Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 26                                     23.01.2018г.                    град Стара Загора

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, IV състав,

на осемнадесети януари 2018 година

в публичното заседание в следния състав :       

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

Секретар : Стойка Стоилова

като разгледа докладваното от съдията – докладчик ЗЛАТЕВ 

Гражданско дело № 17 по описа за 2017 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

          Производството е на основание чл.124, ал.2 от ГПК във вр. с чл.385 от КЗ и във вр. с чл.52- 59 и чл.82- 86 от ЗЗД.

 

Постъпили  са първоначална и уточняваща Искова молба от ищеца- пълнолетния български граждани А.Х. ***, който твърди, че е работник в Мини”М.”-ЕАД гр.Р., обл.С., клон Рудник “Т.- с.Т.на длъжност "Технически ръководител група" и на 07.7.2015г. той е претърпял трудова злополука, вследствие на която му е била извършена ампутация на ляво ходило на ниво глезенна става, като след провеждане на съответната терапия с експертни Решения № 0111/14.01.2016г. и № 33/06.01.2017г. му е била определен процент на инвалидност 75 % с водеща диагноза „Смазване на други части на глезе­на и стъпалото/код 897 8/, и злополуката му е била призната за трудова по чл.55,ал.1 от КСО с разпореждане № 66/16.7.2015г.на НОИ-ТП- С.. Счита, че като работник на Мини “М.”- ЕАД, гр.Р. и съгласно договор от 26.11.2014г. между работодателя му и ответното дружество, той е бил застрахован съгласно Наредбата за задължителното застраховане на работници и служи­тели за риска „трудова злополука"/ПМС № 24/06.02.2006г./, и за настъпилото застрахователно събитие е образувана преписка-щета № 0501-040-0002-2016. Твърди, че съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата/възпроизведен в чл.8.1.от договора/ при трайно намаление на работоспособността вследствие трудова злополука, дължимото обез­щетение е в размер на процент от застрахователната сума, равен на процента на трайно намалената работоспособност, установен от съответния компетентен орган на медицинската експертиза, като съгласно чл.2.1 от договора, застрахователната сума е следвало да е равна на 84-кратния на месечната брутна работна заплата на застрахованите лица към момента на сключ­ване на застраховката/м.октомври 2014г./, поради изчисляване и изплащане на за­платите с един месец назад. Заявява, че на 15.01.2016г. той е изпратил чрез представителството на ответника в гр.Р., необходимите документи за изплащане на застраховател­ната сума, но ми е била изплатена само сумата от 1 271 лв./една брутна месечна запла­та/, каквато сума обече се дължала на работник при временна нетрудоспособност по чл.8.1., накрая от договора. Заявява, че при него е налице трайно намалена работоспособност вследствие на трудова злополука- т.е. процент от застрахователното обезщетение ,равен на процента на намалената работоспособност, установена в медицинската експертиза на работоспособността. Поради което е изпратил до ответното застрахователно дружество жалба, с която е искал да му се изплати полагащото му се обезщетение/05.8.2016г./, но до този момент нямал отговор, поради което е изпратил покана с препоръчано писмо с об­ратна разписка, получена от ответника на 09.02.2017г., но въпреки това до настоящия момент ответното дружество дори не е отговорило на поканата му. Счита, че съгласно чл.8.7. от договора/респ. чл.12 от Наредбата/ обезщетението се изпла­ща в 15- дневен срок от представянето на съответните документи, като този срок е из­текъл за ответника още на 01.02.2016г. и застрахователното дружество е в забава от този момент, поради което му дължало обезщетение за забава на паричното задължение на длъжника по смисъла на чл.86 от ЗЗД. Поради което предявява настоящия иск за сумата от 109 440, 00 лв. главница и към настоящия момент обезщетението за забава на парич­ното задължение на длъжника в размер на мораторна лихва в размер на 11 756.50 лв. за времето от 01.02.2016г. до 20.02.2017г./или общо за сумата 121 196, 50 лв./, както и всички негови разноски по делото. В този смисъла са пледоариите на процесуалния му представител- адвокат по делото, както и писмената му защита.

