Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 30                               26.01.2018г.                    град Стара Загора

 

                                                     В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ Окръжен съд, ГРАЖДАНСКО отделение, ІІ състав

На шестнадесети януари 2018 г.

в публичното заседание, в следния състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                       ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                                   ВЕСЕЛИНА МИШОВА

Секретар СТОЙКА СТОИЛОВА

като разгледа докладваното от съдията - докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело № 1513 по описа за 2017 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е на основание чл.258- 272 и сл. от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1 и 2 и ал.3, пр.1 от КТ.

 

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила Въззивна жалба вх.№ 29859/01.11.2017г. от ищеца С.К.С.- ЕГН- ********** от гр.С., кв.„З.”, ул.“Е.“, бл.., ет.., ап.., против Решение № 1096/18.10.2017г. по гр.д.№ 3089/2017г. по описа на РС- С., в която се сочи, че е останал недоволен от това Решение и го обжалва изцяло, като неправилно и незаконосъобразно, тъй като то било постановено извън законният 14- дневен срок, и порочно, тъй като съгласно уговореното в трудовия договор трудово правоотношение поради съкращаване на щата не станало чрез предизвестие, което след отказа му да го подпише му е било отказано, сроковете на предизвестието не са били спазени и не му е било изплатено и обезщетението, че Заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение била необоснована, не съдържала Заповед № 361/20.04.2017г., липсвал изобщо и протокол по делото, и разпоредбата на чл.335, ал.2 от КТ обуславяла незаконосъобразността в процесната заповед, тъй като в нея въззиваемия- работодател не бил мотивирал причината за прекратяването на трудовото му правоотношение с него. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 от КТ работодателят имал задължението за подбор и можел в интерес на производството си да уволни работници или служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по- висока квалификация и работят по-добре, но правото на подбор от страна на работодателя се превръщало в задължение в случаите, когато се съкращава една или няколко бройки от съществуващите в щата еднородни длъжности. И не било налице реално закриване на трудовите функции на съкратения щат на длъжността му по длъжностна характеристика, а само фиктивно, тъй като след уволнението не била премахната длъжността му „Чистач", а на останалите работници на длъжност „Склададжия" трудовите функции били преименувани с оглед на делото, и не бил извършен подбор между него и другите лица със сходни длъжности. Не било налице и заведено под номер и дата и в документи щатно разписание, което било добавено по-късно с оглед на делото, като с него се установявало фиктивно съкращение, а не реално съкращение, в момента в обекта се извършвало почистване, подреждане и товаро- разтоварни дейности от работници, работещи в момента във фирмата извършващи разпределените между тях дейности. Твърди, че той не бил на работа и е бил представил болничен лист № Е 20177994134, издаден в 13, 09 ч., и считан от 24.04.2017г. до 30.04.2017г. бил ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност, надлежно разрешен от компетентен медицински орган, поради „общо заболяване", работодателят му не бил искал разрешението от Инспекцията по труда и не било дадено разрешение да се извърши уволнението му. Счита, че в 14, 30 ч. след издадения му болничен лист, работодателят му връчил незаконно само процесната заповед на осн. чл.344, ал.3, пр.1 от КТ и твърди, че той бил представил в 3- дневният срок с декларацията по чл.333 от КТ на ответника- работодател болничният си лист, в дадения му 3-дневен срок се задължил в случай на промяна на декларираните му обстоятелства да представи документ в 3-дневният срок, и в случай на непредставяне по негова вина на документи, след 3- дневният срок се съгласявал, че не ще се ползва от защитата по чл.333 от КТ. На дата 24.04.2017г. в 14, 30 ч. я нямало изобщо декларацията по чл.333 от КТ, в която твърди, че му е даден и 3- дневен срок за болничният лист и той не била предмет на обсъждане. Твърди, че разбрал за нея и за мотива, че съкращават единствената бройка на длъжността му, с получаване на предизвестието и декларацията по чл.333 от КТ от РС, с Отговора на ИМ ведно книжата. Счита, че РС е допуснал съществени процесуални нарушения в спора и делото, с което възпрепятствал правото му на защита, което давало основание за цялостна отмяна на първоинстанционното решение на РС. Счита, че в този смисъл са налице хипотезите по чл.333, ал.1, т.4 от КТ във вр. с чл.162 от КТ, и във вр. с чл.344, ал.3, пр.1 от КТ и чл.329, ал.1 от КТ- за фиктивно, а не реално и законосъобразно съкращаване на работата му по щата на длъжността му. Излага подробни аргументи в подкрепа на оплакванията си. Претендира разноските си пред двете съдебни инстанции. В този смисъл е пледоарията му пред настоящата въззивна съдебна инстанция, както и подробната му писмена защита по делото.

