Р Е Ш Е Н И Е

 

        17                                                  15.01.2018 г.                 гр. С.В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД С.                          ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На деветнадесети декември                                                                  Година 2017

в публично заседание в следния състав:                             

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  АТАНАС АТАНАСОВ

       НИКОЛА КЪНЧЕВ

 

При участието на секретаря СТОЙКА СТОИЛОВА като разгледа докладваното от мл. съдия КЪНЧЕВ въззивно гражданско дело № 1507 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ ГПК.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от А.Р.А. чрез пълномощника – адв. С.Р. – против Решение № 74 от 26.09.2017 г. на Районен съд – Р., с което предявените срещу ответника А. искове с правно основание чл. 144 СК и чл. 149 вр. чл. 144 СК са частично уважени за сумата от 200 лева на месец по всеки от тях до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, като са отхвърлени за останалата част до пълния предявен размер от 400 лева за всеки от тях.

В жалбата се взима становище, за неправилност на решението. Съдът бил счел, че за издръжката на ищеца са необходими 600 лева без да събере доказателства в тази насока. Единствените доказателства били свидетелски показания от заинтересовани свидетели. Излага съображения в тази насока. Неправилно съдът бил преценил възможността на ответника да заплаща издръжка без особени затруднения, което било елемент от фактическия състав на чл. 144 СК и подлежало на преценка във всеки конкретен случай. При преценката на възможностите на родителя от значение бил нетния размер на трудовото възнаграждение. Изплащаните от ответника вноски по погасяване на кредитите били обстоятелства, пряко рефлектиращи върху материалните му възможности. Решението било явно несправедливо, тъй като противоречало на чл. 143 СК. Предназначението на издръжката не стимулирало към такъв неползотворен и луксозен начин на живот. По отношение на иска по чл. 149 СК, ищецът не бил посочил доказателства за началния момент на започване на обучението си като студент. Представените от него графици за учебния процес не били относими към настоящия спор. Поради липса на доказателства, следвало този начален момент следвало да се определи от момента на входиране на исковата молба.

Моли се постановеното решение да бъде отменено и бъде постановено ново, с което исковете бъдат отхвърлени като неоснователни. Молят се и направените разноски.

В законния срок е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца – Р.А.А. .Взима се становище за неоснователност на жалбата. Неверни били твърденията на ответника за необоснованост на първоинстанционното решение. По делото било безспорно установено, че ищецът нямал собствени доходи и не можел да покрива разходите си на студент. Свидетелските показания не били противоречиви, свидетелите не били заинтересовани от изхода на делото и нямало основания да не бъдат кредитирани. Именно ответникът бил незаинтересован от заплащане на издръжка за сина си. Било установено по делото, че ответникът получавал трудово възнаграждение от около 3000 лева и имал възможност без проблеми да заплаща издръжка на сина си. Напълно недоказани били всички твърдения на ответника за фиктивната му задлъжнялост. Приоритетите на ответника не били насочени към подпомагане на неговия син. По делото било безспорно установено, че ищецът няма собствени доходи, нито собствени имоти, нито възможност да започне работа. Безспорно било установено, че бил записан за студент през учебната 2016/2017 г. Разходите му на храна, транспорт, облекло, обувки и образование били значителни по размер, като това било обективен факт.

Моли се да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди изцяло първоинстанционното решение.

След съвещание настоящият съдебен състав обсъди изложените в жалбата и отговора становища, провери гражданско дело № 1271/2017 г. по описа на Районен съд – С.и намери за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок, от процесуално леги-тимирана страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, т.е. е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК, съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбите. Първоинстанционното решение е обжалвано от ответника в частта, в която иска с правно основание чл. 144 СК, както и този с правно основание чл. 144, вр. чл. 149 СК са частично уважени за сумите от по 200 лева – месечна издръжка за всеки иск. Следователно първоинстанционното решение е необжалвано в частта, с която исковете са отхвърлени за сумата над 200 лева – месечна издръжка, до предявения размер от 400 лева за всеки иск и като такова е влязло в сила.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.

