Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№4                                                    04.01.2018 г.                                 гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,  гражданско отделение, І-ви въззивен състав,

в закрито съдебно заседание, проведено в следния състав:

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                ЧЛЕНОВЕ: А. АТАНАСОВ

                                                                                                      НИКОЛА КЪНЧЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия А. Атанасов в.гр.д. № 1519 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         

            Производството  се води по реда на  чл.435, ал.2 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по жалба на Д.М.К. ***, чрез пълномощника й В.Д.К. жалба срещу постановление за разноските по изп.д.№ 20167660401686 на ЧСИ Кръстьо Ангелов, с рег.№ 766 по регистъра на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – Стара Загора, обективирано в констативен протокол от 02.11.2017 г.

Жалбоподателката твърди, че с обжалвания акт на ЧСИ неправилно са били определени дължимите от нея такси и разноски по изпълнението, което от една страна я ощетява, а от друга води до неоснователно обогатяване на взискателя за нейна сметка, предвид, че същият не е бил задължен да внесе по реда на чл.495 от ГПК разликата, с която цената на възложения му имот надвишава размера на вземането му.

Претендира се отмяна на постановлението за разноските като незаконосъобразно.

В законоустановения срок взискателят „Инвесткредит Груп“ ООД, ЕИК № 202060293, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от законния си представител В. Т. – управител, чрез пълномощник - адвокат, не е депозирал писмено възражение.

В писмените си мотиви по реда на чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ  Кръстьо Ангелов, чрез помощник – частен съдебен изпълнител Теодора Колаксъзова, изразява становище за неоснователност на жалбата, като излага доводи, че таксите и разноските в изпълнителното производство са определени законосъобразно и правилно, а с оглед на това вземането на обявения за купувач взискател не надвишава вземането му по изпълнителното дело и след извършеното намаляване е налице непогасен остатък от задължението в размер на 671,18 лв., представляващо част от непогасена главница

Сочи се, че оплакването на жалбоподателката относно размера на събраните от ЧСИ пропорционални такси е неоснавателно, т.к. сборът от събраните такси за опис на недвижимия имот и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ не надвишава 1/10 от общия размер на вземането.

Счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.

След запознаване със становищата на страните и обясненията на съдебния изпълнител, въз основа на представените доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

            От материалите по приложеното копие на изп.д.№ 20167660401686 на ЧСИ Кръстьо Ангелов се установява, че изпълнителното производство е било образувано по молба от 10.08.2016 г. от адв.А.С., пълномощник на „Инвесткредит Груп“ ООД, ЕИК № 202060293, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от законния си представител В. Т. – управител, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 28.07.2016 г. на основание заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 2205/28.07.2016 г. по ч.гр.д.№ 3574/2016 г. по описа на СтЗРС.

            Със заповедта за изпълнение е било разпоредено Д.К. да заплати на дружеството-кредитор сумата от 7 650,00 лв. – главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за заем от 28.01.2016 г., инкорпориран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 69, т.І, рег.№ 990, дело № 54 от 2016 г. на Нотариус Денчо Недялков, с рег.№ 181 по регистъра на НК и район на действие при СтЗРС, с който длъжницата е учредила в полза на кредитора договорна ипотека върху свой недвижим имот в гр.Стара Загора за обезпечаване на задълженията си по договора за заем, законната лихва върху главницата, считано от 27.07.2016 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата от 900,00 лв. – договорна лихва за периода от 01.02.2016 г. до 30.06.2016 г., както и 153,00 лв. – държавна такса и 1 792,80 лв. – адвокатско възнаграждение.

            От нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека № 69, т.І, рег.№ 990, дело № 54 от 2016 г. на Нотариус Денчо Недялков, с рег.№ 181 по регистъра на НК и район на действие при СтЗРС се установява, че „Инвесткредит Груп“ ООД е предоставило на Д.К. в заем сумата от 4 500,00 лв., я последната е поела задължението да върне заетата й сума за срок от 24 месеца, ведно с договорна лихва в размер на 4 % месечно, като изпълнението на задълженията на заемателката е следвало да става чрез ежемесечно изплащане на съответната договорна лихва съгласно погасителен план, а главницата е следвало да бъде върната на 28.01.2018 г. при изтичане на срока на договора.

           За обезпечение на задълженията си Д.К. е учредила в полза на „Инвесткредит Груп“ ООД ипотека върху 1/6 идеална част от съсобствения си с трети лица недвижими имот, съставляващ самостоятелен обект в сграда – ***, със застроена площ от 83, 54 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение и съответните проценти идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху поземления имот, с данъчна оценка съобразно удостоверение от 24.11.2016 г. в размер на 40 876,60 лв. за целия имот и от 6 812,80 лв. за притежаваната от длъжницата идеална част.

           В молбата за образуване на изпълнителното производство пълномощникът на взискателят е посочил като начин на изпълнение по чл.426, ал.2 от ГПК налагането на възбрана, извършване на опис, оценка и публична продан на ипотекирания в негова полза имот, както и е възложил на ЧСИ правата по чл.18 от ЗЧСИ.

           В текста на молбата, изписан върху листа с компютърен шрифт, е налице   дописване чрез вмъкване на ръкописен текст, който е приподписан, но не е обозначен с дата, изразяващ искане да не се насрочва опис.

           Подписът, с който е приподписано ръкописното изявление, с просто око видимо се отличава от подписа, изпълнен под текста, изписан  с компютърен шрифт, положен от името на адвоката-пълномощник на „Инвесткредит Груп“ ООД.

           При сравняване на изпълнените в молбата за образуване на изпълнително дело подписи с подписите на законния представител на „Инвесткредит Груп“ ООД и адв. Ат.С. в приложеното към молбата пълномощно от 09.08.2016 г., изпълнени съответно в графите „упълномощител“ и „упълномощен“ се установява, че подписът, с който е удостоверено ръкописното изявление в молбата е идентичен с подписа на В. П.  Т. – управител на „Инвесткредит Груп“ ООД, изпълнен в графата „упълномощител“ в цитираното пълномощно.

           При образуването на изпълнителното дело ЧСИ е разпоредил да се изпрати съобщение по ДОПК, да се впише възбрана върху недвижимия имот съгласно нотариалния акт за договорна ипотека, като за целта се изиска кадастрална схема на имота; да се изготви и изпрати покана за доброволно изпълнение на длъжницата, в която да се отрази наложената възбрана; да се извършат четири справки за имущественото състояние на длъжницата и да се съобщи на взискателя размера на дължимите такси, които следва да внесе по сметката на ЧСИ.

           Изготвил е сметка № 025440 от12.08.2016 г. по чл.79 от ЗЧСИ, с която е начислил обикновени такси в  общ размер от 270,00 лв., от които по т.1 за образуван е- 20,00 лв., по т.3 за справки – 20,00 лв., по т.5 за връчване – 120,00 лв., по т.2 за цялостно проучване имущественото състояние на длъжника – 50,00 лв., по т.12 за изготвяне на сметка за размера на дълга – 30,00 лв. и по т.10 за налагане на възбрана – 30,00 лв., общо в размер на 324,00 с ДДС, както и други такси по чл.31а от ТТРЗЧСИ в размер на 22,90 лв. с ДДС.

           На 09.11.2016 г. дружеството-взискател е представило пред ЧСИ нов изпълнителен лист срещу длъжницата К., издаден на 03.11.2016 г. въз основа на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 3043/28.07.2016 г.  по ч.гр.д.№ 3574/2016 г. на СтЗРС, с който е разпоредено Д.К. да заплати на „Инвесткредит Груп“ ООД сумата от 2 250,00 лв., представляваща договорна неустойка по договора за заем от 28.01.2016 г., инкорпорирана в нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека.

           Взискателят е представил изпълнителният лист с придружаваща молба за образуване на изпълнително дело, в която е посочил като начин на изпълнение налагането на възбрана и извършването на опис, оценка и публична продан на ипотекирания в негова полза недвижим имот на длъжницата, както и е възложил на ЧСИ правомощията по чл.18 от ЗЧСИ.

           На 10.11.2016 г. ЧСИ е разпоредил да се предприеме принудително изпълнение срещу ипотекирания недвижим имот, като е опис на 07.12.2016 г.

           Във връзка с принудителното изпълнение е разпоредил да се извърши справка в Община Стара Загора за наличието на неизпълнени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци; да се изпрати призовка за принудително изпълнение до длъжника и съобщение до взискателя за сумите, които следва да внесе за такси и разноски, като за такива е приел следните: такси по т.5 в размер на 96,00 лв., допълнителни разноски по т.31а в размер на 2,00 лв. и допълнителни разноски по т.31д в размер на 100,00 лв.

           На 07.12.2016 г. дружеството-взискател е депозирало пред ЧСИ молба, с която е поискало извършването на описа на недвижимия имот да се отложи за дата след 10.01.2017 г.

           ЧСИ е уважил искането на взискателя и е отсрочил описа за 16.01.2017 г., като във връзка с това е разпоредил изпращането на нови уведомления до страните и вещото лице и е начисли такса по т.5 в размер на 168,00 лв.

           На 16.01.2017 г. недвижимият имот на длъжницата е бил описан и оценен е и била насрочена публична продан от 20.02.2017 г. до 20.03.2017 г., във връзка с чието разгласяване ЧСИ е начислил такса по т.5 в размер на 48,00 лв.

           На 07.02.2017 г. ЧСИ е изготвил сметка № 025988 по чл.79 от ЗЧСИ, с която е приел като такси по извършването на принудителното изпълнение следните суми: по т.5 – 200,00 лв. без ДДС, по т.20 – 210,00 лв. без ДДС за материален интерес от 14 000 лв., по т.31а – 2,00 лв. и по т.31д – 100,00 лв., общо в размер на 522,00 лв. с ДДС, платени от взискателя в пълен размер.

           Публичната продан е била проведена, като на 21.03.2017 г. за купувач на имота е било обявено „Инвесткредит Груп“ООД, участвало като наддавач в проданта, като с постановление за възлагане от 05.04.2017 г. имотът е бил възложен в собственост на дружеството.

           Във връзка с възлагането на имота ЧСИ е начисли следните такси: по т.26 – 741,20 лв. с ДДС, по т.23 – 158,54 лв. с ДДС, обикновени такси – 342,00 лв. с ДДС, или такси в общ размер от 1 241,74 с ДДС, както и разноски за издаване на постановлението  от 1,20 лв. и 2,45 лв. за местен данък.

           Постановлението за възлагане е било обжалвано от длъжницата е по реда на съдебния контрол е било отменено като незаконосъобразно с реш. № 188/07.06.2017 г. по в.гр.д. № 1198/2017 г. на СтЗОС.

           Въз основан на писмена молба на взискателя  от 25.04.2017 г. за налагане на запор върху вземането, което Д.К. има срещу „Инвесткредит Груп“ООД по изп.д.№ 859/2017 г. по описа на ЧСИ Гергана Илчева, с рег.№ 765 на КЧСИ и район на действие при СтЗОС за сумата от 315,00 лв., съдебният изпълнител е наложил поисканият запор, като в тази връзка е начислил такса по т.9 в размер на 18,00 лв. и такса по т.5 в размер на 24,00 лв.

           В качеството си на трето задължено лице ЧСИ Гергана Илчева е признала вземането, върху което е бил наложен запорът, като на 05.05.2017 г. е превела по сметката на ЧСИ Ангелов сумата от 423,00 лв.

           След отмяната на постановлението за възлагане от 05.04.2017 г. с реш. № 188/07.06.2017 г. по в.гр.д. № 1198/2017 г. на СтЗОС, ЧСИ е насрочил нова публична продан на недвижимия имот за времето от 12.08.2017 г. до 12.09.2017 г., а във връзка с разгласяването на проданта е начислил такси по т.5 в размер на 48,00 лв.