 

Ответникът- юридическото лице/застраховател/ ЗАД“О.“- гр.С.в Отговора на ИМ сочи, че оспорва изцяло предявените искове по основание и размер, като неоснователни и необосновани, като оспорва изцяло предявените искове за неимуществени   вреди по
основанието им и с оглед предявените им размери, които счита за недължими
и
прекомерно завишени, оспорва всички твърдения на ищцовата страна, направени с исковата молба, тъй същите не били подкрепени и не кореспондирали с материалите,
намиращи се в кориците на настоящето дело, и най- вече, че в конкретния случай не били налице всички
елементи на фактическия състав на отговорността на застрахователя, поради което и не
следвало да се ангажира отговорността му за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца. Твърди, че предвид с плащане на сумата от 1271, 00 лв. на ищеца, той като застраховател бил
изпълнил изцяло задълженията си, произтичащи от застрахователния договор. Счита, че застрахователното събитие е настъпило по изключителната вина
на ищеца, поради което следвало бъде съобразено поведението му и степента на приноса му за настъпване на вредоносния резултат, съгласно разпоредбата на чл.51,
ал.2 от ЗЗД. Счита, че съгласно Декларацията за Трудова злополука, като причина за настъпване
на  злополуката  е отбелязано:   Отклонение от  нормалните действия  (условия) и
материален фактор, свързан с тези отклонения: „А.Х. е стоял с гръб към движещият се електрически локомотив ЕL- 101 по неспреният от движение коловоз № 4, който го блъска." Поради което счита, че е била налице груба небрежност при
изпълнение на трудовите задължения от страна на ищеца. И тъй като в КТ  нямало дефиниция на понятието  "груба небрежност", за дефинирането му не следвало да се
прибягва към понятията в наказателното право, тъй като в съдебната практика по чл.201, ал.2 от КТ било изяснено, че "груба небрежност" е поведение, при което пострадалият не полага дължимата грижа, каквато и най- небрежният би положил в подобна обстановка. Счита, че релевантно за обезщетяването и то относно размера, но не и до степен изключване отговорността на работодателя, е евентуалното съпричиняване от страна на работника. Наличието на груба небрежност, предполага пострадалият да е съзнавал настъпването на вредоносните последици, но да се е надявал да ги предотврати. Според него- видно от представените от ищеца с исковата молба документи, последният е бил инструктиран преди започване на работа, като твърди, че с оглед инструктажа, ищцът е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на процесния инцидент. Счита, че настъпилите увреждания са настъпили в условията на груба небрежност страна на ищеца, като счита, че той е могъл да предвиди и е осъзнавал евентуалното настъпване на вредоносния резултат, като не се е възползвал от законово предоставена възможност на основание чл.283 от КТ правомерно да откаже изпълнението или да преустанови възложената му работа, поради възникнала сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето му, за което също така е предвидена възможност за получаване на обезщетение от страна на работодателя му по чл.219, ал.1 от КТ. Грубата небрежност се обосновавала от субективното отношение на пострадалия към действията си, допринасящи за настъпването на вредоносния резултат и такава била налице, ако работникът е съзнавал, че с тях той би допринесъл за този резултат, но се е надявал да го предотврати. Заявява, че с поведението си ищцът е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, като сам е поставил в опасност собствения си живот и здраве, като по този начин е станал основна причина за настъпване на вредоносния изход. Следвало да се вземе предвид изключителния принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, при определяне на размера на обезщетението- т.е. следвало да е налице компенсация на отговорностите, като това, което сам пострадалото лице е причинил на себе си не следвало да се обезщетява от деликвента, съответно от него като застраховател. Счита, че съгласно чл.51, ал.2 от ЗЗД, както и съгласно трайно установената съдебна практика, при доказан принос (съпричиняване) на пострадалия, обезщетението следвало да се намали съразмерно с доказания процент на съпричиняване, и счита, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, което следвало да се вземе предвид от съдебния състав при постановяване на съдебното решение. Наред с това оспорва  исковете, както по основание, така и по размер, като счита, че са
предявени в изключително завишени размери и не отговарят на действително
претърпените вреди. Поради което счита предявения размер за прекомерен, предвид наличието поведението на пострадалия, довело до настъпване на вредоносния резултат, което следвало да се вземе предвид при определяне размера на обезщетението, тъй като никой не следвало да носи отговорност за това, което пострадалият сам е причинил на собственото си здраве. Налице била компенсация на отговорностите, чието съотношение следвало да се определи от съда.    Оспорва претенцията и по акцесорния иск за лихва, както и размера на
претендираните лихви и началния момент, от който същите се търсят, по аргумент за неоснователност на главния иск. Оспорва и началната дата, от която се претендира законната лихва, тъй като същата следвало да се дължи от момента на уведомяване на застрахователя, а не от настъпване на събитието. С оглед гореизложеното счита, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността му по делото. Поради което моли съда да приеме исковете за неоснователни, необосновани и недоказани, и да ги отхвърли, със законните последици от това. По делото не се е явил негов процесуален представител, взел е само писмено становище по исковете и не е пледирал пред настоящата първа съдебна инстанция.

