Р Е Ш Е Н И Е

 

      № 10                                             11.01.2018 г.                      гр. СТАРА ЗАГОРА

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД СТАРА ЗАГОРА                            ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На единадесети януари                                                                         Година 2018

в закрито заседание в следния състав:                                

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  П. ЗЛАТЕВ

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  МАРИАНА МАВРОДИЕВА

       НИКОЛА КЪНЧЕВ

 

като разгледа докладваното от мл. съдия КЪНЧЕВ въззивно гражданско дело № 1535 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на 435 и сл. ГПК.

На основание чл. 435, ал. 1 ГПК в законния срок е входирана въззивна жалба от П.В.Н., подадена чрез пълномощника адв. М.Г., против Постановление от 01.11.2017 г. за отказ да се прекрати изп. дело № 266 от 2017 г. по описа на С. Х., ДСИ към Районен съд – К..

В жалбата се твърди, че постановлението противоречи на чл. 621, ал. 1 ГПК, както и на разпоредбите на Регламент (ЕО) 2201/2003 г. От жалбоподателката не се искало изпълнение на съдебното решение на Ординарен съд – Ф., И., за да е необходимо неговото признаване, както бил посочил в мотивите си съдебният изпълнител. Решението било изпълнено, тъй като упражняването на родителските права реално се осъществявало от майката и нямало интерес от допускане до изпълнение на това решение. Съгласно чл. 621, ал. 1 ГПК решението следвало да се признае от органа, пред който се издава, въз основа на препис и представено удостоверение по смисъла на чл. 39 от Регламента. Чл. 21.1 от същия уреждал автоматично взаимно признаване на решенията, касаещи брачни дела и дела, свързани с родителската отговорност. Счита се, че съдебният изпълнител неправилно бил отказал прекратяване на изпълнителното дело. Моли се прекратяването му. Прави се особено искане на основание чл. 438 ГПК за спиране на действията по него.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпил писмен отговор от взискателя по изпълнителното дело П.В.Н.. Жалбата се оспорва като неоснователна. Постановлението било правилно и законосъобразно. Не било налице някое от изрично посочените в чл. 433, ал. 1 ГПК основания за прекратяване на изпълнителното производство. Изпълнителният лист по делото не бил обезсилен. Решението на съда във Ф. не било признато и обявено за изпълняемо на територията на Република България. За признаването му било необходимо провеждане на специална процедура, уредена в чл. 623 ГПК. Изложените в жалбата доводи за пряко приложение на италианския съд били неоснователни. Моли се частната жалба да бъде оставена без уважение. Молят се и направените разноски в размер на 300 лева.

В изпълнение на указанията, дадени с Определение № 1038 от 05.12.2017 г., постановено по дело № 1497 от 2017 г. по описа на ОС – С., е постъпило писмено становище от ДСИ С. Х., в което се взема становище, че подадената жалба е неоснователна, а оплакванията на жалбоподателката са необосновани. Липсвали представени доказателства, че решението на съда във Ф. е признато на територията на Република Б.от надлежен български съд.

 

След съвещание настоящият съдебен състав обсъди изложените в жалбата, отговора, провери изп. дело № 266/2017 г. по описа на ДСИ С. Х. и намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок, от процесуално легитимирана страна и против посочено в чл. 435, ал. 1 ГПК действие, т.е. е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

 

Изп. дело № 266/2017 г. по описа на ДСИ С. Х., с район на действие Районен съд – С.е образувано по приложен изпълнителен лист. С изпълнителен лист от 11.04.2013 г. по гражданско дело № 394 от 01.08.2012 г. по гр. д. № 491/2012 г. по описа на Окръжен съд – В., родителските права по отношение на детето М.П.Н. са предоставени на бащата П.В.Н. като е определен съответен режим на лични отношения с майката. Със същия лист П.В. Н. е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 100 лева.

По делото е представен заверен превод на съдебно решение с рег. № 1852/2013 г. на Ординарен съд – Ф., И., с което изключителното попечителство върху детето М. П.Н. е разпоредено от страна на майката П.В.Н.. Бащата П.В.Н. е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 150 евро.

В молба-становище от адв. М.Г. с вх. № 4243 от 19.10.2017 г. се прави искане за прекратяване на изпълнителното дело.

С обжалваното постановление от 01.11.2017 г. е отказано прекратяване-то на делото.

В чл. 433, ал. 1 са посочени основанията, при настъпване на които изпълнителното дело се прекратява. Ново съдебно решение, било то българско или чуждестранно, не е сред тези изрично посочени основания. Действително, съгласно чл. 621, ал.1 ГПК и чл. 21 от Регламент 2201 решението на съда във Ф. се признава без изискване на специални процесуални действия. Само по себе си обаче, това признаване няма как да отмени или замести издаден изпълнителен лист. Производството по делото би следвало да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК, ако с влязъл в сила акт, бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист. Такъв акт би бил съдебно решение, ако то е обявено за изпълняемо. В този смисъл от настоящата инстанция не се споделят съображенията, изложени в жалбата. Изпълнителният лист или решението на Окръжен съд – Враца не се отменят от решението на съда във Ф.. Действително по делото е представено Разпореждане № 879 от 17.06.2015 г., с което, на основание решението на италианския съд е разпоредено да се издаде изпълнителен лист в полза на П.В.Н. срещу П.В.Н. за сумата от 150 евро – месечна издръжка. По делото обаче не е представено доказателство, че това разпореждане е влязло в сила, нито, че въз основа на него действително е издаден изпълнителен лист. Нещо повече, дори това да е така, този изпълнителен лист би установил само задължението на П.Н. за заплащане на издръжка, а не за предоставяне на родителските права в полза на майката П.Н.. Необходимо е да се проведе процедура по признаване изпълняемостта на решението на съда във Ф. и в тази му част, както и нарочен акт на съдебен орган, въз основа на който да бъде отменен или обезсилен обжалваният изпълнителен лист, или да се установи някое от другите основания, посочени в чл. 433, ал. 1 ГПК, за да се достигне до прекратяване на изпълнителното дело.

По отношение на разноските, съдът счита, че с оглед оставянето на въззивната жалба без уважение, сторените такива от жалбоподателката следва да останат в нейна тежест. Искането на взискателя, формулирано в отговора, да му бъдат присъдени разноските пред настоящата инстанция следва да се уважи. От пълномощника му е представен договор за правна защита и съдействие № 14 от 16.11.2017 г., където е посочено, че е заплатена сумата от 300 лева в брой. Съгласно указанията, дадени в ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., т. 1, когато адвокатското възнаграждение е заплатено в брой, договорът е достатъчно доказателство за извършването им и има характера на разписка. Т.е. разноските са редовно заявени, доказани и следва да се присъдят в тежест на взискателя.

 

В заключение, ОС – С. намира, че подадената от П.В.Н. жалба е неоснователна, поради което постановление от 01.11.2017 г., постановено по изп. дело № 266 от 2017 г., с което ДСИ С. Х. е отказала да прекрати делото, следва да бъде потвърдено.

Доколкото с настоящото решение съдът се произнесе по жалбата, особеното искане на жалбоподателя, целящо по принцип защита на права-та му по време на разглеждане на делото, се явява безпредметно и следва да бъде оставено без уважение.

 

Водим от всичко изложено и на основание чл. 437 ГПК Окръжен съд – С.

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на П.В.Н., ЕГН ********** *** против Постановление от 01.11.2017 г., постановено по изп. дело № 266 от 2017 г. по описа на С. Х., ДСИ към Районен съд – К. за отказ да се прекрати същото, като неоснователна.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на основание чл. 438 ГПК на П.В.Н. за спиране действията по изпълнението по изпълнителното дело.

 

ОСЪЖДА П.В.Н. с посочена самоличност, да заплати на П.В.Н. ЕГН ********** и адрес *** А сумата от триста лева – разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

          2.