О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 63                                     16.01.2018 г.                      гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ окръжен съд, ГРАЖДАНСКО отделение, ІІ състав   

на шестнадесети януари две хиляди и седемнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ                                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА

                                                                                            НИКОЛА КЪНЧЕВ

Секретар СТОЙКА СТОИЛОВА

като  разгледа  докладваното  от  съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

частно гр.дело N 1021 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, съобрази следното :

 

            Производството е на основание чл.252- 254 във вр. с чл.389-396 от ГПК.

Производството е образувано по частната жалба от юридическото лице „Ф.“- ООД, със седалище и адрес на управление в гр.С., бул."Р." № ., регистрирано в ТР с ЕИК …./ищец по делото/, против Определение № 1/02.01.2018г., постановено по гр.д.№ 6695/2017г. по описа на РС- С., с което е оставена без уважение молбата на ищеца за допускане обезпечение на евентуално съединения иск, предявен против втория ответник С.Р.Ж. от гр.С., като счита, че едновременно с подаването на иска, по който е било образувано горното гр.д.№ 6695/2017г. по описа на РС- Ст.Загора, пред първоинстанционния съд е било направено искане от него за обезпечаване на заведения иск с мярката по чл.397, ал.1, т.1 от ГПК чрез налагане на възбрана на притежавани от двамата ответници по иска/Д.Г.Г. и С.Р.Ж./, недвижими имоти, което е било надлежно мотивирано с наличието на предпоставките за допустимост на исканото обезпечение- с обезпечителната нужда и от наличието на реална опасност, докато трае процеса, ответниците по иска да се разпоредят с притежаваното от тях имущество, което би направило направило невъзможно удовлетворяването на съдебно признатото вземане на ищеца спрямо който и да е от ответниците. По така направеното от ищцовото дружество искане за обезпечаване на предявените при условията на евентуалност искове против двамата ответници, Районният съд се произнесъл със свое Определение № 3148/12.12.2017г., с което допуснал обезпечение само на главния предявен иск против първата ответница Д.Г.Г., тъй като допуснал като обезпечителна мярка налагане на възбрана само на един имот/нейна собственост/, от общо няколкото посочени от ищеца, сред които имало и такива, собствени на втория ответник по евентуалния иск- С.Р.Ж. от гр.Ст.Загора. С искането на ищцовото дружество за обезпечение на иска нарочно били посочени за обезпечаване имоти, собствени на ответника по евентуалния иск С.Р.Ж., с цел при евентуално отхвърляне на главния иск, да не остане необезпечен евентуалния иск против този втори ответник, което да препятства удовлетворяването на ищеца при уважаване на този евентуален иск. Счита, че с произнасянето от страна на РС с Определение № 3148/12.12.2017г., с което е било допуснато обезпечение на иска чрез налагане на възбрана само на един имот- собствен на първата ответница, предявеният като евентуален втори иск против втория ответник С.Р.Ж. останал необезпечен. Твърди, че тъй като в мотивите на цитираното от съда Определение № 3148/12.12.2017г. не се отчели горните обстоятелства, с допълнителна Молба поискал РС да се произнесе по искането му за обезпечаване на евентуалния иск против втория ответник С.Р.Ж., чрез допускане на възбрана върху 2 бр. негови недвижими имоти, тоест на по 1/2 ид.ч. от тях, поради което възбрана само върху единия няма да е достатъчно надеждно обезпечение. С атакуваното Определение № 1/ 02.01.2018г., постановено по гр.д.№ 6695/2017г., искането му за обезпечаване на иска било оставено без уважение и без да се излагат мотиви за това, като единствените „мотиви" на РС били, че вече се е произнесъл с предходно Определение № 3148/12.12.2017г. по това искане, като го е оставил без уважение. С оглед на изложеното моли ОС да постановите Определение, с което да отмени постановеното първоинстанционно Определение, като необосновано и незаконосъобразно, и да уважи направеното от ищцовото дружество искане за допускане на обезпечение на предявения, като евентуален, иск против втория ответник С.  Р.Ж..

 

Съгласно императивната разпоредба на чл.396, ал.2, изр.2 от ГПК напълно законосъобразно препис не е бил връчван на другите страни- двамата ответници по исковете.

 

Настоящия въззивен съд, след като обсъди направените в ч.жалба оплаквания, провери допустимостта и основателността й, и съобрази приложимите материалноправни и процесуални норми, намери за установено и доказано следното :  

 

Ч.жалбата е подадена своевременно, от надлежен ч.жалбоподател- молител по смисъла на чл.389 от ГПК, същата е процесуално допустима и по нея въззивният съд следва да се произнесе по съществото на направеното оплакване.

 

          Разгледана по същество, процесната ч.жалба се явява необоснована и недоказана. Действително единственият „мотив" на РС в атакуваното му Определение е този, че вече е налице негово предходно произнасяне по искането за обезпечаване на двата иска/основния и евентуалния/, против първата редовна ответница и против втория евентуален ответник в първоначалното Определение, като в частта му относно втория евентуален ответник е налице пълен отказ от допускане на обезпечаването на евентуалния иск спрямо всички по искани недвижими имоти. И макар, че не е изрично посочено в обстоятелствената част на първото Определение на РС, то се съдържа във втората част от мотивите му /л.4 от това Определение/- л.19, стр.2 от делото на РС/. Този единствен аргумент на РС на практика е отчел в достатъчна и пълна степен обстоятелствата, че по делото са предявени два иска, против двама различни ответници, като тук не е налице пълна липса на мотиви, а само известна непълнота. Това не е съществен порок на атакуваното Определение, който сам по себе си да налага непременно цялостна отмяна на атакуваното с настоящата ч.жалба второ Определение на РС относно обезпечението.

Още повече, че видно от материалите по делото на РС, с второто атакувано пред ОС Определение № 3148/12.12.2017г., РС- С. се е произнесъл изрично относно новата Молба на ищеца, като я е оставил без уважение относно искането му за  допускане обезпечение на предявения иск в полза на „Ф.”-ООД против втория евентуален ответник С.Р.Ж., чрез налагане на ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА МЯРКА „възбрана“ на посочените и в повторната Молба негови недвижими имоти, тъй като вече се е произнесъл по това искане и отказът в тази част от първото му Определение въобще не е бил обжалван от молителя- ищец. Поради което и в тази му отхвърлителна част това първо Определение е влязло в законна сила и не може да бъде пререшавано нито от първоинстанционния РС, нито от настоящия въззивен ОС съгласно императивните правила на чл.296- 299 от ГПК.

Ето защо предвид гореизложеното, ОС- С. намира, че РС- С. веднъж вече се е бил произнесъл по направеното от ищеца искане, и ако същият е останал недоволен от постановеното първо Определение в тази му отхвърлителна част, е имал възможност да го обжалва с частна жалба в законния 1- седмичен срок от връчването му съгласно разпоредбата на чл.396, ал.1, пр.1 от ГПК, което той очевидно не е направил.

Поради което ч.жалба се явява напълно неоснователна и недоказана, и следва да се остави изцяло без уважение, като се потвърди атакуваното второ Определение на РС- С. , ведно с всички законни последици от това.

          Настоящото въззивно съдебно Определение е окончателно и не подлежи на по- нататъшно обжалване пред по- горен съд с оглед аргумента на противното на чл.396, ал.2, изр.3 от ГПК.

Ето защо водим от горните мотиви и на основание … чл.252- 254 във вр. с чл.389-396 от ГПК, въззивният Окръжен съд- гр.С.  

 

 

  О П Р Е Д Е Л И :

           

            ПОТВЪРЖДАВА изцяло постановеното в з.з.Определение № 1/02.01.2018г. по гр.д.№ 6695/2017г. по описа на РС- С..

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : 

 

 

 

 

     ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

 

 

 

                             2.