 

          СЪДЪТ, след като се запозна с направените в Исковите молби претенции, с Отговора на ИМ, със становищата на всяка една от страните по делото, със събраните по делото писмени доказателства, приетите експертизи и с приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, счита за изяснено и доказано следното :

 

          ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКОВЕТЕ:

          Исковете за главници и лихви са процесуално допустими, родово и местно подсъдни настоящия първоинстанционен ОС- С..   Поради което по тях съдът следва да се произнесе по същество с настоящото си първоинстанционно съдебно решение.

 

ОТНОСНО МАТЕРИАЛНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ НА ИСКОВЕТЕ:

По делото са налице данни ищецът, като пострадал да е предявил паричните си репатриращи претенции към застрахователя- ответник по административен ред, за което е образувана при него съответната щета, и той е получил някакво застрахователно обезщетение в размер на 1 271 лв. за временна нетрудосособност, като нито към датата на постъпване на исковата молба в съда/20.02.2017г./, нито към датата на обявяване на делото за решаване/18.01.2018г./ няма данни ответникът- застраховател да е изплащал други парични обезщетения на пострадалия- ищеца, по това застрахователно събитие, предмет на настоящия съдебен спор. Следователно ищецът има пълното законово право да търси договорните си права по настоящия общ съдебен исков ред по това първоинстанционно гражданско дело.

Видно от събраните по делото писмени доказателства- Договор № МТ-514/26.11.2014г., застрахователна полица към същия, Разпореждане № 66/16.7.2015г. на НОИ-ТП- С., Жалба,ведно с обратна разписка от 05.8.2016г.Покана, ведно с известие за доставяне от 09.02.2017г., 2 бр. Експертни Решения № 0111/14.01.2016г. и 0033/06.01.2017г. на Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф.д-р Ст.К.”- С., се установява по несъмнен и безспорен начин, че ищецът е бил работник в Мини”М.”- ЕАД, гр.Р., клон Рудник “Т.”- с.Т., обл.С. на длъжността "Технически ръководител група", че на 07.7.2015г. същият е претърпял трудова злополука, вследствие на която му е била извършена ампутация на ляво ходило на ниво глезенна става и след провеждане на съответната терапия с 2 бл. Експертни решения № 0111/14.01.2016г. и № 33/06.01.2017г. на ТЕЛК- С. му е бил определен процент 75 %  инвалидност с водеща диагноза „Смазване на други части на глезе­на и стъпалото/код 897 8/, като тази злополука е била призната за трудовапо смисъла на чл.55, ал.1 от КСО с Разпореждане № 66/16.7.2015г. на НОИ- ТП- С.. Като работник по трудово правоотношение в Мини “М.”- ЕАД, гр.Р., обл.С. и съгласно писмения договор от 26.11.2014г. между работодателя му и ответното застрахователно  дружество, ищецът служебно е бил застрахован съгласно действащата Наредба за задължителното застраховане на работници и служи­тели за риска „трудова злополука"/ПМС № 24 от 06.02.2006г./, и за настъпилото застрахователно събитие е образувана преписка-щета № 0501-040-0002-2016 при ответника- застраховател. Установи се и не се оспорва от ответника, че още на 15.01.2016г. ищецът е изпратил чрез представителството на ответника в гр.Р., обл.С. необходимите документи за изплащане на застраховател­ната сума, но му е била изплатена само сумата от 1 271 лв., представляваща една негова брутна месечна запла­та, каквато парична сума му се дължи като работник при временна нетрудоспособност съгласно чл.8.1., накрая от застрахователния Договора между работодателя му и застрахователя- ответник. Също така се доказа в хода на делото, че ищецът е изпратил до ответното застрахователно дружество жалба, с която е искал да му се изплати полагащото му се парично обезщетение още на 05.08.2016г., но не е имало и няма писмен отговор от ответника- застраховател, поради което той е изпратил официална покана с препоръчано писмо с обратна разписка, получена от ответника още на 09.02.2017г. Въпреки това до настоящия момент ответното дружество дори не е отговорило на тази официална писмена поканата- както до датата на завеждане на иска в съда/20.02.2017г./, така и до датата на обявяване делото за решаване/18.01.2018г./, макар съгласно разпоредбата на чл.8.7. от договора/респективно по чл.12 от Наредбата/, паричното обезщетение да следва да се изпла­ща в 15- дневен срок от представянето на съответните документи. В конкретния случай очевидно този срок е из­текъл още на 01.02.2016г. , и застрахователното дружество е в забава от този момент , като дължи обезщетение за забава на паричното задължение на длъжника по смисъла на чл.82- 86 от ЗЗД.

 

По делото не са искани, допускани и събирани никакави гласни доказателства пред настоящия първоинстанционен ОС- С..

 

Видно от заключенията на назначените, изслушани и приети по делото съдебни експертизи, се установи следното :

Съгласно заключението на първоначалната съдебно- икономическа експертиза, предвид представените документи на ищеца- фиш за заплата за месец октомври 2014г., издаден от счетоводството на Рудник „ Т.”- Мини „ М. ЕАД- гр.Р., брутното му трудово възнаграждение е в размер на 1271 лв. И съгласно представените документи по делото/застрахователен договор номер 515/26.10.2014г. между Мини “М.” -ЕАД, гр.Р. и ЗАД „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ"- гр. С./, съгласно чл.2.1., застрахователната сума е равна на 84- кратния размер на месечната брутна работна заплата на застрахованите лица към момента на сключване на застраховката (за м.10.2014г. последният месец, поради начисляване и изплащане на заплатите в „ММИ"- ЕАД с 1 м. назад. Поради което размерът на застрахователната сума на застрахования ищец А.Х.Х. е равна на точно 106 764 лв. Видно от застрахователен договор 515/26.10.2014г. между Мини “М.” -ЕАД, гр.Р. и ЗАД „ОЗК- Застраховане"- гр.С., съгласно чл.8.1 от същия, застрахованите лица/ккавото е ищеца/ имат право да получат застрахователни обезщетения при трайно намалена работоспособност в следствие на трудова злополука, като % от застрахователната сума, равен на процента трайно намалена работоспособност, установен от съответния компетентен орган на медицинската експертиза на работоспособността. В конкретия случай размерът на застрахователната сума на застрахования А.Х.Х. съгласно чл.8.1 е равен на 75 % трайно намалена работоспособност/видно от първото Експертно решение на ТЕЛК 0111/14.01.2016г./освидетелстване/ и второто Експертно решение на ТЕЛК 0033/06.01.2017г./преосвидетелстване/- 75 % трайно намалена работоспособност, което е равно на сумата от 80 073 лв. Към датата на изготвяне на съдебно- икономическата експертиза от представените документи по настоящото гр. дело е било видно, че към момента е била изплатена застрахователна сума от 1 271 лв.- една брутна заплата, а размерът на неизплатената сума е 78 802 лв. Следователно размерът на половината от застрахователната сума за ищеца е равен на 75 % от застрахователната сума, представляваща 84 бр. негови брутни трудови възнаграждения, което представлява сумата от 40 036, 50 лв. А съгласно заключението на допълнителната съдебно- икономическа експертиза, съгласно предоставения фиш за заплата за м.октомври 2014г., издаден от счетоводството на Рудник „ Трояново- 1"- Мини „ Марица- Изток", ЕАД- гр.Р. е видно, че брутното трудово възнаграждение на ищеца А.Х.Х. е 1757, 30 лв. Съгласно представените документи на ищеца- застрахователен договор 515/26.11.2014г. между Мини “М.” -ЕАД, гр. Р. и ЗАД „ОЗК- Застраховане"- гр. С., съгласно чл.2.1., застрахователната сума е равна на 84- кратния размер на месечната брутна работна заплата на застрахованите   лица   към   момента   на   сключване на застраховката(за м.10.2014г.), като размерът на застрахователната сума на застрахования ищец А.Х.Х. е равна на 147 613, 20 лв. И тъй като размерът на застрахователната сума на застрахования А.Х.Х. съгласно чл.8.1. е равен на 75% трайно намалена работоспособност- видно от първото ЕР на ТЕЛК 0111/14.01.2016г./освидетелстване/ и второто ЕР на ТЕЛК 0033/06.01.2017г./преосвидетелстване/- 75% трайно намалената му работоспособност е равна на сумата от 110 709, 90 лв. От представените документи по настоящото първоинстанционно гр.дело е видно, че към момента е изплатена застрахователна сума от 1 271 лв./една нетна работна заплата/, размерът на неизплатената сума е 110 709, 90 лв. минус изплатената сума от 1271 лв. е равна на сумата 109 438, 90 лв. Следователно размерът на половината от застрахователната сума за ищеца е равен на 75 % от застрахователната сума, представляваща 84 брутни трудови възнаграждения на ищеца, което прави 55 354, 95 лв. минус вече заплатените му 1 271 лв., след приспадане на изплатената застрахователна сума, размерът на половината неизплатена сума е 54 083, 95 лв.

