Р Е Ш Е Н И Е

 

      № 18                                                 15.01.2018 г.                 гр. С.

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД С.                             ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На деветнадесети декември                                                                  Година 2017

в публично заседание в следния състав:                             

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  АТАНАС АТАНАСОВ

       НИКОЛА КЪНЧЕВ

 

При участието на секретаря СТОЙКА СТОИЛОВА като разгледа докладваното от мл. съдия КЪНЧЕВ въззивно гражданско дело № 1504 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ ГПК.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от Т.Д.Г. чрез пълномощника – адв. С.Р. – против Решение № 805 от 11.08.2017 г. на Районен съд – С., ІІ граждански състав, с което предявеният срещу ответника Г. иск с правно основание чл. 150 СК е частично уважен за сумата от 230 лева на месец до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, като е отхвърлен за останалата част до пълния предявен размер от 250 лева.

В жалбата се взима становище за частична неправилност на обжалваното решение. Направено е обобщение на исковата молба и отговора към нея. Твърди се, че съдът бил анализирал едностранчиво само показанията на свид. Р. Г. М. и бил мотивирал крайния си извод единствено на тях. Тези показания били тенденциозни, неверни и не кореспондирали с останалия доказателствен материал по делото, поради което не били годно доказателствено средство. Институтът на издръжката бил създаден с оглед задоволяване на основните жизнени потребности на децата и осигуряване на нормалното им съществуване. Въпреки доказаната финансова затрудненост на ответника, съдът бил счел, че това обстоятелство не е от значение. Съгласно Постановление № 5 от 1970 г. на Пленума на Върховния съд възможността за даване на издръжка била винаги обективна и конкретна. Съдът не бил изследвал законовите предпоставки при определяне размера на издръжката, както и фактическата обстановка по делото и бил постановил незаконосъобразно решение. Освен това не бил взел предвид обстоятелството, че ответникът бил заявил, че е готов да заплаща издръжка в размер на 130-140 лева месечно.

Моли се постановяване на решение, с което първоинстанционното решение бъде отменено и бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен за сумата над 130 лева. Моли се присъждане на направените от ответника разноски пред въззивната инстанция съобразно с уважената част от иска. В жалбата не се правят доказателствени искания.

Ищецът Л.Т.Г., непълнолетна, действаща със съгласието на майка си Г.М.Г. не обжалва решението и в законовия срок не подава отговор към въззивната жалба.

След съвещание настоящият съдебен състав обсъди изложените в жалбата становища, провери гражданско дело № 1271/2017 г. по описа на Районен съд – С. и намери за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок, от процесуално леги-тимирана страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, т.е. е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК, съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Първоинстанционното решение е обжалвано от ответника в частта, в която иска е частично уважен за сумата от 230 лева – месечна издръжка. Следователно първоинстанцион-ното решение е необжалвано в частта, с която искът е отхвърлен за сумата над 230 лева – месечна издръжка, до предявения размер от 250 лева и като такова е влязло в сила.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.

От представените по делото доказателства се установява, а и съдът приема за безспорни между страните следните факти: че бракът между Г.М.Г. и Т.Д.Г. е прекратен с Решение № 42 от 08.04.2008 г., постановено по гражданско дело № 2875/2008 г. по описа на РС – С.; че от брака си имат дете – Л.Т.Г.; че с решението родителските права са предоставени на майката, а бащата е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето в размер на 70 лева.

От представените грамоти и дипломи се установява, че ищцата взема участие на различни певчески конкурси и се развива в тази дейност.

От предоставената от Т.Г. декларация за семейно и материално положение се установява, че последният е реализирал средномесечен доход за периода 01.01.2017 г. – 30.06.2017 г. в размер на 1394 лева, както и че има друго малолетно дете – Тео Ташев Г..

От показанията на ответника в съдебно заседание се установява, че майка му работи в Израел и му изпраща 1300 долара всеки месец и му плаща кредитите. Доколкото тези обяснения на страната обективират получавани от него суми и се явяват за нея неизгодни факти, съдът ги приема за доказателство на основание чл. 175 ГПК. По делото не са налични доказателства, които да оборват тези твърдения и фактите, изложени в тях, се приемат за доказани.

От свидетелските показания на свид. Р. Г. М. – баба на ищцата и майка на Г.Г. – се установява, че ответникът не е полагал грижи за ищцата, откакто бракът му с майка ѝ е прекратен. Разходите за издръжката, участията на Л.Г., както и за учебници в началото на учебната година се заплащат от майка ѝ и от тази свидетелка. Г.Г. работи като фризьор. Л.Г. все още постоянно участва в певчески конкурси.

