Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

   27                                                24.01.2018 г.                                 гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,  гражданско отделение, І-ви въззивен състав,

в закрито съдебно заседание, проведено в следния състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА

     ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                            А. АТАНАСОВ

 

като разгледа докладваното от съдия А. Атанасов в.гр.д. № 1018 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         

            Производството  се води по реда на  чл.435, ал.2 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по жалба на „Дженерали Застраховане“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ № 68, представлявано от юрк.А.П. - длъжник в изпълнителното производство по изп.д.№ 20178710400443 на ЧСИ Яна Георгиева, с рег.№ 871 по регистъра на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – Стара Загора, срещу постановление за разноските от 23.11.2017 г.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното постановление е незаконосъобразно, като излага доводи, че заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 550,00 лв. не следва да бъде приемано за разноски по изпълнението.

Излагат се доводи, че взискателят е правоспособен адвокат, вписан в АК – Стара Загора, който е образувал изпълнителното производство чрез друг адвокат, а ЧСИ е приел заплатеното на последния адвокатско възнаграждение за събиране като разноски по изпълнението.

Възразява се, че възлагайки защитата си в изпълнителното производство на друг адвокат, взискателят е злоупотребил с процесуалните си права по смисъла на чл.3 от ГПК, като крайната цел е натоварването на длъжника с допълнителни разноски.

Възразява се, че сключеният между двама адвокати договор за правна защита и съдействие в изпълнително производство, чийто предмет е събиране на адвокатско възнаграждение, е нищожен поради накърняването на добрите нрави и поради привидността му.

 По отношение на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение се сочи, че такова се следва само за образуване на изпълнителното производство в хипотезата на чл.10 т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/, а не и в хипотезата на чл.10, т.2 от цитираната наредба предвид извършеното доброволно плащане на дълга и липсата на действия, обуславящи прилагането на чл.10 т.2 от НМРАВ .

Претендира се отмяна на обжалваното постановление, а при условията на евентуалност - намаляване на разноските в изпълнението и на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение поради прекомерност до размера на 200,00 лв.

Също така се претендира съответното намаляване на определената от ЧСИ пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, както и присъждане на направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, включая юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок взискателката Ж.З., чрез пълномощника си –адвокат М.З., е депозирала писмено възражение срещу жалбата, с което същата е оспорена като неоснователна.

Изложени са съображения, че не е налице злоупотреба с процесуални права, т.к. в съответствие с прокламираните в Конституцията на Република България и ГПК права, Ж.З. е сключила договор за правна защита и съдействие с адвокат, който да я представлява в изпълнителното производство.

По отношение на размерът на заплатеното от взискателката адвокатско възнаграждение се сочи, че не е налице прекомерност, т.к. същото е в предвидения съгласно разпоредбите на чл.10 т.1 и т.2 от НМРАВ минимален размер.

Претендира се оставяне без уважение на жалбата, а алтернативно при намаляване на адвокатското възнаграждение, съответно да бъде намалено и юрисконсултското възнаграждение в полза на жалбоподателя.

Претендира се и присъждането на направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

В писмените си мотиви по реда на чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ  Я.Г. изразява становище за неоснователност на жалбата, като излага доводи, че не е налице основание за намаляване на платеното от взискателката адвокатско възнаграждение поради прекомерност, т.к. същото съответства на минималния размер по НМРАВ.

Счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.

След запознаване със становищата на страните и обясненията на съдебния изпълнител, въз основа на представените доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

            От материалите по приложеното копие на 20178710400443 на ЧСИ Я.Г. се установява, че изпълнителното производство е било образувано по молба от 23.11.2017 г. от адв.М.З., пълномощник на Ж.З., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 17.11.2017 г. на основание реш.№ 249/03.08.2016 г. по в.гр.д.№ 88/2014 г. по описа на СтЗОС, влязло в сила на 09.11.2017 г., с което „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК № 030269049 със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Оборище“, бул.“Княз Александър Дондуков“ № 68, представлявано от К.С.В. и Д.Н.М. е било осъдено да заплати на Ж.С.З. *** сумата от 6 610,00 лв., представляваща разноски за възнаграждение за правна помощ на първа и втора инстанция.

           В молбата за образуване на изпълнителното производство пълномощникът на взискателката е поискал присъждане на направените по делото разноски.

           Към молбата за образуване е приложен бланков договор за правна помощ с пълномощно от 22.11.2017 г., от който се установява, че Ж.З. е възложила своята защита – образуване и водене на изпълнително дело срещу „Дженерали Застраховане“ АД на адв.М.З., като му е заплатила в брой адвокатско възнаграждение от 550,00 лв.

           С постановление от 23.11.2017 г. ЧСИ е приел като разноски по изпълнението сумата от 550,00 лв. – разходи за един адвокат, а на 04.12.2017 г. на длъжника е била връчена покана за доброволно изпълнение, с която е било съобщено на длъжника и постановлението за разноските.

