О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

 Номер 25/ 09.01.2018 г.                                        град  С.В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД             ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 09.01.                                                                                 Година 2018         

в закрито заседание, в следния състав :

 

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                    ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

         2. АТАНАС АТАНАСОВ

 

Секретар

като разгледа докладваното от съдия Н. Уруков

частно гражданско дело номер 1488 по описа за 2017 година,

за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

 

Производството е по чл.274, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 32 от ГПК и чл.237, ал.1 и ал.2 от ЗЗД.

 

Делото е образувано по частна жалба от З.Л.М. против определение от 16.10.2017г. на РС-С.,с което на основание чл. 32 от ГПК се прекратява производството, по гр. дело № 255/2017 год. по описа на Районен съд – С.по предявения иск по чл.422 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК.

 

Жалбоподателката счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и като такова молят въззивния Окръжен съд-С.да го отмени изцяло и вместо това да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото. Жалбоподателката твърди в частната си жалба, че СТРС неправилно е преценил претенцията им като иск заведен от нея като представител на бившия й съпруг Г. П. М.. Твърди, че съдът се спирал на представеното от нея пълномощно с нотариална заверка на подписите от 05.02.2015 год., като твърди, че това пълномощно го е предоставила съобразно указанията на съда за доказване правото си да сключи договора за наем, а не за представителството по чл.32 от ЗЗД.

Твърди, че процесното наемно правоотношение произлизало от друго упълномощаване, което й било дадено от дъщеря й Ц. Г. М. по чл.32, ал.2 от ГПК. Подробни съображения са изложени в частната жалба на жалбоподателката.

 

Моли въззивният съд да отмени изцяло обжалваното определение и вместо това да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

 

Съдът намира, че в законоустановения едноседмичен срок за писмен отговор такъв не е постъпил от другите заинтересовани страни по делото.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства,  преценени в тяхната съвкупност и същевременно с това и всяко поотделно и като взе предвид становищата на страните и оплакванията изложени в частната  жалба, депозирана по делото, както и мотивите на първоинстанционния съд намери за установено следното:

 

С определението си от открито съдебно заседание на датата 16.10.2017г. на РС-С.постановено по гр.дело № 255/2017г., РС – С.е прекратил производството по гр. дело под № 255/2017 год. поради недопустимост на предявения иск.

 

Въззивният съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като изхожда от активно процесуално легитимирана  страна в процеса, насочена е против съдебен акт който подлежи на въззивен съдебен контрол и е подадена в преклузивния законоустановен едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 от ГПК и се явява процесуално допустима.

 

Жалбоподателката З.Л.  е останала недоволна от така постановеното определение на РС-С.,тъй като с него се прегражда по нататъшния ход на делото и се прекратява изцяло производството по заведения от нея иск на основание чл.32, ал.2 от ГПК.

Окръжният съд намира, че за да постанови обжалваното си определение СтРС е приел, че тъй като макар и да се легитимира с представеното пред съда пълномощно ищцата не попада в хипотезата на чл.32 от ГПК и искът се явява недопустим. Тези изводи на съда се явяват неправилни и незаконосъобразни.

 

Старозагорският РС неправилно е преценил претенцията на жалбоподателката като завеждане на иск не от нейно, а от чуждо име. Видно от самата искова молба, искът е предявен само от нейно име. Всички действия и участия по делото са правени лично от нея и от нейно име. Съдът не е взел предвид и обсъдил представените от жалбоподателката нотариално заверени пълномощни от дъщеря й Ц. Г. М., а именно:

-ПЪЛНОМОЩНО ОТ 12.08.2011Г. с нотариална заверка от нотариус А. Ч. Рег.№22476.

-ПЪЛНОМОЩНО от 20.07.2016г. с нотариална заверка от нотариус О. Ш. с Рег.№6505.

-ПЪЛНОМОЩНО изх.№1488 от 29.09.2017г. с нот.заверка от Генерално консулство на Р.Б. -Ч. С., което е получено на 17.10.2017г. и предоставено на съда с допълнителна молба от 17.10.2017г. Съгласно тези пълномощни тя има представителна власт от Ц. Г. М., нейна дъщеря. Според разпоредбата на чл.32, ал.1, т.2 ГПК тя може ДА БЪДА НЕИН ПРЕДСТАВИТЕЛ ПО ДЕЛОТО.

Според разпоредбата на чл.237. (Ал. 1, доп. - ДВ, бр. 34 от 2000 г.) от ЗЗД При прехвърляне на недвижим имот договорът за наем остава в сила спрямо приобретателя, ако е бил вписан в имотния регистър. Според ал.2 Договорът за наем, сключен преди прехвърлянето на имота, ако има достоверна дата, е задължителен за приобретателя до предвидения в него срок, но не за повече от една година от прехвърлянето. Ако няма достоверна дата и наемателят е във владениe на имота, договорът е задължителен за приобретателя като договор за наем без определен срок. От систематичното тълкуване на тези законови разпоредби се установява, че не е задължително ищецът по договор за наем да бъде непременно собственика на имота.

Освен това въззивният съд намира, че от датата 09.06.2017г. жалбоподателката М. се явява вече и ЕДИНСТВЕН СОБСТВЕНИК НА АПАРТАМЕНТА на ул.Г.”№., ап.№.и КАТО ТАКАВА именно тя ИМА ПРАВЕН ИНТЕРЕС ДА ВОДИ НАСТОЯЩОТО ДЕЛО.

С нотариален акт под №. т.., Рег.№. н.д.№. от.. по описа на нотариус П. И.с РД -Районен съд гр.С., дъщеря й Ц. Г. М. й е дарила гореописания апартамент, отдаван под наем на ответниците .

Към делото е приложено и нововъзникналото конкретно упълномощаване от дъщеря й Ц. Г. М. да я представлявам пред Районен съд гр.С.по гр.д.№255/2017г. .VI състав.

Чрез същото са потвърдени всички процесуални действия  пред съда, извършени от жалбоподателката, като е потвърден от самата ищца вече в качеството й на собственик нейния личен правен интерес от претенцията й , както и обстоятелството , че и същата потвърждава предметът на делото и исковата си претенция по него.

 

Дори и да се приемат мотивите на СтРС в обжалваното определение, че не е налице активна процесуална легитимация по  производство по чл. 32 от ГПК, то тогава съдът е следвало да остави без движение исковата молба и да даде указания за уточняване на процесуалната легитимация на страните в съответствие с императивната разпоредба на чл.129, ал.2 от ГПК, а не да прекратява производството по делото. С прекратяването на делото СтРС е отказал правосъдие и е преградил възможността на жалбподателката да се защити по съдебен ред срещу твърдяното от нея в исковата молба неизпълнение на задължения по депозирания от нея пред съда писмен договор за наем. В тази насока с Определение №1366 от 18.05.2017г. по гр.д.№255 /2017г. Районният съд не й е указал да представи доказателства както за нейната активна легитимация, така и за представителната й власт КОЕТО Е В НАРУШЕНИЕ на чл.7 от ГПК. Това не е направено и в откритото съдебно заседание на 16.10.2017 год.

 

Следва заключението, че първостепенния съд неправилно е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявения иск на основание чл.32 от ГПК.

 

Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е основателна, а обжалваното Определение на първоинстанционния съд е неправилно и като такова следва да бъде отменено, ведно с всички законни последици от това.

         Настоящото определение на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба пред Апелативен съд – гр. Пловдив, тъй като със същото не се прегражда по нататъшния ход на делото и не е предвиден и специален ред за неговото обжалване.

Воден от горното, съдът

                                               О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение от 16.10.2017г., постановено по гр.д. № 255/2017г. по описа на РС-С.,с което с което на основание чл.32 от ГПК се прекратява производството по гр. дело № 255/2017 год. по описа на Районен съд – С.по предявения иск за незаплатена наемна цена и неустойка, като неправилно и незаконосъобразно и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ВРЪЩА гр. дело № 255/2017 год. по описа на Районен съд – за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

 

  ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-горен съд.

 

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  

 

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

                                                                                       2.