След анализ на показанията на този свидетел на основание чл. 172 ГПК, съдът ги намира за вътрешно безпротиворечиви и подкрепени от останалата част от доказателствената съвкупност. По отношение направените във въззивната жалба възражения, че първоинстанционният съд неправомер-но се е позовал на тези показания, съдът счита, че те следва да се оставят без уважение. От страна на ответника не бяха представени доказателства, че последният е участвал в разходите по отглеждането на ищцата или че е закупувал пособия, учебници или други материали, необходими за живота и развитието на детето. Представеният Нотариален акт, с който на Л.Г. е прехвърлен недвижим имот – апартамент – не доказва някаква помощ или съдействие, доколкото обективираният с него договор е за покупко-продажба, като за апартамента е платена цена от 65920 лева. Още повече, че на ищцата не е прехвърлено пълното право на собственост. Правото на ползване върху имота е прехвърлено на Г.Г..

Представените като доказателства по делото банкови кредити, по които ответникът е длъжник и счетоводна документация на управляваното от него ЕООД с фирма „Тео Свят“, удостоверяват неотносими по делото факти. Счетоводният баланс и отчетът на приходите и разходите на търговското дружество на практика не установяват дали ответникът като физическо лице не получава някакво възнаграждение за работата си като управител. Представените договори за кредит, въпреки че доказват разходи за Т.Г., също са неотносими в случая, тъй като съгласно чл. 143, ал. 2 СК, той дължи издръжка за непълнолетното си дете независимо дали е способен да се издържа от имуществото си.

От така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 143, ал. 1 СК, всеки родител е длъжен да осигурява условия за живот, необходими за развитието на детето. По делото без съмнение се доказа, че ищцата е непълнолетна и е дъщеря на ответника. Въззивният съд счита, че от 2008 г., когато е определена първоначалната издръжка, е изминал дълъг период, през който минималната работна заплата за страната се е увеличавала. Нуждите на детето и възможностите на родителите също са се увеличавали за това време, което налага и увеличаване на общата дължима сума на издръжката му. В съответствие с предписанията на ППВС № 5 от 16.11.1970 г. по-голямата част от издръжката трябва да бъде изплащана от ответника, тъй като той не упражнява родителските права. Вземат се предвид следните факти: Л.Г. преминава през период на пубертет – време, през което, е всеизвестен факт, че децата растат бързо и е необходимо често да бъдат закупувани нови дрехи; учи в гимназия с усилено изучаване на чужди езици, което предполага допълнителни разходи за учебни помагала и пособия, отделно с напредването на възрастта нарастват и социалните ѝ нужди. С изпълнение на указанията, дадени с посоченото Постановление, при преценката на необходимата издръжка се вземат предвид всички обстоятелства, които са от значение за случая, т.е. следва да се отчетат и всички разходи, необходими за развитието на певческият талант на детето и свързани с участия по конкурси. На база тези аргументи, настоящата инстанция счита, че необходимата сума за правилно израстване на ищцата, без да се стига до възможност средствата да се ползват извън издръжката, е в размер на 400 лева месечно. С оглед упражняването на родителските права от страна на майката, тази сума следва да бъде разпределена, като Г.Г. да заплаща сума от 170 лева, а Т.Г. – сума от 230 лева месечно. ОС – С. се солидаризира с мотивите на районния съд, като препраща към тях без да ги преповтаря на основание чл. 272 ГПК.

Възраженията във въззивната жалба на ищците относно прекомерност на определения размер не се считат основателни от съда. Действително новият размер на издръжката е над три пъти по-голям от стария, но това е нормално и оправдано с оглед обективно малкия размер на издръжка, определен досега. Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК определя като абсолютен минимален размер на издръжка, сумата от 115 лева към момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция. След като прецени нуждите на детето и възможностите на родителя, ОС – С. счита, че дори предлагания от ответника размер от 130 лева е неоправдано занижен.

По отношение на разноските, съдът счита, че с оглед оставянето на въззивната жалба без уважение, сторените такива от въззивника следва да останат в негова тежест. Искането на въззиваемата, формулирано в открито заседание, да ѝ бъдат присъдени разноските пред въззивната инстанция следва да се уважи. Пред настоящата инстанция не беше представен списък за разноските по чл. 80 ГПК, но беше представен договор за правна защита и съдействие № 072910, където е посочено, че е заплатена сумата от 300 лева в брой. Съгласно указанията, дадени в ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., съдът може да се произнесе по искане за разноски, дори когато списък за разноските не е представен. Също така, когато адвокатското възнаграждение е заплатено в брой, договорът е достатъчно доказателство за извършването им и има характера на разписка. Т.е. разноските са редовно заявени, доказани и следва да се присъдят на Г.Г. – страна по договора за правна помощ.

В заключение, ОС – С. намира, че решението на първоинстанционния съд, е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Водим от всичко изложено и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Окръжен съд – С.

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 805 от 11.08.2017 г., постановено по гражданско дело № 1271 по описа за 2017 г. на Районен съд – С., ІІ граждански състав.

 

ОСЪЖДА Т.Д.Г., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Г.М.Г., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 300 /триста/ лева – разноски пред въззивната инстанция.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

         

          2.