          В срока за доброволно изпълнение длъжникът е заплатил парично вземане по изпълнителния лист и разноските по изпълнението, с изключението на спорното адвокатско възнаграждение и съответстващата му част от таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.

          При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

          Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима, т.к. е редовна, подадена е от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, в предвидения в закона срок за обжалване.

          Разгледана по същество намира жалбата за неоснователна, поради следните  съображения:

          Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати по чл.433 от ГПК, освен в изрично посочените хипотези.

           С оглед на това длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство, само ако не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга преди това, а във всички останали случаи, дори когато е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство.

         Разноските в изпълнението не са материализирани в изпълнителния лист и съставляват всички разходи, които взискателят прави в изпълнителното производство с оглед реализиране на съдебно признатото си право – за адвокатско възнаграждение, за дължими такси по изпълнението и за други разходи, свързани с принудителното изпълнение /напр. възнаграждение за пазач/ .

         Събирането на вземането на разноските в изпълнението се осъществява в рамките на образуваното изпълнителното производство, като е необходимо да бъде установено, че внесените суми са действително дължими по изпълнителното производство, поради което за длъжника е възникнало задължение за възстановяването им.

        Разпоредбата на чл.6  от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, ратифицирана от България, урежда правото на справедлив процес като едно от фундаменталните човешки права, като в частност единият от аспектите на упражняването на това право е визираното в ал.3, т.с) право на адвокатска за лице, участващо в съдебен процес.

         Този правен принцип е доразвит с разпоредбата на 30, ал.4  от Конституцията на Република България, според която  всеки има право на адвокатска защита от момента на задържането му или на привличането му като обвиняем, приложим по силата на чл.26, ал.1 от Конституцията и за всички български граждани, като участници в други съдебни производства.  

         Чл.6, ал.2 от Конституцията повелява, че  всички граждани са равни пред закона, като не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

        С оглед на това всички възражения на жалбоподателя, касаещи нищожността на сключеният от Ж.С.З. договор за правна помощ и съдействие с адв.М.З. като накърняващ добрите нрави и привидност се явяват неоснователни, т.к. самият факт, че Ж.З. е практикуващ адвокат от АК –Стара Загора а приори не я лишава от процесуалното й право на защита по чл.32 т.1 от ГПК на представляване от адвокат.

        В защита на този извод е и разпоредбата на чл.38, ал.1 т.3, предл.ІІІ - то от Закона за адвокатурата,  според която адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на друг юрист, т.е. основният принцип е че такава адвокатска помощ се оказва срещу заплащане и то на всички категории юристи, без значение дали те са адвокати, юрисконсулти, съдии, прокурори, следователи, професори по правни науки или други.

        Обратното разбиране, че упражняването на основните човешки права и в частност на процесуалните такива, от практикуващи като адвокати юристи съставлява злоупотреба с право съставлява недопустима дискриминация на тази категория участници в съдебните производства, основана на тяхното образование и професионална квалификация.

        Ето защо искането на жалбоподателя за цялостна отмяна на постановлението за разноските се явява неоснователно.

        Настоящият съдебен състав намира направеното при условията на евентуалност искане за намаляване на заплатеното от взискателката адвокатско възнаграждение поради прекомерност за неоснователно.

        Разпоредбата на чл.10 от НМРАВ предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е в размер на 200,00 лв. за образуване на изпълнително дело и за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания -1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2.

         Съобразно чл.7, ал.2, т.1 по дела с определен интерес от 5000,00 лв. до  10 000,00 лв. минималния размер на възнаграждението е 580,00 лв. плюс 5% за горницата над пет хиляди.

          В конкретния казус адвокатското възнаграждение, платено от взискателката Ж.З., обхваща хипотезите на чл.10 т.1 и т.2 от НМРАВ, т.к. по молба на пълномощникът й - адв.М.З. е било образувано изпълнително дело, с предмет събиране на парично вземане в размер на 6 610,00 лв.

         Съобразно това размерът на минималното адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.10 т.1 и т.2  от НМРАВ е 530,25 лв., т.е. заплатеното от взискателката възнаграждение от 550,00 лв. не се явява прекомерно, доколкото за да е налице прекомерност следва да е налице явно несъответствие между минималния размер и реално заплатеното възнаграждение, съпоставено с действителната фактическа и правна сложност на делото.

          Ето защо направеното от длъжника възражение за прекомерност се явява неоснователно, т.к. въпреки извършеното от него доброволно изпълнение в срока по чл.428, ал.1 от ГПК, са налице предпоставките за дължимост на адвокатско възнаграждение по чл.10 т.1 и т.2 от НМРАВ, а платеното от взискателя адвокатско възнаграждение съответства на минималния размер, предвиден в Наредбата, т.е. същият не подлежи на редуциране по реда на чл.78, ал.5 от ГПК.

          В самият договор за правна помощ е налице отразяване, че договореното адвокатско възнаграждение е заплатено изцяло в брой, поради което правилно ЧСИ го е признал в пълен размер като разноски по изпълнението.

          С оглед на всичко изложено съдът намира възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на постановлението за разноските досежно признаването на платеното от взискателката адвокатско възнаграждение за защита и съдействие в изпълнителното производство в размер на 550,00 като разноски по изпълнението за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

          Относно разноските:

          При този изход на делото ответницата по жалбата Ж.З. има право на разноски по силата на чл.78, ал.3 от ГПК, като съобразно представените от нея доказателства – договор за  правна помощ от 21.12.2017 г., в нейна полза следва да се присъди сумата от 200,00 лв., съставляваща платено адвокатско възнаграждение.

         

          Водим от изложените мотиви и на основание чл.437, ал.4 от ГПК Окръжен съд – Стара Загора

                                                   

                                                            Р Е Ш И:

        

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК № 030269049 със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Оборище“, бул.“Княз Александър Дондуков“ № 68, представлявано от законни представители:Д.Х.Д., Ж. М.Д., Ю.К.К. и Р.Ц.Д., представляващи винаги заедно по двама, чрез пълномощник – юрк. А.П., срещу постановление за разноските от 23.11.2017 г. на ЧСИ Я.Г., с рег.№ 871 по регистъра на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – Стара Загора по изп.д.№ 20178710400443.

         ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК № 030269049 със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Оборище“, бул.“Княз Александър Дондуков“ № 68, представлявано от законни представители:Д.Х.Д., Ж. М.Д., Ю.К.К. и Р.Ц.Д., представляващи винаги заедно по двама, чрез пълномощник - юрк.А.П. да заплати на Ж.С.З., ЕГН – ********** *** сумата от 200,00 лв. /двеста лева/ - съдебно-деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция.

       

       Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

                           

 

                                                                                                       

                                                                                                       2.

 

 

 

   

     Особено мнение на съдия-докладчика А. Атанасов:

 

     По отношение на възражението за прекомерност  на платеното от взискателя адвокатско възнаграждение съдебният състав е приел, че следва да намерят приложение хипотезите на чл.10 т.1 и т.2 от НМРАВ, на базата на които да се определи и размерът на полагащото се минимално адвокатско възнаграждение в производството по изп.д.№ 20178710400443 на ЧСИ Я.Г..

    Съдията Атанасов счита, че уредените в отделните точки на чл.10 от НМРАВ хипотези се прилагат към конкретните казуси алтернативно, а не кумулативно, като прилагането на конкретната хипотеза е обусловено от една страна от обема на учредената в полза на адвоката представителна власт в изпълнителното производство, а от друга страна – от конкретното притезание, което ще бъде изпълнявано в хода на изпълнителното производство.

    С оглед на това хипотезата на чл.10 т.1 от НМРАВ е приложима за определяне на минималния размер на адвокатско възнаграждение в случаите, когато адвокатът –пълномощник е овластен от доверителя си единствено да образува изпълнителното дело, без значение от вида на подлежащото на изпълнение притезание.

    По съществото си тук обемът на представителната власт на адвоката се свежда до подготовка на документи за завеждане на изпълнително дело и представянето на тези документи пред съответния съдебен изпълнител, без адвоката да има право да представлява взискателя при извършването на действия на принудително изпълнение в хода на изпълнителното производство.

    Хипотезата на чл.10 т.2 от НМРАВ е алтернативна хипотеза на осъществявана от адвоката правна помощ на страна в изпълнителното производство при реализиране на парични притезания и касае процесуалното представителство и защитата на страната по изпълнителното дело в рамките на цялото производство.

    По отношение на взискателя това процесуално представителство и защита се изразяват както в подготовката на документи за завеждане на дело и образуването на такова, така и в представителството на представлявания взискател при определянето и извършването на отделните способи на принудително изпълнение.

     В конкретния случай съобразно учредената и с договора за правна помощ представителна власт адв. М.З. е разполагала с представителна власт именно в хипотезата на чл.10 т.2 от НМРАВ, в рамките на която е и извършила действия по образуване на делото и действия на принудително изпълнение, насочени към събиране на паричното притезание.

    Определен по реда на чл.10 т.2 от НМРАВ минималния размер на адвокатското възнаграждение е от 330,25 лв., а предвид извършеното в срока за доброволно изпълнение плащане на дълга от длъжника следва да се приеме, че делото е с ниска фактическа и правна сложност, поради което платеното от взискателя адвокатско възнаграждение следва да се намали по реда на чл.78, ал.5 от ГПК до посочения размер от 330,25 лв. и във връзка с това бъде частично отменено и постановлението за разноските на ЧСИ по отношение на признатата над тази сума като разноски по изпълнението сума за адвокатско възнаграждение.

    

 

                                                                        

                                                                       Съдия А. Атанасов: