Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   19                              15.01.2018 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 20 декември                                         две хиляди и седемнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                                А. АТАНАСОВ

СЕКРЕТАР: ПЕНКА ВАСИЛЕВА

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1491  по описа за 2017 г., за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по въззивната жалба на Рудник „Трояново 3” – с. Медникарово, клон на „Мини Марица – изток” ЕАД – гр. Раднево, подадена от юрисконсулт Г.В., против решение № 93 от 04.10.2017г., постановено по гр.дело № 383/2011 г. по описа на Гълъбовския районен съд.

Въззивникът счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно в частта, с която съдът е уважил главния иск с правно основание чл.344, ал.1 т.1 от КТ, ведно с акцесорния иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, както и уважената част от акцесорния иск по чл.344, ал.1 т.3 от КТ и вр. чл.225, ал.1 и 2 от КТ. Намира, че е неправилен и погрешен направения извод, че анализът на обсъдените по делото доказателства водят до извода за недоказаност на извършеното от ищеца дисциплинарно нарушение, както и че работодателят не бил събирал доказателства за това, а се е осланял на доказателствата събирани по досъдебното производство образувано срещу ищеца. Намира, че събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства и свидетелски показания по един категоричен и несъмнен начин водят до извода, че ищецът е извършил визираните в заповед № 7/26.09.2011 г. на управителя на рудник „Трояново 3” – с. Медникарово дисциплинарни нарушения по чл.187, т.7, и т.8  от КТ, вр. чл. 126, т.7 и т.8 от КТ. Излага подробни съображения. Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд като остави в сила заповед № 7/26.09.2011 г. на управителя на рудник „Трояново 3” – с. Медникарово, както и да им присъди направените в двете съдебни инстанции разноски.                

Въззиваемият Т.А.Т., чрез адв. А.С. изразява становище, че изложените във въззивната жалба оплаквания са несъстоятелни. Счита, че съобразно събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е достигнал до правилния извод, че не е доказано извършването на цитираното нарушение и впоследствие същият е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Излага подробни съображения.  Моли съдът да отхвърли подадената въззивна жалба изцяло и да остави в сила обжалваното решение, както и да му присъди направените пред въззивната инстанция разноски.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявени са три обективно съединени иска                                                                                                                 с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ - за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищеца е останал без работа поради уволнението.

Ищецът Т.А.Т. е предявил искове срещу "Мини Марица-изток" ЕАД, клон Рудник "Трояново-3" с.Медникарово, общ.Гълъбово.  В исковата си молба  твърди, че е работил по трудово правоотношение на длъжност "Ръководител участък добивна промишленост - Водоотлив".  Със Заповед №07/26.08.2011г. на Управителя на Рудник "Трояново-3" трудовият му договор бил прекратен поради наложено дисциплинарно наказание "Уволнение". Ищецът твърди, че издадената заповед е незаконосъобразна, тъй като не бил извършил вменените му нарушения на трудовата дисциплина. Твърди, че не бил злоупотребил с доверието на предприятието, нито е допуснал неизпълнение на законни разпореждания на работодателя, каквито нарушения му се вменяват с цитираната заповед. Ищецът счита процесната заповед за немотивирана и незаконосъобразна, тъй като описаното дисциплинарно нарушение „кражба" било престъпление по НК, а не дисциплинарно нарушение. Освен това заповедта била издадена в нарушение на чл.193, ал.1 от КТ, тъй като не били събрани необходимите доказателства за твърдяното дисциплинарно нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед №07/26.08.2011г. на Управителя на Рудник "Трояново-3", с която му е наложено дисциплинарно наказание "Уволнение", като незаконосъобразна и неправилна. Моли съда да постанови възстановяването му на длъжността "Ръководител участък добивна промишленост - Водоотлив", както и да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение на основание чл.225, ал.1 от КТ за шест месеца, считано от датата на уволнението в размер на 12600,00лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по производството.