Същевременно видно от заключението на комплексната медико- техническа експертиза, ищецът- пострадалият Х. се е движил/вървял/ по коловоз № 4 и е бил с гръб към приближаващия го локомотив. В материалите по делото и в преписката по случая, заведена от „Инспекция по труда"- С. нямало достатъчно значими от техническа гледна точка данни, на базата на които да се направи пълен кинематичен и динамичен анализ на възникналата ситуация. Можело да се предполага с много голяма степен на достоверност, че ако пострадалият- ищец е бил с лице към локомотива, той би имал достатъчно време за да напусне габаритната ширина на коловоза и по този начин да предотврати настъпилия вредоносен за него резултат. Трябвало да се има предвид, че ж.п. линиите нямат посока на движение на подвижния ж.п. състав- т.е. пострадалият не е можел предварително да знае от коя посока евентуално може да се появи подвижен състав. Механизмът на настъпилата трудова злополука можело да бъде установен от показания на свидетели- очевидци: Али Салим Али- локомотивен машинист, управлявал електрическия локомотив ЕL- 101 в деня на злополуката и Сабри Ахмед Кимил- машинист на универсална траверсоподбивна машина. Машината е била на коловоз № 5 в момента на злополуката, съгласно показанията на свидетелите М. Златев Стоянов- машинист на универсална траверсоподбивна машина и Анка Тенева Начева- ръководител движение на гарата. От показанията на посочените свидетели пред „Инспекция по труда"- С. можело да се установи следната фактическа обстановка- трудовата злополука е настъпила на гара „Разделна" в рудник „Трояново-1", на коловоз № 4. Ръководителката движение- Анка Начева и тех.ръководител- Ал.Х. са се уточнили, че той с ръководената от него група ще работят на коловоз № 5, като движението по него щело бъде спряно. По коловоз 4, движението нямало да се спира. Х. е направил необходимите измервания на коловоза и подбивната машина е започнала работа- той се е бил отместил от коловоз № 5 и е застанал на коловоз № 4. В същия момент по коловоз № 4 се е приближавал електрически локомотив ЕL- 101. Ал.Х. е бил с гръб към посоката от която се е приближавал локомотива и е вървял. Машиниста на подбивната машина - М. Стоянов е видял приближаващия се локомотив, подал е глава извън кабината на машината и е видял Х. да върви по средата на коловоз № 5. Стоянов е преценил ситуацията като опасна и е подал звуков сигнал, но не е имало достатъчно време за реакция от страна на пострадалия и той е бил блъснат от локомотива. След удара Х. е попаднал между релсите на коловоза, локомотивът е минал над него и в резултат на удара, Х. е получил описаните в медицинската документация, увреждания. Като причини за настъпване на злополуката се сочат- пострадалият Х. е вървял по коловоз № 5, по който не е било спряно движението, машинистът на електрическия локомотив ЕL-101, не е наблюдавал трасето пред локомотива. Ог приложените по делото материали и от проверените документи в „Инспекция по труда"- С., не ставало ясно дали той е бил инструктиран, че по коловоз № 4 се извършват ремонтни работи, за да бъде повишено вниманието му, ръководителят- движение в гарата не е предупредил техническия ръководител за това, че по коловоз № 4 ще премине локомотив, за да се заостри вниманието му и да предприеме мерки за безопасност на всички в състава на ремонтната група. Начините за предотвратяване на трудовите злополуки е бил всички длъжностни лица да спазват стриктно всички разпоредби регламентиращи дейността и като проявяват допълнителна съобразителност в същата посока. В Начините за предотвратяване на трудовите злополуки е било всички длъжностни лица да спазват стриктно всички разпоредби регламентиращи дейността и като проявяват допълнителна съобразителност в същата посока. В случая всяко едно от посочените длъжностни лица е имало възможност с действията си да предотврати настъпването на разглежданата злополука- ръководител движение Начева е имала възможност да предупреди машиниста на локомотив ЕL- 101, че на 5-ти коловоз се извършват ремонтни работи, в момента в който му е разпоредила маневрата. Можела е да предупреди и техн.ръководител Ал.Х. за предстоящата маневра. Машинистът на електрическия локомотив е можел да действа предпазливо, преминавайки покрай участъка на който се е работело. Пострадалия Х. е следвало да не навлиза на 4-ти коловоз, след като са се уговорили с ръководител движение, че по него няма да се спира движението. Следователно злополуката е настъпила в резултат на поредица от грешки на посочените по-горе длъжностни лица. От своя страна заставането на пострадалия- ищец в границите на коловоз № 4 не е било свързано с изпълнение на извършваната в момента негова служебна дейност, тъй като той не е очаквал, че по коловоза в този момент ще премине подвижен състав. Ето защо в конкретния случй е била налице косвена причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия за него вредоносен резултат.

