане, поради което и заповедта е обезсилена, а производството – прекратено. Т.е. длъжницата е осъществила в пълен обем своята защита единствено на база посоченото възражение, образец за което ѝ е бил връчен, заедно с указания за това къде и в какъв срок следва да го подаде. Реално представителство по делото от адвокат действително не е извършвано и поради това не следва адвокатското възнаграждение, изплатено от Т.К., да се определя по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за определяне размера на адвокатските възнаграждения. Съгласно § 1 от ДР на тази Наредба, за непредвидените в нея случаи, какъвто е и настоящият, възнаграждението се определя по аналогия. След извършена проверка, настоящата инстанция констатира, че действително такава аналогия би следвало да бъде уреденото в чл. 6, т. 5 от Наредбата – за нотариални покани, за молба за приемане или отказ от наследство, за изготвяне на книжа за нотариално вписване, за молба за опрощаване на дължими суми и за други молби, а възнаграждението – в размер на 50 лв. Такава е преобладаващата практика и на други окръжни съдилища, както и на Апелативен съд – В.: Определение № 33 от 19.01.2017 г., постановено по в. ч. т. д. № 14 от 2017 г. Поради това съдът счита, че Определение № 1480 от 03.10.2017 г., постановено по частно гражданско дело № 823 от 2017 г. по описа на РС – К., следва да бъде отменено, а възнаграждението, което следва жалбоподателят да заплати, бъде намалено по размер до 50 лева.

В съответствие с указанията, дадени в ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по ТД № 4/2013 г., ОСГТК, т. 8 определенията, постановени от въззивен съд в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване.

Водим от всичко изложено и на основание чл. 278, ал. 1 ГПК Окръжен съд – С.

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Определение № 1480 от 03.10.2017 г., постановено по частно гражданско дело № 823 от 2017 г. по описа на РС – К., като вместо него

ОСЪЖДА “Е.“ ЕООД, ЕИК …, седалище гр. С., район В., ж.к. М., ул. „Р.П. – К. № .да заплати на Т.Б.К., ЕГН **********, адрес *** сумата от 50 лева – направени по делото разноски.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                   2.