Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№1                                                   04.01.2018 г.                       град С.З.В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На четвърти декември                                         две хиляди и седемнадесета година

в открито заседание, в следния състав: 

                                                                      

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                          

Съдебен секретар Павлина Георгиева,

Прокурор Петър Василев

като разгледа докладваното от съдията докладчик  УРУКОВ

гражданско дело № 65 по описа за 2017 година, за да постанови решението, взе предвид следното:

 

Производството е образувано е по искова молба на И.Т.И. срещу Прокуратурата на Република България и е с правно основание – чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

 

Ищецът твърди, че по сигнал на лицата М.К.Т., Т.С.Т., З.В.Г.и М.В.В.за извършено спрямо тях престъпление, срещу него било образувано досъдебно производство №301/2009г. по описа на ОД на МВР гр.Ст.Загора, Прокурорска преписка №496/2009г. на Районна Прокуратура - Стара Загора, по чл.315, ал.1, вр. с чл.309, ал.2, вр. с ал.1 от НК. Престъплението, за което му било повдигнато обвинение, било следното: че на 27.01.2005г. в гр.С.З.съставил частен документ - запис на заповед, представляващ ценна книга, като попълнил лист, носещ подписа на  гадателя-М.К.Т., със съдържание, което не съответствало на волята на подписалия, че дължи сума в размерна 5000лв, в полза на Е.Т.И., престъпление по чл.315, ал.1, вр. с чл.309, ал.2, вр. с ал. 1 от НК; че на 11.08.2005г. в гр.С.З.съставил частен документ-запис на заповед, представляващ ценна книга, като попълнил лист, носещ подписа на издателя-Т.С.Т., със съдържание, което не съответствало на волята на подписалия, че дължи сума в размерна 12000лв, в полза на С.А.Й., престъпление по чл.315, ал.1, вр. с чл. 309, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.; че на 02.02.2007г. в гр.С.З.съставил частен документ-запис на заповед, представляващ ценна книга, като попълнил лист, носещ подписа на издателя-Т.С.Т., със съдържание, което не съответствало на волята на подписалия, че дължи сума в размер на 3500лв, в полза на Е.Т.И., престъпление по чл.3/5, ал.1, вр. с чл.309, ал.2, вр. с ал.1 от НК; че на 14.03.2005г. в гр.С.З.съставил частен документ-запис на заповед, представляващ ценна книга, като попълнил лист, носещ подписа на издателя-З.В.Г., със съдържание, което не съответствало на волята на подписалия, че дължи сума в размер на 10000лв, в полза на С.А.Й., престъпление по чл.315, ал.1, вр. с чл.309, ал.2, вр. с ал.1 от НК; че на 01.08.2006г. в гр.С.З.съставил частен документ-запис на заповед, представляващ ценна книга, като попълнил лист, носещ подписа на издателя- М.В.В., със съдържание. което не съответствало на волята на подписалия, че дължи сума в размер на 38 000лева, в полза на Б.Г.Т., престъпление по чл.315, ал.1, вр. с чл.309, ал.2, вр. с ал. 1 от НК. След приключване на разследването на 21.2.2011г. в Районен съд гр.С.З.бил внесен изготвения от прокурор от Районна прокуратура гр.С.З.обвинителен акт по досъдебно производство №301/2009г. на ОД на МВР гр.С.З.против него по чл.315, ал.1, вр. с чл.309, ал.2, вр. с ал.1 от НК, като било образувано н.о.х.д.№328/2011 г. по описа на РС гр.Стара Загора. Подсъдими биле и други лица. С присъда № 53 / 19.03.2012г. по н.о.х.д. №328/2011 г„ РС С.З.го оправдали изцяло по повдигнатите му обвинения. Оправдани били и другите подсъдими Е.Т.И., С.А.Й. и Б.Г.Т.. В законовият срок срещу присъдата на районния съд бил подаден протест от страна на РП гр.Стара Загора. Във връзка с последния в ОС гр.С.З.било образувано ВНОХД № 1 175 по описа на съда за 2012год. С решение №155/31.07.2012г. постановено по ВНОХД №1175/2012г. на ОС гр.Стара Загора, присъда №53/19.03.2012г. постановена по н.о.х.д. №328/2011 г. по описа на РС С.З.била потвърдена изцяло като законосъобразна, като по този начин бил окончателно признат за невиновен и оправдан по въздигнатото против него обвинение. Решението на ОС гр.Стара Загора, потвърждаващо оправдателната му присъда било окончателно. През времето на досъдебното и съдебното производство се считал за невинен и за жертва на безцеремонното, арогантно и цинично поведение на органите на прокуратурата и на досъдебното производство. Считал също така, че имало целенасочена показност във всички предприети срещу него действия сякаш с цел назидание. Унищожена била психическата му стабилност. Затворил се в себе си и постоянно го връхлитали мрачни мисли за бъдещето му. Загубил контакти с близки и познати, с роднините си също. Още след като било образувано досъдебното производство срещу него, този факт се разчул в града и хората започнали да го обсъждат и да се отнасят с откровено недоверие към него. Коментирало се, че било доказано извършеното от него и че ще влезел в затвора за ефективно изтърпяване на наказанието. Било въпрос само на време. Изпаднал в отчаяние и страховете за съдбата му се засилили. Бил сигурен, че не бил извършил каквото и да било престъпление, бил убеден в правотата на действията си, но въпреки всичко бил привлечен като обвиняем. Огорчението му и несигурността за бъдещето му се засилвали още повече и от коментарите из града, в който живеел. Коментарите без съмнение се отразили и на работата му като адвокат. Мислите му за все по растящата вероятност да бъде предаден на съд за нещо, което не бил извършил, го потискали денонощно. Често се затварял в себе си и нямал желание за работа, да контактува с хора, дори с най-близките си. Нямал желание за нищо. Станал неразговорлив, което било нетипично за него. Цялото това негово мрачно настроение се пренесло и в домът му и върху съпругата му, върху родителите и близките - те започнали да се притесняват за здравето му. Всички те били принудени да полагат неимоверни усилия, за да го успокояват и да го накарат да се чувствал по-добре и да бъдел себе си. Всичките му усилия да си изгради добро професионално име били компрометирани и едва ли не се оказали напразни. Чувствал погледите на колегите - магистрати насочени с недоверие. От това пострадала работата и самочувствието му. Започнал да се чувства неуверен по делата, по които влизал като защитник и процесуален представител. Страхувал се дали в това положение бил в състояние да защити правата на клиентите си по най-добрия начин. Някои колеги го питали, какво точно се е случило и защо се е стигнало до тук, задавали му въпроса дали все още практикува адвокатската професия, като това се случвало и в съдебни заседания, пред негови клиенти. Тези думи се забивали в сърцето му, чувствал се неуверен - постоянно се поставяли под въпрос професионалните му умения и професионалното му качество. Заради нарасналата в него неувереност, често се случвало да моли други колеги адвокати да влизат на съдебните дела вместо него. Вече не само близките му, но и по-далечните му познати, започнали да го избягват и да го считат за престъпник. Открито започнали да се правят язвителни коментари относно бъдещето му пребиваване в затвора. Затова притесненията му не само не изчезвали, но се и задълбочили. Безсънието му също. Имал чувството, че като отивал на дело, ще му бъде устроено показно задържане от съдебна зала и повече нямало да се върне в къщи - ще бъде отведен в затвора, където щял да остане до финала на съдебния процес. В него заседнало мъчителното усещане, че бил жертва на някакъв абсурден сценарий, чиято цел била да разбие целия му живот, семейството му, да го отдели от приятелите му, да го изолира и унищожи духом, а накрая и физически. Тези три години и половина, в които срещу него се водело наказателно производство и бил привлечен като обвиняем, били най-лошите години в живота му. Събуждал се с мисълта, че хората го смятали за престъпник, нямало ден, в който да не изпитвал страх от бъдещето, лягал с мисълта каква ли несправедливост щяла да му донесе следващия ден.

 

Предвид гореизложеното, моли да се постанови решение, с което да се осъди Прокуратурата на Република България да му заплати сумата в размер на 150 000лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, които претърпени от него неимуществени вреди са настъпили в резултат на упоритите действия на Прокуратурата по повдигане на обвинение против него по досъдебно производство №301/2009г. по описа на ОД на МВР гр.Ст.Загора, Прокурорска преписка №496/2009г. на Районна Прокуратура - С.З.и внасянето на обвинителен акт в съда по който било образувано н.о.х.д. №328/2011 г. по описа на РС Стара Загора, които обвинения обаче се оказали неоснователни и недоказани и бил оправдан по повдигнатото обвинение с присъда №53/19.03.2012г. постановена по н.о.х.д. №328/2011г. по описа на РС Стара Загора, потвърдена с решение № 155 / 31.07.2012г. постановено по ВНОХД №1175/2012г. по описа на ОС гр. С.З.от дата 31.07.2012г. На основание чл.86 от ЗЗД, моли да бъде присъдена законната лихва върху определената от съда сума за неимуществени вреди, която е дължима от 31.07.2012г. - датата на постановяването на окончателния оневиняващ прокурорски акт до окончателното изплащане на присъденото от съда обезщетение. Претендира за разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Петър Василев – прокурор при Окръжна прокуратура гр.Стара Загора, в който заявява, че счита исковата претенция за недоказана. Тежестта на доказване лежала върху ищеца и той следвало да представи доказателства в подкрепа на твърденията си. Също така следвало да подкрепи с доказателства и наличие на причинна връзка между твърдените неимуществени вреди и воденото досъдебно производство. Оспорва иска за обезщетение за неимуществени вреди по размер като завишен и неотговарящ на критерия „справедливост“ визиран в чл. 52 от ЗЗД на икономическия стандарт в Република България и на съдебната практика по аналогични случаи, включително и тази на ЕСГТЧ.

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

От събраните по делото доказателства, се установява, че срещу ищецът e било образувано досъдебно производство № 301/2009г. по описа на ОД на МВР гр.Ст.Загора, Прокурорска преписка №496/2009г. на Районна Прокуратура - Стара Загора, по чл.315, ал.1, вр. с чл.309, ал.2, вр. с ал.1 от НК.

На 21.02.2011г. в Районен съд гр.С.З.бил внесен изготвения от прокурор от Районна прокуратура гр.С.З.обвинителен акт по досъдебно производство №301/2009г. на ОД на МВР гр.С.З.против него по чл.315, ал.1, вр. с чл.309, ал.2, вр. с ал.1 от НК, като било образувано н.о.х.д. № 328/2011 г. по описа на РС гр.Стара Загора.

С присъда № 53/19.03.2012г. по н.о.х.д. №328/2011г. РС С.З.го e оправдал изцяло по повдигнатите обвинения.

В законовият срок срещу присъдата на районния съд е бил подаден протест от страна на РП гр.Стара Загора. Във връзка с последния в ОС гр.С.З.било образувано ВНОХД под № 1175 по описа на съда за 2012год.

С решение №155/31.07.2012г. постановено по ВНОХД №1175/2012г. на ОС гр.Стара Загора, присъда №53/19.03.2012г. постановена по н.о.х.д. №328/2011 г. по описа на РС С.З.е била потвърдена изцяло като законосъобразна, като по този начин е бил окончателно признат за невиновен и оправдан по въздигнатото против него обвинение. Решението на ОС гр.С.З.е било окончателно и не е обжалвано пред по-горна инстанция.

От показанията на разпитаната в открито съдебно заседание на 06.11.2017 год. свидетелка С.И.И.се установява, че няма представа къде се е намирал съпруга й, когато са му повдигнали обвинение. Задържан бил под стража тогава на 25.10.2011г. Имал е и други дела. Били го освободили през м.07.2012г., след което бил около 25 дни навън и пак го задържали. По това дело нямало мярка. И по предното вземал медикаменти, бил спрял за определено време и след това пак започнал. Това дело, по което бил задържан, било висящо все още. Знае за обвинение, по което били четири лица – той, свекърва й, брат му и С.А.. Ходил бил на разпити в съда, доколкото знае ставало въпрос за документи, някаква запис на заповед, не можела да цитира обвинението, не била юрист. Бил доста притеснен от този факт. Доколкото знаела имал оправдателна присъда по делото. По делото по същество не можела да каже, защото не била присъствала на разпитите. Бил притеснен, защото доколкото чувала от него коментари, че било спретнато нещо, някаква вражда с прокурори и оттам обвиненията били скалъпени. Бил притеснен, видимо му личало, бил изнервен. През нощта почти не спял, ставал, пушел по терасите, хапчета вземал. Не се чувствал виновен и точно в това бил проблема, че неоснователно го привличали като обвиняем, без да имал някаква вина за това и точно за това му били притесненията. Точно като дати не можела да каже, но 2010г. започнало всичко и 2012 г. приключило с оправдателната присъда. За целия този период. Свекърва й и брат му също били потърпевши, приятелите започнали да се поотдръпват, защото никой не бил наясно, чувало се само оттук – оттам, че имало измами. До последно бил в някакви взаимоотношения и после започвали да не му вдигат телефона, просто спрели да поддържат комуникация. Значително по-малко клиенти идвали през този период. Отдръпнали се клиентите. Той също бил видимо притеснен. Отразило му се разбира се, бил изнервен доста. Велаксин пил за нервите, за сън е вземал Тритико. С тяхна позната, която била лекар се съветвали и тя казвала какво да взема. Олекнало му определено, след като била излезнала оправдателната присъда. Нямала представа за други инстанции. Пред ОС мисли, че имал и я потвърдили, но по-нагоре не знае. Потвърдили оправдателната присъда.

От показанията на разпитаният свидетел Н.А.Н.се установява, че се познавали с И. от 15 – 20 години, приятели били, семейни приятели. През всички тези години поддържали постоянна връзка. В периода 2010г. – 2011г. в Заложната му къща, която се намирала на центъра на пазара, И. си спрял колата пред офиса и казал, че отива на разпити, викали го на разпит и в тази връзка му е споделял. Гледал го, че бил много притеснен, умислен. Като го попитал нещо той бил завеян. Споменавал му, че го обвиняват неправомерно и още повече, че обвиняват роднините му - брат му и майка му. В много случаи го бил виждал не бил на себе си, неадекватен. Пиел много лекарства. Жена му била лекар и му била съдействала с колеги и оттам знаел, че пиел доста лекарства за успокоение. Техни общи познати, приятели и други, които знаели, че бил приятел с него и като идвали при него питали какво става с този човек, не бил на себе си. Негови бивши колеги от полицията питали какво му става на И.. Мисли, че периода бил през 2010г. и септември – края на октомври 2011г. до преди да го задържат. Имало повдигнато обвинение, имал вече някакви заседания. Казвал, че абсолютно неправомерно го обвинявали. Един прокурор го обвинявал с фалшиви свидетелски показания. Давал бил пари на жена, неправилно го обвинявали. Състоянието му било неадекватно, защото казвал, че до сега не са го обвинявали по такъв начин. Техни общи други познати били забелязали това нещо. Започнали да странят хората от него, негови бивши колеги от полицията също вземали да странят, гледали го като прокажен. Казвал, че този прокурор го нагласял с негови свидетели. Въобще не бил на себе си през цялото време. През цялото време пиел лекарства, едно нещо се оправяло, друго се разваляло. Споделял му, че не можел да спи. Въобще здравословното му състояние не било добро. Това продължило до последно преди да го задържат до края на 2011г. Впоследствие чувал от жена му, че и в ареста продължавало да му тежи тази работа. От него знаел, че бил освободен за известно време от ареста и му споделял, че съда го оправда, не бил виновен за каквото бил обвиняван. След това прокуратурата го обжалвала на по-горна инстанция определението на съда. Естествено, че след като го оправдали с течение на времето, малко по малко тези лекарства психиатрични, те биле със забавено действие и ги спрял, и във времето се оправил. Това дело било за някаква запис на заповед и че жената, на която бил дал пари, Л. се казвала, отричала да ги е вземала. В последствие знаел, че бил задържан по друго дело. Преди това през 2003г. имал дело. В края на 2010г. мисли, че му повдигнали обвинение по това дело. Той за другите дела впоследствие като го задържали разбрал, че има обвинение, той за другите не знаел.

