Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 32                                                 29.01.2018г.                           гр.Стара Загора

 

    В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ окръжен съд,  ГРАЖДАНСКО отделение, ІІ състав

На двадесет и трети януари две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ                ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                                        НИКОЛА КЪНЧЕВ

Секретар Стойка Стоилова

като разгледа докладваното от съдията - докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело N 1536 по описа за 2017 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

          Производството е на основание чл.269- 273 от ГПК и във вр. с чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

 

Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 13267/13.11.2017г. от ответника Община- К., обл.С., против Решение 486/20.10.2017г., постановено по гр.д.№ 1588/2017г. по описа на РС- К., обл.С., в която твърди, че с това Решение е осъдена да заплати на ПГ сумата в размер на 3 363 лв.,  представляващи обезщетение, с която същата неоснователно се била обогатила за сметка на обедняването на ищцовата ПГ в същия размер от 3 363 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба в съда/06.06.2017г./ до окончателното й изплащане, и е осъдена да заплати на ищеца в първоинстанционното производство направените по делото пред РС съдебни и деловодни разноски в размер на общо 635, 32 лв. Счита, че Решението на РС- Казанлък е недопустимо, алтернативно- неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Поради което обжалва същото и моли ОС да обезсили атакуваното Решение на РС и делото да бъде прекратено, алтернативно отменено изцяло, тъй като Решението било недопустимо, тъй като предявения нск бил недопустим поради ненадлежно упражнено право на иск, понеже искът се основавал на вземане, установено с Акт за установяване на задължения по декларация, издаден по реда на чл.107 от ДОПК, който в последствие е отменен, а в Глава- 16 ОСОБЕНИ ПРОИЗВОДСТВА, Раздел I от ДОПК бил предвиден изричен специален ред за Прихващане и възстановяване на недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство. Поради което подведомствените на съдилищата граждански и административни спорове се разглеждали по различен съдопроизводствен ред, предвиден в съответния приложим процесуален закон- тоест твърди наличието на специален процесуален закон, който изключвал приложението на общия такъв. Поради което, като съществувал изричен процесуален ред за връщане на недължимо платена такса смет /т.нар местна така за битови отпадъци/- в случая този на чл.128 и сл. от ДОПК, във вр. чл. 9 и чл. 60 от ЗМДТ, било недопустимо да се прибягва до общия исков ред по ГПК за водене на иск, основаващ се на забраната за неоснователно обогатяване в гражданското право по чл.55- 59 от ЗЗД във вр. с чл.130, чл.32 и чл.128 от ДОПК. Счита, че при спор, повдигнат пред граждански съд, който е родово компетентен на административен съд(и обратно), постановеното съдебно решение от РС подлежало на обезсилване от ОС, като процесуално недопустимо, и Решението било неоснователно, тъй като за да приеме, че Община- Казанлък се е обогатила неоснователно за сметка на ПГ, РС бил приел, че Общината не била доказала престирането на нито една от услугите по чл.62 от ЗМДТ по отношение на ПГ за дължимостта на такса битови отпадъци, и бил приел за установено неоснователно разместване на блага единствено въз основа на Решение № 8152/04.07.2016г., постановено по адм.д. 6804/2015г. по опис на ВАС- С., с който е отменен Акта за установяване на задължения по декларация № 541/17.07.2014г. Прави конкретни оплаквания относно неправилно прилагане на материалния закон по чл.11, ал.5 във вр. с чл.62 във вр. с чл.64, ал.2 и чл.69, ал.1 от ЗМДТ, неправилно приложение на процесуалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила по  чл.235, ал.1 във вр. с чл.25, чл.208 и чл.232, изр.2 от ГПК. По- конкретно, че в нарушение на съдопроизводствените правила, РС с определение от 26.10.2017г. е отказал да й предостави срок за предоставяне на доказателства, установяващи предоставяне на услугите, включени в общото понятие „такса битови отпадъци" с аргумент, че същите се били съдържали в приключеното адм.д.№ 499/2014г. на Адм.съд- С.. Поради което РС бил постановил своето Решение при неизяснена фактическа обстановка, което от своя страна била довело до грешни правни изводи. Поради което моли ОС да  постанови Решение, с което да обезсили атакуваното Решение на РС, като недопустимо и да прекрати делото, или алтернативно, ако приемете същото за допустимо, да го отмени изцяло, като неправилно и вместо него да постановите друго, с което да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан, със законните последици от това. Претендира разноските си пред двете съдебни инстанции. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- юрисконсулт пред настоящия въззивен съд. Не е представил писмена Защита пред ОС- С..

В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК има постъпил писмен Отговор от другата страна- ищеца ПГ “И.”-  гр. К., обл.С., който счита за неоснователен довода на въззнвника за недопустимост на постановеното първоинстанционно Решение, с посоченото основание, което се въвежда за първи път едва пред настоящата въззивна инстанция, като счита, че това цели да не се възстанови сумата, с която неоснователно се е обогатил, знаейки постановеното Решение 8152/04.07.2016г., постановено по адм.д.№ 6804/2015г. по описа на ВАС- С., с което е бил изцяло отменен Акт за установяване на задължения по декларация № 541/17.07.2014г. на орган по приходите в Община- Казанлък, като незаконосъобразен във връзка с непредоставяне на услугата по сметосъбнране и извозване на ТБО в района на имота на ПГ- гр.К.. Не оспорва, че сумата от 3363 лв. е постъпила в общинска администрация преди да влезе в сила Решението на ВАС, с което се оспорва и отлага връщането на сумата на правоприемника на ПГ, като излага конкретни подробни фактически и правни аргументи в своя подкрепа. Твърди, че са неоснователни оплакванията му към РС за извършен отказ да му предостави срок за представяне на доказателства на заседанието на 26.10.2017 г., тъй като от кориците по делото било вилно, че заседанието на 09.10.2017 г. в 8,45 ч. е било отложено и е било уважено отлагане на делото поради направено искане за представяне на доказателства от пълномощника на ответната въззивна страна и невъзможността му за явяване. Моли ОС да постанови решение, с което да потвърдите обжалвания съдебен акт, като отхвърли подадената въззивна жалба, като изцяло неоснователна, със законните  последици. Не се явил процесуален представител на въззиваемия и не е пледирал пред настоящата въззивна съдебна инстанция. Не е представила писмена Защита пред ОС- С..

 

Настоящият въззивен съд, след като обсъди доводите на всяка от страните, като провери мотивите и диспозитивите на атакуваното първоинстанционно съдебно Решение, и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намира за установена и доказана по несъмнен и безспорен начин следната фактическа и правна обстановка по делото :

Неоснователен е довода на въззивника за недопустимост на постановеното първоинстанционно решение, тъй като с това посочено основание за първи път едва пред настоящата инстанция се въвежда това оплакване, и тъй като паричната сума, с която неоснователно се е обогатил жалбоподателя, му е била известна от по-рано, тъй като той е знаел вече за постановеното в негов ущърб Решение № 8152/ 04.07.2016г. по адм.д.№ 6804/2015г. по описа на VII Отделение на ВАС- С., с което е бил отменен изцяло Акт му за установяване на задължения по декларация № 541/17.07.2014г. на орган по приходите в Община- Казанлък/както по отношение на главницата, така и по отношение на лихвата върху нея/, като незаконосъобразен във връзка с непредоставяне от Общината на услугата по сметосъбиране и извозване на ТБО в района на имота на ПГС- гр.К., обл.С.. Той по никакъв начин не оспорва, че сумата от 3363 лв. главница е постъпила в общинска администрация преди да влезе в законна сила окончателното Решение на ВАС, а оспорва и отлага връщането на сумата на вносителя й ПГС- Казанлък. Сочените от него разподби за прихващане само на публични държавни вземанията по Глава- 16 ОСОБЕНИ ПРОИЗВОДСТВА, Раздел I, чл.128, ал.1, изр.1 и сл. от ДОПК, се отнасят единствено и само до държавните вземания за данъци, държавни такни, глоби и други от НАП/но не и от органа по приходите на Обмщините/, и то ако е налице административен акт за тяхната дължимост, правно и фактическо основание, размер, начин на плащане и други атрибути, каквито не са налице с оглед изцяло отменителното Решение на ВАС относно Акта на въззивника- Община Казанлък. Наред с това разпоредбата на чл.130, ал.1 от ДОПК се отнася единствено и само до наличието на опростена процедура за възстановяване само на „местни данъци“, но не и за такси “битови отпадъци“, какъвто е процесния случай. В сочените от въззивника в своя полза разпоредби на чл.9 от ЗМДТ се сочи само, че Общинския съвет/в случая на Община- Казанлък/ приема своя Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги/каквато действително е налице/, а цитиранато в негова полза разпоредбата на чл.60, ал.1 от ЗМДТ третира единствено и само начина и сроковете за заплащане на данъка върху превозните средства в полза на Държавата, но не и плащанията за местни такси/каквато е процесната такса „битови отпадъци“/. Те са уредено в друга разпоредба- чл.62, т.1, 2 и 3 и сл. от ЗМДТ, която се определя от местния Общински съвет- Казанлък по правилата на чл.67 и сл. от ЗМДТ, като са предвидени и изключенията по чл.71, т.1 и 3 от ЗМДТ, за които липсват кнкретни данни във въззивната жалба по делото.

Неоснователни са и оплакванията му към РС за извършен отказ да му предостави подховящ срок за представяне на нови писмени доказателства в о.с.з. на 26.10.2017г., тъй като по първоинстанцинното дело е видно, че заседанието на 09.10.2017г. в 8.45 ч. е било отложено и било уважено искането му за отлагане на делото поради направено искане за представяне на доказателства от пълномощника на ответната страна и невъзможността му за явяване в това о.с.з. Наред с това доказателствата е можело да се представят и като приложение към молбата за отлагане на делото. Поради гореизложените съображения следва да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди изцяло атакуваното Решение на РС- Казанлък, ведно със законните последици.

Във връзка с гореизложеното и съгласно чл.272 от ГПК ОС следва да потвърди изцяло атакуваното Решение, като препрати изцяло към мотивите на РС, със законните последици от това.

С оглед резултата от въззивното обжалване, на осн. чл.273 във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК въззивникът- ответник следва да бъде осъден и да заплати на въззиваемата- ищцата всички нейни разноски пред настоящата въззивна съдебна инстанция в размер на общо 375 лв. за един адвокат пред ОС- С.- видно от писмения Договор за правна защита и съдействие и Списъка с разноските по чл.80- и двата от 18.01.2018г.

 

Предвид крайния резултат от въззивното производство, размера на уважените и потдърдени искови парични обезщетения и предвид разпоредбите на чл.280, ал.1 и 2 във вр. с чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК, настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред по- горен съд.

 

Ето защо мотивиран от горните съображения и на осн. чл.269- 273 във вр. с чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК, във вр. с чл.55, ал.1, пр.1 и чл.82- 86 от ЗЗД, въззивният ОС- С.

 

                                                    Р   Е   Ш   И   :

 

 

          ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение 486/20.10.2017г., постановено по гр.д.№ 1588/2017г. по описа на РС- гр.К., обл.С..

 

          ОСЪЖДА Община- гр.К., обл.С., ЕИК ….,бул.„Р." № . да заплати на ПГ “И.”-  ЕИК…, гр.К., обл.С., ул.“Р.“ № .,  сумата 375 лв./триста седемдесет и пет лева/ разноски по въззивното дело.

 

          РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред по- горестоящ съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                 

 

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ :     1.

 

 

 

                2.