 

         В законоустановения 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият- работодателя “П.”- ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.С., кв.“К.“, завод „К.“, е подал писмен Отговор на в.жалба, в който сочи, че с настоящият отговор заявява изрично, че оспорва подадената въззивна жалба против първоинстанционното решение, като неоснователна. Счита постановеното решение за правилно, тъй като РС е установил фактите въз основа на събраните по делото доказателства, като при събирането на доказателствата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Правилно са били приложени относимите разпоредби на материалния закон, изложените мотиви съответствали на доказателствата и нормите на КТ. По същество на спора ищецът твърдял, че той като работодател не е извършил подбор при съкращаване на длъжността и не е искал разрешение от Инспекцията по труда, предвид издадения му болничен лист, час преди връчване на предизвестието и заповедта за прекратяване на трудовия договор. Счита, че субекти по трудовото правоотношение, изпълнение на правата и задълженията в съответствие със законовите разпоредби, и отказът да се предостави при поискване от работодателя на информация е проява на недобросъвестност от страна на работника. Заявява, че вината на работника и служителя се предполага, като тя в гражданското право е неполагане на дължимата грижа, като в посочения смисъл цитира и конкретни Решения на ВКС- София. Счита, че атакуваното решение на РС съд е правилно, а въззивната жалба неоснователна. Моли ОС да постановите решение, с което да отхвърли изцяло въззивната жалба, като неоснователна и да потвърди в атакуваната му част Решение № 1096/18.10.2017г., постановено по гр.д.№ 3089/2017г. по описа на РС- С., като правилно. Моли да му се присъдят направените по делото разноски пред настоящата въззивна съдебна инстанция. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- адвокат, както и подробната му писмена защита по делото.                  

 

Въззивният ОС- С., като се съобрази със събраните на първоинстанционното и на въззивното дело писмено и гласни доказателство, поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, като обсъди становищата на всяка една от страните и мотивите на обжалваното първоинстанционно Решение в атакуваната му част, намери за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :

 

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правни основания по чл.344, ал.1, т.1 и 2 и ал.3, пр.1 от КТ.

 

Въззивната жалба на въззивника/бивш работник/ се явява процесуално допустима, подадена в законния 2- седмичен срок от връчването му на Решението на РС, той има пряк и непосредствен правен интерес от обжалването му поради пълното отхвърляне на исковите му претенции от РС, и същата е подадена чрез надлежния първоинстанционен РС- С. до настоящия въззивен ОС- С.Атакуваното с Въззивната жалба първоинстанционно Решение на РС- С. е валидно постановено в съответната писмена форма от родово и местно компетентния РС- С., същото съдържа всички основни атрибути по смисъла на чл.236 от ГПК, поради което то е напълно валидно постановено. Разгледана по съществото процесната въззивна жалба се явява неоснователни, необоснована и недоказана, поради следните съображения :

Въззивният ОС- С. в настоящия си състав счита, че в първоинстанционното производство РС- С. задълбочено, правилно и пълно е установил в значителна част фактическата и правната обстановка по казуса, въз основа на правилните факти и правни разпоредби е стигнал до едно в крайна сметка напълно мотивирано, законосъобразно и правилно свое Решение, а подадената срещу отделни негови части въззивна жалба от бившия работник е изцяло неоснователна и недоказана.

