О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

        11                                              03.01.2018 г.                 гр. С.В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД С.                      ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На трети януари                                                                                 Година 2018

в закрито заседание в следния състав:                                

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

       НИКОЛА КЪНЧЕВ

 

като разгледа докладваното от мл. съдия КЪНЧЕВ ВГД № 1521 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на 435 и сл. ГПК.

На основание чл. 435, ал. 2 ГПК в законния срок е входирана жалба от Ю.Т.Х., против Постановление от 19.10.2017 г. за възлагане на ¼ ид. част от дворно място, представляващо УПИ ІV-2488 по плана на гр. Ч., ведно с ½ ид. част от втори етаж от жилищна постройка, построена в посоченото дворно място, постановено по изп. дело № 6 от 2013 г. по описа на ДСИ И. К. при Районен съд – гр. Ч..

В жалбата се протестира и не се приема Постановлението на ДСИ за излагането и провеждането на публична продан на семейния имот. Възраженията се базирали на разпоредбата на чл. 444, т. 7 ГПК и на многобройни консултации. Процесният имот бил единственото място за живеене на длъжницата и семейството ѝ. Към момента на налагане на запора, семейството имало и друг имот, чиято стойност била достатъчна, за да покрие задължението на жалбоподателката. Не ставало ясно защо принудителното изпълнение било насочено точно срещу процесния имот. Длъжницата продала друг свой имот, тъй като била на мнение, че това е разрешено. Предишна нейна жалба била отхвърлена от Окръжен съд – С., с позоваване на практика, която нямала силата на закон и не следвало да се прилага, когато следствие от това е загуба на несеквестиру-емо жилище. ДСИ бил превишил своите правомощия, като не е проверил дали имотът е секвестируем. В него живеели майката и четиричленното семейство на длъжницата. Последната твърди, че три пъти правила опити за погасяване на задължението си, които били неоснователно отхвърляни с цел производството да стигне до сегашното си състояние. Моли се Постановлението на ДСИ да бъде обявено за незаконно и отхвърлено.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя Е.В.В.. Твърди се, че жалбата е неоснователна. Съгласно чл. 435, ал. 3 ГПК длъжникът можел да обжалва постановлението за възлагане само в изрични хипотези, които не били налице в настоящия случай. Въобще не били посочени причините, поради които се обжалва постановлението за възлагане. Претенцията на длъжницата, че процесният имот бил единствено нейно жилище не била вярна. Тя сама твърдяла, че семейството имало друг имот, продаден малко след образуването на изпълнителното дело. Не ставало ясно защо Ю.Х. не е изпълнила вземането си със средствата, получени при тази продажба. От справка в имотния регистър се установявало, че тя, заедно със съпруга си, е извършвала и последващи продажби, за да се остане процесният имот тяхно единствено жилище. Били правени и множество проверки за установяване на нейни трудови договори. Постоянно била в неплатен отпуск, а трудовото ѝ възнаграждение било в размер на минималната работна заплата. От 23.07.2014 г. длъжницата не била правила никакви вноски по изпълнителното дело. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено становище от ДСИ И. К.. Взима се становище за допустимост и неоснователност на жалбата. Наложена била възбрана само върху недвижимия имот – предмет на делбата. Цитира се част от Решение № 241 от 12.07.2017 г., постановено по въззивно гражданско дело № 1271/2017 г. на Окръжен съд – С.. По делото били приложени доказателства, от които се установявало, че към датата на извършване на описа, длъжницата и семейството ѝ за притежавали два други недвижими имота, като впоследствие отчуждили единия от тях. Разпоредбата на чл. 444, т. 7 ГПК била спазена, тъй като процесният имот не бил единствено жилище на длъжницата. По делото нямало данни тя или съпругът ѝ да са поискали смяна на начина на изпълнение или да са предложили друг. Твърдението, че задължението по делото възлиза в размер на 3000 лева било несъстоятелно. Страните били уведомени в срок за извършване на публичната продан. Последната била проведена съгласно разпоредбите на ГПК. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение.

След съвещание настоящият съдебен състав обсъди изложените в жалбата и отговора съм нея доводи, провери обжалваните действия на ДСИ по приложеното копие от изп. дело № 3/2016 г. по описа на ДСИ И. К. – възлагане на продаден на публична продан недвижим имот – и намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок от процесуално легитимирана страна, срещу акт, който не подлежи на обжалване в тази му част и на основанията, посочени в нея, следователно е процесуално недопустима.

Изп. дело № 6/2013 г. на ДСИ И. К. е образувано по молба на взискателя Е.В.В. въз основа на изпълнителен лист от 08.01.2013 г., издаден по Решение № 21 от 01.11.2012 г. постановено по гражданско дело № 227/2012 г. на Районен съд – Ч., съгласно който длъжницата Ю.Т.Х. е осъдена да заплати на Е.В.В. сумата от: 3893 лв. – главница, 1224.03 лева – мораторна лихва и 620.16 лв. – разноски по делото. С Покана за доброволно изпълнение от 17.01.2013 г. Ю.Х. е поканена да заплати сумата от 3893 лв. – главница, 1844.19 лв. – неолихвяема сума, 267.76 лв. – лихви, 70 лв. – присъдени разноски, 657.84 лв. – такса по чл. 53 от Тарифа за ДР по ГПК, както и други суми, дължими до момента, в размер на 465 лв. Поканата е получена на 21.01.2013 г. На 23.04.2013 г. принудителното изпълнение е насочено срещу имущество на длъжницата – ¼ ид. част от дворно място, представляващо УПИ ІV-2488 в кв. 166 по плана на гр. Ч., в едно с ½ ид. част от втори жилищен етаж от построената в същото дворно място жилищна сграда, чрез съставяне на опис за така посочените недвижими вещи. С Обявление по изпълнителното дело, ДСИ е обявил, че от 19.05.2017 г. до 19.06.2017 г. процесните имоти ще бъдат изнесени на публична продан. По проданта е постъпило едно наддавателно предложение, като подалата предложението Пенка Стайкова Василева е обявена за купувач. Никое от така изброените действия на ДСИ не е било обжалвано от длъжницата. С обжалваното постановление продаденият имот е възложен на Пенка Василева.

Въз основа на така възприетите факти, съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно чл. 435, ал. 3 ГПК постановлението за възлагане може да се обжалва от длъжника само ако наддаването на публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата продажна цена. С жалбата си Ю.Х. обжалва постановлението за възлагане, тъй като счита, че изпълнението е насочено срещу имот, който според нея е несеквестируем. Това не е валидно основание за обжалване на постановление за възлагане. Чл. 435, ал. 2, т. 2 дава на длъжника възможността да обжалва изпълнението върху имущество, което счита за несеквестируемо. Не такъв е настоящия случай. Изпълнението върху имущество се насочва чрез описа му – чл. 483 ГПК. Нито описът върху процесния имот, нито обявлението, с което е изнесен на настоящата публична продан са обжалвани от страните по изпълнителното производство. Обжалвано от длъжницата е било друго обявление за публична продан, по което с Решение № 241 от 12.07.2017 г. по дело № 1271 от 2017 г. Окръжен съд – С.е потвърдил действията на съдебния изпълнител. Постановлението за възлагане в тази му част не е акт, който подлежи на обжалване от която и да е страна и поради това жалбата на Ю.Х. е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава несеквестируемостта. Длъжникът не може да обжалва и постановлението за възлагане поради несеквестируемост на продадената вещ. В този смисъл е и задължителната тълкувателна практика – ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК.

Водим от всичко изложено и на основание чл. 437 ГПК Окръжен съд – С.

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Ю.Т.Х., против Постановление от 19.10.2017 г. за възлагане на ¼ ид. част от дворно място, представляващо УПИ ІV-2488 по плана на гр. Ч., ведно с ½ ид. част от втори етаж от жилищна постройка, построена в посоченото дворно място, постановено по изп. дело № 6 от 2013 г. по описа на ДСИ И. К. при Районен съд – гр. Ч..

 

ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно гражданско дело № 1521 от 2017 г. по описа на Окръжен съд – С..

 

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – П. по реда на Глава ХХІ ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

         

 

          2.