Р Е Ш Е Н И Е

 

5                                              05.01.2018 г.                          гр.С.

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

гр.С.Т ОКРЪЖЕН СЪД,   ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На деветнадесети декември                    две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                                    ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

                                                                         НИКОЛА КЪНЧЕВ

 

Секретар Стойка Стоилова

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело N 1482 по описа за 2017 година.

        

Производството е образувано по въззивна жалба на Регионално управление на образованието – гр.С., представлявано от началника Т. Д., чрез юрисконсулт Б.К. - Ж. против решение № 819 от 15.08.2017г., постановено по гр.дело № 1427/2017г. по описа на гр.С. районен съд, с което е признато за незаконно по отношение не РУО С. и отменено дисциплинарното наказание „забележка“, наложено на 22.02.2017г. на К.Р.А., със заповед № 101 от 22.02.2017г. на Началник на РУО – С.; присъдени са разноски и държавна такса.

 

Въззивникът обжалва решението в срока, като счита че е недопустимо. Сочи, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо, тъй като е постановено срещу ненадлежен ответник. Сочи, че при условията на чл.61, ал.2 КТ, надлежен ответник било училището, с когото ТПО възникнало, а не по – горестоящия спрямо работодателя орган -  РУО, както приел районния съд. Сочи съдебна практика. Намира, че в останалата част, решението е неправилно като излага съображения. Прилага съдебна практика.

Моли да бъде обезсилено обжалваното решение като недопустимо, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на СтРС. По същество моли да бъде отменено решението. Претендира за разноски.

 

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна К.Р. К., чрез пълномощника адв. Б.М., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира за неоснователно оплакването в жалбата за недопустимост на съдебното решение, тъй като в случая, трудовият договор между страните бил сключен от РУО /РИО тогава/ гр.С. в качеството му на работодател, а не при условията на чл.61, ал.2 КТ. Сочи, че се атакувал конкретен акт на РУО С.. По същество счита, че в заповедта за наказание не се сочил нито един конкретен факт за допуснато неизпълнение на служебно задължение, представляващо нарушаване на трудовата дисциплина. Излага подробни съображения.  Намира, че РС възприел правилно и обосновано, че ищецът не е допуснал неизпълнение на задължение, поради което няма нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.10 КТ, съответно издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна и необоснована, поради което е постановил решение за отмяната на наложеното наказание.  

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.357 КТ, във вр.чл.188, т.1 КТ за отмяна като незаконосъобразна на заповед № 101 от 22.02.2017г. на Директора на Регионално управление на – С., с която на ищцата – К.Р.А. е наложено дисциплинарно наказание ”забележка”. Ищцата твърди, че работи на длъжност „Директор” на ОУ „Х.” с.Х., а наказанието й е наложено неправилно, тъй като не е нарушила разпоредбите на трудовото законодателство. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменена Заповед № 101 от 22.02.2017г. на Т. К. Д.- Началник РУО Ст.Загора, с която и е наложено дисциплинарно наказание „Забележка", като незаконосъобразна.

Ответникът Регионално управление на образованието – С., чрез гл. юриск. Б.К. – Ж. оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана. Счита, че обжалваната заповед е законосъобразна и правилна, а предявеният иск за отмяната й - неоснователен и като такъв моли да бъде отхвърлен.

При извършване на служебна проверка, на атакуваното съдебно решение по реда на чл. 269 ГПК, съдът констатира, че е валидно, доколкото е постановено от съдебен орган, в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт и е изготвено в писмена форма, включително подписано от съдебен състав, който го е постановил, но е недопустимо по следните съображения:

 

С Тълкувателно решение № 1/30.03.2012 г. по т.д. № 1/2010 г. на ОСГК на ВКС е даден отговор на въпроса за ненадлежния ответник по искове по чл. 344, ал.1 КТ, предявени от работник или служител, чиито трудов договор е сключен при условията на  чл. 61, ал.2, изр.1 КТ- работодателят или горестоящият спрямо работодателят орган. Според приетото в посочената хипотеза, надлежен ответник е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган. Даденият отговор е относим при определяне на страните по трудов спор във всички случаи.