 

Заключенията на трите съдебни експертизи не са оспорена от никоя от страните по делото- нито частично, нито цялостно. Същите се възприемат от съда, като напълно обективни, професионални, обосновани и пълни.

 Следователно видно от събраните по делото доказателства са налице всички елементи на сложния фактически сьстав, ангажиращ отговорността на ответника- застраховател за заплащане на дължимата се парична сума- налице е сключен официален писмен договор за задължителна застраховка по реда на Наредбата за задължително застра­ховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука" /НЗЗР-СРТЗ/.установена от НОИ- С. „трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО, установена е била степен на трайна неработоспособност с акт на орган на медицин­ската експертиза, представени са всички необходими документи, изисквани по чл.11 от НЗЗРСРТЗ, налице са и заключенията на вещи лица по делото. В тази връзка се явява изцяло неоснователно и недоказано твърдението на ответника в т.2 от Отговора му на ИМ, тъй като твърдението, че с изплащането на сумата от 1 271 лв. на пострадалия- ищец, той бил изпълнил задължението си, тъй като това твърдение се намира в ло­гическо противоречие с твърдяното от него в т.1 на същия този Отговор. Още повече, че се отнася за лице с трайно намалена работоспособност, а изплащането на обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение се отнася за работник или служител с временно намалена такава. Не намира опора в закона и Наредбата и твърдяното в т.З от Отговора на ИМ на ответника- застраховател, че в кон­кретния случай намирала приложение разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, тъй като с поведението си пострадалият- ищец бил  допринесъл за настъпването на злополуката и на вредоносния резултат от нея, тъй като в чл.8, ал.2 от НЗЗРСРТЗ е определен минималният размер на за­страхователната сума по този специален договор за застраховка, и тази разпо­редба се явява императивна с оглед обстоятелството, че се касае за задължителна застраховка на категория лица, ползуващи се със специална закрила и не може да бъде определена застрахователна сума, по- малко от предвидения в Наредбата неин минимален размер, което се подкрепя и от разпоредбата на чл.252 от КЗ/отм./. В случая очевидно се касае за специален закон-КЗ/отм./, а именно нормата на чл.249, т.З от същия КЗ/отм./, уреждащ задължителна застраховка, установена със закон-  именно нормата на чл.52, ал.1 от Закона здравословни и безопасни условия на труд/ЗЗБУТ/, поради което и разпоредбите на общия закон/ЗЗД/ относно непозволеното увреждане са неприложими. Дори редбите на отменения КЗ са възпроизведени и в новия, сега действащ чл.385-чл.387 от КЗ, където дори изрично е предвидена забрана застрахователната сума да бъде оспорвана от страните, след като се касае за фиксирана парична сума, какавато е и константната пректика на съдилищата и на ВКС по аналогични казуси. Наред с това неоснователни се явяват и твърденията на ответника- застраховател в т.4 от Отговора му на ИМ от­носно наличието на „груба небрежност от страна на пострадалия- ищец за настъпването на трудовата злополука. Посочените норми в КТ се явяват  несъотносими в случая, тъй като претенцията на ищеца се основава на сключения задължителен писмен договор за застраховка, а посочените от ответника разпо­редби в КТ се отнасят за имуществената отговорност на работодателя му/който не е страна по делото/ по смисъла чл.200 и сл. от КТ, и не намират приложение в конкретния казус, защото застрахователния договор по НЗЗРСРТЗ покрива неимуществени вреди, има за предмет лично неимуществено благо/животът и здравето на застрахования работник/- ищеца, а няма за предмет застраховане на имуществената отговорност на работодателя му за вреди, уредена в чл.200 от КТ. Тъй като няма обезщетителен характер, плащането на застрахователната сума от страна на застрахователя е задължително при настъпване на покрития от застраховката риск и то независимо от това дали застрахованият е допринесъл за настъпването на трудовата злополука, освен ако умишлено не е причинил увреждането. Именно поради този свой необезщетителен характер, застраховател­ната сума може да се кумулира с други обещетения/например по застраховка „гражданска отговорност"/, като този извод не се опревергава от колизията между КЗ и КТ/чл.200, ал.4/, тъй като застраховката „трудова злополука" няма обезпечителен характер и платената от застрахователя застрахователна сума не следва да се редуцира от гражданската отговорност на застраховащия ра­ботодател, за което е налице многобройна, константна и непротиворечива съдебна практика на съдилищата по аналогични казуси. В подкрепа на гоизложеното е и разпоредбата на чл.238, ал.7 от КЗ/отм./. Следователно очевидно възможност да прави възражение за съпричиняване на вре­дата не е предвидена за застрахователя, като основанията за евентуално неплащане или намаляване на застрахователната сума са предвидени единствено в разпоредбите на чл.188- чл.191, чл.234, ал.7 и чл.239 от К3/отм./, които в конкретния случай не са налице. Още повече, че не е налице и „груба небрежност" от страна на ищеца за настъпване на злополуката. От приетото по делото заключение на комплексната медицинско- техническа експертиза се установи по несъмнен и безспорен начин,че основна вина за настъпването на процесната „трудова злополука“ имат други длъжностни лица/извън пострадалия ищец/, които не са спазили основни свои задължения съгласно действащите нормативни актове, уреждащи поведението на работниците и служителите в ж.п.транспорта в „Мини Марица-Изток"- ЕАД, гр.Р., обл.Старозагорска, а именно- „Инструкция по безопасността на труда при строителство, експлоатация и,текущо поддържане и ремонти в железо­пътния транспорт/2004г./„ и „Инструкция за определяне общите правила за движение на влаковете,маневрената работа и безопасността на превозите по железопътната инфраструктура на „Мини Марица-Изток"- ЕАД/2007г./", тъй като съгласно чл.39, ал.2 от Инструкция за безопасност   : "Дежурният ръководител, ръководещ маневрата,е  длъжен да предупреждава и изчаква отстранява­нето на работници по и в близост до пътя", съгласно чл.59 от същата, "Машинистът е длъжен- по ал.1 "да наблюдава пътя....“, по ал.2 "своевременно да подава  установените сигнали при приближа­ване към места, където се извършват пътни работи", по ал.3 "при приближаване към хора намиращи се на ж.п.пътя, многократно да подава сигнал „вниманиедо спирачно разстояние и ако хората не се отстранят, машинистът взема мерки за спиране на влака/возилото/, продължавайки да подава сигнал „внимание", по ал.19 "при управление на локомотив, машинистът стои в кабината по посока на движението", а по чл.359 от същата "При работа на многопътни участъци/т.е.повече от един коло­вози/ движещият се подвижен железен състав по съседния коловоз, трябва да се предупреди да намали скоростта или да спре". Съгласно разпоредбата на чл.173, ал.1, т.6 от Инструкция за определяне на общите правила, "Машинистът е длъжен да следи пътя и подава звукови сигнали", и по чл.285 от същата Инструкция "Дежурният ръководител движение е длъжен да даде съгла­сие и предпише условията за преминаване според тези условия....например ремонт на съседни коловози."Това изброяване на нарушенията на длъжностни лица, пряко отговорни за безопасността на труда, по категориченп начин опровергават твърдението на ответника за наличието на „груба небрежност" в действията на пострадалия ищец. Това изрично е посочено и от вещи­те лица в отговора на въпрос № 3- накрая. Поради което очевидно до тази зло­полука не би се стигнало, ако посочените длъжностни лица и най- вече ръково­дител- движение и локомотивния машинист са били изпълнявали малко по- съвестно своите служебни задължения, като за настъпнатето на трлудовата злополука най-малък принос има пострадалия ищец. Следователно основният иск в увеличения си размер е доказан, както по фактичмеско и правно основание, така и по размер до 109 438, 90 лв. съгласно второто заключение на ССчЕ, като от заключението на вещото лице- икономист се установи и доказа по несъмнен и безспорен начин абсолютно точният размер на застрахователната сума и мораторната лихва върху нея за посочения период от време.

 

Предвид което исковете за главница и лихва на ищеца/пострадал от „трудовата злополука“/ против ответника/застраховател на работодателя му/ в увеличените им размери до доказаните 109 438, 90 лв. се явяват напълно основателни и доказани по основание и по размер, и следва да бъдат уважени по реда на чл.385 от КЗ и във вр. с чл.55- 59 и чл.82- 86 от ЗЗД, ведно с всички законни последици от това- включително лихвите в размер на 11 756, 50 лв. при искова претенция за тях от точно 11 756 лв. по чл.82- 86 от ЗЗД и всички разноските на ищеца по делото пред настоящия първоинстанционен съд. А в останалата част за разликата от 1, 10 лв. над доказаната главница 109 438, 90 лв. до претендираната главница от 109 440 лв., следва да се отхвърли частично, със законните последици от това.

 

На осн. чл.78 във вр. с чл.80 от ГПК, с оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца всички негови разноски пред настоящата първа съдебна инстанция, съгласно представения Списък по реда на чл.80 от ГПК, в размер на общо  8 968, 30 лв.

 

И на основание чл.78, ал.6 във вр. с ал.1 от ГПК ответникът- застраховател следва да бъде осъден да заплати върху практически изцяло уважените против него искове за главница и лихви дължимата 4 % ДТ в размер на общо 4 848 лв., в полза на Органите на съдебната власт, по приходната сметка на настоящия първоинстанционен ОС- С., в обслужващата го “ЦКБ”- АД, клон С., в полза на ВСС- С..

 

Настоящото първоинстанционно съдебно решение може да се обжалва в законния 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, с въззивна жалба чрез настоящия първоинстанционен Окръжен съд- гр.Стара Загора пред въззивния му Апелативен съд- гр.П..

 

          Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.124, ал.2 от ГПК във вр. с чл.226, ал.1 от КЗ и във вр. с чл.52- 59 и чл.82- 86 от ЗЗД, първоинстанционният Окръжен съд- гр.С.

 

 

Р      Е      Ш      И    :

 

 

          ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ"- гр.С., адрес на управление в гр.С.- 1301 ,ж.к.Възраждане“, ул."С. С." № . ет.., ЕИК …., да заплати на А.Х.Х.- ЕГН ********** *** парични обезщетения за претърпените от него неимуществени вреди в размер на общо 121 196, 50 лв., от които главница 109 440 лв./сто и девет хиляди четиристотин и четиридесет лева/, дължаща се за претърпяна от ищеца трудова злополука на 07.07.2015г. съгласно застрахователен договор № МТ-515/26.11.2014г. между Мини “М.”- ЕАД, гр.Р., обл.С. от една страна/като застраховащ/, и ЗАД „ОЗК-З."- гр.С. от друга страна/като застраховател/, ведно със законната лихва 11 756 лв./единадесет хиляди седемстотин петдесет и шест лева/ върху тази главница от 01.02.2016г. до 20.02.2017г., ведно със законната лихва върху 121 196, 50 лв. от 20.02.2017г. до окончателното й изплащане, както и сумата 8 968, 30 лв./осем хиляди деветстотин шестдесет и осем лева и тридесет стотинки/ разноски по делото, като отхвърля иска за главница над доказаните 109 438, 90 лв. до претендираните 109 440 лв., като неоснователен и недоказан в тази му част.

 

 

          ОСЪЖДА ответника ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- З."- гр.С., адрес на управление в гр.С.- 1301, ж.к.В.“, ул."Света С." № ., ет.., ЕИК …. да заплати дължимата ДТ- 4 848 лв./четири хиляди осемстотин четиридесет и осем лева/ по приходната сметка на ОС- С. в обслужващата го „ЦКБ- АД“, клон С., в полза на органите на Съдебната власт- ВСС, гр.С..

 

 

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, с въззивна жалба чрез ОС- С. пред ПАС-П..

                                          

 

                                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :