О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

      № 74                                             19.01.2018 г.                 гр. СТАРА ЗАГОРА

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД СТАРА ЗАГОРА                         ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На деветнадесети януари                                                                  Година 2018

в закрито заседание в следния състав:                                

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  ВЕСЕЛИНА МИШОВА

       НИКОЛА КЪНЧЕВ

като разгледа докладваното от мл. съдия КЪНЧЕВ ВГД № 1016 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на 435 и сл. ГПК.

На основание чл. 435, ал. 2 ГПК на 21.11.2017 г. е входирана жалба, озаглавена „искова молба“ от В.Х.Б., против действия на частен съдебен изпълнител К. А., рег. № .КЧСИ с район на действие ОС – С., извършени по изп. дело № 1074/2017 г., а именно – налагане на запор върху вземане на длъжника в банка “У.“ АД.

Жалбоподателката твърди, че била с 95 % инвалидност, получавала пенсия и други средства, които ѝ се изплащат, свързани с това състояние. Счита, че средствата по тази сметка са несеквестируеми и следва запорът върху нея да бъде вдигнат от ЧСИ. Твърди, че те ѝ били крайно необходими за лечение и лекарства. Моли запорът да бъде вдигнат.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя Г.Т.Д., чрез адв. С.Г.П.. Твърди се, че жалбата е неоснователна и незаконосъобразна. Съгласно чл. 436, ал. 1 ГПК жалбата трябвало да се подаде в седемдневен срок от деня на съобщаването на запора и в конкретния случай била просрочена. Длъжницата имала достатъчно време, за да представи доказателства за заболяванията си в исковото и в изпълнителното производство. Не била посочила размера на получаваните средства и каква част от средствата по банковата сметка са получени на такова основание. Моли се жалбата да бъде отхвърлена като незаконосъобразна. Молят се направените разноски.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено становище от ЧСИ К. А.. Взима се становище за недопустимост на жалбата и неоснователност по същество. Жалбата била подадена извън законния срок, предвиден в чл. 436, ал. 1 ГПК. По същество, ЧСИ счита, че средствата, получавани от жалбоподателката не били несеквестируеми, тъй като не попадали под посочените в чл. 444 ГПК хипотези. Цитира разпоредбата на чл. 129, ал. 11 КСО, която урежда несеквестируемост на дадени вземания, но счита, че вземанията на В.Б. не попадали в тази категория. Твърди, че банката не била наложила запор върху посочените суми, тъй като, видно от представеното извлечение, по банковата сметка били теглени средства и след налагане на запора. Счита жалбата за недопустима и неоснователна.

След съвещание настоящият съдебен състав обсъди изложените в жалбата и отговора съм нея доводи, провери обжалваните действия на ЧСИ по приложеното копие от изп. дело № 1074/2017 г. по описа на ЧСИ К. А. и намери за установено следното:

Жалбата не е подадена в законния срок, следователно е процесуално недопустима.

Изп. дело № 1074/2016 г. на ЧСИ К. А. е образувано по молба на взискателя Г.Т.Д. въз основа на изпълнителен лист от 29.09.2017 г., издаден по Решение № 89 от 28.09.2017 г. постановено по гражданско дело № 359/2017 г. на Районен съд – Гълъбово. С Покана за доброволно изпълнение от 04.10.2017 г. В.Б. е поканена да заплати дължимите суми, като ѝ е съобщено за наложените запори върху нейни банкови сметки. Поканата е получена лично на 06.10.2017 г.

Въз основа на така възприетите факти, съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно чл. 436, ал. 1 ГПК действията на съдебния изпълнител се обжалват в едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или от деня на съобщаването в останалите случаи. Съгласно задължителните указания на ВКС (ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК) длъжникът може да упражни чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на вземането, върху което е насочено изпълнението до изтичането на едноседмичния срок от връчването на съобщението за наложения запор върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху което не се допуска принудително изпълнение. В случая, по делото се установява, че запорът е наложен с поканата за доброволно изпълнение и е съобщен на В.Б. с изрично съобщение от 06.10.2017 г. От този момент започва да тече предвиденият преклузивен едноседмичен срок, в който длъжницата е могла да упражни законосъобразно правото си на жалба. Видно от клеймото на пощенския плик, жалбата е изпратена на 20.11.17 г., т.е. повече от месец след получаване на съобщението. Поради това Окръжен съд – Стара Загора счита, че жалбата е просрочена, недопустима и като такава следва да бъде оставена без уважение.

По отношение на разноските, съдът счита, че искането на взискателя, да му бъдат присъдени разноските пред въззивната инстанция следва да се уважи. Пред настоящата инстанция не беше представен списък за разноските по чл. 80 ГПК, но беше представен договор за правна защита и съдействие № 103508, където е посочено, че е заплатена сумата от 200 лева в брой. Съгласно указанията, дадени в ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., съдът може да се произнесе по искане за разноски, дори когато списък за разноските не е представен. Също така, когато адвокатското възнаграждение е заплатено в брой, договорът е достатъчно доказателство за извършването им и има характера на разписка. Т.е. разноските са редовно заявени, доказани и следва да се присъдят на Г.Д..

Водим от всичко изложено и на основание чл. 437 ГПК Окръжен съд – С.

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.Х.Б., против действия на частен съдебен изпълнител К. А., рег. № .КЧСИ с район на действие ОС – С., извършени по изп. дело № 1074/2017 г., а именно – налагане на запор върху вземане на длъжника в банка “У.“ АД.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно гражданско дело № 1016 от 2018 г. по описа на Окръжен съд – С..

 

ОСЪЖДА В.Х.Б. ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Г.Т.Д. ЕГН ********** с адрес *** сумата от 200 /двеста/ лева – разноски по делото пред настоящата инстанция.

 

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – П. по реда на Глава ХХІ ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

         

 

            2.