От представените по делото доказателства се установява, а и съдът приема за безспорни между страните следните факти: че бракът между А.Р.А. и Д. М. А. е прекратен с Решение № 88 от 04.07.2011 г., постановено по гражданско дело № 353/2011 г. по описа на РС – Р.; че от брака си имат дете – Р.А.А..

От представените Уверения – № 887 от 05.12.2016 г. и № 578 от 13.06.2017 г. се установява, че Р.А. е записан като студент в УНСС в редовна форма на обучение през зимния и летния семестър на учебната 2016/2017 г., специалност Финанси, счетоводство и контрол. Представена е вносна бележка към бюджета № 00124797, а пред въззивна инстанция – и Уверение № 586 от 31.10.2017 г., от които се установява, че ищецът продължава обучението си и през зимния семестър на 2017/2018 г. Представените касови бонове (л. 16 от първоинстанционното дело) доказват, че Р.А. ползва и заплаща общежитие по време на обучението си.

От представените фишове за работна заплата (л. 69 – л. 81 от първоинстанционното дело и л. 8 от въззивното) и удостоверение с изх. № ФС – 17-830 се установява, че за периода 07.2016 г. – 08.2017 г. А.А. е получавал средно брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 2835 лева – 39693 лева, разделени на 14 месеца.

От представен Договор за кредит за текущо потребление от 16.03.2016 г. и погасителен план към него се установява, че А.А. е сключил такъв договор за сумата от 50000 лева, като погасителните вноски са в размер на 584.57 лева месечно.

От свидетелските показания на свид. Даниела Петрова и Желка Недялкова – респективно майка и баба по бащина линия на ищеца се установява, че месечните разходи на Р.А. за дрехи, транспорт, общежитие, учебни пособия и други, възлизат между 600 и 700 лева месечно. След анализ на показанията на тези свидетели на основание чл. 172 ГПК, съдът ги намира за вътрешно и взаимно безпротиворечиви и подкрепени от останалата част от доказателствената съвкупност. Следва да се посочи, че свид. Недялкова е роднина по права линия и на двете страни по делото, което съдът счита за индиция за общата ѝ незаинтересованост.

От така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 144 право на издръжка имат и пълнолетните деца, които до определена възраст учат в редовна форма на обучение в средни или висши учебни заведения, не могат да се издържат от доходите си или от имуществото си и родителите могат да предоставят издръжка без особени затруднения. По делото е доказано, че ищецът е дете на ответника, пълнолетен е и все още не е навършил двадесет и пет годишна възраст. Представените уверения доказват, че учи в редовна форма на обучение във висше учебно заведение. По делото не беше установено да има някакво имущество, от чието използване да се издържа и не реализира доходи, за тази цел. Тъй като обучението му е в редовна форма, съдът счита, че не следва да му се вменява като задължение да работи. Нормално е в този период усилията и времето на ищеца да бъдат фокусирани в обучението му и то да се ползва с приоритет пред полагането на труд. Именно в това е смисълът на разпоредбата на чл. 144 СК – да осигури средства за живот на детето през периода на обучението му, за да не се налага то, въпреки че е пълнолетно, да полага труд, за да се издържа и да може да се фокусира пълноценно върху обучението си. Известен факт е, че редовната форма на обучение заема голяма част от активното време на човека и няма как да бъде съвместявана с работа по трудово правоотношение или друга дейност за получаване на доходи.

По отношение на възможността на А.А. да осигури издръжка на сина си без особени затруднения, съдът счита че такава е налице. Съгласно тълкувателната практика на ВКС при определяне на възможността за даване на издръжка се взема предвид брутното трудово възнаграждение на даващия. По делото се установи, че А.А. получава средно брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 2835 лева. Критерият за това дали са налице или не „особени затруднения“ е винаги конкретен и се определя винаги след преценка на обстоятелствата по делото. В случая е установено, че освен обикновените разходи по личната си издръжка, А.А. изплаща погасителни вноски по договор за кредит в размер на 584.57 лева месечно. Дори след различните удръжки на трудовото му възнаграждение, А. би могъл да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева и да му остават достатъчно месечни доходи, за да покрие собствената си издръжка.

Възражението, посочено във въззивната жалба, че размерът на разходите на Р.А., определен на 600 лева месечно, е необоснован, не се споделя от настоящата инстанция. От свидетелските показания на свид. Петрова и Недялкова се установи, че разходите на Р.А. са между 600 и 700 лева месечно. Като студент той ползва общежитие, за което плаща средно по 46 лева на месец, видно от представените касови бонове. Отделно като общоизвестни се възприемат разходите за транспорт, учебници и други пособия, храна, облекло, сметки за GSM апарат. Поради това размерът от 600 лева на месец се не се явява прекомерен. По делото не беше установено ищецът да води луксозен начин на живот. Той няма собствен автомобил, ползва градски транспорт, живее на общежитие, а не на квартира, храни се на студентски стол. Организирал е живота си така, че да изразходва минимални средства и въпреки това неизбежните разходи обосновават посочения размер на издръжка. Поради това, ОС – С.счита, че искът с основание чл. 144 СК е доказан и следва да бъде уважен.

По отношение на иска с правно основание чл. 144, вр. чл. 149 СК, настоящата инстанция не споделя съображенията, посочени във въззивната жалба, за неговата неоснователност. Фактът, че роднини на ищеца му помагат с парични средства, не е релевантен по този иск. Тези средства не отговарят на понятието „доходи“, така както е формулирано в чл. 144 СК. Такива доходи биха били вид пенсия, стипендия, наследено имущество или други. По отношение доходите, които е получавал от труд, по делото беше установено, че той е работел за един месец през лятото на 2016 г. и за два месеца, през лятото на 2017 г. Първият период е предхождащ периода, за който искът е уважен – от 01.09.2016 г. до 06.07.2017 г. – и е напълно ирелевантен по делото. Освен това вече беше посочено, че ищецът не е длъжен да работи, за да се издържа. В допълнение следва да се посочи, че тези трудови дейности могат да се извършват от него само в рамките на летните месеци, което означава, че те имат несигурен характер и не могат да бъдат използвани за постоянна издръжка. Съдът счита, че и този иск е доказан в пълен размер и следва да бъде уважен.

Всички тези изводи и съображения са направени и от районния съд, поради което ОС – С.се солидаризира с мотивите на решението му, като препраща към тях без да ги преповтаря на основание чл. 272 ГПК.

По отношение на разноските, съдът счита, че с оглед оставянето на въззивната жалба без уважение, сторените такива от въззивника следва да останат в негова тежест. Искането на въззиваемия, формулирано в отговора на въззивната жалба, да му бъдат присъдени разноските пред въззивната инстанция следва да се уважи. Пред настоящата инстанция беше представен списък за разноските по чл. 80 ГПК, както и договор за правна защита и съдействие от 07.12.2017 г., където е посочено, че е заплатена сумата от 300 лева в брой. Съгласно указанията, дадени в ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., т. 1, когато адвокатското възнаграждение е заплатено в брой, договорът е достатъчно доказателство за извършването им и има характера на разписка. Т.е. разноските са редовно заявени, доказани и следва да се присъдят в тежест на А.А..

В заключение, ОС – С.намира, че решението на първоинстанционния съд, е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Водим от всичко изложено и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Окръжен съд – С.

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 74 от 26.09.2017 г., постановено по гражданско дело № 499 по описа за 2017 г. на Районен съд – Р., граждански състав.

 

ОСЪЖДА А.Р.А., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Р.А.А., ЕГН **********,*** и съдебен адрес *** Д. А. №., ЕТ.сумата от 300 /триста/ лева – разноски пред въззивната инстанция.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

         

          2.