О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  

Номер  41                             11.01.2018 г.                         гр.Стара Загора                                        

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ окръжен съд,  Гражданско отделение,  Втори състав

На единадесети януари 2018 год.

В закрито заседание в следния състав : 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ                                                         

                                                       ЧЛЕНОВЕ :  МАРИАНА МАВРОДИЕВА      

                                                                               СВИЛЕН ЖЕКОВ

Секретар Стойка Стоилова                                               

като разгледа докладваното от съдията- докладчик Златев                                                     

в.ч.гр.д.№ 1550 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното :

 

          Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 във вр. с чл.418, ал.4 във вр. с чл.278 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба, подадена от адв.И.С. от АК- П., като пълномощник на заявителя П.К.Г. ***, против разпореждане № 11008/28.08.2017г. по ч.гр.д.№ 4712/2017г. по описа на РС- С.. С обжалваното разпореждане на първата инстанция е отхвърлено заявлението, подадено от страна на П.К.Г. срещу К.А.И. от гр.С., за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за сумата от 24 500/двадесет и четири хиляди и петстотин/ лева главница, и за лихва, считано от 02.04.2017г. Недоволен от така постановеното разпореждане е останал жалбоподателят, който го намира за неправилно, излагайки подробни съображения в тази насока. Настоява за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

С. окръжен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя, взе предвид данните по делото и съобрази разпоредбите на закона, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната частна жалба е подадена в срок, от надлежна страна, разполагаща с право и интерес от обжалване и e насочена против подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл.275, ал.2 във вр. с чл.260 и чл.261 от ГПК. В този смисъл тя е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество частната жалба е основателна, поради следните мотиви :

Заповедното производство е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК вх.№ 23380/24.08.2017г., подадено от П.К.Г. ***, чрез адв.И.С. от АК- П., с искане за издаване в полза на заявителя на заповед за изпълнение срещу К.А.И. *** за сумата от 24 500 лева по договор за заем от 02.08.2016г. и лихва за забава считано от 02.04.2017г. Заявителят в т.12 от заявлението посочва, че вземането произтича от клаузите на договор за паричен заем от дата 02.08.2016г., като в т.14 от заявлението той е уточнил, че въпреки многократно отправяните от длъжника покани, същият не е изпълнил задълженията си по договора да върне заетата сума в уговорения срок. Към заявлението е приложен писмен договор за заем от 02.08.2016г.

С оспорваното разпореждане заповедният съд е приел заявлението за неотговарящо на изискванията по чл.410, ал.2 във вр. с чл.127, ал.1, т. 4 от ГПК, поради липсва на подробно посочени обстоятелствата, от които произтича вземането, а именно поради това, че заявителят не е посочил кога и от кого е предадена заемната сума, в какъв срок е следвало да бъде върната и каква лихва се претендира. Първоинстанционният съд е посочил, че съгласно задължителните указания по приложението на закона дадени в Тълкувателно решение /ТР/ № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., в случай на нередовност по чл. 127, ал.1 и ал. 3 и чл. 128 ГПК, съдът не е длъжен да дава указания на заявителя за поправяне на заявлението, а отхвърля заявлението- т. 1 от посоченото ТР. Приел е също така, че според посоченото тълкувателно решение, не отговаря на изискванията по чл.410, ал.2 във връзка с чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, когато в заявлението не са подробно посочени обстоятелствата, от които произтича, но същите могат да бъдат извлечени от представените към заявлението документи- т.2б от посоченото ТР. Тоест приел е, че независимо от представените към заявлението по чл.410 от ГПК документи, от които могат да се извлекат обстоятелствата, от които произтича вземането, а те не са посочени в заявлението, същото се явява нередовно и следва да се отхвърли.

В тази връзка Разпореждането е неправилно, поради следното :

Правните изводи, до които е стигнал първоинстанционния съд за несъответствие на заявлението с изискването за редовност по чл.127, ал.1, т.4 от ГПК се споделят и от настоящата въззивна съдебна инстанция. Действително, съгласно императивната норма на чл.425 от ГПК заповедното производство е строго формално и образуването му предпоставя надлежно попълнен образец на заявление /съобразно поддържаното основание - чл.410 или чл.417 от ГПК/. Неговата редовност от външна страна, съгласно чл.411, ал.2, т.1 от ГПК, е абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Предвид изричното препращане в чл.410, ал.2 от ГПК към чл.127, ал.1 от ГПК, редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът /чл.127, ал.1, т.4 от ГПК/. Това означава, че заявителят трябва да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. Изложението на обстоятелствата трябва да е в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу вземането или да не го оспорва. Или, претенцията в заповедното производство следва да бъдат конкретизирана по начина, по който се извършва индивидуализация на претендираното вземане и в исковото производство, тъй като при подадено възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение, вземането подлежи на установяване в исково производство, ако такова бъде образувано въз основа на предявен от кредитора установителен иск. Това означава, че заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане и да изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото възникване, съществуване и изискуемост, в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспорва вземането, което се отнася и за случаите на обективно съединени искания в едно заявление /определение № 488/30.06.2010г. на ВКС по ч.т.д.№ 96/2010 г., II т.о., определение № 134/18.03.2009г. на ВКС по ч.т.д.№ 120/2009г., I т.о. и др./. Съобразно т.1 на приетото в ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК, заповедният съд не е длъжен, при констатирана нередовност на заявлението по чл.410, ал.2 от ГПК съобразно с изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 от ГПК, да дава указания на заявителя за поправянето му, а отхвърля заявлението. Даване на указания на заявителя се дължи само в изрично уредената в чл.425, ал.2 от ГПК хипотеза, както и при невнесена в пълен размер държавна такса за заявлението. Наред с това, съобразно приетото в т.2б на споменатия тълкувателен акт не отговаря на изискванията по чл.410, ал.2 във вр. с чл.127, ал.1, т. 4 от ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, когато в заявлението не са подробно посочени обстоятелствата, от които произтича вземането, но същите могат да се извлекат от представените към заявлението документи.

Настоящият въззивен съдебен състав, макар и да споделя правните изводи на заповедния съд и макар тези правни изводи да са били правилни към датата на постановяване на разпореждането, намира, че атакуваното разпореждане подлежи на отмяна, защото в случая намира приложение разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК, допълнена със ЗИД на ГПК/обн. в ДВ №. 86/27.10.2017 г., в сила по арг. от чл.5, ал.5 от КРБ след изтичане на законните 3 дни след обнародването - 31.10.2017 г./. Както в практиката, така и в теорията няма противоречиво разбиране, че два вида гражданскоправни норми винаги имат обратно действие :

1.Тълкувателните, защото разкриват точното съдържание на тълкуваната норма от момента на приемането й, и

2.Гражданскопроцесуалните, защото се прилагат незабавно и спрямо всички висящи спорове- в този смисъл е решение № 14/21.12.2010г. на Конституционния съд на РБ по конституционно дело № 17/2010г.

Ето защо въззивният съд намира, че с оглед гражданскопроцесуалния характер на разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК, същата има обратно действие и следва да се приложи, считано от датата на влизането й в сила/31.10.2017 г./ и по отношение на висящи процесуални правоотношения, породени преди влизането й в сила, каквото безспорно е настоящото. Съгласно споменатата разпоредба на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК /доп. ДВ, № 86/2017г./, заповедният съд разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал.1, освен когато искането не отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в 3- дневен срок от съобщението. Съгласно нормата на чл.410, ал.2 от ГПК /доп. ДВ, № 86/2017г./, заявлението съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и на чл. 128, т.1 и 2 от ГПК. В заявлението се посочва и банкова сметка ***. От посочените разпоредби на процесуалния закон се налага извода, че когато подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение не отговаря на изискванията по чл.410 от ГПК, чиято алинея 2 препраща към чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и т.2 от ГПК/каквото е и настоящото заявление/, неотговарящо на изискването по чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, заповедния съд първо следва да предостави възможност на заявителя да отстрани допуснатата нередовност или нередовности в заявлението, като му даде тридневен срок, и едва при неотстраняването в дадения срок за него се поражда правото да откаже издаването на исканата заповед за изпълнение. В настоящия случай обаче, заповедния РС не е предоставил никаква възможност на заявителя да приведе заявлението си в съответствие с изискването на чл.410, ал.2 във вр. с чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, а направо е отхвърлил заявлението, което е в противоречие с нормата на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК/доп. ДВ. № 86/2017г./ и прави атакувания акт незаконосъобразен и подлежащ на отмяна само на това фактическо и правно основание. В тази връзка гореизложеното прави безпредметно обсъждането от въззивния ОС на останалите доводи, изложени в процесната частна жалба. Доколкото съдебният акт на заповедния съд се отменя поради допуснати процесуални нарушения при постановяването му- липса на указания по реда на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК за възможността да се отстранят нередовностите в заявлението в 3- дневен срок, макар и с настоящият съдебен акт да се отменя акта на първата инстанция, въззивният съд е в невъзможност да постанови издаването на исканата заповед за изпълнение и да се произнесе по съществото на искането.

Поради което разпореждането на първоинстанционния съд следва да се отмени, а делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по заявлението, при съобразяване от РС с разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК/доп. ДВ № 86/2017г./ и указване на заявителя предоставената от сочената норма на закона възможност да отстрани допуснатите в заявлението нередовности.

Тъй като настоящото въззивно съдебно Определение не прегражда пътя на ч.жалба, то е окончателно и не подлежи на самостоятелно обжалване пред по- горен съд.

 

Ето защо предвид гореизложените мотиви и на осн. чл.274, ал.1, т.2 във вр. с чл.418, ал.4 във вр. с чл.278 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ разпореждане № 1108/28.08.2017г. по ч.гр.д.№ 4712/2017г. по описа на РС- С..

 

ВРЪЩА делото обратно на РС-С. за продължаване на съдопроизводствените действия по него, съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред по- горен съд.

 

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

     ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

                                                                            2.