Всички твърдения във въззивната жалба и последващите я писмени становища, възражения, декларации на въззивника, отнасящи се до издадения на въззивника болничен лист/дали е уведомен работодателя за съществуването на болничен лист, представен ли е този лист на работодателя, отказано ли е приемането на болничния лист/ е процесуално недопустимо да се разглеждат, поради преклудирането на възможността на въззивника- ищец да сочи нови факти едва във въззивното производство, които е могъл да посочи и заяви още при подаване на исковата си молба пред РС- С.. Поради което и на основание чл.266 ал.1 от ГПК не следва да се вземат предвид тези твърдения/видно от исковата молба и доклада на РС/, които въззивникът- ищецът не е заявил при подаването й, а е направил това едва във въззивната си жалба, тъй като това не са нови факти или нововъзникнали факти и обстоятелства, и те не попадат в хипотезата на чл.266, ал.2 от ГПК. Освен това по делата пред РС и пред ОС няма нито едно сигурно доказателство, от което би могло да се направи единствени извод, че работникът/въззивник/ е довел до знанието на работодателя му/въззиваемия/, че му е издаден болничен лист само 1 ч. преди връчване му на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Твърденията на въззивника се свеждат до това, че по време на уволнението си се е намирал в отпуск за временна неработоспособност поради заболяване, като работодателят му не бил изпълнил задължението си да събере сведения, дали ищецът се ползва със законната закрила по чл.ЗЗЗ от КТ. Наред с това въззивникът основава исковете си и на твърдението, че прекратяването на трудовия договор поради съкращаването на длъжността, която е заемал е незаконосъобразно, тъй като не бил извършен подбор от работодателя му. Дружеството- въззиваем обаче е оспорило твърденията на работника- въззивник, както и исковете му, като неоснователни. От събраните по делото в двете съдебни инстанции писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупно с оглед становищата и доводите на страните, се установява следното :

По силата на писмения трудов договор от 19.09.2016г. въззивникът е работил при въззиваемото търговско дружество, като общ работник в промишлеността, като с официална писмена Заповед № 362/24.04.2017г. на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ е прекратено трудовото му правоотношение с предизвестие поради съкращаване на щата. Видно от щатното разписание на работодателя, тази длъжност „общ работник“ е била единствена в предприятието /за което няма спор между страните по делото/, а при сравняване на трудовите функции за тази длъжност с останалите длъжности/„склададжия", „чистач", „настройчик монтажно оборудване и производствени линии"/, се установява по несъмнен и безспорен начин, че трудовите функции за тази длъжност са напълно различни от трудовите функции на останалите длъжности. Следователно не е налице каквото и да е външно или вътрешно сходство на трудовите функции между длъжността „общ работник" на въззивника и останалите длъжности- включително и разпитаните пред ОС свидетели. Още повече, че със Заповед № 361/20.04.2017г. е утвърдено ново щатно разписание, в което единствената негова длъжност „общ работник в промишлеността“ е била съкратена. В настоящото въззивно съдебно производство бяха събрани нови гласни доказателства/свидетелски показания/ на лица/пълнолетни български граждани/, посочени от въззивника, с които според него, работодателят- въззиваем е следвало да извърши подбор. От показанията обаче на свидетелите, разпитани в съдебното заседание на 19.12.2017г. се установи, че след прекратяване на трудовия договор с въззивника, не е бил назначен друг работник на негово място. И тримата свидетели изпълняват при въззиваемия своите трудови функции, които са коренно различни от тези на длъжността „общ работник" на въззивника, като всички в показанията си всички свидетели сочат за факти и обстоятелства след прекратяване на трудовото правоотношение на въззивника С.. В съдебно заседание на 16.01.2018г. разпитания свидетел Х. дава показания относно факта каква длъжност е заемал в предприятието въззиивника, които напълно противоречат на приетите писмени доказателства по делото- трудов договор и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на самия свидетел Х.. От тези писмени доказателства категорично се установява, че този свидетел е заемал длъжност „настройчик монтажно оборудване и производствени линии“, на която длъжност е и прекратено трудовото му правоотношение в края на м.11.2017г. Наред с това има противоречие между показанията на този свидетел и писмените доказателства по делото, отнасящи се до неговите трудови функции, които противоречат и с приетото от РС щатно разписание, преди неговото изменение, като в същото длъжността „общ работник" на въззивника е единствена при този работодател. Предвид изложените противоречия и междувременно прекратеното трудово правоотношение на този свидетел, това сочи на известна негова заинтересованост от изхода на настоящото дело, което води до непълно кредитиране на неговите свидетелски показания. Още повече, че трудовите функции на една длъжност не се доказват с гласни доказателства/свидетелски показания/, тъй като е предвидена в закона задължителна писмена форма, която е абсолютно условие за действителност на трудовото правоотношение. В конкретния случай работодателят- въззиваем няма задължение за извършване на подбор, тъй като няма при него други длъжности със сходни функции- видно от приетото щатно разписание, длъжностните характеристики, писмени договори и останалите писмени доказателства по делото. Защото какво фактически извършва в предприятието едни работник, не означава, че той заема и съответната на фактическото извършено официална длъжност, защото право на работодателя е да възложи на работника извършването и на други функции, което не означава, че той преминава на друга длъжност. В конкретния случай обстоятелството, че свидетелят Х. /чийто показания са противоречиви/ е изпълнявал в период от време и други задължения, не означава, че той е преминал официално на друга длъжност или, че е заемал друга длъжност, с каквато ищецът твърди, че е следвало да се извърши подбор. Дори той да е изпълнявал и други работи, той няма друго трудово правоотношение, тъй като неговото правоотношение е по сключения трудов договор за конкретната длъжност „настройчик монтажно оборудване и производствени линии", а за да премине един работник на друга официална длъжност следва да се спазят задължителните разпоредби на КТ- тоест да се сключи договор или споразумение в писмена форма, която е условие за действителност на трудовото правоотношение. Този свидетел, съгласно приетия договор, е заемал длъжност „настройчик монтажно оборудване и производствени линии", от която длъжност е бил освободен от предприятието, като тази длъжност, видно от характеристиката за нея /приета в първата инстанция/ има съвършено различни същностни характеристики от длъжността „общ работник" на въззивника. Следователно между двете длъжности няма място за сравнение, а още по-малко за подбор, поради което в конкретния случай няма основание и изискване за извършване на подбор, тъй като към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с въззивника С. заеманата от него длъжност е единствена в това търговско дружество. Налице е многобройна, еднопосочна и постоянна съдебна практика, в подкрепа на изложеното по настоящото дело, не е налице задължение на въззиваемия- работодател за извършване на подбор, когато се извършва съкращаване на единствена длъжност или на всички щатни бройки с еднородни трудови функции. Поради което в конкретния случай трудовите функции на щатната длъжност „общ работник" са престанали да бъдат съдържание на отделна щатна длъжност по новото щатно разписание на дружеството, и въззивната жалба се явява изцяло неоснователна, а атакуваното Решение на РС- напълно мотивирано, законосъобразно и правилно. Без основание се явяват и оплакванията на въззивника за допуснати нарушения от РС при преценката на твърденията в исковата му молба за нарушения по чл.ЗЗЗ от КТ. По делото няма спор, а и това се установява от показанията на разпитаните свидетели пред РС, че на 24.04.2017г. въззивникът се е явил във въззиваемото дружеството малко след 14 ч. От показанията на административния секретар на предприятието Мария Й./пълномощника на работодателя С. Р. С./ и Т. С./отговорник производство/, се установи, че св.Й. е представила на въззивника да подпише декларация относно обстоятелствата ползва ли той към момента законоустановен отпуск, трудоспособен ли е, страда ли от заболявания и евентуално, какви са те, както и да декларира има ли други обстоятелства, ползващи го със закрила. Това се доказва от показанията на свидетелката Й.. В същия смисъл са и показанията на останалите свидетели по делото. Според свидетеля С. и според свидетелката С. се установява, че  въззивникът е отказал да подпише декларацията по чл. 333 от КТ, отказал е и предизвестието да подпише, след което с желание си подписал заповедта за освобождаване и казал, че ще си търси правата в съда. В този момент въззивникът С. изглеждал външно добре - прав, здрав. На въпроса дали не ползва някакъв отпуск, той по- скоро нищо не отговорил. Следователно видно от разпитаните по делото свидетели се доказва, че въззивникът е отказал да подпише, както декларацията по чл.ЗЗЗ от КТ, така и даденото му предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, без да посочи каквито и да са причини за отказа си. Той е подписал само заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение, и за тези факти и обстоятелства показанията на свидетелите са безпротиворечиви и съответстват на събраните по делото писмени доказателства, а за обратното няма и твърдения от страна на въззивника, като направените такива от него едва във въззивното производство са преклудирани и поради това се явяват процесуално недопустими. По делото няма спор между страните, че на 24.04.2017г. на въззивника е издаден болничен лист, като за този издаден болничен лист, както и за ползването на отпуск поради общо заболяване, въззивникът не е съобщил на работодателя. Доказа се, че на 24.04.2017г. С. не е представил болничния си лист на работодателя и въпреки изричните въпроси към него дали ползва отпуск и защо отказва да подпише декларацията по чл.333 от КТ, той не му е съобщил за отпуск си поради временна нетрудоспособност. Всички свидетели доказаха и факта, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение със С., същия е изглеждал по обичайния за него начин и е имал възможност да представи издадения му болничен лист.

