О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 Номер 30                                 11.01.2018 г.                        град  Стара Загора

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД               ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На единадесети януари                                                                     Година 2018

в закрито заседание, в следния състав :

                                                 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар ……………….

като разгледа докладваното от съдията - докладчик Трифон Минчев гражданско дело номер 2 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е на основание чл. 104, ал. 1, т. 4 от ГПК, във вр. с чл. 200 от КТ.

 

Образувано е по искова молба от Д.Д.Т. ***, чрез адв. И.В. против “М+С Хидравлик” АД гр. Казанлък с която ищецът моли, на основание чл. 200 от КТ да се осъди ответника да му заплати сумата от:

- 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди;

- 5000 лв. обезщетение за имуществени вреди;

- 159 251,64 лв., пропуснати ползи, заедно със законната лихва върху  сумите, считано от 20 април 2017 г., до окончателното им заплащане.

 

В ИМ ищецът сочи, че на 19.04.2017 г. при изпълнение на възложената му работа е претърпял трудова злополука, призната за такава от НОИ ТП Стара Загора, с писмо изх. № 1056 – 23 – 45/17.05.2017 г..

 

От тези обстоятелства се извежда изводът, че спорът по своя характер е трудов, в какъвто смисъл е и установената съдебна практика. За определяне подсъдността на предявения иск, правно значима е неговата квалификация. В случая, правното основание на предявения иск е чл. 200 от КТ. Чрез него се реализира отговорността на работодателя за вреди от трудова злополука на работник или служител. Тя се основава на трудово правоотношение между предприятието и работникът или служителят, което определя спора по чл. 200 от КТ като трудов. Съобразно разпоредбата на чл. 357 КТ, спорът за вреди вследствие на трудова злополука е трудов спор, който в конкретния случай е свързан с изпълнението на трудовото правоотношение и конкретно с изпълнение задължението на работодателя да осигурява запазване здравето и живота на работника или служителя при осъществяване на трудовите им задължения.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал.1, т. 4 от ГПК на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет.

 

Т.е., тъй като спорът за обезщетение за вреди от трудова злополука е трудов по своя характер, то тази характеристика, а не цената на иска, е определяща родовата подсъдност на предявения иск за реализирането й. Ето защо, съдът приема, че родово компетентен да разгледа настоящия спор, е Районен съд гр. Казанлък, съгласно правилата за общата и специална местна подсъдност. Следва освен това да се отбележи, че за родовата подсъдност, съдът следи служебно.

 

Поради тази причина производството по делото следва да бъде прекратено поради родова неподсъдност на спора, като делото следва да бъде изпратено на компетентния съд, съгласно специалната местна подсъдност – Районен съд Казанлък.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2/2018 г. по описа на ОС Стара Загора, поради родова неподсъдност на спора.

 

            ИЗПРАЩА делото на компетентния съд - Районен съд Казанлък.

 

ПРЕПИС от Определението да се връчи на ищеца по делото.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване може да се обжалва в едноседмичен срок от получаването му с частна жалба, чрез ОС- гр.Ст.Загора пред АС- гр. Пловдив.

 

  

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ……………………