Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№3                                                    04.01.2018 г.                          град Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На четвърти декември                                          две хиляди и осемнадесета година

в открито заседание, в следния състав: 

                                                                      

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                          

Съдебен секретар Павлина Георгиева,

Прокурор Петър Василев

като разгледа докладваното от съдията докладчик  УРУКОВ

гражданско дело № 92 по описа за 2017 година, за да постанови решението, взе предвид следното:

 

Производството е образувано е по искова молба на Б.Г.Т. срещу Прокуратурата на Република България и е с правно основание – чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

 

Ищцата твърди, че по сигнал на лицата М.К.Т., Т.С.Т., З.В.Г.и М.В.В.за извършено спрямо тях престъпление, срещу нея и други лица било образувано досъдебно производство №301/2009г, по описа на ОД на МВР гр.Ст.Загора, Прокурорска преписка №496/2009г. на Районна Прокуратура - Стара Загора, по чл.315, ал.1, вр. с чл.309, ал.2, вр. с ал.1 от НК. Престъплението, за което й било повдигнато обвинение, било следното: че на 25.03.2009г., в гр.Стара Загора, съзнателно се ползвала пред Районен съд Стара Загора от частен документ по член 315 от НК запис на заповед представляващ ценна книга, съставен като е попълнен лист, носещ подписа но издателя със съдържание, което не съответствало на волята на подписалия, а именно - запис на заповед от 01.082006г, за сумата 38000 лв., издаден от М.В.В., който документ била подала със заявление на 25.03.2009г. пред Районен съд Стара Загора, като за самото съставяне на документа не й се търсило наказателна отговорност;  престъпление по чл.316, вр.чл.,315,ал.1, вр, с чл.309, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. След приключване на разследването на 21.2.2011г. в Районен съд гр.Стара Загора бил внесен изготвения от прокурор от Районна прокуратура гр.Стара Загора обвинителен акт по досъдебно производство №301/2009г. на ОД на МВР гр.Стара Загора против нея, Б.Г.Т., за престъпление по чл.316,вр.чл.315,ал.1, вр. с чл.309, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като било образувано н.о.х.д.№328/2011г. по описа на Районен съд Стара Загора. Подсъдими бяха и други лица. С присъда № 53 / 19.03.2012г. по н.о.х.д. №328/2011г., Районен съд Стара Загора я оправдал изцяло по повдигнатите и обвинения. В законовият срок срещу присъдата на районния съд бил подаден протест от страна на РП гр.Стара Загора. Във връзка с последния в Окръжен съд гр.Стара Загора било образувано ВНОХД №1175 по описа на съда за 2012год. С решение №155/31.07.2012г. постановено по ВНОХД №1175/2012г. на ОС гр.Стара Загора, присъда №53/19.03.2012г. постановена по н.о.х.д. №328/20Иг. по описа на РС Стара Загора била потвърдена изцяло като законосъобразна, като по този начин била окончателно призната за невиновна и оправдана по въздигнатото против нея обвинение. Решението на ОС гр.Стара Загора, потвърждаващо оправдателната и присъда било окончателно. През времето на досъдебното и съдебното производство се считала за невинна и за жертва на безцеремонното, арогантно и цинично поведение на органите на прокуратурата и на досъдебното производство. Считала също така, че имало целенасочена показност във всички предприети срещу нея действия сякаш с цел назидание. Унищожена била психическата и стабилност. Затворила се в себе си и постоянно я връхлитали мрачни мисли за бъдещето и. Загубила контакти с близки и познати, с роднините си също. За времето на проведеното досъдебно производство, претъпяла редица унижения и страдания. В началото на разследването, била разпитана като свидетел, но още тогава разбрала негативното отношение на разследващите, които недвусмислено й дали да разбере, че разследването се водило за събиране на доказателства, въз основа на които да бъде привлечена като обвиняема на един по-късен етап. Това отношение я хвърлило в недоумение и безпокойство относно намеренията на органите на досъдебното производство и респективно за бъдещето й. Знаела, че не била извършила престъпление, но въпреки това я третирали като престъпник. Това тенденциозно отношение към нея било крайно неприятно. Още след като било образувано досъдебното производство срещу нея, този факт се разчул в града и хората-близки и познати, започнали да го обсъждат и да се отнасят с откровено недоверие към нея. Коментирало се, че било доказано извършеното от нея и че ще влезела в затвора за ефективно изтърпяване на наказанието. Било въпрос само на време. Изпаднала в отчаяние и страховете за съдбата й се засилили. Била сигурна, че не била извършила каквото и да било престъпление, била убедена в правотата на действията си, но въпреки всичко била привлечена като обвиняема. Огорчението й и несигурността за бъдещето й се засилвали още повече и от коментарите из града, в който живеела. Мислите й за все по растящата вероятност да бъде предадена на съд за нещо, което не била извършила, я потискали денонощно. Често се затваряла в себе си и нямала желание нито за работа, нито да контактува с хора, дори с най-близките си. Нямала желание за нищо. Станала неразговорлива, което било нетипично за нея. Цялото това нейно мрачно настроение се пренесло и върху близките й - те започнали да се притесняват за здравето й. Всички те били принудени да полагат неимоверни усилия, за да я успокояват и да я накарали да се чувства по-добре и да бъдела себе си. А фактът, че заради случващото се с нея се създавал дискомфорт сред най-близките й, я измъчвал още повече. Нейни приятелки, по-точно тези, които останали такива след всичко случило се, я успокоявали, че докато не приключи разследването не се знаело какво ще стане. Опитвали се да я успокоят, че прокуратурата уж нямало да се подведе и с оглед липсата на доказателства за реално извършено от нея престъпление, в крайна сметка ще прекрати наказателното производство. След приключване на съдебното производство и оправдаването й не можела да повярва, че кошмарът бил свършил. Най-щастливи били нейните най-близки хора - синовете й и семействата им. Тя била толкова износена психически, че дори не можела да осъзнае раздялата с този товар, който носел на плещите си десетки месеци.  Поради продължилото с години статукво, й се наложило да живее с мъчителното чувство на неизвестност от развоя на делото. Отново и отново, дори и в момента изпадала в ужас, като си спомняла, че целта на прокурора била да влезе ефективно в затвора. И то за нещо, което не била извършила. Връчвали й призовки полицейски служители, а после и съдебни служители. Това правело впечатление в квартала. Любопитни съседки се интересували постоянно за какво били призовките, в какво била обвинена, колко затвор се предвиждало и т.н. Здравето и нервите й се разклатили. Започнала да пие шепи лекарства. По два пъти в годината ходела на Нареченски бани да се лекува, но като започнали съдебните производства вече не можела да ходи и се чувствала още по-зле. Прокурорът я предупредил, че имала мярка за неотклонение и не можела да напуска града без разрешение. С нервите ставала все по-зле. През цялото време живеела с мисълта, че за три години ще бъде вкарана в затвора, а там с нейното разклатено здраве можело и да не издържи, тъй като тогава била вече на 60 години. Имала на нейно име небанкова финансова институция „Финанс груп 1" ЕООД, ЕИК:200183703, която почти спряла да работи, защото обвинението й било за използване на записи на заповед, с каквито по правило се работило в този род заемна дейност, а клиентите, разбрали за това обвинение, масово започнали да отказват да подписват такива документи. Това наложило да продаде дяловете си от фирмата, което дори не можала да направи веднага, защото дяловете й били запорирани, а едва след отпадането на тази, поискана от прокуратурата, мярка. Всичко това било видно от партидата на „Финанс груп 1" ЕООД, ЕИК:200183703 в Търговския регистър, Това й донесло и финансови загуби. Никога не се възстановила напълно. Тези три години и половина, в които срещу нея се водело наказателно производство и била привлечена като обвиняема, били най-лошите години в живота й. Събуждала се с мисълта, че хората я смятали за престъпница, нямало ден, в който да не изпитвала страх от бъдещето, лягала с мисълта каква ли несправедливост щяла да й донесе следващия ден. Тези претърпени от нея вреди от неимуществен характер оценявала на 150 000 лева.

 

Предвид гореизложеното, моли да се постанови решение, с което да се осъди Прокуратурата на Република България да й заплати общо сумата в размер на 150 000-сто и петдесет хиляди лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, които претърпени от нея неимуществени вреди са настъпили в резултат на упоритите действия на Прокуратурата по повдигане на обвинение против нея по досъдебно производство №301/2009г. по описа на ОД на МВР гр.Ст.Загора, Прокурорска преписка №496/2009г. на Районна Прокуратура - Стара Загора и внасянето на обвинителен акт в съда по който е образувано н.о.х.д. №328/2011г. по описа на РС Стара Загора, които обвинения обаче се оказали неоснователни и недоказани и била оправдана по повдигнатото обвинение с присъда №53/19.03.2012г. постановена по н.о.х.д. №328/2011г. по описа на РС Стара Загора, потвърдена с решение № 155 / 31.07.2012г. постановено по ВНОХД №1175/2012г. по описа на ОС гр. Стара Загора от дата31.07.2012г. На основание чл.86 от ЗЗД, моли да бъде присъдена законната лихва върху определената от съда сума за неимуществени вреди, която е дължима от 31.07.2012г. - датата на постановяването на окончателния оневиняващ прокурорски акт до окончателното изплащане на присъденото от съда обезщетение. Претендира за разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Маргарита Димитрова – прокурор при Окръжна прокуратура гр.Стара Загора, в който заявява, че счита исковата претенция за не доказана. Тежестта на доказване лежи върху ищеца и той следва да представи доказателства в подкрепа на твърденията си. Също така следва да се подкрепи с доказателства и наличие на причинна връзка между твърдените неимуществени вреди и воденото наказателно производство. Ангажираните с исковата молба присъда на РС Стара Загора и Решение на ОС Стара Загора не носели белезите на официален документ, нито на официално заверени преписи на такива документи / чл. 179 ГПК/. В този смисъл оспорва изцяло, поради неангажиране на доказателства в подкрепа на твърденията за влязла в сила оправдателна присъда, исковата претенция, както по основание, така и по размер. От друга страна претенцията не била съобразена с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Ищцата била привлечена в качеството «обвиняем» на 04.08.2010г., а именно на един по-късен етап от образуване на досъдебното производство за извършено престъпление по чл. 316 вр. с чл. 315 вр. с чл. 309 ал.2 от НК, което не се явявало тежко престъпление по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК . Следвало да се има предвид и че на ищцата била наложена мярка за неотклонение « подписка», която е най-лека според градацията в НПК. Също така делото се водило срещу няколко лица, с правна и фактическа сложност и приключило в разумни срокове. Претенцията за неимуществени вреди в размер на 150 000 лева била прекомерна и не съобразена с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, трайната съдебна практика, както и с обществено-икономическите условия в страната. В тежест на ищцата било да докаже, че наказателното производство й се е отразило негативно включително и с влошаване на здравословно състояние и това да е в пряка връзка с воденото наказателно производство. Исковата молба не била придружена с такива доказателства. Посочените с исковата молба твърдения по никакъв начин не водели до извода за причинна връзка между претендираните вреди и действията на прокуратурата. От друга страна по същото време срещу ищцата се водило и друго досъдебно производство, което все още не било приключило и касаело обвинения за тежки престъпления. На обезщетяване по реда на чл. 2 ал.1 от ЗОДОВ не подлежат вреди, причинени на юридически лица - в този смисъл неоснователно се претендирали вреди причинени на търговско дружество, чиито собственик и управител била ищцата, поради което и възразява за приемане на представените с исковата молба доказателства отнасящи се до това дружество. Възразява срещу посочения в исковата молба начален момент на претендиралата лихва, тъй като по отношение на част от периода следвало да се приложи чл.111б.»в» от ЗЗД. Исковата молба била депозирана в съда на 28.07.2017г. с вх.№ 9551, като не била основателна претенцията за периода от 31.07.2012г.до28.07.2014г.

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

От събраните по делото доказателства, се установява, че срещу ищцата e било образувано досъдебно производство № 301/2009г, по описа на ОД на МВР гр.Ст.Загора, Прокурорска преписка № 496/2009г. на Районна Прокуратура - Стара Загора, по чл.315, ал.1, вр. с чл.309, ал.2, вр. с ал.1 от НК.

На 21.02.2011г. в Районен съд гр.Стара Загора e бил внесен изготвения от прокурор от Районна прокуратура гр.Стара Загора обвинителен акт по досъдебно производство №301/2009г. на ОД на МВР гр.Стара Загора против нея по чл.316, вр.чл.315,ал.1, вр. с чл.309, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като било образувано и н.о.х.д. под №328/2011г. по описа на Районен съд Стара Загора.

С присъда № 53/19.03.2012г. по н.о.х.д. №328/2011г., Районен съд Стара Загора я е оправдавал изцяло по повдигнатите обвинения.

В законовият срок срещу присъдата на районния съд е бил подаден протест от страна на РП гр.Стара Загора. Във връзка с последния в ОС гр.Стара Загора е било образувано и ВНОХД №1175 по описа на съда за 2012год.

С решение №155/31.07.2012г. постановено по ВНОХД №1175/2012г. на ОС гр.Стара Загора, присъда №53/19.03.2012г. постановена по н.о.х.д. №328/2011 г. по описа на РС Стара Загора била потвърдена изцяло като законосъобразна, като по този начин била окончателно призната за невиновна и оправдана по въздигнатото против нея обвинение. Решението на ОС гр.Стара Загора е окончателно.

От показанията на разпитаната свидетелка С.И.И.се установява, че това било обвинението, по което заедно със съпруга й, неговия брат и срещу нея било за документна измама. Жената била на възраст и в първия момент се чудела какви са тези неща. Чела била обв. акт и питала дали ще влиза в затвора, какво била направила. Била притеснена. Успявала до някъде да я успокои, тъй като противно на очакванията били в добри отношения снаха и свекърва. Пиела лекарства. Свидетелката не живеела с нея и не може да каже точно колко, но може би година – година и нещо вземала лекарства. Постоянно питала какво се случвало, викали я за разпити, ходела. Не била с тях, звъняла и постоянно по телефона, че не можела да спи. Искала да й кажат какво ще се случи и до момента, когато излязла оправдателната присъда, се успокоила вече. Съседите я питали какво се случвало, постоянно получавала призовки. Имала приятелки, които й задавали въпроси какво била направила, какво се случвало, някои съседи спрели да комуникират с нея. Те били и тримата в този обв. акт, тревожела се и за двамата си сина. Питала какво ще правят. Ако влезнели тримата в затвора и три години щели да лежат, не знае защо така си била въобразила. Определено се била възстановила след оправдателната присъда. Имала и вертижен синдром по принцип, който се бил обострил. Не може да каже през кой период, но на два пъти лежала в болница и било се влошило състоянието й. Не била лежала в болница, не била имала такъв проблем преди това. На по-късен етап имала и други дела срещу нея, но още не било приключило едното. През 2011 г. се образувало и друго дело, което не било приключило още. В момента не може да каже, че имало нещо. Видимо се подобрила.

От показанията на разпитаният свидетел И.Т.И.се установява, че било й повдигнато обвинение по разпореждане на прокурор Рогошев по чл.316 от НК във връзка с чл.315. От момента на повдигане на обвинението до окончателното приключване на съдебното производство в РС и ОС – Ст.Загора по негов спомен били две години и половина. През този период тя живеела с идеята, че вероятността да влезе в затвора била реална, въпреки, че многократно я успокоявали, че във връзка с това обвинение на тази възраст дори да я признаел съдът за виновна, нямало да е ефективно наказанието. Но до окончателното произнасяне на ОС тя живеела с тази мисъл. На нейната възраст било нормално, защото тя била на около 60 г. тогава и никога не била имала съприкосновение с прокуратура и съд. В началото по ДП призовките се изпращали от полицията и прокуратурата, но в един момент на ДП прокурорът започнал сам да разследва вместо разсл. полицай – назначаване на експертизи, разпити. При получаването на призовките, понеже входа на блока се заключвал, призовкарите понякога я търсили и така от входа, блока, квартала научили, че имало дело срещу нея. Дори била казала, че не й останали приятелки. Те били на нейната възраст и ходели често в парка на разходка и жените се отдръпнали от нея. Пиела хапчета, от притеснение перисталтиката на червата й била нарушена, вземала лекарства за ходене по голяма нужда. По-зле се отразило при нея. Ходела тогава за нервите на Нареченските бани. Не можела да спи, вземала лекарства – лексотан, трансен. Не може да каже след това как се била чувствала, но след като приключило това съдебно производство, той бил с МН “Задържане под стража”, но тя му казала след това, че не можела да повярва, че приключило без присъда. Постоянно живеела с мисълта, че евентуално ще влезе в затвора. От жена й, от тъщата, от жената на брат ми получавала помощ. По това дело той също бил обвиняем. Срещу майка му имало и други дела, но на по-късен етап. На четвъртото заседание се отложило делото, тъй като се повдигнало друго обвинение. Тя не била задържана под стража.

От показанията на разпитаният свидетел Н.А.Н.се установява, че познавал леля Б.. Била майка на негов приятел И.Т.. Оттам покрай него познавал и нея, тъй като били семейни приятели. Спомнял си, че в периода 2010г. – 2011г. на нея й били повдигнати обвинения, заедно със синовете й. Офисът му се намирал в центъра на пазара и по него време тя почти всяка седмица като ходила на пазара се отбивала при него, както и сега. В него период започвала да плаче и да се оплаква. Имала го за по-близък такъв. Успокоявал я. Тя плачела, постоянно била притеснена и не била на себе си. Казвала, че ще я вкарат в затвора за три години, като са я разпитвали й биле казали. Притеснявала се, че била възрастна жена и как щяла да изкара там. Успокоявал я доколкото може. Спомнял си, че пиела различни психиатрични лекарства за успокоение, от тях се оплаквала, че много й се приспивало. Също се оплаквала, че много й тежало нейни приятелки в блока, техни роднини, които били на нейната възраст, започнали да я гледат с друго око, мислела си, че била като прокажена. Успокоявал я, че няма такива работи и че всичко ще се оправи. След като се прекратило делото тя доста време продължавала да взема лекарства и имала известно успокоение. След като съдът се произнесъл по делото, че били невинни тя и синовете й, оплаквала се, че прокуратурата пак била завела нещо, но от И. знаел, че прокуратурата обжалвала на по-висша инстанция. Жената нямало как да ги знае тези работи. До последно се притеснявала докато не се прекратило и от горната инстанция делото. Тя имала вертижен синдром и на няколко пъти влизала в болница, но не помни точно кога.

При така установените факти и обстоятелства по делото, могат да се направят следните правни изводи:

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Не се спори, че срещу ищецът е било повдигнато обвинение за извършени престъпления, за което НК предвижда наказание лишаване от свобода.

Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ -  незаконно обвинение в извършване на престъпление. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В хода на делото се установи от събраните доказателства, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, свързани с воденото срещу него наказателно производство.

Съгласно т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968г. понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди - това са продължителността на проведеното наказателно преследване, наложените принудителни мерки за неотклонение, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил незаконно обвинен.

От събраните свидетелски показания по делото, се установяват отрицателните изживявания на Б.Т., преживените от нея негативните емоции, затваряне в себе си, депресивни мисли, притеснение, огорчение, несигурност за бъдещето, чувство на непълноценност, нежелание да излиза навън, да контактува с хора.

От събраните и ангажирани по делото доказателства, съдът намира, че се установява факта на причинени на ищцата неимуществени вреди. Неимуществената вреда представлява сериозно засягане на личността и достойнството на едно лице, изразява се в търпенето на болки и преживявания от негова страна. При съобразяване на конкретната личност, която е засегната, начинът, по който тя е преживяла случилите се събития и отраженията, които те са оказали върху нея и при съобразяване преди всичко на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че за описаните по-горе действия на ответната по делото страна на ищцата се следва обезщетение в размер на 10 000 лв. от посоченото по-горе незаконно повдигане на обвинение. Последното има за цел да репарира накърняването на лични права и интереси, а справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 от ЗЗД на всички неимуществени вреди, означава да се определи точен паричен еквивалент на негативните преживявания и психическото им отражение върху увреденото лице. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Те са били причинени и са настъпили в определен предходен момент, което обстоятелство следва да се вземе предвид, а съдът определя парично обезщетение за тях сега, при постановяване на съдебното решение. Тъй като при определянето на техния размер съдът е длъжен да отчете всички фактори, които са оказали влияние в тази насока следва да се съобрази факта на продължителността на негативното засягане на правата на личността – близо три години.

По така изложените съображения съдът счита, че така предявената претенция е изцяло основателна. Размерът на обезщетението за неиумеществени вреди следва да бъде определен към момента на възникване на основание за обезщетяване и съобразно принципа на справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД. Началният момент, към който възниква отговорността в случая е датата  на влизане в сила на решението на съда  за прекратяване на наказателно производство срещу ищецът - в случая към 31.07.2012г.

По отношение на разноските:      ищецът е направил разноски, както следва: държавна такса 10 лв., като съобразно правилото на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ с частичното уважаване на иска му, ответникът следва да бъде осъден да му заплати изцяло разноските за внесена за производството ДТ от 10 лв. По делото не е представен договор за правна помощ или други доказателства за направени разноски за пълномощника на ищцата адв. М., а само писмено пълномощно от 27.07.2017 год. /на лист 110 от делото/, поради което такива разноски за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от горното, съдът 

                                      Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.Витоша № 2, Булстат 121817309 да заплати на Б.Г.Т., ЕГН:**********,*** ***, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, настъпили в резултат на действията на Прокуратурата по повдигане на обвинение против него по ДП 301/2009г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора, по което досъдебното производство е призната за невиновна с присъда на РС гр.Стара Загора № 53/2012г. от дата 19.03.2012г., по н.о.х.д. №328/2011г., потвърдена с решение №155/31.07.2012г. постановено по в.н.о.х.д. №1175/2012г. по описа на ОС Стара Загора от 31.07.2012г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 31.07.2012г. до окончателното й изплащане. 

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част за размера над 10 000 лв. /десет хиляди лева/ до 150 000 лв. /сто и петдесет и петдесет хиляди лева/ като неоснователен и недоказан в тази му част.

 

            ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.Витоша № 2, Булстат 121817309 да заплати на Б.Г.Т., ЕГН:**********,*** /десет/ лева, представляващи платената по делото държавна такса.

           

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му  му на страните, пред Апелативен съд - Пловдив.

 

 

   

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: