О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№    40                                         11.01.2018 година                              гр.Стара Загора

 

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, гражданско отделение,  І – ви въззивен състав, 

в закрито съдебно заседание, проведено в следния състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                                    АТАНАС АТАНАСОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов в.ч.гр. д. № 1556 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано въз основа на частна жалба от Р.Б.В. ***, действаща чрез пълномощника си – адвокат И.С., срещу разпореждане № 11003/28.08.2017 г. по ч.гр.д.№ 4722/2017 г. по описа на Районен съд – Стара Загора /СтЗРС/, с което първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението на въззивницата за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, т.к. е приел че заявлението не отговаря на изискванията за редовност по чл.127, ал.1 от ГПК.

С частната жалба постановеното от СтЗРС разпореждане се обжалва като незаконосъобразно.

Излагат се доводи, че заявлението съдържа точна индивидуализация на вземането по основание и размер, с оглед на което отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 от ГПК.

Претендира се отмяна на обжалавния съдебен акт.

Мастната жалба е редовна и допустима, т.к. отговаря на изискванията за съдържание по чл.275, ал.2 от ГПК и е подадена в предвидения срок за обжалване по чл.413, ал.2 от ГПК от процесуално легитимирана страна, с правен интерес от обжалването на посочения съдебен акт.

След като се запозна с материалите по приложеното ч.гр.д.№ 4722/2017 г. по описа на СтЗРС настоящият въззивен състав намира частната жалба за основателна по следните съображения:

СтЗРС е бил сезиран със заявление от Р.  Б.В. ***, дейсдтваща чрез пълномощник – адвокат, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу К.А.И. *** за сумата от 24 500,00 лв. и лихва за забава от 16.04.2017 г. до изплащане на вземането.

В т.9, б. в) на заявлението си заявителката е посочила, че вземането произтича от договор за паричен заем от дата 16.08.2016 г.

В т.12 на заявлението при изложение на обстоятелствата, от които произтича претендираното вземане заявителката е посочила, че вземането произтича от клаузите на паричен заем от дата 16.08.2016 г.

В т.14 на заявлението като допълнителни изявления и допълнителна информация е вписано, че независимо от сключения договор за паричен заем и отправяните покани към длъжника да предприеме действия по връщане на заетата сума, същият не е изпълнил задълженията си по договора за паричен заем и не е върнал заетата сума в уговорения срок.Между страните не били сключвани допълнителни писмени споразумения, представляващи неразделна част от процесния договор и срокът за връщане не е удължаван и срокът за връщане не бил удължаван.

При тези данни съдия-докладчика от СтЗРС е приел, че заявлението не отговаря на изискванията на процесуалния закон и го е отхвърлил.

Разбирането на районния съдия за несъответствие на заявлението с разпоредбата на чл.410, ал.2 от ГПК принципно е правилно и се споделя и от настоящият съдебен състав.

Съгласно посочената законова норма заявлението следва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 от ГПК, т.е. на изискванията за редовност на искова молба.

По силата на чл.127, ал.1 от ГПК за да е редовна исковата молба следва в нея да са изложгени обстоятелствата, на които ищецът основава своя иск.

В аспекта на твърденията на заявителката, че вземането й произтича от договор за паричен заем за да  е спазено законовото изискване на чл.127, ал.1 от ГПК договорът за заем следва да е индивидуализиран със своите страни, предмет – размер на заетата сума и допълнителни уговорки – падеж на задължението, предвид наведените в т.14 твърдения за уговорен срок за връщане на заетата сума.

Тази индивидуализация на вземането липсва в съдържанието на заявлението и не може да бъде извлечена от всички вписани в него обстоятелства в т.9, б. в), т.12 и т.14, поради което и в съответствие с действалия към момента на постановяване на обжалваното разпореждане процесуален закон и задължителна съдебна практика по прилагането му, обективирана в ТР № 4/2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, районният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение на паричното задължение по чл.410 от ГПК.

След постановяването на разпореждането обаче и в срока на неговото въззивно обжалване е настъпила законодателна промяна в регламентиращия казуса процесуален закон, като с изменение, обнародвано в Д.В. бр.86 от 27.10.2017 г. ГПК е бил изменен и с разпоредбата на чл.411, ал.2 т.1 in fine  е предвидено задължение за съда да предостави на заявителя тридневен срок за отстраняване на нередовности, в случаите когато заявлението не отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК и да го отхвърли чак след като заявителят не отстрани тези нередовности в срок.

В ПЗР на ЗИДГПК, обнародван  в Д.В. бр.86 от 27.10.2017 г. ГПК липсва преходна разпоредба, която да повелява, че висящите процесуални правоотношения се уреждат по действалия до изменението на закона ред, поради което и с оглед принципа на действие на гражданско-процесуалните правни норми във времето, а именно веднага и прилагането им по отношение на неприключилите към влизането на измененията на ГПК в сила процесуални правоотношения (т.нар. обратно действие), поради което и нормата на чл.411, ал.2 т.1 in fine   от ГПК в актуалната й редакция се явява приложимо към настоящия момент право, поради което и обжалваното разпореждане за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение се явява незаконосъобразно.

Ето защо разпореждане № 11003/28.08.2017 г. по ч.гр.д.№ 4722/2017 г. по описа на Районен съд – Стара Загора се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по заявлението в съотвествие с действащата към момента процесуално-правна нормативна уредба.

 

Водим от изложените мотиви и на основание чл.413, ал.2 от ГПК вр. с чл.278, ал.2 от ГПК Окръжен съд – Стара Загора

 

                                              О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно разпореждане № 11003/28.08.2017 г., постановено по ч.гр.д.№ 4722/2017 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Стара Загора за произнасяне по заявлението на Р.Б. *** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК при спазване на правомощията на съда, визирани в разпоредбата на чл.411, ал.2 т.1 in fine  от ГПК, в редакцията на закона, обнародвана в Д.В. бр.86 от 27.10.2017 г. ГПК.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                     

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                                     2.