С тълкувателното решение е прието, че понятието "работодател" дефинитивно е определено в §1, т.1 ДР на КТ – всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образование, което самостоятелно наема работници по трудово правоотношение. Обстоятелството, че за длъжности, определени в закон или акт на МС, трудовият договор се сключва от горестоящият спрямо работодателят орган, не води до изключение от правилото по чл. 61, ал.1 КТ, тъй като в този случай трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност, на което се предоставя работна сила. Уреденото по този начин настъпване на правните последици направо в правната сфера на работодателя, а не в тази на вишестоящия му орган, определя последния като негов законен представител по смисъла на чл. 36 ЗЗД при създаване на трудовото правоотношение за заемане на определени с нормативен акт ръководни длъжности. Такъв е правният статут на този орган и при прекратяване на трудовото правоотношение за тези длъжности, каквато компетентност следва и от разпоредбата на чл. 192, ал.2 КТ, уреждаща органите, които налагат дисциплинарни наказания. Последиците, които настъпват при прекратяване на правоотношението също засягат работодателя – само той поради това е засегнат и от споровете по искове по чл. 344, ал.1 от КТ, което го определя като надлежна процесуално легитимирана страна – ответник по трудов спор.

Трудови спорове по легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 357 КТ, са и споровете между работника и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, като изключение от това правило в закона не е предвидено, включително и в случаите, при които трудовото правоотношение е възникнало при условията на чл. 61, ал. 2 КТ. Ето защо така приетото разрешение е приложимо и при трудов спор за законността на дисциплинарни наказания "забележка" и "предупреждение за уволнение", наложени от Регионалния инспекторат по образованието на директор на училище - спорът е трудов, поради което надлежна страна е работодателят, с когото е възникнало трудовото правоотношение.

В случая, тъй като ищцата е заемала длъжност "директор" на училище /  чл. 61, ал.2 КТ/, предявяването на иска срещу Регионално управление по образование С., като горестоящ орган на работодателя е недопустимо, поради липса на надлежна процесуална легитимация. Управлението не е страна по трудовия спор и предявяване на иск срещу него не би удовлетворило нуждата на ищцата от съдебна защита на накърненото й право, тъй като органът по назначаването е трето на накърненото правоотношение лице, а правният интерес срещу този ответник не може да се изведе от процесуални специфики в развитието на съдебното производство. Надлежен ответник по този иск, предявен от директор на училище, чиито договор е сключен от Регионално управление на образованието при МОН е училището, което се явява работодател по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на КТ В този смисъл са решение № 23/27.01.2014 г. на ВКС по гр.д. № 3758/2013 г., ІV ГО, ГК и решение № 445/08.01.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1060/2011 г., ІV ГО, ГК.

С обжалваното решение на гр.С. районен съд, предявеният от ищцата иск с правно основание чл. 357 КТ вр. с чл. 188 КТ, за отмяна на заповед № 101 от 22.02.2017 г. за налагане на дисциплинарно наказание "забележка" е уважен по отношение на Регионалния инспекторат на образованието С., приет за надлежен ответник по иска.

В настоящият случай се касае за трудов спор, като надлежен ответник по предявения иск е работодателят, с когото е възникнало трудовото правоотношение – ОУ „Х.“ с. Х. и доколкото произнасянето на гр.С. районен съд е срещу РУО С., то същото е недопустимо, тъй като последното не е надлежна страна. В изпълнение на служебните си задължения да следи за правилното конституиране на страните по делото, първоинстанционният съд е следвало да остави без движение исковата молба с указания до ищцата да посочи надлежен ответник по иска, евентуално да конституира ОУ „Х.“ с. Х. като даде указания и срок да се представят копия от исковата молба и писмените доказателства към нея за връчване на надлежния ответник, евентуално при неизпълнение да върне същата като нередовна.

 

Предвид изложеното, настоящият състав на съда намира, че постановеното от първоинстанционният съд решение е срещу ненадлежен ответник, поради което е процесуално недопустимо и следва да се обезсили. Предявяването на иск срещу ненадлежен ответник се приравнява на липса на положителна процесуална предпоставка, която е отстранима, поради което производството по делото не следва да се прекрати, а следва да се върне на първоинстанционния съд, който да изпълни процесуалните си задължения, обезпечаващи постановяване на допустим съдебен акт.

 

Предвид изхода на спора, съдът не следва да се произнася по въпроса за разноските.

 

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 819 от 15.08.2017 г., постановено по гр.д. № 1427/2017 г. по описа на гр.С. районен съд, с което е признато за незаконно по отношение не РУО С. и отменено дисциплинарното наказание „забележка“, наложено на 22.02.2017г. на К.Р.А., със заповед № 101 от 22.02.2017г. на Началник на РУО – С.; присъдени са разноски и държавна такса.

 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на гр.С. районен съд.

 

 Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      

 

 

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: