О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

        57                                             16.01.2018 г.             гр. СТАРА ЗАГОРА

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД СТАРА ЗАГОРА                     ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На шестнадесети януари                                                               Година 2018

в закрито заседание в следния състав:                                  

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ:  МАРИАНА МАВРОДИЕВА

     НИКОЛА КЪНЧЕВ

 

като разгледа докладваното от мл. съдия КЪНЧЕВ частно гражданско дело № 1559 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от М.В.Я. – длъжник по Заповед за незабавно изпълнение № 3014, постановена по частно гражданско дело № 4531/2017 по описа на РС – С. против Разпореждане на незабавно изпълнение на същата. Взема се становище, че разпореждането е постановено в противоречие с разпоредбите на ГПК и ЗЗД, както и с представените доказателства. Жалбоподателката твърди, че никога не е получавала в заем от взискателя П.Д. сумата от 33000 лева. Била поискала тези пари и затова се съгласила да подпише договорна ипотека, обективирана в нотариален акт № ., том ., рег № ., дело № . от . г. Подписала договорната ипотека пред нотариус, но не получила сумата. Известно време след това необходимостта от заем отпаднала, а взискателят ѝ бил казал, че ипотеката не пораждала действие. Молителят не бил представил никакви доказателства за реално предаване на заемната сума. Сумата следвало да се предостави по банков път, а в банковата сметка на жалбоподателката такава сума не била постъпила. Нотариалният акт не съдържал необходимите реквизити на договора за наем. Моли се отмяна на обжалваното разпореждане.

В законния срок е постъпил отговор на частната жалба, подаден от П.Д., чрез пълномощник – адв. Ж.З.. Взема се становище за неоснователност на жалбата. Длъжницата нееднократно била вземала пари на заем от взискателя. Налице била спогодба от 09.02.2017 г., подписана от нея, в която признавала, че е получила сумата от 33000 лева и новирала задължението да я върне до 07.08.2017 г. Било налице признание на длъжницата за получаване на сумата. Моли се частната жалба да бъде оставена без уважение. Молят се направените разноски.

Постъпила е и въззивна жалба от М.В.Я. против Определение от закрито заседание на 04.10.2017 г., постановено по същото дело, с което РС – С. е отхвърлил като неоснователна молбата ѝ за спиране на принудителното изпълнение на задължението по Заповед за незабавно изпълнение № 3014 на основание чл. 420, ал. 2 ГПК. Счита се, че определението е незаконосъобразно и неправилно. Под убедителни писмени доказателства следвало да се разбират документи, от които да е видно, че задължението е погасено или не е възникнало. Не били представени никакви доказателства, че сумата от 33000 лева реално била предадена. Единственият начин да се защити длъжника в случая, бил разпоредбата на чл. 420, ал. 2 ГПК да се тълкува разширително. Първоинстанционният съд следвало да извърши преценка дали направените доводи за непредаване на сумата от 33000 лева имат отношение към претендираното от взискателя вземане и така да се обоснове спиране на принудителното изпълнение. Моли се отмяна на първоинстанционното определение и постановяване на друго, с което принудителното изпълнение да бъде спряно.

В законния срок е постъпил отговор на частната жалба, подаден от П.Д., чрез пълномощник – адв. Ж.З.. Взема се становище за неоснователност на жалбата. Правилно първоинстанционният съд бил приел, че жалбоподателката не била представила никакви доказателства, които да обосновават недоказаност на претенцията на кредитора. Преповтарят се съображенията за предишни задължения и новиране на договора за заем за сумата от 33000 лева. Ако е било налице непредявяване на сумата, нямало да има и подписан нотариален акт. Следвало да се вземе предвид и взискателският интерес. Длъжницата незаконосъобразно била шиканирала процеса. Моли се определението на Районния съд да бъде оставено в сила. Молят се и направените разноски.

След съвещание настоящият съдебен състав обсъди изложените в жалбите и отговорите към тях становища и след като извърши проверка на първоинстанционното дело намери за установено следното:

Жалбите са подадени в законния срок от процесуално легити-мирана страна против подлежащи на обжалване актове, следователно са допустими. Разгледана по същество всяка от тях се явява основателна.

Съгласно чл. 418, ал. 2 ГПК, съдът издава изпълнителен лист, когато документът по чл. 417 ГПК е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на длъжника. В случая е представен Нотариален акт за договорна ипотека, който обективира сключен договор за заем за сумата от 33000 лева. На основание чл. 417, т. 6 ГПК това е документ, въз основа на който може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение. Проверен от външна страна последният е редовен, подписан и от двете страни и удостоверен от нотариус. Удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на взискателя към жалбоподателката за сумата от 33000 лева. Възраженията, посочени в първата жалба, съдът счита за несъотносими към проверката, която се дължи към момента. Дали заемната сума действително е предадена е въпрос, от който зависи дали въобще е налице вземане, въз основа на което да се издаде изпълнителен лист. Смисълът на заповедното производство е да може да се пристъпи към изпълнението на задължение без да се налага преминаване през нормален исков процес. За целта е необходимо вземането да е обективирано от външна страна в документ със силна доказателствена тежест, какъвто е нотариалният акт. Наведените възражения са по съществото на делото, оспорват самото вземане на взискателя и като такива следва да бъдат наведени в евентуалния процес по установяване на вземането, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, който вече е иницииран от взискателя, видно от искова молба с вх. № 14020 от 07.11.2017 г. В този смисъл и съдебната практика на върховната инстанция (Определение № 360 от 6.11.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4277/2013 г., II г. о., ГК). Поради това съдът счита, че разпореждането на районния съд за издаване на изпълнителен лист е законосъобразно и правилно и следва да се потвърди.

По отношение жалбата против Определението, с което е отказано спиране на изпълнението, настоящата инстанция намира следното: съгласно чл. 420, ал. 2 съдът спира изпълнението и без да е представено обезпечение по смисъла на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД, когато са представени писмени доказателства, които да разколебават основателността на претендираното вземане. В случая от жалбоподателката е представен запис на заповед от 10.09.2013 г., с който последната се е задължила към взискателя за сумата от 11400 лева, както и копие от нотариалният акт, представен от взискателя, на основание на който е издадена самата заповед за незабавно изпълнение. След извършена проверка, съдът констатира, че тези доказателства не разколебават тезата за основателност на претендираното вземане. Представеният запис на заповед обективира изцяло друго вземане, чието изпълнение не се търси в настоящото дело и съответно е ирелевантно доказателство. Представеното копие от нотариалния акт също е неотносимо, доколкото по делото вече е налице оригиналът, а копието не доказва каквито и да било нови или неустановени досега факти. Твърдението, посочено в жалбата, че следва да се съобразят доводите за непредаване на сумата от 33000 лева не се споделя от съда. Разпоредбата на чл. 420, ал. 2 изрично урежда необходимостта от доказателства, а не от доводи, с които да бъде подкрепено искането за спиране на изпълнението. Настоящата инстанция намира, че такива убедителни доказателства не са представени от жалбоподателката, поради което определението на РС се явява правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

По отношение на разноските, съдът счита, че с оглед оставянето на въззивните жалби без уважение, сторените такива от въззивника следва да останат в негова тежест. Исканията на въззиваемия, формулирани във всеки от отговорите на въззивните жалби, да му бъдат присъдени разноските пред въззивната инстанция следва да бъдат уважени. Пред настоящата инстанция бяха представени два списъка за разноските по чл. 80 ГПК, както и два договора за правна защита и съдействие (№ 103344 и №103346), в които е посочено, че по всеки от тях е заплатена сумата от 300 лева в брой. Съгласно указанията, дадени в ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., т. 1, когато адвокатското възнаграждение е заплатено в брой, договорът е достатъчно доказателство за извършването им и има характера на разписка. Т.е. разноските в размер на общо 600 лева са редовно заявени, доказани и следва да се присъдят в тежест на М.Я..

В съответствие с указанията, дадени в ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по ТД № 4/2013 г., ОСГТК, т. 8 определенията, постановени от въззивен съд в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване.

Водим от всичко изложено и на основание чл. 278, ал. 1 ГПК Окръжен съд – С.

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане за незабавно изпълнение от 17.08.2017 г., постановено по частно гражданско дело № 4531/2017 г. по описа на Районен съд – С. VІІ граждански състав.

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 04.10.2017 г., постановено по частно гражданско дело № 4531/2017 г. по описа на Районен съд – С. VІІ граждански състав.

ОСЪЖДА М.В.Я., ЕГН **********, адрес *** да заплати на П.Х.Д., ЕГН **********,*** сумата от 600 лева – направени по делото разноски.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                 2.