          С протокол от 13.09.2017 г. участвалият като наддавач в проданта взискател е бил обявен за купувач на имота за цена от 8 005,00 лв.

          С опр.№ 771/30.06.2017 г. по ч.т.д.№ 1133/2017 г. на СтЗОС заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 2205/28.07.2016 г. по ч.гр.д.№ 3574/2016 г. по описа на СтЗРС е била отменена в частта й за разноските за адвокатско възнаграждение за сумата над 419,00 лв. до първоначално присъдените 1 792,80 лв.

          На 25.08.2017 г. длъжницата, чрез своята пълномощница, е поискала произнасяне по размера на разноските,  а с постановление от същата дата ЧСИ е приел, че въз основа на представено влязло в сила решение на СтЗОС по ч.т.д.№ 1133/2017 г. се признава вземане на взискателя по изпълнителния лист за следните суми: 4 500,00 лв. – главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.07.2016 г. до окончателното й изплащане; неолихвяема сума в размер на 1 472,00 лв., състояща се от 900,00 лв. – договорна лихва, 153,00 лв. – държавна такса и 419,00 лв. – адвокатско възнаграждение.        

         Въз основа на постъпило по делото писмо изх.№ 10-11-10344/26.09.2017 г. на Община Стара Загора, ЧСИ е приел, че за недвижимия имот са налице изискуеми общински вземания в размери съответно от 2,45 лв. за данък върху недвижимия имот и 10,15 лв. – такса за битови отпадъци, като на 28.09.2017 г. е постановил присъединяване на Община Стара Загора като кредитор за тези вземания и е начислил такса по т.18 в размер на 60,00 лв.

          По искане на длъжницата на 28.09.2017 г. ЧСИ е изготвил подробна сметка за размера на задължението, от която се установява, че към 28.09.2017 г. общото за погасяване задължение на Д.К. по изпълнителното дело, след приспадане на плащането на запорираното вземане на длъжницата срещу взискателя по изп.д.№ 859/2017 г. по описа на ЧСИ Гергана Илчева в размер 423,00 лв., е в общ размер от 10 460,46 лв., от които  4392,90 лв. – неолихвяема сума, 4 500,00 лв. – олихвяема сума, 535,00 лв. – лихви, 863,81 лв. – пропорционална такса; непогасени вземания към Община Стара Загора за сумите съответно от 2,48 лв. – данък върху недвижимия имот и от 10,27 лв. – такса за битови отпадъци.

          На 29.09.2017 г. пълномощницата на длъжницата отново е депозирала пред ЧСИ искане за произнасяне с постановление за разноските, като е възразила за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя в изпълнителния процес, признато като разноски по изпълнението, като във връзка с това с постановление от 29.09.2017 г. ЧСИ е намалил поради прекомерност адвокатското възнаграждение на сумата от 633,10 лв. с ДДС или 527,58 лв. без ДДС.

          Въз основа на последващо искане на пълномощницата на длъжницата за произнасяне по дължимите такси и разноски в изпълнителното производство, с разпореждане от 09.10.2017 г. ЧСИ е приел, че паричното вземане на взискателя към датата на описа възлиза на 6 821,35 лв. , включващи 4 500,00 лв. – главница, 216,25 лв. – законна лихва върху нея за периода от 27.07.2016 г. до 16.01.2017 г., 1 472,00 лв. – неолихвяема сума по изпълнителен лист и 633,10 лв. – адвокатски хонорар в изпълнителното производство.

          С оглед този размер на вземането дължимата такса за опис по т.20 от ТТРЗЧСИ според ЧСИ е в размер на 122,78 лв. с ДДС, а към 09.10.2017 г. пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ е в размер на 710,77 лв. с ДДС.

          ЧСИ е приел, че таксите във връзка с отмененото постановление за възлагане са за сметка на взискателя, а всички останали такси, свързани с връчване на уведомления до длъжника са за негова сметка.

          Счел е, че след получаването на удостоверението от НАП следва да бъде изготвено разпределение по реда на чл.458 от ГПК, а взискателят ще следва да внесе на основание чл.495 от ГПК в едноседмичен срок от разпределението дължимите суми по него.

          От представеното от НАП удостоверение от 11.10.2017 г. е видно, че Д.М.К. няма задължения, а на 02.11.2017 г. длъжницата, чрез своята пълномощница е представила приходна квитанция от 31-10.2017 г. на Община Стара Загора, с която е удостоверила пред ЧСИ заплащането на дължимите суми съответно от 2,45 лв. за данък върху недвижимия имот и 10,15 лв. – такса за битови отпадъци, като отново е поискала от ЧСИ да се произнесе по разноските, като е изложила твърдения, че взискателят следва да внесе сума от 1 274,15 лв., с която цената на имота, за чийто купувач е бил обявен, надвишава размера на вземането му.

          С констативен протокол от 02.11.2017 г., имащ характера на постановление за разноските, ЧСИ е приел, че цената на продадения на публичната продан имот в размер на 8 005,00 лв., покрива следните задължения на длъжницата в изпълнителното производство – обикновени такси в размер на 954,00 лв. с ДДС, допълнителни разноски в размер на 124,90 лв. с ДДС, такса по т.20 в размер на 122,78 лв. с ДДС, такса по т.26 в размер на 713,65 лв. с ДДС, признати разноски за един адвокат в размер на 633,10 лв. с ДДС, неолихвяема сума по изпълнителен лист в размер на 1 040,00 лв., представляваща разликата между постановената със заповедта за изпълнение сума от 1 472,00 лв. и сумата по изпълнения от ЧСИ Гергана Илчева запор в размер на 432,00 лв., законна лихва върху главницата от 4 500,00 лв. за периода от  27.07.2016 г. до 02.11.2017 г. в размер на 578,75 лв. и част от главницата в размер на 3 837,82 лв.

          Тъй като вземането не било погасено изцяло, то не следвало взискателят да заплаща сума, с която цената на имота надвишава размера на вземането му, поради което ЧСИ постановил да се издаде постановление за възлагане на имота на взискателя, като такова било издадено на 07.11.2017 г., а изпълнителното производство продължавало за събирането на остатъка от задължението на длъжницата.

          При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

          Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима, т.к. е редовна, подадена е от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, в предвидения в закона срок за обжалване.

           С оглед указанията, дадени с ТР№ 3/2017 г. по т.д.№3/2015 г. на ОСГТК на ВКС съдът приема, че въпреки липсата на нарочен акт - постановление за разноските, длъжникът има правен интерес от обжалване на законосъобразността на акта на ЧСИ – констативен протокол от 02.11.2017 г., с който съдебният изпълнител фактически е посочил размерите на отделните разноски по изпълнението, които приема, макар и да не е налице подробно тяхно описания по стойност и основание.

           Разгледана по същество намира жалбата за частично основателна, поради следните  съображения:

           По силата на чл.3 от ГПК, регламентиращ общ принцип на гражданското съдопроизводство, приложим и в изпълнителния процес, участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.

           Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати по чл.433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.

           Разноските в изпълнението не са материализирани в изпълнителния лист и съставляват всички разходи, които взискателят прави в изпълнителното производство с оглед реализиране на съдебно признатото си право – за адвокатско възнаграждение, за дължими такси по изпълнението и за други разходи, свързани с принудителното изпълнение /напр. възнаграждение за вещо лице и пазач/ .

           Събирането на вземането на разноските в изпълнението се осъществява в рамките на образуваното изпълнителното производство, като е необходимо да бъде установено, че внесените суми са действително дължими по изпълнителното производство, поради което за длъжника е възникнало задължение за възстановяването им.

         По силата на чл.78, ал.1 и ал.2 от ЗЧСИ такси по изпълнението се дължат за извършването на изпълнителни действия и за извършването на други действия, като размерът на таксите и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с камарата на ЧСИ.