От показанията на разпитаният свидетел И.Г.З.се установява, че познава ищеца И. И. и са работили заедно от 2010г. в една и съща кантора. Събрало ги един общ казус, той работел предимно нак. дела, изп. производства. Свидетелят работил гражданска и търговска материя. Знаел, че в този период 2010г. – 2011г. срещу него и срещу хора от семейството му се водило нак. дело във връзка с някаква запис на заповед. Казали му, че бил оправдан от първата инстанция и след това е потвърдено от втората. Въпреки доста сериозния времеви период, който бил изтекъл от тогава до сега си спомнял, че го преживял доста тежко. Бил обвинен несправедливо, както и че срещу майка му и брат му били повдигнати подобни обвинения. Знаел, че пиел лекарства, бил станал по-нервен, оплаквал се от несправедливо отношение. От прокуратурата, че бил несправедливо обвинен, че това било повлияело на контактите му с колеги. Някои от тях се опитвали да се отдръпват от него. Вероятно било продължило през целия период, през който са се водили делата. В различни периоди забелязвал такива признаци за безсъние, раздразнителност. Влизал в кантората, забравил нещо, връщал се, ядосвал се. По онова време през 2010г. – 2011г. тя се намирала на ***, работили в една кантора. Чувал да говори по телефона с колеги, които ги кани в кантората и после е чувал, че отказвали да дойдат, защото им повлияло нак. производство и това му вредяло на личния и професионалния живот. Качеството на работа предполагал, че не, защото бил сериозен човек и си проверявал работата по няколко пъти, но от гледна точка на обема на работа, това било предположение от негова страна предполагал, че била намаляла от гледна точка на контактите с хора, които се били отдръпнали поради това, че срещу него се води нак. производство. По-късно към края на 2011 г., късната есен го задържали и след това започнало друго нак. производство, но на друго основание и доколкото знаел все още се водело. Периодът, за който говорел доколкото си спомнял, бил едно дело. По-голямата част от 2011г. не го било имало другото дело.

От показанията на разпитаният свидетел Х.Д.Х.се установява, че познавал И. от много време. Имал някакво обвинение през 2010г. – 2011г. Също лицето Л. познавал. Обвинението било за някаква запис на заповед. Л.С.имала да връща пари на И. и казала, че не било вярно написано, само и само да има проблеми. Той бил много пъти там, когато вземала пари. Не ги връщала. Той също бил работил с нея. Говорили са, виждали са се. Не вярвал, че можели да го обвинят за нещо, което не бил направил. Бил изпаднал в някаква депресия. Знаел, че бил на хапчета. Знаел, че майка му и брат му били обвинени също. Това обвинение завършило с оправдателна присъда. Имало обжалване от прокуратурата, очаквало се пак и бил се притеснил, но мисли, че завършило с оправдателна присъда. След това знае, че имало някакво дело.

При така установените факти и обстоятелства по делото, могат да се направят следните правни изводи:

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Не се спори, че срещу ищецът е било повдигнато обвинение за извършени престъпления, за което НК предвижда наказание лишаване от свобода.

Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ -  незаконно обвинение в извършване на престъпление. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В хода на делото се установи от събраните доказателства, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, свързани с воденото срещу него наказателно производство.

Съгласно т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968г. понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди - това са продължителността на проведеното наказателно преследване, наложените принудителни мерки за неотклонение, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил незаконно обвинен.

От събраните свидетелски показания по делото, се установяват отрицателните изживявания на И.И., преживените от него негативните емоции, затваряне в себе си, депресивни мисли, притеснение, огорчение, несигурност за бъдещето, чувство на непълноценност, нежелание да излиза навън, да контактува с хора.

От събраните и ангажирани по делото доказателства, съдът намира, че се установява факта на причинени на ищецът неимуществени вреди. Неимуществената вреда представлява сериозно засягане на личността и достойнството на едно лице, изразява се в търпенето на болки и преживявания от негова страна. При съобразяване на конкретната личност, която е засегната, начинът, по който тя е преживяла случилите се събития и отраженията, които те са оказали върху нея и при съобразяване преди всичко на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че за описаните по-горе действия на ответната по делото страна на ищцата се следва обезщетение в размер на 15 000 лв. от посоченото по-горе незаконно повдигане на обвинение. Последното има за цел да репарира накърняването на лични права и интереси, а справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 от ЗЗД на всички неимуществени вреди, означава да се определи точен паричен еквивалент на негативните преживявания и психическото им отражение върху увреденото лице. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Те са били причинени и са настъпили в определен предходен момент, което обстоятелство следва да се вземе предвид, а съдът определя парично обезщетение за тях сега, при постановяване на съдебното решение. Тъй като при определянето на техния размер съдът е длъжен да отчете всички фактори, които са оказали влияние в тази насока следва да се съобрази факта на продължителността на негативното засягане на правата на личността – близо три години.

По така изложените съображения съдът счита, че така предявената претенция е изцяло основателна. Размерът на обезщетението за неиумеществени вреди следва да бъде определен към момента на възникване на основание за обезщетяване и съобразно принципа на справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД. Началният момент, към който възниква отговорността в случая е датата  на влизане в сила на решението на съда  за прекратяване на наказателно производство срещу ищецът - в случая към 31.07.2012г.

По отношение на разноските:      ищецът е направил разноски, както следва: държавна такса 10 лв., като съобразно правилото на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ с частичното уважаване на иска му, ответникът следва да бъде осъден да му заплати изцяло разноските за внесена за производството ДТ от 10 лв. По делото не е представен договор за правна помощ или други доказателства за направени разноски за пълномощника на ищеца адв. М., а само писмено пълномощно от 27.07.2017 год. /на лист 110 от делото/, поради което такива разноски за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от горното, съдът

 

                                      Р  Е  Ш  И:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.Витоша № 2, Булстат 121817309 да заплати на И.Т.И., ЕГН ********** ***. ***сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, настъпили в резултат на действията на Прокуратурата по повдигане на обвинение против него по ДП 301/2009г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора, по което досъдебното производство е признат за невиновен с присъда на РС гр.С.З.№ 53/2012г. от дата 19.03.2012г., по н.о.х.д. №328/2011г., потвърдена с решение №155/31.07.2012г. постановено по в.н.о.х.д. №1175/2012г. по описа на ОС С.З.от 31.07.2012г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 31.07.2012г. до окончателното й изплащане. 

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част за размера над 15 000 /петнадесет хиляди/ лева до претендираните 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева като неоснователен и недоказан в тази му част.

 

            ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.Витоша № 2, Булстат 121817309 да заплати на И.Т.И., ЕГН ********** ***. ***сумата  от 10 /десет/ лева, представляващи платената по делото държавна такса. 

           

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му  му на страните, пред Апелативен съд - Пловдив. 

 

 

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: