О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 Номер  28                              10.01.2018 г.                     град  Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД             ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На  10.01.                                                                                                 Година 2018

в закрито заседание, в следния състав :

                                                 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:1. АТАНАС АТАНАСОВ

                                                              2.  НИКОЛА КЪНЧЕВ

 

Секретар  

като разгледа докладваното от съдия Николай Уруков въззивно частно гражданско дело номер 1524 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

Производството е на основание чл. 274, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 121, ал. 1 ГПК.

 

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от жалбоподателя Р.К.П., чрез пълномощника й адв. Ф.Г. против Определение № 354/20.10.2017г., по гр. дело № 593/2017 год. по описа на РС-Р..

 

Жалбоподателката П. моли въззивния съд да отмени определението № 354/20.10.2017г., постановено по гр. дело № 593/2017г. по описа на РС-Р., с което първоинстанционният съд е отхвърлил възражението на ответницата П. да бъде прекратено производството по делото и да бъде изпратено по подсъдност на Я. районен съд.

 

Жалбоподателката твърди, че обжалваното определение се явява неправилно и незаконосъобразно, тъй като видно от данните по делото тя била с постоянен адрес ***. Същият адрес бил посочен и в социалния доклад по делото. Твърди, че искът следва да бъде предявени пред съда, в чийто район е постоянния адрес на ответницата. В случая това се явявал според нея РС-Я.. Това била и основната причина за създаването на подсъдността по чл. 105 от ГПК.

 

Подробни съображения относно всички оплаквания на жалбоподателката П. са изложени в подадената от него частна жалба вх. № 4560/06.11.2017г.

 

В тази връзка счита, че обжалваното Определение е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано и моли същото да бъде изцяло отменено, ведно с всички законни последици от това.

 

В законоустановения срок е постъпил отговор от другата страна ищеца К.С.К., с който взема становище, че частната жалба се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде оставена без уважение.

 

Окръжен съд – Стара Загора, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери законосъобразността на обжалваното определение,  намери за установено следното:

 

Първоинстанционното гр. дело № 593/2017г. по описа на РС-Р. е образувано по искова молба от К.С.К., против жалбоподателката и ответница Р.К. П., по искова молба с правно основание чл.59, ал.9 от СК с искане за промяна на родителските права и местоживеенето на детето К. К. К.родена на *** год. за заплащане на издръжка от другия родител и съответно определянето на нов режим на свиждане.

 

С определение № 354/20.10.2017г., постановено по гр. дело № 593/2017г. по описа на Районен съд гр. Р., същият съд е отхвърлил молбата на жалбоподателката за прекратяване на производството по същото дело и  изпращането му по правилата на местната подсъдност – Районен съд – гр. Я..

 

Определението на първостепенния съд се явява правилно и законосъобразно поради следните съображения:  

Съгласно общата разпоредба на чл.105 от ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. Поради задължителния си характер тази норма се явява императивна по своето правно естество. В конкретният случай разглеждащия съд се явява обвързан и задължен от посочения именно от ищеца  постоянен адрес на ответницата, но към момента на завеждане на исковата молба, което е станало на 25.08.2017 год. който в конкретния случай се намира в именно в гр.Р. към тази дата. В случая не следва да намери приложение специалната разпоредба на чл.127, ал.2 от СК, тъй като се касае за иск по чл.59, ал.9 от СК за изменение на мерките относно упражняването на родителските права по вече постановено и влязло в законна сила Решение за развод между страните по делото.

Основното оплакване в частната жалба е, че предявеният от въззиваемия К.  иск е с правно основание чл.59, ал.9 от СК , за който не била предвидена подсъдност , различна от установената в чл.105 ГПК , съгласно който искът се предявява пред съда в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. Районният съд Р. е обсъдил възражението, че спора не му е подсъден именно през призмата на чл.105 ГПК и обосновано и законосъобразно е приел, че към момента на предявяване на иска - 25.08.2017г. постоянният адрес на ответницата е бил в гр. Р., ул. „З.” № ., вх.”. ет..,ап.., установено по делото и с надлежно доказателство-писмо вх. № 4354/19.10.2017г. на Община Р.. Видно и от представеното от самата ответница у-ние изх. № 9340/13.09.2017г. , считано от 13.09.2017г. е променен постоянният й адрес в гр.Я.,ул. „Ч.”№ .. Също така въззивният съд намира, че самата ответница в исковата си молба по гр.д. №38/2017г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, подадена от нея на 24.04.2017 год., представена от него като доказателство по делото, е посочила, че постоянният й адрес е гр.Р., ул. “Заводска„ № 4. Във връзка с изложеното, че ответницата е променила постоянният си адрес от гр. Р. в гр. Я. това е станало едва на 13.09.2017г.- след завеждане на делото, поради което законосъобразно Районният съд Р. се е позовал на нормата на чл.120 ГПК, съгласно която настъпилите след подаването на исковата молба промени във фактическите обстоятелства,обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото и обосновано е приел, че след като към момента на подаване на исковата молба постоянният адрес на ответницата е бил в гр.Р., това обосновава местната подсъдност на спора пред този съд и неоснователност на възражението на ответницата за местна неподсъдност на спора.

 

Налага се категоричният извод, че обжалваното от жалбоподателката определение на РС-Р., се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено, ведно с всички законни последици от това.

Поради тази причина, частната жалба на жалбоподателката следва да бъде оставена без уважение по съображенията подробно изложени по-горе.

На основание чл. 121, ал. 1 ГПК, тъй като е предвиден специален ред за обжалване на това определение, същото подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – гр. П..

На основание чл. 78, ал. 4, във вр. с чл. 273 и във вр. с чл. 278, ал. 4 от ГПК, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия направените по делото разноски пред настоящата инстанция и производството по частната въззивна жалба, общо в размер на 300 лева, съобразно представените пред въззивният съд списък на разноските по чл.80 от ГПК, направени от въззиваемия К. и договор за правна защита и съдействие № 22662/04.12.2017 год. пред настоящата инстанция, представляващи възнаграждение за един адвокат за изготвяне на отговора по частната жалба.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 354/20.10.2017г., постановено по гр. дело № 593/2017г. по описа на РС-Р., като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Р.К.П. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, и със съдебен адрес *** чрез адв. Ф.Г. да заплати на К.С.К. с ЕГН ********** *** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща направените от последния разноски по делото по производството по частната жалба.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 1-седмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. П..

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ :            

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

   2.