           Съгласно чл.80 от ЗЧСИ за всяко действие на частния съдебен изпълнител дължимата такса, определена с тарифата по чл. 78, ал. 2, се внася авансово, а съгласно чл.79, ал.1 и ал.2 от закона за събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице, като в сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане.

         В раздел І от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители /ТТРЗЧСИ/ са уредени обикновените такси, събирани от ЧСИ, като по силата на т.1 за събиране на изпълнително дело се събира такса от 20,00 лв.; по силата на т.2 за цялостно проучване имущественото състояние на длъжника, набавяне на данни, документи, книжа и други, както и за определяне на начина на изпълнение от ЧСИ, се събира такса от 50,00 лв.; по силата на т.3 за извършване на всяка справка за длъжника и неговото имущество се събира такса от 5,00 лв.; по силата на т.5 за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа се събира такса 20,00 лв.; по силата на т.9 за налагане на запор без извършване на опис се събира такса от 15,00 лв.; по силата на т.10 за искане до съдията по вписванията за вписване или вдигане на възбрана се събира такса от 15,00 лв., по силата на т.11 за присъединяване на взискател се събира такса от 50,00 лв., а по силата на т.12 за изготвяне на сметка за размера на дълга от ЧСИ се събира такса от 30,00 лв.

           В раздел ІІ от Тарифата са уредени пропорционалните такси, като по силата на т.20 за извършването на опис на движими или недвижими имущества се събира такса в размер на 1,5 на сто от по-малката сума от цената на описаната вещ и от паричното вземане, но не по-малко от 50,00 лв., а по силата на т.26 за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, както следва: при вземане от 1 000,00 лв. до 10 000,00 лв. – 100,00 лв. + 8 на сто за горницата над 1 000,00 лв., като при частично събиране на паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума.

          Нормата на т.27а, т.1 от ТТРЗЧСИ повелява, че максималният размер пропорционалните такси не може да надвишава 1/10 от вземането – в случаите по т.20 и т.26.

          По силата на чл.31, б.“А“ и „д“ допълнителни разноски са разходите за получаване на информация и документи, свързани с длъжника и/или неговото имущество и за вещи лица.

          Предвид цитираните относими правни норми настоящият съдебен състав намира, че ЧСИ неправилно е включил като разноски в изпълнението всички суми за такси и допълнителни разноски по сметка № 025440 от 12.08.2016 г., с изключение на сумата от 90,00 лв. с ДДС, съставляваща сбора от дължимите такси по т.1 за образуване на изпълнителното дело, по т.5 за изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение и уведомление до НАП и по т.10 за искането до съдията по вписванията за вписване на възбрана върху ипотекирания в полза на взискателя недвижим имот на длъжника, както и сумата от 3,50 лв., съставляваща допълнителни разходи за кадастрална схема на имота.

          Всички останали начислени такси за определяне на начин на изпълнение и свързаните с това такси за извършване на справки за длъжника и неговото имущество и изготвяне и връчване на съобщения не следва да се включват в разноските по изпълнението, т.к. взискателят е определил начинът на изпълнение с молбата си за образуване на изпълнително дело, който е бил в съответствие с изначалното учреденото от длъжницата обезпечение на задълженията й към „Инвесткредит Груп“ООД по договора за заем от 28.01.2016 г., инкорпориран в нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека върху собствения на Д.М.К. недвижим имот.

          Учреденото в полза на „Инвесткредит Груп“ООД чрез ипотека на недвижим имот обезпечение на задълженията на заемателката Д.К. е обезпечавало изпълнението им надлежно и в пълен размер, предвид размерите на заетата сума и на договорната лихва, поради което настоящият съдебен състав, че извършеното от страна на взискателя при образуването на изпълнителното производство овластяване на ЧСИ с правомощието да определя начина на изпълнение съставлява злоупотреба с право по смисъла на чл.3 от ГПК, доколкото начинът на изпълнение е бил предопределен от естеството на самото облигационно правоотношение между страните, притезанието по което е следвало да бъде реализирано в това изпълнително производство. 

          Аргумент за наличието на злоупотреба с право е и допълнително дописаното изявление на взискателя, да не се извършва опис на имота, чието наличие би следвало да придаде смисъл на извършеното овластяване на ЧСИ с правомощието по чл.18 от ЗЧСИ.

          От начина на писмено материализиране на това изявление в молбата за образуване на изпълнителното дело чрез допълнително вписване на ръка и приподписването му не от автора на самата молба, а от друго лице, което по закон представлява кредитора-взискател, без да е налице датиране на тази прибавка в документа, не може да се обоснове извода, че автентичната воля на взискателя е била като начин на изпълнение по смисъла на чл.426 от ГПК да не се използва описа и проданта на ипотекирания в негова полза имот, а да се извършва цялостно проучване на имущественото състояние на Д.К., чиято принципна цел е събиране на данни с оглед избиране на подходящ начин на изпълнение по чл.426 от ГПК.

          В тази връзка е алогично да се приеме, че при изначално наличен и подходящ начин на изпълнение взискателят реално е направил допълнителни разходи за такси и допълнителни разноски с цел определяне на способа на принудителното реализиране на вземането си, освен ако тези негови действия не са били мотивирани от различна от типичната и законосъобразна цел.

          Предвид това настоящият съдебен състав намира, че в случая е налице злоупотреба с право от страна на „Инвесткредит Груп“ООД, поради което направените от дружеството разходи за такса за определяне по реда на чл.18 от ЗЧСИ на начин на изпълнение и свързаните с това такси за извършване на справки за длъжника и неговото имущество и изготвяне и връчване на съобщения следва да останат в тежест на страната, т.к. никой не може да извлича облаги от свои неправомерни действия.

          Не следва да се включва в разноските по изпълнението и начислената в сметката такса за изготвяне на сметка за размера на дълга, т.к. такава не е била изготвяна от ЧСИ, доколкото към момента на образуване на изпълнителното дело размерът на дълга е бил определен конкретно в самия изпълнителен лист и изготвянето на сметката по чл.79 от ЗЧСИ не съставлява сметка за размера на дълга, а сметка за размера на дължимите от взискателя такси и разноски в изпълнителното производство /двата документа не са идентични по смисъл/.

          На следващо място настоящият съдебен състав намира, че ЧСИ неправилно е включил като разноски в изпълнението всички суми за такси по т.5 в размер на 96,00 лв., начислени във връзка с насроченият опис на недвижимия имот на 07.12.2016 г.

          Както вече бе посочено в мотивите, разноските по изпълнението остават за взискателя в случай на изоставяне на изпълнителните действия, а именно такъв е и конкретният случай, предвид, че описът е бил отложен за друга дата по искане на самият взискател.

          По аргумент от същия законов текст ЧСИ неправилно е включил като разноски и всички такси по т.5 във връзка с отмененото постановление за възлагане, т.к. в този случай при отмяната на изпълнителните действия от съда на практика принудителното изпълнение започва отначало с извършването на публична продан, т.е. всички такси по т.5 във връзка с разгласяването на проданта и изготвените и връчени съобщения и уведомления до страните и трети лица във връзка с тази продан отново следва да останат за сметка на взискателя, а не само направените от него разходи за платени такси във връзка с изготвянето на самото постановление за възлагане.

         Неправилно като разноски по изпълнението е била включена и таксата по т.11 в размер на 60,00 лв. за присъединяване на Община Стара Загора като кредитор в изпълнителното производство по изп.д.№ 20167660401686 на ЧСИ Кръстьо Ангелов.

         Посочената такса се дължи на ЧСИ в случаите когато присъединява кредитор по реда на чл.456 от ГПК, а не в хипотезата на чл.458 от ГПК, при която присъединяването не става с акт на съдебния изпълнител, а следва по силата на закона.

         По изложените съображения следва да се приеме, че законосъобразните разходи по изпълнението следва да включват дължимите на ЧСИ обикновени такси за образуване на изпълнителното дело, изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение и уведомление до НАП за започнало изпълнение, такси за налагане и вдигане на възбрана върху недвижимия имот, за налагане на запор върху вземане на длъжника и изготвяне и връчване на съобщения във връзка с него, за разгласяване на публична продан и за изготвяне на и връчване на съобщения и уведомления във връзка с приключилата продан и подготовка за изготвяне на постановление за възлагане; пропорционалните такси за опис и за събрано вземане, както и допълнителните разноски за получаване на информация и документи за длъжника и неговото имущество и за вещо лице.

         Ето защо постановлението за разноските в частта му, в която ЧСИ е признал като разноски по изпълнението обикновени такси за сумата от 601, 40 лв. с ДДС, или такси над размера от 352,60 лв. с ДДС до размера на 954,00 лв. с ДДС, както и в частта му за допълнителни разходи за разликата над 105,50 лв. до 124,90 лв. е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

          Относно разноските:

          Разноски в настоящото производство не се присъждат предвид направено от легитимираните страни искане в тази насока.

         

          Водим от изложените мотиви и на основание чл.437, ал.4 от ГПК Окръжен съд –Стара Загора

                                                            Р Е Ш И:

        

          ОТМЕНЯ като незаконосъобразно постановление за разноските, инкорпорирано в констативен протокол от 02.11.2017 г. на ЧСИ Кръстьо Ангелов, с рег.№ 766 по регистъра на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – Стара Загора по изп.д.№ 20167660401686 в частта му, в която са приети като разноски по изпълнението обикновени такси за сумата над 352,60 лв. с ДДС до размера на 954,00 лв. с ДДС и в частта му, в която са приети като разноски по изпълнението допълнителни разходи за сумата над 105,50 лв. до размера на 124,90 лв.

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата на Д.М.К. *** срещу постановление за разноските, инкорпорирано в констативен протокол от 02.11.2017 г. на ЧСИ Кръстьо Ангелов, с рег.№ 766 по регистъра на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – Стара Загора по изп.д.№ 20167660401686 в останалата й част.

       

          Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

                           

 

                                                                                                          

                                                                                                          2.

 

 

 

    

    Особено мнение на съдия-докладчика А. Атанасов:

 

     Съдия-докладчика намира за основателно и оплакването на жалбоподателката за незаконосъобразност на постановлението за разноските, инкорпорирано в констативния протокол от 02.11.2017 г. и по отношение на размера на признатите като разходи по изпълнението пропорционални такси.

     Съобразно ТТРЗЧСИ пропорционалните такси за опис по т.20 и за събрано вземане по т.26 се определят като процент от цената на паричното вземане.

     Паричното вземане по смисъла на тези норми съставлява материализираното в изпълнителния лист вземане на взискателя, което не включва в себе си платеното адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, което също като таксите съставлява разноски по изпълнението по смисъла на чл.79, ал.1 от ГПК. / в този смисъл е реш.№ 1365/31.08.2017 г. по в.гр.д.№ 1688/2017 г. по описа на ВнОС/

     С оглед на това дължимата към датата на извършване на описа такса по т.20 следва да е в размер на 92,82 лв. без ДДС, или 111,38 лв. с ДДС, а дължимата такса по т.26  следва да е в размер на 592,31 лв. без ДДС и 710,77 лв. с ДДС, които размери са по-ниски от приетите в констативния протокол размери съответно по т.20 от 122,78 лв. с ДДС и по т.26 от 713,65 лв. с ДДС.

     Освен това при приетите от съдия-докладчика размери на дължимите такси по т.20 и т.26 от ТТРЗЧСИ ще е налице и надвишаване на общия им сбор над 1/10 от размера на вземането, поради което общият им размер ще следва да бъде намален до съответната пропорционална сума.

 

                                                                        

                                                                  Съдия А. Атанасов: