О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  

 

Номер…35…………………11.01.2018 година………………..Град Стара Загора    

                                            

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД……..……...Втори граждански състав

На единадесети януари………………………….…….……………….Година 2018

В закрито заседание в следния състав: 

                                             

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ                                                         

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ:           МАРИАНА МАВРОДИЕВА      

                        

                                                                           СВИЛЕН ЖЕКОВ

 

Секретар……………………………………………………………………………….                                                          

Прокурор……….…………………………………………….………………………..                                               

като разгледа докладваното от………………………………съдията Св. ЖЕКОВ                                                     

въззивно частно гражданско дело номер 1551 по описа за 2017……..........година.

 

          Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 418, ал. 4 във вр. с чл. 278 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. И.С., като пълномощник на заявителя Р.П.С., против разпореждане № 11010/28.08.2017 г. по ч.гр.д.№ 4721/2017 г. по описа на С. районен съд.

С обжалваното разпореждане на първата инстанция е отхвърлено заявлението, подадено от страна на Р.П.С., срещу К.А.И., за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумата от 24 500 /двадесет и четири хиляди и петстотин/ лева главница, и за лихва считано от 16.04.2017 г.

Недоволен от така постановеното разпореждане е останал жалбоподателят, който го намира за неправилно, излагайки подробни съображения в тази насока. Настоява за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Старозагорският окръжен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя, взе предвид данните по делото и съобрази разпоредбите на закона, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната частна жалба е подадена в срок, от надлежна страна, разполагаща с право и интерес от обжалване и e насочена против подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 275, ал.2 вр. с чл. 260 и чл. 261 ГПК. В този смисъл е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Заповедното производство е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вх.№ 23392/24.08.2017 г., подадено от Р.П.С. от гр. С., чрез адв. И.С., с искане за издаване в полза на заявителя на заповед за изпълнение срещу К.А.И. *** за сумата от 24 500 лева по договор за заем от 23.08.2016 г. и лихва за забава считано от 23.04.2017 г.

Заявителят в т. 12 от заявлението посочва, че вземането произтича от клаузите на договор за паричен заем от дата 23.08.2016 г. В т. 14 от заявлението, заявителят е уточнил, че въпреки многократно отправяните от длъжника покани, същият не е изпълнил задълженията си по договора да върне заетата сума в уговорения срок.

Към заявлението е приложени договор за заем от 23.08.2016 г.

С оспорваното разпореждане заповедният съд е приел заявлението за неотговарящо на изискванията по чл. 410, ал.2 във вр. с чл. 127, ал.1, т. 4 ГПК, поради липсва на подробно посочени обстоятелствата, от които произтича вземането, а именно поради това, че заявителят не е посочил кога и от кого е предадена заемната сума, в какъв срок е следвало да бъде върната и каква лихва се претендира. Първоинстанционният съд е посочил, че съгласно задължителните указания по приложението на закона дадени в Тълкувателно решение /ТР/ № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., в случай на нередовност по чл. 127, ал.1 и ал. 3 и чл. 128 ГПК, съдът не е длъжен да дава указания на заявителя за поправяне на заявлението, а отхвърля заявлението - т. 1 от посоченото ТР. Приел е също така, че според посоченото тълкувателно решение, не отговаря на изискванията по чл. 410, ал.2 във връзка с чл. 127, ал.1, т. 4 ГПК, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, когато в заявлението не са подробно посочени обстоятелствата, от които произтича, но същите могат да бъдат извлечени от представените към заявлението документи - т.2б от посоченото ТР, тоест приел е, че независимо от представените към заявлението по чл. 410 ГПК документи, от които могат да се извлекат обстоятелствата, от които произтича вземането, а те не са посочени в заявлението, същото се явява нередовно и следва да се отхвърли.

Разпореждането е неправилно.

Правните изводи до които е стигнал първоинстанционния съд за несъответствие на заявлението с изискването за редовност по чл. 127, ал.1, т. 4 ГПК се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Действително, съгласно императивната норма на чл. 425 ГПК заповедното производство е строго формално и образуването му предпоставя надлежно попълнен образец на заявление /съобразно поддържаното основание - чл. 410 или чл. 417 ГПК/. Неговата редовност от външна страна, съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, е абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Предвид изричното препращане в чл. 410, ал. 2 ГПК към чл. 127, ал. 1 ГПК, редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът /чл. 127, ал.1, т. 4 ГПК/. Това означава, че заявителят трябва да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. Изложението на обстоятелствата трябва да е в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу вземането или да не го оспорва. Или, претенцията в заповедното производство следва да бъдат конкретизирана по начина, по който се извършва индивидуализация на претендираното вземане и в исковото производство, тъй като при подадено възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение, вземането подлежи на установяване в исково производство, ако такова бъде образувано въз основа на предявен от кредитора установителен иск. Това означава, че заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане и да изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото възникване, съществуване и изискуемост, в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспорва вземането, което се отнася и за случаите на обективно съединени искания в едно заявление /определение № 488/30.06.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 96/2010 г., II т.о., определение № 134/18.03.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 120/2009 г., I т.о. и др./. Съобразно т. 1 на приетото в Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013 г., ОСГТК, заповедният съд не е длъжен, при констатирана нередовност на заявлението по чл. 410, ал. 2 ГПК съобразно с изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 ГПК, да дава указания на заявителя за поправянето му, а отхвърля заявлението. Даване на указания на заявителя се дължи само в изрично уредената в чл. 425, ал. 2 ГПК хипотеза, както и при невнесена в пълен размер държавна такса за заявлението. На следващо място, съобразно приетото в т. 2б на споменатия тълкувателен акт не отговаря на изискванията по чл. 410, ал.2 вр. чл. 127, ал.1, т. 4 ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, когато в заявлението не са подробно посочени обстоятелствата, от които произтича вземането, но същите могат да се извлекат от представените към заявлението документи.

Настоящият въззивен съдебен състав, макар и да споделя правните изводи на заповедния съд и макар тези правни изводи да са били правилни към датата на постановяване на разпореждането, намира, че разпореждането подлежи на отмяна, защото в случая намира приложение разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.1 ГПК, допълнена със Закон за изменение и допълнение на ГПК, /обн. в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г. - в сила по арг. от чл. 5, ал.5 КРБ след изтичане на три дни след обнародването - 31.10.2017 г./. Както в практиката, така и в доктрината няма противоречиво разбиране, че два вида гражданскоправни норми винаги имат обратно действие: на първо място тълкувателните, защото разкриват точното съдържание на тълкуваната норма от момента на приемането й, и на второ място - гражданскопроцесуалните, защото се прилагат незабавно и спрямо всички висящи спорове /в този смисъл вж. решение № 14/21.12.2010 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 17/2010 г./. Ето защо съдът намира, че с оглед гражданскопроцесуалния характер на разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК същата има обратно действие и следва да се приложи, считано от датата на влизането й в сила - 31.10.2017 г., и по отношение на висящи процесуални правоотношения, породени преди влизането й в сила, каквото безспорно е настоящето.

Съгласно споменатата разпоредба на чл. 411, ал.2, т.1 ГПК /доп. ДВ, бр. 86 от 2017 г./ съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал.1, освен когато искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението. Съгласно чл. 410, ал.2 ГПК оп. ДВ, бр. 86 от 2017 г./ заявлението съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2. В заявлението се посочва и банкова сметка ***.

От посочените разпоредби на процесуалния закон се налага извод, че когато подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение не отговаря на изискванията по чл. 410, чиято алинея 2 препраща към чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, каквото е и настоящото заявление, неотговарящо на изискването по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, заповедния съд първо следва да предостави възможност на заявителя да отстрани допуснатата нередовност или нередовности в заявлението, като му даде тридневен срок, и едва при неотстраняването в дадения срок за него се поражда правото да откаже издаването на исканата заповед за изпълнение.

В настоящия случай обаче, заповедния съд не е предоставил възможност на заявителя да приведе заявлението си в съответствие с изискването на чл. 410, ал.2 вр. с чл. 127, ал.1, т.4 ГПК, а направо е отхвърлил заявлението, което е в противоречие с нормата на чл. 411, ал.2, т. 1 ГПК /доп. ДВ, бр. 86 от 2017 г./ и прави атакувания акт незаконосъобразен и подлежащ на отмяна само на това основание.

Гореизложеното прави безпредметно обсъждането на останалите доводи в частната жалба.

Доколкото съдебният акт на заповедния съд се отменя поради допуснати процесуални нарушения при постановяването му - липса на указания по чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК за възможността да се отстранят нередовностите в заявлението в тридневен срок, макар и с настоящият съдебен акт да се отменя акта на първата инстанция, въззивният съд е в невъзможност да постанови издаването на исканата заповед за изпълнение и да се произнесе по съществото на искането.

Ето защо разпореждането на първоинстанционния съд следва да се отмени, а делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по заявлението, при съобразяване от районния съд разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК /доп. ДВ, бр. 86 от 2017 г./ и указване на заявителя предоставената от сочената норма на закона възможност да отстрани допуснатите в заявлението нередовности.

 

Така мотивиран, Старозагорският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ разпореждане № 11010/28.08.2017 г. по ч.гр.д.№ 4721/2017 г. по описа на С. районен съд.

 

ВРЪЩА делото на С. районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото, съобразно обстоятелствената част на настоящето определение.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                                                   2.