О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 10                                      03.01.2018 г.                     гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ окръжен съд, ГРАЖДАНСКО отделение, ІІ състав

на трети януари две хиляди и осемнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ                                                                                     ЧЛЕНОВЕ :  МАРИАНА МАВРОДИЕВА       

                                                                                        НИКОЛА КЪНЧЕВ

Секретар Стойка Стоилова

като  разгледа  докладваното  от  съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

частно гр.дело N 1541 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, съобрази следното :

 

            Производството е на основание чл.274- 278 във вр. с чл.129, ал.3 и чл.211 от ГПК и във вр. с чл.108 от ЗС.

Производството е образувано по частната жалба вх.№ 15562/15.06.2017г. от ответника в производството по гр.д. 220/2017г. по описа на РС- С.В.Б.Ч. ***, против  Определение от з.з. на 31.05.2017г., с което е върната на осн. чл.129, ал.3 от ГПК част от насрещната искова молба на В.Б.Ч. и частично е прекратено производството в тази част, като изцяло недопустимо, алтернативно неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Аргументите му са, че той като ответник в това производство не е внасял за разглеждане искова молба, за да може, тя да му бъде връщана, а с писмения си отговор на връчената му искова молба е предявил за разглеждане инцидентни установителни искове, които в указания от съдията докладчик по гр.д. 220/17г. по описа на РС-С.срок бил уточнил и конкретизирал с подадената молба вх.№7443/22.03.17г., който факт бил виден и установим без нужда от специални знания от прочита на тази молба. В едно с тази уточняваща молба е предоставена на СтРС и вносна бележка , удостоверяваща факта, че на 22.03.2017г. той бил внесъл по банковата сметка на СтРС определената му от съдията- докладчик Д.Т.- 160лв. за разглеждане на предявените от него 2 бр. насрещни инцидентни установителни искове. Счита, че с предходно Определение от з.з. на 29.03.17г. в диспозитива му съдията- докладчик е оставил без движение предявените от него искове и му е бил указал в 1- седмичен срок от връчването на съобщението да отстрани констатираните от съда нередовности по предявените от него искове, като РС не бил дал никакви конкретни указания, които да бъдат изпълнявани от него в диспозитива на това свое определение. Поради което и не съществувало правно основание в конкретния случай, инцидентните му насрещни искове да не бъдат разглеждани от РС- С.в производството по това негово гр.дело, защото същите били редовно и своевременно подадени за разглеждане още с писмения Отговор на исковата молба. Както и, че не било налице основанието по чл.129, ал.З от ГПК, на която се позовал съдията- докладчик, защото нямало указание до него за отстраняване на нередовности на инцидентните искове на ответника, които той да не бил изпълнил в определения му от РС срок. Според него по тези причини обжалваното определение се явявало правно недопустимо, алтернативно неправилно, необосновано и незаконосъобразно и следвало да бъде обезсилено или отменено от въззивния СтОС, и производството върнато за разглеждане на предявените от ответника насрещни инцидентни установителни искове, които били конкретно, ясно и точно формулирани от него.

Против тази ч.жалба в законния 1- седмичен срок е подаден писмен Отговор от ищцовата страна- З. К.С. и М. З. К.- и двамата от гр.С. , в който вземат становище по основнаия спор по делото, заявяват, че моли тази ч.жалба да се разгледа едновременно с тяхната въззивна жалба, и не вземат никакво конкретно отношение по същесетвото на направените в ч.жалба оплаквания.

Настоящият въззивен ОС- С., след като обсъди направените в ч.жалба оплаквания, като взе предвид аргументите в атакуваното Определение на РС, приложимите материалноправни и процесуални норми, и провери допустимостта и основателността му, намери за установено и доказано следното :  

Ч.жалбата е подадена своевременно, от надлежен ч.жалбоподател/ответник по основния иск и същевременно ищец по инцидентните установителни насрещните искове/, същата е процесуално допустимо и по нея настоящият въззивен съд следва да се произнесе по съществото на направеното оплакване.

          Разгледана по същество, процесната ч.жалба се явява изцяло необоснована и недоказана, тъй като видно от материалите по приложеното приключено първоинстанционно гр.д.№ 220/2017г. по описа на РС- С.и най- вече от мотивите на атакуваното Определение от з.з. на 31.05.2017г./л.76 от делото на РС/, съдебното производството по делото е било образувано въз основа на първоначалната искова молба от З. К.С. и М. З. К./и двамата от гр.С. / срещу В.Б.Ч./***/, с която са били предявени няколко обективно съединени иска срещу ч.жалбоподател. В законния 1- месечен срок по чл.131, ал.1 ГПК ответникът Ч./ч.жалбоподател/ е предявил от своя страна против ищците по първоначалните искове инцидинтни насрещни обективно и субективно съединени искове за обявяване нищожността на дарение, обективирано в н.а.№ 184, т.II, рег.№ 3013, нот.дело № 314/07.12.12г. и за признаване на този нотариален акт за неистински, неверен документ. Производството по тези искове е било оставяно от РС „без движение“ на няколко пъти, като със свое постановено в з.з. Определение от 29.03.17 г. РС е бил указал на ищеца по тези инциденстни установителни искове/ч.жалбоподател/ отново какви са нередовностите по насрещната му искова молба, които не са били отстранени от него, включително и той не е представил доказателства за внесена дължимата за това Държавна такса и не е бил вписал насрещната си исковата молба в Сл.Вп.- гр.К. , обл.С. . Съобщението е било връчено на процесуалния представител на насрещния ищец/частен жалбоподател/- адв.С.Б.Б. от АК- С.на 04.05.17г., който срок за него е изтекъл на 11.05.17г., и дотогова насрещният ищец/ч.жалбоподател/ очевидно не е отстранил констатираните от РС нередовности. С оглед на тези обстоятелства и предвид наличните по делото писмени доказателства, първоинстанционният РС- С.напълно мотивирано, законосъобразно и правилно е върнал частично обратно на подателя й/ч.жалбоподател/ насрещната Искова молба на основание чл. 129, ал.З ГПК.

Предвид на което процесната ч.жалба се явява изцяло неоснователна, необоснована и недоказана, а атакуваното с нея Определение от з.з. на 31.05.2017г. на РС- С.се явява напълно мотивирано, законосъобразно и правилно, и следва да се потвърди изцяло със законните последици от това.

          Това въззивно съдебно Определение прегражда по- нататъшния път на частично върнатите на подателя им/ч.жалбоподател/ насрещни инцидентни установителни искове, и на осн. чл.274, ал.2, изр.1, пр.2 от ГПК, то може да се обжалва по частен касационен ред в 1- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, чрез настоящия въззивен ОС- С.пред по- горния му Апелативен съд- П. .

Ето защо водим от горните мотиви и на основание чл.274- 278 във вр. с чл.129, ал.3 и чл.211 от ГПК и във вр. с чл.108 от ЗС, въззивният ОС-гр.С.        

 

  О П Р Е Д Е Л И :

           

            ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение от з.з. на 31.05.2017г. по първоинстанционното гр.д.№ 220/2017г. по описа на РС- С..

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна касационна жалба в 1- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, чрез ОС- С.пред ПАС- П. .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                    ЧЛЕНОВЕ :