Следователно при бездействие, изричен отказ или умишлено затаяване на информация от работника или служителя, работодателят няма възможност да проверява във всеки един случай на уволнение по чл.328, ал.1, т.2, 3, 5 и 11 и чл.330, ал.2, т.6 от КТ, ако не разполага с информация от преди това, дали служителят или работникът страда от някоя от болестите по чл.1 от Наредба № 5/87г., нито правото да ги задължава да преминат на    задължителни медицински преглед преди прекратяване на трудовото правоотношение за наличие на заболяване, за което задължително се прилага законовата закрила по чл.333, ал.1, т.3 от КТ. А от друга страна, работодателят няма как да принуди работниците или служителите, ако не желаят, да му предоставят резултатите от медицински прегледи, нито да ги изиска от медицинските органи, специалисти и учреждения.

Поради което, когато работодателят е предприел необходимите действия, за
спазване на процедурата на чл.333, ал.1, т.3 и ал.2 от КТ, но именно със своето поведение служителят или работникът сам е осуетил тази процедура, като не е дал
информация, с която е разполагал, той не може да черпи права от собственото си
недобросъвестно поведение. Тъй като о
бщ принцип в правото е изискването за
добросъвестност при упражняване на предоставените права, който изрично е
прокламиран и в чл.8, ал.1от КТ, което изисква точно и честно отношение на всеки един
субекти по трудовото правоотношение, изпълнение на правата и задълженията в
съответствие със законовите разпоредби. Отказът да се предостави при поискване от
работодателя на информация е проява на недобросъвестност от страна на работника. Вината на работника и служителя се предполага, като тя в гражданското право е
неполагане на дължимата грижа, за което е налице и многобройна задължителна актуалната съдебна практика.

 

На основание на всичко гореизложено, въззивният ОС- С. счита, че атакуваното Решение на РС е напълно правилно, обсъдени са всички изложени към постановяването му твърдения и становища на всяка една от страните, приложени са относимите материалноправни разпоредби, изводите на РС са подробно обосновани, както от установите с доказателствата факти и с правните разпоредби по казуса. Поради което настоящия въззивен съд следва да постанови своето Решение по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло направените във въззивната жалба оплаквания, като напълно неоснователна и недоказана, и да потвърдите атакуваното първоинстанционно решение на РС, ведно със законните последици от това.

 

Следователно оплакванията на съкратения въззивник са напълно неоснователни, тъй като в изцяло атакуваното му Решение РС- С. е обсъдил този довод на ищцата за незаконност на уволнението му и е направил правилен фактически и правен извод, че посочената разпоредба в случая не намира приложение, и че съответно прекратяването на трудовия й договор е напълно законосъобразно.

 

Разпоредбата на чл.333, ал.1, т.4 от КТ е императивна, поради което е недопустимо разширителното й тълкуване, както от страните по делото, така и от съда/както първоинстанционния РС, така и от настоящия въззивен ОС/. Заеманата от въззивника длъжност по официалната му писмена длъжностна характеристика, не е основание за разширяване на кръга на правните основания, при които се извършва подбор между въззивника и останалите служители на същия работодател, и едно евентуално разширително тълкуване/каквото иска жалбоподателя/ е изцяло недопустимо.

 

Поради това всички обективно и субективно предявени искове по чл.344, ал.1 и 3 от КТ се явяват изцяло неоснователни и недоказани, като напълно мотивирано и правилно първоинстанционния РС ги е отхвърлил, ведно със законните последици от това- включително и присъжда на ответника/въззиваемия/- работодателя направените по първоинстанционното дело разноски.

 

С оглед на гореизложените мотиви и съображения, въззивният ОС- С. счита, че следва да потвърди изцяло атакуваното  първоинстанционно Решение на РС- С., тъй като процесната Въззивна жалба на работника/въззивник/- ищец се явява напълно неоснователна и недоказана, и тя следва да се отхвърли изцяло, със законните последици от това.

 

Относно разноските на страните по делото- предвид цялостното отхвърляне на въззивната жалба, въззивника/бивш работник/ следва на основание чл.273 във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК да бъде осъдена да заплати на въззиваемия/бивш работодател/ всички направени от него пред настоящата въззивна съдебна инстанция съдебни разноски в размер на общо 500 лв. за възнаграждение на 1 бр. адвокат- повереник съгласно Списъка за разноските по чл.80 от ГПК от 27.11.17г., писмения договор за правна защита и съдействие от 27.11.17г., ведно със законните последици от това.

 

Предвид естеството на процесния трудов спор по чл.344, ал.1, т.1 и ал.3, пр.1 от КТ, настоящото въззивно съдебно Решение може да се обжалва по касационен ред съгласно разпоредбите на чл.280, ал.1, т.1 и ал.3, т.3 от ГПК, чрез настоящия въззивен ОС- С. пред ВКС- С..

 

Ето защо предвид горните мотиви, и на основание основание чл.258- 272 и сл. от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1 и 2 и ал.3, пр.1 от КТ, въззивният ОС- С.

 

                                                                         Р    Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционното Решение № 1096/18.10.2017г., постановено по гр. дело № 3089/2017г. по описа на РС- С..

 

 

ОСЪЖДА С.К.С.- ЕГН ********** от гр.С., кв.„З.”, ул.“Е.“, бл.., ет.., ап.., да заплати на “П.”- ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.., кв.“К.“, завод „К.“  сумата 500 лв./петстотин лева/ разноски по делото за възнаграждение на 1 бр. адвокат- повереник пред въззивния съд.

 

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва при наличие на законовите основания по чл.280, ал.1, т.1 и ал.3, т.3 от ГПК в 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните, чрез ОС- С. пред ВКС- С..

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                                             

 

 

     ЧЛЕНОВЕ :