Ответникът с писмения си отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове. Твърди, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е при спазване на КТ, от компетентен орган и при издаването й са спазени всички законови изисквания за налагане на дисциплинарно наказание. Твърди, че на 31.08.2011г. била извършена проверка от служители на РУП-Гълъбово в склад за метални отпадъци в с.Полски градец и било установено, че има предаден кабел 6 кV с дължина 71 метра. Полицията установила, че предаденият кабел е откраднат от Рудник „Трояново-3" и предаден в пункта от ищеца. Било образувано досъдебно производство №297/2011 г. Ответникът бил уведомен с писмо от РУП-Гълъбово за извършената кражба и за обвинението срещу ищеца. Ответникът е поискал обяснения от ищеца по реда на чл.193 КТ, но в указания срок ищецът не е дал такива По досъдебното производство било установено, че ищецът, заедно с М.Я.М. откраднали кабела, който се е намирал в участък „Добив" на рудника, свалили са изолацията му и са го предали на пункт за изкупуване на черни и цветни метали в с.Полски градец, общ.Раднево. Срещу ищеца бил внесен обвинителен акт, а ответникът предявил граждански иск. Ответникът счита, че с кражбата ищецът е нарушил Заповед №0068/12.04.2006г. на Управителя на Рудник "Трояново - 3", както и разпоредбите на чл.126, т.7 и 8 от КТ. Счита, че работодателят е оценил в пълнота всички събрани доказателства, които са сочели към единствения извод, че ищецът е извършил вмененото му нарушение. Наложеното на ищеца дисциплинарно наказание "Уволнение" било съобразено с тежестта на нарушението и с правилата установени при работодателя относно кражбата на имущество. Обжалваната заповед била издадена при спазване разпоредбите на Кодекса на труда и в законоустановения срок. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Безспорно е установено по делото, а и видно от приетите като писмени доказателства по делото копия от документите от личното трудово досие на Т.А.Т., ищецът е работил при ответника на длъжността "Ръководител участък добивна промишленост - Водоотлив". От представените по делото копия на Писмо с вх.№7159/03.09.2011г. на „Мини Марица изток" ЕАД; Уведомително писмо с изх.№8131/03.09.2011г. на РУП-Гълъбово; Писмо с изх.№ПО-02-412/21.09.2011г. на „Мини Марица изток" ЕАД; съобщение по НОХД 196/2011г. по описа на РС-Гълъбово се установява, че работодателят е бил уведомен за задържането на ищеца, както и за воденото срещу него и срещу свидетеля М.Я.М. наказателно производство за кражба на кабел 6 кУ с дължина 71 метра от участък „Водоотлив" при Рудник „Трояново-3". За случая било образувано досъдебно производство №297/2011г. по описа на РУП-Гълъбово. По този повод и с оглед разпоредбите на Заповед №274/11.04.2006г. на Изпълнителния директор на "Мини Марица Изток" ЕАД, Заповед №0068/12.04.2006г. на Управителя на Рудник "Трояново -3" и Правилник за вътрешния трудов ред в "Мини Марица Изток" ЕАД, копия от които са приети като писмени доказателства по делото, от ищеца са изискани писмени обяснения, В писмото, с което се изискват от ищеца писмени обяснения - с изх.№УП-01-329/16.09.2011г. изрично е записано, че обясненията се искат на основание чл.193, ал.1 от КТ за конкретни обстоятелства, т.е. ищецът е бил уведомен, че писмените обяснения са по повод дисциплинарно производство. Ищецът не е предоставил писмени обяснения на работодателя си в указания му срок. Със Заповед №07/26.09.2011г. на Управителя на Рудник "Трояново - 3" на ищеца е наложено дисциплинарно наказание "Уволнение" и трудовото му правоотношение е било прекратено.

По делото е изискано и приложено цялото производство по НОХД 1081/2016г. по описа на РС-Стара Загора. От същото се установява, че на ищеца и на свидетеля М.Я.М. е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.201 от НК, за това че през периода 24-26.08.2011г. в землището на с.Медникарово, общ.Гълъбово в съучастие - ищецът като извършител и в качеството му на длъжностно лице, а свидетелят М.Я.М. като помагач, присвоили чужди движими вещи - кабели на обща стойност 4545,36лв., собственост на ответника, поверени на ищеца в това му качество да ги управлява. НОХД 1081/2016г. по описа на РС-Стара Загора е приключило с оправдателна присъда за двамата подсъдими - ищеца и свидетеля М.Я.М., потвърдена с Решение №91/04.07.2017г. по ВНОХ дело №1087/2017г. по описа на Окръжен съд гр.Стара Загора, влязло в сила.

За изясняване на обстоятелствата по делото пред Гълъбовския районен съд са допуснати и разпитани свидетели.

Свидетелят Ж.Д.Г. сочи, че  познава ищеца, от когото е купувал лек автомобил. Свидетелят работил във фирма „Петров 05", която се занимава с изкупуване на черни и цветни метали. Фирмата имала пункт до ТЕЦ-2. В деня, в който ищецът е предавал кабели в пункта, преди 6 години, свидетелят не бил на работното си място, тъй като бил болен. Той нарочно оставял пункта отворен, тъй като когато бил заключен, го разбивали и обирали. Затова пункта бил отворен и всеки можел да остави в него каквото иска. Така и ищецът оставил някакви кабели, за които свидетелят нямал информация, нито от къде са, нито какво количество са, нито бил платил на ищеца някаква сума за изкупуването им. Впоследствие дошли полицаи и започнали да описват кабелите и ги иззели. Ищецът не бил предал кабелите на свидетеля, но му се обадил, че ще ги остави. Кабелите били с изолация и затова не можели да бъдат приети в пункта в този им вид, не можели да бъдат претеглени, нито платени. Свидетелят не си спомнял нищо повече по случая.

От показанията на свидетеля Ж.В.К. се установява, че същият е бил разследващ полицай към РУП-Гълъбово към момента на деянието, за което е било повдигнато обвинение на ищеца. Свидетелят не си спомня да е участвал в оперативно-издирвателни мероприятия по досъдебното производство срещу ищеца. Свидетелят счита, че извършвал действия по разследването - разпити, оглед, но не си спомня конкретни факти, тъй като в работата му на разследващ полицай е имало много такива случаи.

От показанията на свидетеля М.Я.М. се установява, че същият е работил при ответното дружество до 2011г. на длъжността „Шофьор на автомобил превозващ хора и материали". Бил е пряко подчинен на ищеца. Бил е обвинен заедно с ищеца за длъжностно присвояване на кабел. За случая си спомня само, че ищецът му разпоредил да закара със служебния автомобил ГАЗ-66 отпадъчен кабел, около 8-10 метра, на вторични суровини. На територията на рудника е имало звено „Вторични суровини", където са се предавали такива отпадъци, и там свидетелят е закарал кабела по нареждане на ищеца. Не го е изкарвал извън територията на рудника. Не си спомня да е получавал документ за предаването на отпадъчния кабел на вторични суровини. Не си спомня други факти по случая.

Съгласно разпоредбата на чл.172 ГПК „Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините й в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост." Свидетелят М.Я.М. е бил подсъдим заедно с ищеца за деянието, за което на ищеца му е наложено обжалваното дисциплинарно наказание. Това е станало причина и свидетелят да напусне работата си в ответното дружество. С оглед на това въззивният съд намира, че правилно първоинстанционния съд е намерил показанията на свидетеля за заинтересовани от изхода на настоящото производство, поради което не ги е кредитирал с доверие.

Гълъбовският районен съд е кредитирал с доверие показанията на свидетелите Ж.Д.Г. и Ж.В.К., тъй като няма данни за евентуална тяхна заинтересованост от изхода на делото. Действително показанията на свидетеля Ж.Д.Г. не съответстват на тези, дадени в наказателното производство по НОХД 1081/2016г. по описа на РС-Стара Загора, но съдът не може ползва показания на свидетел, дадени по друго дело с оглед принципа на непосредственост. Показанията на двамата свидетели не допринасят за изясняване на фактите по делото, тъй като поради изминалото време - 6 години, свидетелите заявяват, че не си спомнят относимите факти.

Преди да пристъпи към разглеждане законосъобразността на обжалваната заповед по същество съдът следва да провери дали  е спазена процедурата по нейното издаване. Дисциплинарното производство, уредено от КТ, е регламентирано от норми от императивен характер, за спазването на които съдът следи служебно. На първо място в разпоредбата на  чл.195, ал.1 от КТ са уредени задължителните реквизити на заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание , а именно дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Представената по делото Заповед №07/26.09.2011г. на Управителя на Рудник "Трояново-3" съдържа всички задължителни реквизити - мотиви за наложеното наказание, подробно описание на нарушителя и нарушението на трудовата дисциплина, наказанието и законовото основание за налагането му. Описаното в обстоятелствената част на заповедта съответства на цитираните законови основания за дисциплинарната отговорност на работника.

Друга императивна норма, за спазването на която съдът следи служебно, е тази на чл.193, ал.1 от КТ, а именно - в стадия на установяване факта на нарушението на трудовата дисциплина работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. Това задължение на работодателя като орган на дисциплинарна власт представлява  право на работника или служителя да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Ето защо ако работодателят счита, че един работник следва да бъде наказан, е необходимо да го уведоми за това, че срещу него се провежда дисциплинарно производство. Важно законово изискване е и това обясненията да са поискани преди връчване на уволнителната заповед и да се отнасят за дисциплинарните нарушения, за които е наложено наказанието, в рамките на дисциплинарното производство, а не по друг повод.

В конкретния случай ответникът е изпълнил задължението си като работодател по чл.193, ал.1 КТ да поиска и даде възможност за обяснения на работника преди налагане на дисциплинарното наказание. От представеното по делото трудово досие безспорно се установява, че от ищеца са поискани обяснения относно посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение. Обяснения не са депозирани от ответника в предоставения му срок. С оглед на това въззивният съд намира , че работодателят е спасил разпоредбата на чл. 193 от КТ.

На следващо място съдът намира, че е спазена и разпоредбата на чл.194, ал.1 от КТ. Същата урежда сроковете за налагане на дисциплинарните наказания. С изтичането им се отнема възможността да се наложи наказание по чл.188 от КТ. Двумесечният срок по чл.194, ал.1 от КТ тече от откриване на нарушението. В конкретния случай срокът е бил спазен.

Съдът следи служебно и за прилагането на разпоредбата на чл.189, ал.1 от КТ. Във всички случаи на оспорено пред съда дисциплинарно наказание, независимо от вида му -забележка, предупреждение за уволнение или уволнение, съдът е длъжен да извърши преценка за съответствието на извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното наказание, съобразно критериите на закона, посочени в чл.189, ал.1 от КТ: тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника и служителя с оглед конкретната ситуация. В конкретния случай се касае за нарушение на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1, т.4, предл.първо, във връзка с чл.187, т.7 и т.8 и чл.126, т.7 и 8 от КТ. Законът изрично допуска дисциплинарно наказание - уволнение да себъде налагано при злоупотреба с доверието на работодателя. Освен това с представените по делото Заповед №274/11.04.2006г. на Изпълнителния директор на "Мини Марица Изток" ЕАД и Заповед №0068/12.04.2006г. на Управителя на Рудник "Трояново -3" работниците са уведомени, че при нерегламентирано изнасяне на какъвто и да било инвентар, горива, смазочни материали, оборудване и други от работниците и служителите, нарушителите ще бъдат наказани с дисциплинарно наказание "Уволнение". Тези обстоятелства обуславят достатъчна тежест на нарушението за налагане на наказание дисциплинарно уволнение.

Предвид гореизложените съображения въззивният съд намира, че  работодателят е провел дисциплинарното производство съобразно законовите разпоредби. Дисциплинарното наказание "уволнение" е наложено за нарушение, изразяващо се в неизпълнение на законни разпореждания на работодателя и злоупотреба с доверието на предприятието. Заповедта отговаря на изискванията на чл192 и чл.195, ал.1 КТ, тъй като в нея са налице всички реквизити и необходимите данни, които законът предпоставя като условие за законност. В заповедта е посочен нарушителят и е описано нарушението на трудовата дисциплина, така, както е възприето и оценено от работодателя, с всички негови обективни и субективни признаци, като е налице и съответствие между посоченото правно описание и фактическите обстоятелства.

От събраните по делото доказателства обаче, въззивният съд намира, че не е доказано ищецът да е извършил нарушението, за което му е наложено дисциплинарно наказание. Работодателят не е събирал доказателства за това, а се е осланял на доказателствата, събирани по досъдебното производство, образувано срещу ищеца. Впоследствие обаче ищецът е бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение и то именно поради несъставомерност на деянието, а не поради някакви процесуални причини /напр.изтекла давност, недееспособност или др./. Съгласно чл.300 от ГПК „Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца." С оглед на това съдът е длъжен да приеме, че ищецът не е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение - не е присвоил движими вещи-кабели, поверени му да ги пази и управлява. Действително в мотивите на Решение №91/04.07.2017г. по ВНОХ дело №1087/2017г. по описа на Окръжен съд гр.Стара Загора е посочено, че вероятно ищецът е извършил друго престъпление по отношение на същите вещи, но такова обвинение не му е било повдигнато и такова разследване не е извършено. От друга страна в настоящото дело ответникът, който носи тежестта на доказване на извършеното от ищеца дисциплинарно нарушение, не е представил убедителни доказателства, нито писмени, нито гласни, за извършена кражба, изнасяне или присвояване на материали на ответното дружество от страна на ищеца. Ответникът е възнамерявал да се ползва от доказателствата по наказателното дело при евентуална осъдителна присъда, но в случая присъдата е оправдателна. При тези факти съдът приема, че ищецът не е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение, поради което наложеното дисциплинарно наказание се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява основателен и следва да бъде уважен.

С оглед акцесорния характер на иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, уважаването му е обусловено от уважаването на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. След като съдът приема, че главният иск за отмяна на дисциплинарното наказание е основателен, то основателен се явява и обективно съединеният с него иск за възстановяване на предишната заемана от ищеца работа - "Ръководител участък добивна промишленост -Водоотлив" в "Мини Марица-изток" ЕАД, клон Рудник "Трояново-3" с.Медникарово, общ.Гълъбово.

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.З, във вр. с чл.225, ал.1 КТ - уважаването на този иск също предпоставя отмяна на уволнението, като незаконосъобразно, и предвид приетите от съда изводи, той също се явява основателен. От назначената по делото съдебно - счетоводна експертиза, заключението на която не е оспорено от страните и е прието от съда като компетентно и мотивирано изготвено, се установява, че  размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 26.09.2011г. до 25.03.2012г. възлиза на 10708,64лв. По делото са приети като писмени доказателства копие от трудова книжка на ищеца и декларация от същия, от които става видно, че ищецът за процесния шестмесечен период е работил от 18.11.2011г. до 10.12.2011г. - 16 дни с месечно трудово възнаграждение в размер на 960,00лв. Тези обстоятелства не са били взети предвид от вещото лице, тъй като доказателствата са били представени след назначаване на експертизата. С оглед на обстоятелството, че ищецът е работил, съдът следва да приложи разпоредбата на чл.225, ал.2 КТ и да приспадне трудовото възнаграждение, получено от ищеца на другата работа, като, тъй като другата работа е била по-ниско платена, следва да присъди обезщетение в размер на разликата до получаването от ответника трудово възнаграждение. Поради тази причина съдът следва да присъди обезщетение по чл.225, ал.1 и ал.2 КТ в общ размер 10213,12лв., като до този размер на обезщетението искът се явява основателен, а за остатъка до претендираните 12600,00лв. искът следва да бъде отхвърлен.

          Предвид гореизложените съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което  следва да бъде потвърдено като такова. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по делото доказателства.

С оглед изхода на делото – неоснователност на въззивната жалба  следва да се присъдят на въззиваемият направените разноски пред въззивната инстанция, което са в размер на 1200 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.  

 

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 93 от 04.10.2017г., постановено по гр.дело № 383/2011 г. по описа на Гълъбовския районен съд.

 

ОСЪЖДА  МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК" ЕАД, клон "РУДНИК ТРОЯНОВО-3" ЕИК833017552019, със седалище и адрес на управление с.Медникарово, общ.Гълъбово, представлявано от Управителя Т.Ж.К., да заплати на Т.А.Т., ЕГН **********,***, сумата в размер на 1200 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща направените по делото разноски пред въззивната инстанция – адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                      ЧЛЕНОВЕ: